Роджър Уотърс превърна арената в София в туптящо сърце с грандиозен спектакъл

В полунощ след концерта на Роджър Уотърс слушах в колата диска с последния му солов албум и в ушите ми все още отекваше грохота на тълпата в препълнената зала, а във фаровете на движещите се срещу мен коли виждах светлинните ефекти от този тричасов грандиозен спектакъл.

Това изживяване за мен беше поредното сбъдване на една мечта и се чувствах истински щастлив, че в рамките на 5 години мога да гледам на живо един от стожерите на моята любима група "Пинк Флойд". Повече за концерта на стадион "Васил Левски" през 2013 година може да прочетете тук.

По чиста случайност в Рим предишния ден имах щастието да разгледам изложбата "The Pink Floyd Experience" в музея за съвременно изкуство, където отбелязват 50 години от основаването на групата (всъщност са 53) и това е първото и гостуване извън Лондон, където е представена за първи път тази година. Може да я видите все още в Рим до 20 май тази година, а тя определено си заслужава, защото с пътуване във времето може да проследите цялата кариера и всеки албум на Пинк Флойд, а за мен лично бе перфектната подготовка за концерта следващата вечер.

Билетите бях взел още през декември от Силистра, възползвайки се от Коледна отстъпка, а мястото им беше отпред на сцената и не съжалявам, че наблюдавах от няколо метра моя любим изпълнител. Макар обявеното начало да бе точно в 20:00 часа, концертът стартира малко по-късно със седнала на плажа жена, загърбила публиката. Това всъщност бе актрисата и танцьорка Azzurra Caccetta, която се появява в няколко клипа от последния му солов албум. Първоначално бях гледал сетлист с песните от предишния концерт в Букурещ, но се оказа, че съм недогледал, че има продължение и се чудех, дали ще изпълни само 12 песни, а накрая се оказа, че реално те са 22, а ето и кои песни изпълни той в София:

Setlist Roger Waters "Us and them tour" Sofia, Bulgaria, 4 May 2018

Set 1:

Интро: Speak to Me (Pink Floyd song) from "Dark side of the moon" 1973

1.Breathe (Pink Floyd song) from "Dark side of the moon" 1973

2.One of These Days (Pink Floyd song) from "Meddle" 1971

3.Time (Pink Floyd song) from "Dark side of the moon" 1973

4.Breathe (Reprise) (Pink Floyd song) from "Dark side of the moon" 1973

5.The Great Gig in the Sky (Pink Floyd song) from "Dark side of the moon" 1973

6.Welcome to the Machine (Pink Floyd song) from "Wish you were here" 1975

7.Déjà Vu (Roger Waters song) from "Is This The Life We Really Want?" 2017

8.The Last Refugee (Roger Waters song) from "Is This The Life We Really Want?" 2017

9.Picture That (Roger Waters song) from "Is This The Life We Really Want?" 2017

10.Wish You Were Here (Pink Floyd song) from "Wish you were here" 1975

11.The Happiest Days of Our Lives (Pink Floyd song) from "The Wall" 1979

12. Another Brick in the Wall Part 2 (Pink Floyd song) from "The Wall" 1979

13. Another Brick in the Wall Part 3 (Pink Floyd song) from "The Wall" 1979

Set 2:

14. Dogs (Pink Floyd song) from "Animals" 1977

15. Pigs (Three Different Ones) (Pink Floyd song) from "Animals" 1977

16.Money (Pink Floyd song) from "Dark side of the moon" 1973

17.Us and Them (Pink Floyd song) from "Dark side of the moon" 1973

18.Smell the Roses (Roger Waters song) from "Is This The Life We Really Want?" 2017

19.Brain Damage (Pink Floyd song) from "Dark side of the moon" 1973

20. Eclipse (Pink Floyd song) from "Dark side of the moon" 1973

Encore:

21.Mother (Pink Floyd song) from "The Wall" 1979

22.Comfortably Numb (Pink Floyd song) from "The Wall" 1979

Докато предишният концерт в София на Роджър бе посветен изцяло на "Стената", то този път той бе наблегнал на други два гениални албума, а именно "Dark side of the moon" и "Animals" като изпълни и 4 песни от последния си солов албум "Is This The Life We Really Want?" от 2017. За първи път в "Арена Армеец" бе инсталирана такава surround система, който имаше огромен ефект върху публиката. Същият ефект се случи и след антракта, щом всички заснеха срещу какво би трябвало да се съпротивляваме или да устояваме в паузата. Тогава от средата на покрива в средата на залата се спуснаха екрани и макети на топлоелектрическата централа в Лондон, която краси корицата на албума "Animals", което обърка, но и впечатли публиката. Друг ефектен трик бе пирамидата от "Dark side of the moon", която на снимки от горе изглежа наистина впечатляващо. Но за мен лично най-ценни бяха посланията и текстовете, които са изиграли голяма роля в живота ми най-вече в трудни моменти. 

Ще се абстрахирам от политическата страна, защото за мен беше доста грозно това да бъде акцент от великолепното шоу. Ще се разгранича и от спора Дейвид Гилмор - Роджър Уотърс, защото аз харесвам двамата еднакво и поотделно, както и заедно в "Пинк Флойд". След като пропуснах да гледам концерта от "Division bell tour" през 1994 година в Прага, въпреки, че бях там и не видях и Дейвид Гилмор в Рим през 2016, макар да бях там за годишнината от сватбата, сега се радвам, че два пъти гледах на живо Роджър Уотърс. Той успя да напълни с 15 000 души зала "Арена Армеец", да зарадва своите верни фенове и да забележи, че знаят песни от последния му албум. А разликата между тях и нас мисля, че отдавна е направена и ние отдавна обичаме Роджър, колкото и дъблоко да се врязват в душите ни думите от песните му и въпреки това, че той вече е видян...

Стената на Роджър Уотърс разруши илюзиите в София

Когато сбъдваш мечтите си понякога съществува риск да бъдеш разочарован или да пропуснеш радостта от тяхното сбъдване. Понякога съдбата си знае работата и те води за носа или към стадиона, за да чуеш любимите песни, чиито текстове може да кажеш дори и в полунощ, ако те събудят внезапно с такова чудато искане. Има изпълнители и творци, които бележат живота ни и с тях свързваме и весели и тъжни моменти от него. Но стига толкова прелюдия и да минавам по същество. Роджър Уотърс беше тук. Аз бях там да го видя и слушам и не съжалявам за нито една секунда и за нито една нота от цялото представление.

Тази година не мога да се оплача от късмет при получаването на билети и не говоря за печелене на билети, въпреки, че участвах във всички възможни игри, но начинът на получаваме бе съвсем друг. Както и при Бон Джоуви, когато кумата ни направи страхотен подарък с два билета, така и сега пак жена бе замесена в сбъдването на поредната ми мечта. Моя колежка успя да издейства чрез нейна приятелка два пропуска за концерта на 30 август в ложите на стадион "Васил Левски" и така се озовах на точното място в точното време.

Истерията около идването на Роджър Уотърс бе голяма и медии, билборди и плакати се стараеха да ни информират регулярно, че той идва да ни представи Стената. Успях да гледам как той посети гроба на майор Томсън и как даде кратко интервю за БНТ 1, но така и не разбрах в кой хотел е отседнал. Но преди да продължа към концерта малко предистория...

Още в гимназията бях голям фен на Пинк Флойд и при едно мое пътуване в Прага през 1994 успях да се снабдя с черна фланелка със Стената на Пинк Флойд, както и такава на Лед Цепелин и с това приключиха моите финанси. За жалост точно по това време Пинк Флойд, но без Роджър Уотърс, имаха концерт в Прага (7 септември 1994 - The Division Bell Tour), но нито имах средства, нито възможност да присъствам. Може би е излишно да казвам, че съм гледал филма хиляди пъти, но за майка ми това бе показател, че изживявам труден период, защото се затварях в себе си и пусках видеокасетата и я гледах многократно.

Когато свирих на китара бях научил акордите на две партии от албума заедно с Wish You Were Here и ги свирих по купони в гимназията и в Студентски град. Притежавам цялата дискография на Пинк Флойд, Роджър Уотърс и Дейвид Гилмор на аудио касети, а за мой рожден ден в Пазарджик получих първия си диск, който беше с албума на Флойд Atom Heart Mother. Текстовете на песните ми пасваха в различни периоди, но Стената бе нещо специално.

Гледах спектакъла в Берлин след падането на истинската стена по телевизията и си мечтаех един ден и аз да го видя. Ето, че този ден дойде и той съвпадна с моя имен ден. Шоуто наистина бе мащабно, въздействащо и нещо невиждано досега. Не съм от хората, които имат големи очаквания от концертите на своите любимци и затова съм доволен. В колата седмицата преди концерта слушах трите солови албума на Роджър, но не исках да пускам Стената въпреки, че бях подготвил добре познатите бели обложки и два диска, за да бъде по-истинско усещането.

Хареса ми, че анимацията от филма намери място и на прожекционната стена, но ми се искаше да видя и части от филма там, но вероятно си има причина това да не се случи. Идеята, концепцията, сценичното представление, музикантите, костюмите, куклите, прасето бяха важни детайли, които попълниха пъзела на отчуждението, самотата, страха, надеждата и вярата. Почувствах отново всичко сякаш се върнах години назад и се надявам и голяма част от 30-те или 40-те хиляди на стадиона също да са почувствали нещо.

Нещото, което взриви общественото мнение и се асоциираше с концерта беше надписа "Оставка" на български на Стената. За жалост дори дългия текст на български, който с много усилия басистът прочете, не впечатли журналистите, а всичко се въртеше само около този надпис и политизира допълнително концерта. Иначе моите снимки от концерта може да видите тук.

Вярвате или не, най-трудно се оказа да избера песен от концерта и албума, с която да завърша поста си, защото Стената е цялостен концептуален албум, в който всяко нещо следва и е свързано с предходното, но ще рискувам и по този начин ще отдам чест и ще благодаря от сърце на Роджър Уотърс, че дойде и се раздаде за българската публика и вече няма никой вкъщи...