Будката, бабата и бъдещето

Всички сте ги виждали. Будки за вестници, боядисани с блажна боя (най-често синя), наредени вестници, покрити с найлон, за да не се намокрят през зимата и есента от дъжд и сняг. Но кой стои вътре? Кой продава? Каква е тяхната история? Ето това ще ви разкажа в този пост.

Тя носеше английско име, а той типично българско. И двамата бяха между 70 и 80 годишни, живееха сами и бяха щастливи. След пенсионирането си и емиграцията на децата им в чужбина, те са решили да се занимават с нещо и започнали да продават вестници на автобусна спирка в софийски квартал. И така цели 16 години. Ставали рано и се редували при стоенето в желязната будка и познавали редовните си клиенти и им пазили вестници, списания и книги. Всичко това приключи на 12 септември миналата година. Будката затвори. Отчетът бе направен. Вестници, списания, книги, върнати и разликата бе 1 лев!

Когато се върнах от Германия през септември видях затворения павилион и се чудих какво е станало с тях. Опитах да разпитам някой в квартала, но никой не знаеше нищо. Чудех се, дали са болни, дали са занимали при децата си в чужбина, или пък новата наредба за рекламата и новия облик на спирките в София не ги е затворила. Мина време и преди два дни срещнах бабата в автобуса. Без да я питам, ми каза всичко.

Вече им било трудно да мъкнат вестници и да студуват есента и зимата и предпочели да затворят. Другата причина била, че тя заминала на гости на дъщеря си на запад. Най-съществената причина обаче е друга и тя ми я каза. Вече малко хора четат и купуват вестници. В почивни дни, в които обикновено преди години са разпродавали всичко, сега през есента имали само по 4 продадени вестника за цял ден. "Вече всички имат Интернет вкъщи", сподели ми тя."Там научават новините. Това е бъдещето. 1 лев за вестник също е много в тази криза и безработица." Последната причина е намалелия пътникопоток заради пускането на метрото и нови две автобусни линии, което ги е е изолирало. Те не съжаляват за нищо освен за разговорите с редовните клиенти.

Странно е понякога как се привързваме към такива неща като купуването на вестник от определена будка или пиенето на кафе в определено заведение. И когато те затворят или сменят хората, които си свикнал да виждаш, вече нищо не е същото. Наскоро видях, че и будката на Орлов мост също е затворена. Там работеше едно момче и когато работих в офис наблизо преди години, си купувах редовно от него, и ме познаваше и винаги знаеше какво търся и ми го намираше. Неговите причини за затваряне не ги зная за съжаление. Не зная и причините за една друга будка в Студентски град, където също едно момче ми продаваше вестник близо 5 години. Скоро ходих там и него също го няма.

Всичко тече, всичко се променя, будките затварят, тиражът спада. Това е бъдещето или може би настоящето...

Шепеходци

Не помня вече от коя детска книжка или филм беше тази закачлива фраза за пешеходците, но се сетих за нея една сутрин, когато видях сложена патерица на знака за пешеходци и автобусна спирка. Тя стоеше отгоре като предупреждение главно за пешеходците, които се опитват да пресекат на пешеходната пътека сутрин, за да отидат на автобусната спирка. Потокът от коли с хора, бързащи за работа, не би спрял за нищо на света, освен ако хората не са току преди капака на колата.

Тогава реших да драсна няколко реда по повода. При моите посещения в страни като Англия и Германия още щом стъпя на асфалта с единия крак и колите набиват спирачки, дори да не съм на пешеходна пътека, за да им направят път да мина. Това тук се случва много рядко, а аз също го правя като шофьор, защото познавам ситуацията като пешеходец. Много е трудно да се говори за култура на пътя, защото доста от шофьорите гледат на пресичащите хора като на нещо, което ги бави и дразни и им пречи да стигнат от точка А до точка Б за отрицателно време, за да може после да се похвалят за колко време са взели разстоянието.

Разбира се има и луди пешеходци, които пресичат на Цариградско шосе нищо, че има подлез или минават на червен светофар и сами си го търсят, но в повечето случаи в България пешеходецът трябва да е търпелив и спокойно да изчака да минат всички коли, за да може после той на прибежки да мине по пешеходната пътека на другата страна.

Ето какво открих за пешеходната пътека и пешеходците на сайта на Държавно обществена комисия по проблемите на безопастостта на движението по пътищата:

Поведение на водачите към пешеходците

Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към инвалидите, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, и към престарелите хора. При приближаване към място, където на пътя или в близост до него се намират деца, водачът е длъжен да намали скоростта, а при необходимост - и да спре. При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. При заобикаляне на спряло пред пешеходна пътека пътно превозно средство водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен да се движи с такава скорост, която да му позволи да спре, за да пропусне преминаващите по пешеходната пътека пешеходци.

Пешеходната пътека е част от платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци. На кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение. Когато преминаването на пешеходците през пешеходна пътека се регулира с пътен светофар или от регулировчик, водачът е длъжен след подаване на сигнал, който му разрешава преминаването да пропусне пешеходците, които все още се намират на пешеходната пътека и да не навлиза на пешеходна пътека, ако прецени, че е възможно да бъде принуден да спре и да остане на пешеходната пътека след подаване на сигнал, който забранява преминаването.
Когато пешеходец, стоящ на банкета или тротоара, сигнализира с ръка за намерението си да премине по пешеходната пътека, водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен, без да създава опасност за движението, да спре, за да пропусне пешеходеца.
Когато на платното за движение има вода, кал или дребни камъни, водачът на пътно превозно средство е длъжен да преминава с такава скорост, че да не причини изцапване или нараняване на пешеходците.

Замисляли ли сте се, че на английски пешеходец е pedestrian и ако слушаш шофьорите, които се обръщат към преминаващите на платното пешеходци, ще си помислиш, че те почти владеят английски. Все си мисля, че някой трябва да им обясни, че трябва да казват педестриън, а не педер, педал или педераст :)

Напоследък се направиха различни видове пешеходни пътеки, оцветени в червено, жълто, удебелени и дори релефни, но това не дава очаквания резултат. Пешеходните светофари и тях никой не ги зачита.

Въпреки всичко вярвам, че нещата могат да се променят като се дава личен пример и всеки, който кара кола, не забравя, че човешкият живот е най-ценното нещо, а пешеходната пътека е място, където се спира, за да преминат пешеходците. А вие все пак внимавайте като пресичате!