сряда, 10 ноември 2010 г.

Сбъркан

Съвсем случайно зърнах тази книга на витрината на книжарница и се учудих, че не съм я чел. Изненадата ми беше двойна, когато се оказа, че тя е намалена от 6.99 на 3 лева. Купих си я и я прочетох за два дни, но реално и една вечер стига за да вникне в 126 страници и 10 глави. Познавам Уилиям Бъроуз като писател най-вече е от книгите му "Дрога" и "Голият обяд", които четох в ученическите години и ми беше приятно да се върна към неговия стил, който е доста лек в тази книга. Въпреки, че става въпрос за хомосексуалните копнежи на героя от "Дрога" Лий, в книгата няма да намерите нито една описана сексуална сцена или вулгарни думи с точно две изключения, а това ме изненада на фона на последната част от заешките книги на Джон Ъпдайк.

Разбрах, че този роман остава непубликуван дълги години именно заради заглавието си и описанието на една връзка между двама мъже в 40-те години в Мексико. За мен интересно бе повече пътуването и няма значение какъв си, защото всеки търси компания, с която да сподели своето пътуване и посещението на нови страни (в случая в Южна и Централна Америка). В едно пътуване винаги има търсене и то тук също присъства. Срещата с нови хора и култури винаги е движело интереса на пътуващите и в тази книга то е описано добре.

Бях изненадан и от преводача на книгата Богдан Русев, с който сме се срещали в Студентски град покрай мои познати английска филология. Той беше и главен редактор и на списание "Егоист", а сега е такъв на приложението на вестник Капитал, Capital light. Хареса ми как е превел книгата, но се чудя, дали Сбъркан е точното заглавие за книгата. Според мен Обратен би подхождало повече на английски заглавието на книгата е Queer, а на оригиналната корица има рисунка на мъж обърнат с главата надолу), но това е мое мнение. Случайно забелязах и неговата книга "Туристът" и смятам да си я купя в най-скоро време.

Но да се върна на книгата като копирам описанието от store.bg:

"В продължение на три десетилетия, докато световната слава на Бъроуз не спира да расте, романът "Сбъркан" остава непубликуван поради откровеното изобразяване на хомосексуалните копнежи на автора. Ситуиран в корумпирания и призрачен Мексико Сити през четирийсетте години на XX век, романът представя Уилям Лий, човек, измъчван едновременно от остра наркотична зависимост и от романтичен и сексуален порив към равнодушния Юджийн Алертън. Повествованието е накъсано от жестоките "упражнения" на Лий - блестящи комични монолози, предвестници на знаменитата творба на Бъроуз "Голият обяд".



"В първия ми роман, "Дрога", главният герой Лий е цялостен и завършен - човек, който е уверен в себе си и в посоката, в която е поел. В "Сбъркан" той вече се разпада, отчаяно се нуждае от човешки контакт и е изгубил всякаква увереност в себе си и в своята цел.
Естествено, разликата е проста: когато е пристрастен, Лий е надеждно защитен, но и сериозно ограничен. Наркотикът не само кара либидото да даде на късо, но и притъпява емоционалните реакции до степен на изчезване, в зависимост от дозата. Когато сега поглеждам назад към събитията, описани в "Сбъркан", този изпълнен с халюцинации месец на остра абстиненция ми се струва озарен от демоничен, заплашителен блясък - блясъкът на осветените с неонови лампи коктейл-барове, грозното насилие и пистолетът .45 калибър, който винаги е готов да се включи в играта." - Уилям Бьроуз


За завършек съм избрал един цитат от книгата:

"Във фотографията има нещо неприлично и заплашително - желание да заключиш, да поставиш в рамка, почти сексуален копнеж по улавяне на видимото"

4 коментара:

  1. Искам да кажа че нито съм отчаяна, нито съм изгубена нито съм загубила посоката си.А що се отнася до хомосексуализма ще кажа че си имам сериозен любим и никак не ме засягат подобни намец.ЗНа накъде съм тръгнала и целите които гоня неотменно.Твърдо си следвам посоката и няма да се поддам на манипулации

    ОтговорИзтриване
  2. Здравей Лилия,
    Не разбирам твоя коментар. Не те познавам и не съм намеквал нищо за никого, а просто коментирах прочетена от мен книга. В поста ми няма намеци или манипулации, а моето виждане за книгата на Уилиям Бъроуз.
    Поздрави,

    ОтговорИзтриване
  3. Мисля, че Богдан отдавна не е гл. ред. на Капитал. Иначе той пише добре, нищо чудно и да превежда добре (въпреки че не ми е приятен), за разлика от преводача, окепазил "Бърни Кълвача", който е от същия кръг.
    Може би ще я прочета книгата, стига да ми попадне, харесвам литературата от този времеви отрязък :)

    ОтговорИзтриване
  4. За Бърни Кълвача те подкрепям с две ръце. Не знаех, че Русев не е вече в Капитал. Ако не можеш да намериш книгата, ще ти я дам да я прочетеш, само се обади.

    ОтговорИзтриване