Вратарят

Във футбола вратарите са често пренебрегвани. Повече любители на този спорт харесват нападателите и точно тези от тях, които бележат много и красиви голове. Вратарският пост обаче има ключова роля в тази игра и не е без значение кой застава под рамката. В случая става въпрос за човека от снимката. Това е Димитър Феодоров Марков от Ветрен дол. Той е бил вратар на футболния отбор на селото, който тогава е носел името Спортист. Чувал съм, че е пазил добре и още оттогава датира традицията да не се допускат голове във Ветрен дол и да няма равни и загуби, а предимно победи. Явно е бил истински страж на вратата на своя тим. За жалост той загива при инцидент с взривни вещества при строежа на язовир "Копринка" край Казанлък на 24 юли 1948 година. По-късно този язовир е наречен "Георги Димитров", а през 90-те е върнато старото му име Копринка. Именно в този язовир се намира и градът на траките "Севтополис", който сега е под вода и се търсят средства за неговото показване чрез създаване на изкуствен остров. Това име носи и стадиона в град Казанлък. Тъй като Димитър Марков е работил и на прохода на Републиката, известен като Хаинбоаз, досега битуваше и версията, че именно там той е намерил смъртта си, но надписът на гърба на тази снимка казва язовир "Копринка". В знак на признателност към своя вратар играчите на Спортист (Ветрен дол) сменят името на клуба на "Димитър Марков" и така кръщават и игрището, построено същата година в местността "Кутела". Това име живее до 1957 година, когато клубът се сдобива със сегашното си име Зенит, а негов кръстник е друг Димитър ( Благов Спасов - Йозо), който дълги години играе в клуба. След смъртта му преди няколко години стадионът в селото вече носи негово име. Впечатлява ме признателността и към двамата играчи, но Димитър Марков е вложил доброволен труд за своята родина и е загинал там, изграждайки нещо ново без значение дали язовир или път. Днес е вече малко позабравен, но ще се постарая поне да живее в историята на футболния тим Зенит (Ветрен дол) на сайта vetrendol.com. А кой би искал да живее вечно?

For the special people today with love

Семейни снимки

Случайно открих тази снимка и трудно намерих място, където да я сканирам, защото е А3 формат, но целият труд си заслужаваше. Това е снимка на семейство Алексиеви от 1936 година. 74 години са минали оттогава. На снимката са отляво надясно: чичо ми Тодор Алексиев, който почина преди години в София, но винаги е бил много всеотдаен и много ме обичаше. Когато са ме питали като малък, когато порасна, на кой искам да приличам, винаги казвах на чичо Тошо, защото е много работен. И наистина той ставаше винаги в ранни зори. Не обичаше да спи до късно. Винаги бе готов да изрови и земята, за да свърши услуга на роднина или близък човек. Беше много добър и умен, а е бил и съученик с писателя Димитър Димов. По-голямата част от живота си той беше в София в къща на Сточна гара и хиляди пъти ме е приютявал там. На тази снимка той е дете, но си личи благия му поглед и това, че е послушен и е сложил едната си ръка на рамото на баба ми. Има и хубава фуражка. Баба ми Ката (както и казваха всички, а истинското и име е Екатерина) е седнала и в скута си държи друг мой чичо, Митко, който на тази снимка е на една година. Той рядко говори, но като го направи, казва много ценни фрази. Има чувство за хумор. Миналата неделя го попитах как е, а той ми отвърна, че е добре, защото ако каже, че не е, ще трябва да дава много обяснения. Такъв е моя чичо Митко, който се е сгушил в скута на майка си на тази снимка. В средата, цялата в бяло, е моята леля, която живее във Велинград. Тя е най-голяма от всички и не случайно и на снимката и е отредено централно място. Преди години тя е работила на рецепция в "Двореца", което я прави близка до моята професия, а винаги, когато ходя до Велинград, отивам да я видя. Така направих и тази събота. Разговорът с нея върви леко и приятно. Тя помни доста от историята на нашия род. Всичките и 4 братя винаги са споделяли с нея и са се съветвали през годините и това не е случайно. Тя се казва Мария. До нея е дядо Кольо (Никола Алексиев) и това е дядо ми, който не не съм виждал и не помня, защото той е починал през 1976 година, а аз съм се родил през 1977. Изглежда ми сериозен достолепен мъж, а никога не съм чул лоша дума за него. За кратко е бил кмет, а любопитен факт е, че се е родил във воденица. Обичал е да пътува. До него е чичо Гошо (Георги), който също бе свързан с Велинград, но докато леля ми живее в Лъджене, той беше в квартал Чепино. Говоря за него в минало време, защото и той не е между живите. Като дете е бил доста палав и именно затова дядо ми го държи с една ръка отзад, за да не мърда на снимката. Той беше много едър и висок мъж и вечно се смееше на висок глас. Знам, че е бил директор на банка ДСК във Велинград, а и от него пазя много хубави спомени. Често семейството се събираше по празници и братята играеха карти по цяла нощ и стаята се огласяше от техния смях. Бяха весели времена. Баща ми го няма на тази снимка, защото през 1936 той още не е бил роден. Появил се е на бял свят съвсем случайно 10 години по-късно, когато поради медицински причини, баба ми е трябвало да роди, за да се излекува. Така е и станало. Какви ли не превратности и съдби се решават от наглед случайни и непланирани действия. И ето ме мен внукът и племенникът, който се опитва да запази спомените за своя род. Цели 74 години по-късно...

This train is my life

Краят на скорпионите

В унисон с лошите новини в края на януари, дойде и съобщението от официалния сайт на немската група The Scorpions. Първо пред феновете си те обявиха, че тази година е последна в тяхната кариера и след последния си албум и турнето през лятото, те спират да съществуват като група. Тяхното желание вероятно е продиктувано от факта, че искат да се оттеглят достойно от сцената подобаващо и да не правят завръщания. След 45 години и 22 албума те слагат край, края на скорпионите. Група, която е основана в Хановер, който също е близък до мен като град, от Рудолф и Майкъл Шенкер, а по-късно и от Клаус Майне, става уникална със своя неповторим стил. Тази група е дълбоко свързана с моите спомени от края на 80-те и началото на 90-те години на ХХ век, както и с моята зодия. Много от песните им са ми повлияли през годините, а именно техният концерт на стадион "Васил Левски" в София през 1993 години беше мой първи на любима чуждестранна група. Тогава се събраха над 25 000 души, а аз бях точно пред сцената и преживяването бе уникално за мен и моите приятели. След това са идвали още два пъти в България през 2005 и 2009 в Каварна, но на тези концерти не съм присъствал. Помня как се опитвахме да рисуваме тяхното лого на тетрадките си, а факта, че учехме немски, ни помагаше да четем повече за тях в списание "BRAVO". В началото на промените в България винаги звучеше техния "Вятър на промяната"/"Wind of change". Във връзка с моята професия и призвание култова си остава песента им "Holiday". Няма да ми стигне страницата да изброявам любимите ми техни песни и текстове, затова ще им благодаря за всичко през годините и ще пусна много любима песен, с коята искам да кажа, че още ги обичам :)

Почивай в мир, приятелю!

Много е тъжно, когато един млад човек си отиде от този свят. Още по-тъжно е когато той сам реши да прекрати живота си. Най-тъжно е обаче, когато си познавал този човек и знаеш, колко е добър, ценен, чувствителен и готин. Такъв беше Станимир. За свой прякор си беше избрал Ферди мравката от анимационното филмче, защото той беше добър и помагаше на хората. На снимките му почти няма такава, на която той да не се усмихва. Той имаше много приятели, но явно е липсвал точно този, който може да му помогне да преодолее трудностите в този момент. Стани видя доста свят. Беше в Япония много години, после в Англия, ходи къде ли не и навсякъде не стоя мирен като името си, а печелеше нови приятели, ден след ден, година след година. Научаваше много неща и ги споделяше. Много е странно, че последната песен, която е постнал в профила си във фейсбук от 20 януари тази година е весела. В този момент думите са някак си излишни. Все пак ето някои от hebarfc.com "Имам неудоволствието да ви съобщя, че нашият приятел Станимир Николов е починал. Тази сутрин научихме новината от майка му, която е разпознала тялото му в Ковънтри. Лично аз никога няма да забравя как той заедно с баща си и още едно момче пропътува целия път до Велико Търново за да подкрепя любимия си отбор Хебър и те тримата да се чуват на стадион “Ивайло” и да помогнат на Хебър да постигне първата си победа в Търново. Той винаги беше на стадиона. Въпреки че учеше в Япония и през повечето време беше там, при всяко свое идване в България, той идваше да види мач на Хебър. Независимо от време, място или група, в която играе отбора. Носеше зеления шал със събе си и не спираше да подкрепя своя тим. Такъв ще те помня винаги Стани. Той помогна много и на този сайт. Държеше да се пише на кирилица и помагаше на феновете в чужбина да предпочетат кирилицата. На профила си във фейсбук, където има 370 приятели, той беше сложил не своя снимка, а стара емблема на Хебър, а за свой сайт беше посочил hebarfc.com. Благодаря ти за всичко, приятелю! Винаги мястото ти в този сайт ще е запазено. Никога няма да те забравим. Дано и Хебър никога не забрави какви фенове е имал и да ги цени, защото животът е кратък! Почивай в мир, Стани!"

Почти същото го има и тук, а повече не мога да измисля и да кажа. Но ще пусна нещо, на което Станимир би се зарадвал.

Missing

Обръщам се към вас с молба за помощ. Станимир Василев Николов - Стани от Пазарджик, който повечето от нас познават като верен фен на Хебър, е изчезнал от 21 януари тази година в английския град Ковънтри. В квартирата му са всички документи, пари и телефон и всички негови приятели и роднини го търсят от няколко дни. Има информация на профила му във фейсбук, в twitter. Пропуснал е лекциите в университета, което е необичайно за него. Никой все още не знае нищо за него. Полицията във Великобритания и нашето външно министерство са уведомени, но тъй като е вероятно той да ползва Интернет отнякъде и да пише съобщение до някого, молим всеки, който го познава и е във връзка с него, да ни пише или да се обади на майка му Валя Николова, която е в Англия, на телефон 359 889829377! Помогнете ни да намерим Станимир!

Предварително ви благодаря!