вторник, 23 май 2017 г.

Европейска нощ на музиката

Беше вторник вечер миналата седмица. Предстоеше концерт на моята първа любима група. Първата група с първата песен е като първата любов - незабравима. Финалното отброяване на часовете на работния ден ме приближаваха все повече към поредната среща с моите любимци от шведската рок група Юръп. 

Като дете преди 30 години не правех асоциация с името на групата и континента, а европейският съюз тогава не беше актуален и за мен наименованието с "Ю" беше като извън този свят. Такава бе и първата им хитова песен, която направо излетя в космоса и нямаше стрелбище, хоремаг или радио, което да не я върти, когато излезе. Въртях я и аз на касетка със записан в студио в Пазарджик албум, за който платих с парите от тетрадки, които продавах пред училището си на импровизирана маса. Последваха нови касетки с албуми на групата, които сигурно са се въртяли хиляди пъти в ролката на касетофона и са дала тласък на моето въображение още като дете. Излишно е да казвам, че имам всеки техен албум и зная песните им наизуст, а вече нямам търпение да дойде октомври, за да си направя подарък за рождения ден с техния нов албум.

За последно гледах групата на живо през 2012 в зала Фестивална и тогавашните ми емоции и пост може да прочетете на следния линк. Тогава актуален бе техният предишен албум Bag of bones, от който изсвириха доста парчета. Сега не бях чувал на живо последния War of kings от 2015, въпреки че постоянно го въртя в колата, докато шофирам, а същото направих и на път за концерта като настройка и подготовка.

За първи път успях да паркирам на паркинга пред залата, а не по странични квартални улици и шубраци, а и самото влизане в залата ми отне по-малко от минута без опашки и напрежение за разлика от концерта на Deep Purple в неделя. Може би публиката вече е пренаситена от концертни изяви, а и когато те се случват през два дни, не всеки може да си позволи лукса да гледа и да плати за всичко. Самата зала бе преградена наполовина и сцената беше в средата с достатъчно място и простор за правостоящите. Не бе никак трудно да се предвижим с приятеля ми най-отпред, за да имаме перфектна видимост.

Стартът бе от група Sevi, които бяха много по-добър вариант за подгряване от Monster Truck на Purple, които едва изтърпях. Самата група бях срещнал на бензиностанция след Благоевград при моя командировка и сега се радвам, че успях да ги чуя, защото забиваха яко, макар и да не изпълниха любимата ми тяхна песен.

Дойде време на сцената да се качи шведската петорка като нашата позиция ни позволи да видим тяхната подготовка и загрявка встрани от сцената и самото им качване на нея. Започнаха ударно с едноименната песен от последния им албум и продължиха така през цялото време.

На 16 май те изпълниха точно 16 песни, а предварително изнесеният им сетлист ми позволи да пускам live във фейсбук с предварително написано заглавие на песента, а и това ми се случваше за първи път - да зная предварително всички песни на групата, които ще изпълнят. Имах и батерия на телефона, което ми позволи да запиша видео и да направя достатъчно снимки за спомен, но през повечето време предпочетох да се наслаждавам на музиката и да пея с пълен глас песните на любимата си група. Пълният сетлист, ревю и снимки от концерта може да откриете на страницата на werock.bg.

Емоцията поне за мен бе голяма, а и Джон Левън и Джоуи Темпест забелязаха, че пея и зная текстовете на всичките им песни и това направи изживяването още по-страхотно. Разбира се, че имаше песни, които не изпълниха, но това за мен е нормално и винаги мога да чуя всяка песен когато и където си поискам. Надявам се при следващото им турне с новия албум отново да включат България и да ги гледам за четвърти път у нас, а дотогава ще продължа да следвам пътя и мечтите си, както пеят те, и ще ги сбъдвам една по една...