Туристът на Богдан Русев

"Туристът не обичаше туристи. Те обръщаха внимание на всичко." Ето този цитат ми хареса много. Книгата също ми допадна. А книгата е "Туристът", а авторът е Богдан Русев. Заглавието ме грабна заради професионален може би интерес и ме накара да си я купя. Главите с имена на различни градове по света също много ми допаднаха. Началото е направо завладяващо.

Може би не само аз си мисля, че мечтаната професия е именно тази на главния герой от книгата. Пътуваш от хотел на хотел и пишеш рецензии за сайт като всички разходи по пътуването, настаняването и изхранването са за сметка на туристическия сайт, който бълва поръчки като за световно. Първите глави Прага и Виена са чудесни. Харесвам тези градове и тези редове в книгата. В третата глава в Куба става ясно, че нещата не са такива каквито изглеждат. Явно не може да има само една нормална работа, един нормален филм и една нормална книга, а се намесва и друга специфична ужасна професия (ако има такава въобще), която за малко да ме накара да оставя книгата. Въпреки това продължих да чета и не съжалявам. Четох глава след глава бавно и методично без да бързам като действията на Туристът и с идеята да осмисля нещата. Това за второто призвание на туриста не ми хареса въобще. Не ми хареса и това, че непрекъснато се налива с алкохол от минибара или в ресторантите, а поръчка на убийство заради убийствено лоша рецензия ми се стори доста прекалено.

Не вярвах, че ще включи България в книгата, но той ме опроверга и освен София място намират и родния му град Велико Търново и Варна и Северното Черноморие. Има много добри описания на места, забележителности, хотели, стаи, удобства, но няма имена и няма съжаление за нищо. Няма и чувства. Просто бизнес. Пътуването само с една пътническа чанта като ръчен багаж е чудесна идея, но за жалост това не винаги е възможно. Не е възможно и постоянно да хвърляш дрехите и да купуваш нови и да се переш само по хотели. В крайна сметка дори и да не работите в сферата на туризма, прочетете книгата! А ако някой туристически сайт иска да ми предложи да пиша рецензии за хотели на хонорар, може да ми пише :)) Виж за другите услуги, моля никой да не ми пише! Реших да не издавам всичко от сюжета и вие да си го прочетете, иначе се губи смисъла. Приятно четене и пътуване из света с "Туристът" на Богдан Русев!

Ела при мен

В квартална книжарница търсейки книги за подарък за рожден ден на малки деца на наши приятели съвсем случайно погледът ми се спря на дъното на въртяща се стойка с книги, където една жълта книга буквално ми присветна в червено своето заглавие "Ела при мен" и ме накара да я купя. Не успя да ме разубеди дори жена ми. Вече бях купил една книга от същия автор и тогава пак заглавието бе определящо. "Туристът" обаче си остана на нощното шкафче и бе прочетен първо от жена ми, а аз първо се посветих на жълтата тънка книжка на Богдан Русев. С него живеехме в един блок в Студентски град и често сме се засичали в общи компании, но не сме имали повод за запознанство. Дори не помня, дали сме разменяли някоя дума, но ето че дойде време и аз да го чета. Първо в Егоист, после мисля и в програмата и в Капитал Light и дойде ред и на книгите.

Не зная защо, но винаги съм го свързвал с Radiohead. Приличаше ми на главен герой от някоя тяхна песен и сякаш не ходеше по земята в студентското градче а се рееше във въздуха под звуците на акустични китари и гласа на Том Йорк. Но да кажа за блока. Там бяха филологиите и затова съотношението момичета момчета беше нещо като 800 на 8, а от тези 8 двама бяхме аз и Богдан. (цифрите не претендират за изчерпателност, просто искам да покажа, че при толкова жени не е имало време за общуване с мъже :) ) Но да се върна на книгата.

Прочетох я за три дни или по-точно за три вечери. По една глава на вечер. Първата глава ми хареса с идеята за пътуване в Странджа и до станалото известно напоследък със шапа село Кости, но не ми хареса географското объркване как героите от Кости изведнъж излизат от Странджа при Несебър, а също така и как идват към Бургас от север и минават солниците и стигат тогава до летището в Сарафово при положение, че летището е преди солниците като идваш от Несебър. Може и да издребнявам, но прочитайки тази глава не очаквах много от останалите.

Втората глава обаче така ме грабна, че я прочетох на един дъх втората вечер. Може би защо се описва същия период от време, същото място и любимото Търново, където карах първия си Студентски празник. Тази глава е и доста автобиографична и ми хареса да разбера някои подробности от живота на Богдан. Средната глава много ми хареса. Защо все средни неща ни показват? Я живота, я някой друг. В случая обаче и заглавието Ode to my family (предполагам по заглавие песента на The Cranberries) също е много точно и само мога да изкажа поздравления към автора.

Третата и последна глава се оказа разчленена на още три глави, за да е по-интересна вероятно. Като цяло ми хареса и случките и приятелите и чужбината са перфектно описани както и морските Варна и Бургас. Не ми допаднаха нещата с опиати, стимуланти, наркотици и техно защото са били далеч от мен по време на моето следване, но нещата за любовта и секса са така.

В крайна сметка препоръчвам горещо книгата, защото е написана хубаво и увлекателно и може да ми пасне. А мен ме чака "Туристът". Ще му кажа Komm zu mir и ще се надявам да разбира немски :)

Сбъркан

Съвсем случайно зърнах тази книга на витрината на книжарница и се учудих, че не съм я чел. Изненадата ми беше двойна, когато се оказа, че тя е намалена от 6.99 на 3 лева. Купих си я и я прочетох за два дни, но реално и една вечер стига за да вникне в 126 страници и 10 глави. Познавам Уилиям Бъроуз като писател най-вече е от книгите му "Дрога" и "Голият обяд", които четох в ученическите години и ми беше приятно да се върна към неговия стил, който е доста лек в тази книга. Въпреки, че става въпрос за хомосексуалните копнежи на героя от "Дрога" Лий, в книгата няма да намерите нито една описана сексуална сцена или вулгарни думи с точно две изключения, а това ме изненада на фона на последната част от заешките книги на Джон Ъпдайк.

Разбрах, че този роман остава непубликуван дълги години именно заради заглавието си и описанието на една връзка между двама мъже в 40-те години в Мексико. За мен интересно бе повече пътуването и няма значение какъв си, защото всеки търси компания, с която да сподели своето пътуване и посещението на нови страни (в случая в Южна и Централна Америка). В едно пътуване винаги има търсене и то тук също присъства. Срещата с нови хора и култури винаги е движело интереса на пътуващите и в тази книга то е описано добре.

Бях изненадан и от преводача на книгата Богдан Русев, с който сме се срещали в Студентски град покрай мои познати английска филология. Той беше и главен редактор и на списание "Егоист", а сега е такъв на приложението на вестник Капитал, Capital light. Хареса ми как е превел книгата, но се чудя, дали Сбъркан е точното заглавие за книгата. Според мен Обратен би подхождало повече на английски заглавието на книгата е Queer, а на оригиналната корица има рисунка на мъж обърнат с главата надолу), но това е мое мнение. Случайно забелязах и неговата книга "Туристът" и смятам да си я купя в най-скоро време.

Но да се върна на книгата като копирам описанието от store.bg:

"В продължение на три десетилетия, докато световната слава на Бъроуз не спира да расте, романът "Сбъркан" остава непубликуван поради откровеното изобразяване на хомосексуалните копнежи на автора. Ситуиран в корумпирания и призрачен Мексико Сити през четирийсетте години на XX век, романът представя Уилям Лий, човек, измъчван едновременно от остра наркотична зависимост и от романтичен и сексуален порив към равнодушния Юджийн Алертън. Повествованието е накъсано от жестоките "упражнения" на Лий - блестящи комични монолози, предвестници на знаменитата творба на Бъроуз "Голият обяд".



"В първия ми роман, "Дрога", главният герой Лий е цялостен и завършен - човек, който е уверен в себе си и в посоката, в която е поел. В "Сбъркан" той вече се разпада, отчаяно се нуждае от човешки контакт и е изгубил всякаква увереност в себе си и в своята цел.
Естествено, разликата е проста: когато е пристрастен, Лий е надеждно защитен, но и сериозно ограничен. Наркотикът не само кара либидото да даде на късо, но и притъпява емоционалните реакции до степен на изчезване, в зависимост от дозата. Когато сега поглеждам назад към събитията, описани в "Сбъркан", този изпълнен с халюцинации месец на остра абстиненция ми се струва озарен от демоничен, заплашителен блясък - блясъкът на осветените с неонови лампи коктейл-барове, грозното насилие и пистолетът .45 калибър, който винаги е готов да се включи в играта." - Уилям Бьроуз


За завършек съм избрал един цитат от книгата:

"Във фотографията има нещо неприлично и заплашително - желание да заключиш, да поставиш в рамка, почти сексуален копнеж по улавяне на видимото"