Седем години в седмия месец или как отбелязах медната си сватба

На първи юли тази година освен Джулай морнинг празнувах и седем години от моята сватба. За жалост денят бе работен и при това понеделник, което ограничи донякъде избора на празнуване. Но нали не е важно мястото и времето, а чувството и емоцията на празника. Първият ден на седмия месец беше хубав и след изгрева на слънцето, който посрещнах, пътуването също допринесе за доброто настроение, с което го започнах. За децата казват, че първите седем години са най-важни, а това ме накара да се замисля, дали и за брака това се отнася  в същата степен. Седем е щастливо число и има доста значения и присъства и в рождената ми дата и година, а толкова са и дните от седмицата. Повече за значението на седмицата може да намерите тук. 

Седмата годишнина от сватбата се оказа медна. Празнува се след цели 7 години семеен живот, период, който мнозина считат за особено критичен в съпружеските взаимоотношения. И като залог за бъдещето щастие съпрузите си разменят медни монети или съдове. Купуват се медни съдове за дома. Не успяхме да намерим медни съдове, но до края на седмицата се надявам да купя от магазин за сувенири. Като сувенир за мен са и снимките от сватбата ми, които ме карат да се усмихвам и да си спомня колко весело беше на сватбата. За мен 7 години са много и малко, но най-добре го е изпял Ричи Самбора:

Търсейки други постове за годишнини открих, че за шестата нищо не съм писал, а през петата съм бил в Германия. Четвъртата посрещнах в Бургас с жена ми на първия ни общ Джулай, а за другите явно не съм писал нищо в блога си. Хубаво е да се помни къде си бил на празниците, а тази година също ще я запомня.

Връщайки се от работа жена ми ме изненада с романтична вечеря на свещи, за която доста се бе потрудила. Беше вкусно и много приятно, а аз реших вечерта да завършим във виенски салон "Романс" в Симеоново, наслаждавайки се на вкусни десерти и хубава гледка към София. Хубавите моменти тази юлска вечер и спомените седем години назад ме направиха щастлив, а искрите в очите на жена ми са все така живи и красиви на този ден, каквито бяха и на сватбата ни. Седем години в слънчевата светлина на любовта...

Шест години

С настъпването на Новата 2013 година някак си неусетно се стигна и до петия ден от годината според Грегорианския календар. А той се явява и един вид годишнина, но за разлика от миналата година, когато всичко съвпадаше с цифрата пет в поста ми, сега цифрата е шест и спокойно мога да заявя, че имам 6 години брак и 6 години на една работа :)

Точно на 5 януари преди 6 години постъпих на работа в настоящата компания. Тази една година от предишния ми пост, се изтърколи много бързо, а нещата, които свърших през нея, са доста, но ще спомена само част от тях. Посетих лично над 300 хотела в 30 населени места, но не успях да ги направя 365 като дните от годината. Предстои ми Нова година и в нея мога и да успея ;) През нея имах и много готин помощник, но той издържа само година :(

Явно съм лоялен и работата ми харесва, защото в днешното динамично време виждам, как мои приятели и познати рядко се задържат на едно място повече от година. Може и да съм и по-търпелив от тях, а може и да съм консервативен :)

За първи път (поне така мисля), 5 януари се пада в почивен ден, събота, и така няма да мога да почерпя колегите по повода, но за сметка на това всички ще се почерпим и ще се веселим следващия уикенд във Велинград.

Ще завърша краткия пост с една много веселяшка песен с подходящо заглавие и с надеждата, че тази година ще бъде успешна в работата, защото нали първите 7 години са най-важни, и да съм жив и здрав на 5 януари 2014 и отново тук, за да напиша следващия си пост по темата и да видя какво ще измисля за седмицата...

Пет години

Пет години са много и малко. Пет години за някои са критичен период за една връзка или един брак. Точно за последното ще стане дума в този пост. На 1 юли отпразнувахме 5 години от нашата сватба. Този път празникът беше различен.

Сякаш по поръчка първата телевизионна кула в света в Щутгарт на този ден работеше само за нас. Беше вечер и нямаше други посетители (последните си тръгнаха след като ние се качихме). Панорамното кафе бе изцяло за нас и се наслаждавахме на гледката към столицата на Баден-Вюртемберг и правихме снимки. Сервитьорът беше много любезен и ни снима и тримата с дъщеря ми (синът ми остана в България). За спомен си взехме монета с лика на кулата от машина, в която пускаш 5 цента за самата монета и 1 евро за услугата. Беше 1 юли, а на следващия ден предстоеше сватбата на сестра ми, а родителите ми празнуваха своята 34 годишнина от тяхната сватба.

Дървена сватба се празнува за 5 години и аз подарих дървена сова на жена ми и вече колекцията ни от сови набъбна на 69. Какво се случи за тези пет години? И много и малко. Вече имаме две деца и определено животът ни не е същия. Все още пътуваме с ентусиазъм из България и чужбина и се радваме на усмивките и смеха на сина и дъщеря ни. Важното е, че сме заедно. А заедно можем повече, както се казва в един лозунг. За пет години сме вече четиричленно семейство и определено не съжаляваме за нещата, които ни се случиха.

Снимките от сватбата ме върнаха към онзи юлски вълнуващ ден, който бе истински празник.

Като асоциация за пет години ми дойде песента на Бъди Гай "Five Long years", където се пее за пет дълги години с една и съща жена :), но тъй като там става въпрос за раздяла, реших тук да вмъкна тази на Дейвид Боуи, която по-точно отразява нашите преживявания:



Благодаря на всички за хубавите пожелания за годишнината!

Dear friend

Какво би бил живота ни без приятели? На този въпрос аз не искам да търся отговор. Не е нужно да имаш голяма бройка приятели. Само един е достатъчен понякога стига той да е винаги насреща и независимо къде се намира по света, ти да знаеш, че може да разчиташ на него и той на тебе. Без значение от държава, час и начин на комуникация, приятелят си е приятел. Дори да не се чувате или виждате година, в мига, когато сте заедно знаете, че това не е имало значение. Гордея се, че вече повече от 15 години аз имам такъв приятел. Използвам празничния повод от тригодишнината от неговата невероятна сватба да го поздравя с една песен, която винаги свързвам с него. С него обиколихме морето на автостоп с две раници и два спални чувала от Резово до Дуранкулак и стопът винаги вървеше. Пътят и времето никога не изглеждат дълги и продължителни с такава компания. Правили сме всички и сме били навсякъде, но винаги сме били заедно. Няма да забравя как кроихме планове да направим сватбите си в един ден, но после решихме да имаме два празнични дни вместо един и повече веселба и не сгрешихме. Най-добрият ми приятел ми стана и кум, или както се казва на английски best man. Мислих да кача едни стари снимки с него, но скенерът ми изневери снощи и не искаше да работи. Но това в случая не е най-важното. Използвам празничния повод от тригодишнината от неговата невероятна сватба да го поздравя с една песен, която винаги свързвам с него. Честита годишнина от сватбата, Вальо! Да знаеш, че по пътя винаги ще имаш един верен приятел! Ти случи и на прекрасна булка и жена, а аз се сдобих с невероятна кума. Честита българска годишнина от сватбата! Ето и песента (първо думите, после и музиката:

Dear friend, it's been a long, long while
I've been meaning to write you
But it was never my style
But what is these days now I'm a family man.

Do you blow sincere kisses to mistresses
Secrets in afternoons?
Do you wear your disguises, feign the surprises,
At the questions she asks when she dares to accuse?
Does your past lie under a dustsheet,
In the corner of a musty garage?
That's where I keep mine, now I'm a family man.

Are your horses still running when
The bookies shop close?
Is the band still together, did you ever
Get on the road?
We chased the same women, we drank
The same beer.
We came as a pair when we ran around here
How are you these days, now you're a family man?

Buy a drink for the boy in my place
At the end of the bar
Give my regards to Nina, slam a tequila,
I'll write you at Christmas or I'll send you a card,
And if you pass by you're welcome to drop in
And see me 'cos it's unlikely
I'll be round your way, 'cos I'm happy to be,
Where I am, living life as a family man

Do you still have your leathers,
Or did you give them away?
Do you still dream of Joni and sidewalk cafes?
Is your Norton still running, is the old man still alive?
Do you still get to Dalkeith, is your rent still as high?
But I suppose you've a mortgage, now you're a family man.

Dear friend, it's been a long, long while
I've been meaning to write you,
But it was never my style.
But what is these days now I'm a family man.