42

Когато започвах този блог преди 12 години реших да отбелязвам с пост всеки свой рожден ден като началото бе моят 30 годишен юбилей. Преглеждайки постовете назад установих, че съм пропуснал деня, в който съм ставал на 41, но честно казано тогава въобще не ми беше до празнуване и писане след поредната химеотерапия и безпаричие, което преживях. Сега за радост нещата са различни и се надявам болестите и лошите неща да са зад гърба ми.

Като ученик си мечтаех да доживея до 42 години поради две причини. Едната беше, че в любимата ми книга на Дъглас Адамс "Пътеводитетелят на галактическия стопаджия" това бе смисълът на живота и бях си наумил, че стигайки тази възраст, ще съм го намерил и донякъде това е така. Втората причина е, че доста от моите любими изпълнители като Джими Хендрикс, Джанис Джоплин и Джим Морисън са умирали млади и самата цел да ги надживея, виждах като успех в онези дни. Миналата година след всички трудности си пожелах само едно, да посрещна своя 42 рожден ден здрав. С времето човек осъзнава, че това е най-важното. Но какво се случи този октомври?

За първи път по стечение на обстоятелствата щях да празнувам своя рожден ден извън България, в Германия в компанията на сина ми и сестра ми. Спокойно мога да кажа, че празникът освен в градовете Щутгарт и Улм продължи и във Виена, Австрия, което само по себе си беше още един подарък за мен, защото обичам да пътувам. Качих се на телевизионните кули във Виена и Щутгарт като първата бе моя мечта, защото при всичките ми посещения в австрийската столица оставаше извън маршрута и плановете ми и затова посещението и беше нов подарък. Вечерта на самия мой неделен рожден ден бях в традиционна швабска кръчма в планината с неповторима атмосфера, храна и обслужване и се превърна в апогей на страхотния ден.

С напредване на годините подаръците ми на празника стават все по-малко, което е нормално, защото вече отдавна не съм дете, но сега съм в състояние и сам да си ги избирам и купувам, но това не прави празника по-малко хубав от преди. Подарък получих и от колегите, когато се завърнах от моето пътешествие за рождения си ден и това е рафтинг през май догодина. Подарък получих и от сестра ми, докато и гостувах и това е супер удобна за работа чанта на футболния щутгартски клуб. Сам си подарих последната книга на Мураками, а жена ми ми подари халат. Най-големият подарък обаче аз си направих сам през ноември за черния петък, когато си взех нов смартфон. Но разбира се не това е най-важното. За мен емоциите от изминалата година са истинските подаръци, както и новата работа, която ме вдъхновява и ми позволява да сбъдвам мечтите си една след друга и да пътувам много и да посещавам театри, концерти, събития и да се запознавам с нови интересни и интелигентни хора и да виждам нови места или стари по нов начин. Благодаря на всички, които бяха част от годината ми, от пожеланията за рождения ми ден и за всички, които оцениха това, което правя и все още вярват в мен. Обичам Ви! Имам поне 42 причини за това!

Какво се случи в моят свят през 2013

В последните часове на 2013 за трета поредна година ще се опитам да обобщя какво ми се случи като отсея най-важните неща, но ще бъда силно пристрастен.

Зная, че е банално да се прави равносметка в последния ден от годината, както и факта, че някаква дата ни ръководи и е граница на старото и новото, но няма да се цепя като метилова овца (израз на баща ми).

За мен лично 1 юли е по-скоро символ на ново начало, но виждам, че 1 януари няма как да бъде изместен от първото място каквото и да става. Доста са хората, които чистят жилището, мият колата (дори аз го направих вчера), къпят се, слагат нови дрехи, за да посрещнат чисти Новата година с нови надежди, нови илюзии и нови обещания, но със същите стари пожелания.

Реално нещата не се променят от датите, годините или деня от седмицата, а от нас самите и, който няма воля за промяна и десет първи януари няма да му помогнат. Но време е да престана с уводните думи и да се насоча към същината, а именно какво се случи с мен през 2013.

Годината не бе така фатална като предишната и не ми откраднаха или отнеха нещо, но получих повече неща под формата на подаръци, изненади, приятни изживявания и хубави моменти, които ще се опитам да синтезирам по-долу:

Концертите

Тази година беше доста богата на концерти като за първи път гледах на живо Роджър Уотърс и Бон Джоуви, като вторият бе и първи рок концерт на дъщеря ми. Въпреки, че не идваха за първи път Марк Нопфлер, Скорпионс, Мано Чао и Юрая Хийп също ме зарадваха с изявите си.

Децата

Децата ми пораснаха. Синът ми тръгна ясла, а жена ми на работа, а дъщеря ми е последна година в детска градина и догодина ще бъде ученичка. На нея и паднаха 4 зъбчета, а на сина ми му растат нови. Радости, бели, изненади, рождени дни и много пътувания заедно правят ежедневието по-шарено и весело.

Мобилен

През тази година се снабдих с нов смартфон и с нов лап топ, който да замени откраднатия. Благодаря на всички приятели и роднини, които помогнаха, но и двете придобивки ще ги изплащам и следващите две години. За сметка на това нещата се получават по-лесно особено с телефона, защото имам всички необходими и желани приложения, които исках, а на стария не можех да инсталирам поради липса на място и памет.

Норвегия

Тази година посетих нова страна и съм очарован от преживяванията си през тази една седмица. Надявам се всяка година да имам възможност да посещавам по една нова за мен страна дори и за по-кратко, за да се запозная с културата, забележителностите и хотелите ;)

Бяло е морето

Всъщност е черно, но за първи път ходих семейно на море в град Бяла и ми хареса. Лагерът като ученик не се брои, защото беше много отдавна и за кратко. Морето край нос Свети Атанас и морския фар там е очарователно и със страхотна гледка. Всички останахме доволни и изкарахме чудесно.

Разделих се с 12 килограма и сладките неща, захарта и безалкохолните, както и с охраняемия паркинг, но тези раздели бяха за добро.

За първи път водих сина ми на кино и на концерт, а и за първи път посетих Делфинариума във Варна. Сигурно има и много други малки, но важни неща, които пропускам, но Новогодишната трапеза ме зове, а и Новата 2014 вече чука на вратата. Ще отида да и отворя след няколко часа и ще пиша повече през Новата година. Обещавам! А Вие какво ще си обещаете за Новата 2014?

Какво оставих в 2012

В последните часове на отминаващата 2012 година реших да направя кратка равносметка на нещата, които оставих в нея, и с които се разделих безвъзвратно. Списъкът ми няма стремеж да е изчерпателен или пълен само с важни неща, а по-скоро е опит да си припомня и лошите и добри моменти през годината. Ето ги едно по едно в нехронологичен ред:

Пощата в hotmail вече не е никак гореща

След като преди близо 10 години от hotmail.com ми изтриха цялата поща с контактите, изпратените и получени писма, защото не бях влизал в нея от три месеца (през този период бях в чужбина), реших, че това няма да ми е основна поща. Въпреки всичко продължавах поне веднъж в месеца да я проверявам и незнайно защо получавах писма от непознати испанци. За всеки случай този път си запазих контактите и ги прехвърлих в друга поща. Наскоро бях забравил да проверявам пощата си там може би от месец-два и отново се оказах с изтрита поща. Това сложи края и с удоволствие ще оставя тази поща в 2012 година. Нека всеки, който има пощата ми там, да я изтрие и счита за невалидна.

Кражбата на годината

Нещо, което ме промени драстично, бе кражбата от личния ми автомобил, докато бях на плаж на Аркутино за 42 минути. Въпреки, че колата бе заключена и паркирана на главен път заедно с много други и на 100 метра от полицейски патрул и охрана на паркинг, това не попречи на нагли автоджамбази да я отворят и да задигнат няколко раници с лични вещи и двата ми лаптопа, заедно с външния хард диск и всички зарядни устройства. Цялата ми информация от последните 10 години бе там заедно със снимките от важни за нас моменти от живота ни. За щастие не всичко е безвъзратно загубено, защото някои неща съм качвал в нет-а, а други съм пращал на роднини, а мой приятел бе запазил предвидливо част от информацията на външната ми памет, но това едва ли е повече от 42% от нещата, които имах. Доста време ми отне да се осъзная, и да преодолея загубата. Близо два месеца бях без какъвто и да е компютър, а използвам случая да благодаря на приятелите ми, които ме подкрепиха финансово за рождения ми ден с цел закупуването на нова лична машина. Това все още не е факт, но се надявам през 2013 да успея да събера нужните средства за това. Полицията в Приморско не си даде зор да потърси нещата, въпреки, че те бяха над 100 като брой, а някои от тях уникални. Охитвам се да погледна и от добрата страна, че мога да започна на чисто.

Приятелите, които не са вече сред нас

За съжаление през тази година загубих близки приятели на моя възраст, които ни напуснаха без време. Те също ще останат в 2012 завинаги, а аз не бих си позволил да забравя мъката, която изпитах, при новината за тяхната смърт. Нека почиват в мир!


Щети по колата

За първа година от 2007 насам, когато купих моята кола, ми се наложи да се занимавам със щети по автокаско. Това, което не се случи в рамките на 5 години, се случи тази година в рамките на три месеца и с три щети, ме ощети донякъде, защото каското не поема напълно всички разходи. За първи път сменях и гуми и се качих на въртележката зимни и летни гуми. (досега карах с всесезонни, но времето им изтече). За първа година имах много разходи по колата, която вече направи 148 000 километра.

Без Хебър, няма футбол

Голям удар за мен бе и изчезването от футболната карта на любимия ми клуб Хебър - Пазарджик. Тази есен той не започна участие, след като бе изпаднал от Югозападната "В" АФГ. Така градът остана без представителен отбор този сезон, а стадионът стоеше пуст като изключим домакинските мачове на новосъздадения ФК Пазарджик 2012 в пета дивизия.

Криза във финансите

За първи път тази година усетих с пълна сила кризата и парите не достигаха и се наложи да се свиваме за доста разходи. Майчинството на жена ми през втората година и минималната сума, която и превеждат, се оказа разковничето за тази криза в нашето четиричленно семейство. За първи път се наложи да взема заеми и да ми е все по-трудно да ги върна. Дано това остане в 2012 и през Новата година нещата да се оправят.

Без помощник

В началото на ноември ме напусна моя помощник в работата и отново останах сам и е твърдо вероятно това статукво да се запази и през новата година. Благодаря му сърдечно за огромната помощ и старанието, с което си вършеше работата, а сега за мен става още по-трудно да се справя с куп дейности, но няма да се отказвам.

Без нещо

Без нещо не е като да е без нищо. Още нещо загубих през годината, но предпочитам да не го споделям. То също си остана в 2012.

Без край на света

Не че съм вярвал, че светът ще свърши на 21 декември 2012, но се надявам поне тази илюзия и заблуда да си остане там. В същия ден потеглих на дълъг път, а пътят винаги има начало и край...

Равносметката

Сигурно има и куп други неща, които пропускам, но мисля да сложа край на този пост, тъй както дванадесетият час ще сложи край на 2012. Сигурно съм се разделил и с част от наивността, добротата, доверието и надеждата, които имах, но това е неизбежно. Затова животът е най-добрият учител, а в моя живот има доста значими и интересни хора и случки, които градят спомените и усмивките и сълзите ми. Все пак имаше и хубави моменти през годината, а фейсбук явно ги и улучил като снимки и ги е събрал в едно. Тази година сбъднах и три мои мечти. Надявам се догодина да сбъдна поне още три ;)

Помислете си какво Вие сте оставили през 2012 и какво искате да намерите през 2013. Аз лично се радвам, че годината свърши, и искам 2013 да бъде много по-различна и успешна за всички нас! Весело посрещане на Новата 2013 година и тъжно изпращане на старата 2012 :)

Тази стара, стара година...

В последния ден на старата 2011 година реших да напиша и последния пост за нея. Месец декември бе динамичен за мен и имах замислени седем поста, но така и не намерих муза да седна да пиша. В края на годината често се прави обзор на изминалата година и равносметка за извършеното през нея. Въпреки натрупаните негативи и проблеми през декември се замислих, че годината бе добра за мен. Ето и важните седем неща, които отсях в мислите си последните два дни:

- роди ми се син - това определено е моето събитие номер 1; въпреки безсънните нощи, проблемите, болестите и плача, мога да заявя, че това е чудесно изживяване и един поглед, усмивка или смях заличават всичко останало. Това е една моя сбъдната мечта
- сватбата на моята сестра - всъщност сватбите бяха две, една в Германия и една в България, но и двете бяха доста емоционални за мен: моята малка сестричка се омъжи! Кога порасна толкова бързо? Сватбите бяха красиви, стилни и весели.
- издаването на енциклопедия Пазарджик - въобще не усетих кога изминаха три години и общият труд на близо 100 души от Пазарджик вече може да се пипне и види като завършен продукт. Оказа се, че аз съм от тематичните редактори с най-много теми: туризъм, хотели, туристически дружества, туристически агенции, лов и риболов, хижи, спорт, хералдика (наука да гербовете), вексилология (наука за знамената) и др. Няма по-хубаво чувство от това да видиш статиите си и старите снимки от града, които изнамерих, публикувани в енциклопедията и името си, макар и да са ме писали филолог :)
- преместването в нова сграда и офис - след 5 години в центъра, вече съм на летището. Новата сграда и новият офис са много хубави, а с това дойдоха и нови отговорности, имам си отново и асистент, което ще ми позволи да се съсредоточа в това, което умея най-добре и се надявам да имам нови успехи; като нови придобивки мога да добавя и ново бюро, нов апарат на служебен телефон и нова флашка за мобилен Интернет; сградата е на 7 км. от вкъщи и в почивни дни с колата стигам за 7-8 минути, а в трафика между 10 и 20 минути; имам и паркомясто в подземния паркинг, а градският транспорт въпреки близкото разстояние е прекачване с три автобуса :) Добър ефект, е, че станахме по-задружни като цяло и проведохме няколко хубави партита с боулинг и футбол и танци :) Като цяло преместването е положително поне за мен.
- гид на британски журналисти - това, че ме избраха да водя британски журналисти по проект на министерството на икономиката, енергетиката и туризма за популяризиране на България като туристическа дестинация на британския пазар, е огромна чест и удоволствие за мен. Това за мен има по-голям смисъл от едноминутна реклама в някоя западна телевизия и със сигурност ще остави следи и ще постигне желания ефект. Мисля, че се справих с първите два тура, а предстои и трети. Запознанството с чудесни нови хора от световноизвестни медии бе много приятно. Откъснах се за две седмици от ежедневието и си спомних годините, когато работех като професионален екскурзовод с различни турове из цяла България.
- умен телефон, замени стария - в последните дни на старата година, преподписах за 2 години договора си с мобилния оператор и за първи път си купих телефон на лизинг. Старият Sony Ericsson К550i беше подарък от сестра ми за рожден ден преди 4 години и ми служи вярно, но на екрана му почна да се разтича течност, която правеше трудно използването му и реших да си купя нов на лизинг. Направих го въпреки раздялата на Sony и Ericsson, защото от 1999 година насам съм залагал винаги на тази марка за моите мобилни апарати и не съм съжалявал. Sony Ericsson Experia X8 е новият ми умен телефон, който ще изплащам две години по 7.90 лева на месец, но си мисля, че си заслужава. За две седмици свалих доста полезни приложения и го ползвам активно и разликата с предишния е огромна. Пътната обстановка, трафика в София, забележителностите в България, компас, термометър, фенерче, навигация, скайп, кю и фейсбук са само част от приложенията, които правят нещата значително по-лесни и достъпни в движение навсякъде.
- откриването на рок бар Rock it в София - в началото на месец декември в София бе открит най-големия рок бар на два етажа на Бенковска под Дондуков. По щастлива случайност единият от собствениците ми е приятел и заедно с него сме ходили на рок концерти като този на Europe в Ловеч и това е негова сбъдната мечта. Радвам се, че я споделих и, че вече има място, където се чувствам страхотно с невероятна атмосфера, музика, хора и обслужване. Желая успех на Rock it!

Сигурно има и още неща, които съм пропуснал да напиша, но тези 7 определено са от най-готините и най-хубавите. Радвам се, че пътувах и видях нови места и в България и по света, че се запознах със страхотни хора и че постигнах своите малки и големи успехи. Лошите неща няма да пиша и ще ги спестя като се надявам през 2012 те да са по-малко. Годините завършващи на 1 откакто се родих се оказва са били все специални за мен. Ето защо:

1981 - роди се сестра ми
1991 - приеха ме в Езиковата гимназия в Пазарджик
2001 - завърших Туризъм в Софийския университет
2011 - роди ми се син :)

А старата година за мен е като старата любов: минава, но не се забравя. Няма да забравя и 2011, защото и в нея имаше доста любов, вече стара, но истинска...