петък, 29 януари 2010 г.

Почивай в мир, приятелю!

Много е тъжно, когато един млад човек си отиде от този свят. Още по-тъжно е когато той сам реши да прекрати живота си. Най-тъжно е обаче, когато си познавал този човек и знаеш, колко е добър, ценен, чувствителен и готин. Такъв беше Станимир. За свой прякор си беше избрал Ферди мравката от анимационното филмче, защото той беше добър и помагаше на хората. На снимките му почти няма такава, на която той да не се усмихва. Той имаше много приятели, но явно е липсвал точно този, който може да му помогне да преодолее трудностите в този момент. Стани видя доста свят. Беше в Япония много години, после в Англия, ходи къде ли не и навсякъде не стоя мирен като името си, а печелеше нови приятели, ден след ден, година след година. Научаваше много неща и ги споделяше. Много е странно, че последната песен, която е постнал в профила си във фейсбук от 20 януари тази година е весела. В този момент думите са някак си излишни. Все пак ето някои от hebarfc.com "Имам неудоволствието да ви съобщя, че нашият приятел Станимир Николов е починал. Тази сутрин научихме новината от майка му, която е разпознала тялото му в Ковънтри. Лично аз никога няма да забравя как той заедно с баща си и още едно момче пропътува целия път до Велико Търново за да подкрепя любимия си отбор Хебър и те тримата да се чуват на стадион “Ивайло” и да помогнат на Хебър да постигне първата си победа в Търново. Той винаги беше на стадиона. Въпреки че учеше в Япония и през повечето време беше там, при всяко свое идване в България, той идваше да види мач на Хебър. Независимо от време, място или група, в която играе отбора. Носеше зеления шал със събе си и не спираше да подкрепя своя тим. Такъв ще те помня винаги Стани. Той помогна много и на този сайт. Държеше да се пише на кирилица и помагаше на феновете в чужбина да предпочетат кирилицата. На профила си във фейсбук, където има 370 приятели, той беше сложил не своя снимка, а стара емблема на Хебър, а за свой сайт беше посочил hebarfc.com. Благодаря ти за всичко, приятелю! Винаги мястото ти в този сайт ще е запазено. Никога няма да те забравим. Дано и Хебър никога не забрави какви фенове е имал и да ги цени, защото животът е кратък! Почивай в мир, Стани!"

Почти същото го има и тук, а повече не мога да измисля и да кажа. Но ще пусна нещо, на което Станимир би се зарадвал.

сряда, 27 януари 2010 г.

Missing

Обръщам се към вас с молба за помощ. Станимир Василев Николов - Стани от Пазарджик, който повечето от нас познават като верен фен на Хебър, е изчезнал от 21 януари тази година в английския град Ковънтри. В квартирата му са всички документи, пари и телефон и всички негови приятели и роднини го търсят от няколко дни. Има информация на профила му във фейсбук, в twitter. Пропуснал е лекциите в университета, което е необичайно за него. Никой все още не знае нищо за него. Полицията във Великобритания и нашето външно министерство са уведомени, но тъй като е вероятно той да ползва Интернет отнякъде и да пише съобщение до някого, молим всеки, който го познава и е във връзка с него, да ни пише или да се обади на майка му Валя Николова, която е в Англия, на телефон 359 889829377! Помогнете ни да намерим Станимир!

Предварително ви благодаря!

вторник, 26 януари 2010 г.

За снимките и хората


Винаги съм се интересувал живо от фотографията, но така и никога не станах професионалист в тази сфера и не се научих да работя с всички програми за обработка на снимки. Покрай работата си по различни сайтове и проекти започнах да събирам снимки и с това е пълен и личния ми компютър. 

Преди две седмици попаднах на страхотен сайт Изгубената България, който ме накара да се поразровя из старите прашни албуми вкъщи и оттам се появи тази снимка. Това са баба ми и дядо ми по майчина линия на тяхната сватба през 1942 година в Пазарджик. Както казва създателят на сайта Изгубената България Пейо Колев "една снимка струва хиляди думи" и това важи с пълна сила и за тази черно-бяла снимка, запазила едно щастливо събитие за бъдните поколения. 

Поразровете се и вие в стария скрин и потърсете стария албум и покажете снимките си, за да не се загубят завинаги. Няма да коментирам снимката или пък дядо ми и баба ми, но ще ви пусна една подходяща песен.


четвъртък, 21 януари 2010 г.

Пловдивски енциклопедии

Напоследък по работата си по бъдещата енциклопедия на Пазарджик започнах да търся други регионални такива издания. В моята лична библиотека имах отдавна издания за Пещера, Велинград, Панагюрище, София, Кюстендил и още няколко, но преди година ме заинтригува издаването на регионални енциклопедии за всички областни градове в България. Издателската къща е "Труд", а първата, която си купих бе за Стара Загора и областта. Партньор в това начинание е и УНСС. Тази седмица се снабдих чрез приятел с втората книга, а именно Пловдив и Пловдивска област. Разбрах, че е излязла и трета за Варна и Варненска област, но тя ще почака. Пловдив винаги е бил близък до Пазарджик град, но в същото време и доста различен. Имам доста приятели и роднини в този град и там не се чувствам на чуждо място. Но да не се отплесвам. Говорим за енциклопедиите. Според мен и Труд и УНСС са се изложили. Вижда се от пръв поглед, че са хвърлени доста пари за качество и цветни снимки, но съдържанието е зле. Какво искам да кажа. Ако се наричаше справочник, щеше да е по-удачно. Статиите са разделени тематично, но са претупани и изпълнение с изрази като: "пръкна се"; "ама не станала както трябва работата" и още куп други. Ако се спазва научен стил, а именно такъв е стила във всяка енциклопедия, то не бива да се допускат подобни неща. Почитателите на футбола ще останат разочаровани, защото за 4 пловдивски отбора има точно половин страничка и там се обсъжда повече как футбулистите на Спартак са взели по 42 лева, кожен портфейл и други неща за титлата, а няма и ред за известните треньори, играчи и много важни факти от историята на тези клубове. Цената на това е издание е 35 лева, а от всичко най-добре е направена секцията за пловдивските кметове и за бележитите личности. За 14 лева обаче аз си купих и още една книга със заглавие "Пловдивска енциклопедия". Неин автор е Георги Райчевски и това е четвърто преработено и допълнено издание. Мисля, че първото е от 1999 година. Ето тази книга определно си струва и може да се нарече енциклопедия. Статиите са добре написани и обяснени и езикът на изразяване също е на ниво. Само две забележки имам. Не може да няма нито една статия за футболните клубове Спартак и Марица, а да има само за Ботев и Локомотив. Това е пропуск. Дано в петото издание това да бъде променено. Другата ми забележка е, че все още липсват и други важни за града неща и те също трябва да намерят място в едно ново пето издание след години. Истината е, че от тази книга може да се научи много за Пловдив, култовите и исторически места и църкви, както и за личностите. Препоръчвам ви я горещо. Въпреки всичко смятам, че Пловдив заслужава една хубава много добра, голяма и изпипана енциклопедия. Надявам се такава да бъде и бъдещата за Пазарджик, защото се работи доста професионално от страна на колегите редактори и автори в нея. А аз тръгвам на лов за следващата енциклопедия :)

неделя, 17 януари 2010 г.

Календарите

Вече е средата на януари, а аз още не съм се снабдил с работен календар в стаята си в офиса. Ползвам стар от миналата година, на който има и месец януари. Не зная дали сте забелязали, но тази година заради кризата фирмите ограничиха рязко разходите си за календари, календарчета и сувенири покрай Коледа и Нова година. Повечето фирми направиха малко бройки и те не стигнаха до всеки. Най-потърпевши са най-вече роднини на работещите във фирмите, които всяка година си получаваха своята безплатна доза от календари. Това бе и причината календарите по книжарниците да застояват. Този януари тенденцията е различна. Все повече хорат плащат пари в книжарници и по сергии и будки, за да се снабдят с ценния календар. В събота дори видях двама полицаи да си купуват календари на Славейков. Някои от най-хубавите календари са вече изчерпани. Има хора, които слагаха календар във всяка стая у дома си, а също така и в офиса и къде ли още не. Защо е тази мания винаги да следим дните, седмиците и месеците. Ако няма календар на стената или настолен на бюрото, няма ли да се оправим? Все пак календар има на всеки компютър и мобилен телефон. По-добре ли се чувстваме, когато местим червеното прозорче надясно и надолу по датите всеки ден от работния календар? Или най-важни са снимките, пейзажите, логата на фирми, които правят живота ни по-цветен? Нямам еднозначен отговор, но мога да кажа, че от 100 хотела, с които работя, получих календар само от Central park и него подарих на майка ми, защото и тя е от хората, които очакват да я снабдявам с такива блага. Тази седмица мисля да си купя хубав календар и да освежа стаята. Дано плановете ми не бъдат провалени. Ето и малко повече за календара от Уикипедия:
"Календар означава система за свързване на дати с дни. Датите обикновено се базират на движението на астрономически обекти. Календарът може също така да бъде приспособление (често от хартия), което описва тази система (например настолен календар). Терминът се използва и в значение на последователност от планирани събития (например културен календар).

Думата идва от латинското calendae, което обозначава първия ден от месеца."
Хайде на календарите, народе! Не останаха...

четвъртък, 14 януари 2010 г.

F.U.G.A.Z.I

сряда, 13 януари 2010 г.

Музеите в Пазарджик с ново работно време

От началото на тази седмица музеите и галериите в град Пазарджик са с ново работно време. Вече ще работят и събота и неделя. Новината ме зарадва, защото точно преди една година писах на кмета по повод работното време на музеите в събота и неделя. Ето писмото ми: "Уважаеми г-н Попов, Пиша Ви по повод работното време на общинските музеи в Пазарджик. Като човек, който работи в туристическата индустрия, знам колко е важно туристите да посещават забележителностите на един град. За съжаление в Пазарджик в дните, когато повече туристи посещават града, а именно събота и неделя, музеите са затворени. Според мен е във Вашите правомощия да промените този факт и да позволите на повече хора да се докоснат до културно-историческото наследство на нашия град. Не е нужно цялата администрация на музея да работи в събота и неделя, а само екскурзовода и касиера. Тъй като виждам, че вече сте предприели такива мерки относно работното време на други общински институции, се надявам, че ще се вслушате в молбата ми." Това беше миналата година, а още тогава музеят бе отворен и работеше от 10 до 14:00 часа в събота, което за мен беше също голям успех. Подобен успех постигнах преди време и с музеите в Силистра и насърчавам повече хора да пишат по тези проблеми, защото явно решение има. От тази година вече и в неделя ще може да се посещават експозициите на Историческия музей, Етнографския музей, къща-музей "Константин Величков" и художествена галерия "Станислав Доспевски". Ето и новината и новото работно време:
"От 11 януари 2010 г. експозициите в централната сграда на Регионален исторически музей Пазарджик, ХГ „Станислав Доспевски”, етнографската експозиция и къща-музей “Константин Величков” са отворени за посетители в делничните дни без прекъсване от 9.00 до 17.00 ч. Работното време на експозициите в почивните дни от 01 февруари 2010 г. за централната сграда ще бъде:
Събота от 10.00 до 17.00 ч.
Неделя от 10.00 до 14.00 ч.

Това съобщи кметът на Пазарджик Тодор Попов. Работното време на културните институции е променено по негово настояване. До момента през седмицата експозициите не работеха на обяд от 12.00 до 13.30 ч., а в събота работното време беше от 09.00 до 14.00 ч.
„Няма смисъл да правим музеи и галерии, ако показаното в тях не може да бъде видяно от хората. А това е възможно, когато те не са на работа – в почивните дни“, коментира кметът. Целта на промяната в работното време е да бъде дадена възможност на повече родители да заведат децата си или свои гости в пазарджишките културни институции, да им покажат историята на града и неговите забележителности. Той добави , че се предвижда на по-късен етап през почивните дни да бъдат отворени за посещение и къщите-музеи „Георги Герасимов” и „Станислав Доспевски”."

Източник: Pa-media

Така съвсем спокойно понеделник може да бъде направен почивен ден, каквато е практиката в други музеи в страната, а аз вече спокойно ще мога да водя мои приятели и чужденци да видят забележителностите на града като се прибирам в събота и неделя. Не е лошо да се направи статистика и как ще се увеличат посещенията и приходите за музея с това адекватно решение. Поздравления за кмета! Вече съм съвсем обнадежден за бъдещето на Пазарджик, защото досега той винаги е отговарял на моите писма, а това означава, че гражданското общество не е само термин в медиите, а в Пазарджик това се случва и не мога да не спомена колко съм щастлив от този факт. Явно тази седмица е посветена на работното време, но трябва да се разбере, че в сферата на услугите и държавната и общинска администрация то трябва да е съобразено с клиентите и посетителите. Това е една голяма крачка към промяна на отношението и манталита на хората и се радвам, че се случва именно в град като Пазарджик. И вече да знаете, че ако минавате транзит през града може да отделите час-два за музеите. Заслужава си. Аз лично ще се възползвам още при първия удобен момент и ще направя всичко възможно повече хора да дойдат и да видят забележителностите на града.Още по-добре е, че тази инициатива се съчетава и с грижа за учениците в града, за да може те да се запознаят с миналото на града ни. До края на месец януари в Историческия музей може да се види уникалната изложба за могилата край Юнаците: "Праисторическият град на птиците"

понеделник, 11 януари 2010 г.

Работното време на асаньора

Винаги съм се удивлявал на надписи и лозунги из България, но този път наистина бях изнедадан и то в Столична библиотика. Оказа се, че освен хората и асансьорите (всъщност е само един), трябва да спазват работно време. Този труженик трябва да се яви на работа точно в 8:00 часа от понеделник до петък и да спре работа чак в 19:45 часа. Това прави 12 часов работен ден без 15 минути. Чудя се колко ли му плащат за такова работно време. Отгоре на всичко има само един почивен ден и това е неделя. Все пак в събота може да поспи един час повече и да започне работа чак в 9:00, но и работното време е намалено до 14:45, което е по-малко от 6 часа. За жалост никъде не пише за обедна почивка :) Въпреки установеното работно време асаньорът заработва и допълнително в извън работно време, а именно, когато библиотеката не работи, но джаз клубът работи и също се нуждае от услугите му. Точно в това извънработно време нашият приятел е претърпял и трудова злополука. Хубавото голямо огледало в асансьора, в което се оглеждаха читателите на библиотиката, а най вече читателките, е било счупено на парчета от пияни посетители на джаз-клуба. Чудя се сега как ще го компенсират и кой ще заплати новото огледало, ако въобще сложат. Иначе служителят в Столична библиотека си има и малка сестра, служебен асансьор за книги и големи томове между етажите, но тя няма работно време и работи само на повикване. Който как се уреди! Иначе картата за Столична библиотека е безплатна! Възползвайте се и четете. Все пак тя се намира на площад "Славейков" и повечето книги навън може да намерите и вътре, дори и повече. Ако искате да заемате книги за вкъщи, трябва да платите депозит от 10 лева. Мисията на библиотеката е да създава връзки между хората и информацията в един бързо променящ се свят. Мога да добавя, че може да създава връзки между машините и хората и работното време :) Тъй като съм на тема библиотеки, не мога да не спомена, че съм приятно изненадан от наличието на безжичен Интернет в Народната библиотика "Свети Свети Кирил и Методий" и че е позволено внасянето на лаптоп и снимането с мобилен телефон и фотоапарат. За второто се плаща по 15 стотинки на кадър. Годишната карта там е 20 лева! Приятно четене!

петък, 8 януари 2010 г.

Пицария на края на града

Винаги съм се изумявал на изобретателността на българина. Едва ли в друга страна ще намерите заведение в трафопост. Едва ли някой чужденец ще се сети да кръсти пицарията си "Траф" (може би на галено от трафопост) и тя да е успешна. В случай става въпрос за пицария на края на града (Младост 4), която посетих една вечер с моето семейство. Тя е сравнително нова и все исках да вляза, за да видя какво представлява. Обстановката ме грабна от влизането и подредбата бе доста уютна, а тоалетната чиста и спретната. Звучеше италианска и гръцка музика, а ние бяхме сами на една от 7-те маси. Обслужването беше добро, а и храната беше вкусна. Нарочно си поръчах пица, за да видя как я правят. Имаше само един недостатък. Беше доста солено, но може би кашкавалът бе такъв. Цените бяха малко по-високи, но си заслужава. Все пак съм доволен, че има още едно ново хубаво заведение, което предлага и обедно меню и хубава обстановка. Работи от 10:00 до 23:00 часа. Забелязвам, че почнаха да се увеличават хранителните и питейни заведения в Младост като цяло, защото определено има нужда от тях. Приятен апитит на всички!

понеделник, 4 януари 2010 г.

Нова година ли?

Мислех да пиша този първи пост за 2010 на 1 януари в 20:10 часа, но нещо не ми се пишеше и го отложих за първия работен ден от Новата година. А той бе учудващо спокоен. Улиците бяха празни, без хора. Тук там някой случаен минувач изскачаше от някоя пряка. Повечето магазини не работеха. Автобусите и метрото също не бяха пълни както обикновено, а и сякаш колите бяха останали по паркинги и гаражи и улиците бяха спокойни. Едно голямо спокойствие се беше настанило в столицата тази сутрин, съпроводено от сух студ и минусови температури. Ето така ми харесват нещата. Няколко кафета стопляха хората с кафе и атмосфера и ритъмът на града бе забавен до минимум. Спомних си на една Нова година в Пазарджик как търсихме с моя приятел отворено заведение на 1 януари и имаше само едно на гърба на спортната зала. Вече го няма. Лелята беше много любезна и ни почерпи с добро настроение, кафе и закуски. Нещо подобно ми се случи и тази сутрин. Никога не съм успявал да спя до късно на Нова година. 8:30 стане ли и съм на крак, дори и по-рано. Това е едно вълшебно време. Като добавим и частичното лунно затъмнение на 31 декември и температура от 20 градуса това бе една необикновена Нова година. Фойерверките в Младост продължиха до 1:30, а за мое учудване нямаше толкова бомбички и пиратки както преди. Вече трета година сме европейци и се променихме :) Шегувам се, разбира се. В края на тази седмица правя и три години във фирмата. Как бързо минава времето. Ето вече е 2010. Докато се усетя и вече ще пиша за 2011. Всяка Нова година започна с нови надежди, очаквания и воля за промяна. Разни хора отказват цигари, алкохол, изневери, месо, пороци, страсти и куп други вредни за здравето и душата навици. За жалост това не трае дълго и още след седмица две Новата година остарява. Нова година ли? Дайте ми нов късмет и той да е пълен с въображение, а не с измамни пожелания и очаквания. Добре дошла 2010! Ще те видим и ти колко струваш на 1 януари 2011...