Богати зайци

Не зная, дали сте чували за богати зайци, но миналата седмица завърших един такъв под формата на книга. Най-често богатството се свързва с прасета, не само защото, когато някой стане богат и се освинва като прасе, ами и защото още от древни времена прасетата са яли и пари покрай всичко друго, което ядат като всеядни животни.

Зайците са друга порода. Дай им да бягат и не ги търси. Този вид заек на Ъпдайк обаче е особена порода. Третата част на поредицата за Заека Хари Енгстръм буквално ми се разпадна в ръцете и за това вина носи най-вече издателя, който ме караше да подреждам листи и да чета в екстремни положения. Иначе книгата си струва. Самата идея да се пише през 10 години в 4 части (чудя се защо все в 4 и Цепелин така правят с албумите си) е добра, защото наистина отразява промените през етапите на живота.

Чисто съвпадение, че четох книгата точно в месеца, в който се случват повечето важни неща в нея, а именно септември. Заека по чиста случайност е станал богат и се забавлява по клубове с приятели, играейки голф, тенис и ходейки на басейн с коктейли. Дрязгите с жената са забравени, а авантюри с размяна на партньори в компанията в клуба не липсват. Единственото нещо, което притеснява Заека е сина му.
Той взима, че се връща, незавършил колеж с бременна приятелка, която крие първоначално като идва с нейната най-добра приятелка и вгорчава спокойствието и рахата на баща си. В крайна сметка всичко е наред и сега не ми остава нищо друго освен да започна последната книга. Само да добавя, че и тази книга печели на Джон наградата Пулицър.

Корицата отново е решена добре с луксозна кола, като споменах и в предишни постове, че кориците в България нямат нищо общо с оригиналните, но все пак отразяват идеята на книгите на Джон Ъпдайк. Много близо и познато ми звучаха проблемите през 70-те в Щатите с инфлация, бензин и други такива неща, което показва, че нещата се повтарят в един или друг отрязък от време.

За богаството обаче аз имам друго виждане. То не бива да бъде цел, защото е способно да отрови всеки живот. За жалост много хора се увличат и обичат да демонстрират своето благосъстояние, което е коренно различно в други страни като Германия, където бях наскоро. Там един младеж с дънки и кецове и рошава коса и евтина тениска, кара скейтборд и колело, а всъщност е милионер и не желае да си купува кола...

Май се поувляках този път и ще спирам. Ето една готина песничка за богати хора :)

Завръщането на Заека

Втората част от поредицата за Заека Хари също ми допадна въпреки всички страници за войната и расизма, които бяха далеч от мен. Кориците и на двете книги са от българския издател, но те също са доста сполучливи. На корицата на първата книга от поредицата на Джон Ъпдайк имаше баскетболна топка и там Заека си спомняше миналото и се почувства свободен, имайки връзка извън брака си. На тази корица има брачни халки. Този път се случва обратното: връзка има жена му и тя го напуска. Обратният сценарий се развива много интересно и Хари отново се оказва въвлечен в две извънбрачни връзки, които той реално не е искал, но които сриват живота, работата и дори къщата му.

Прочетох книгата на малки откъси предимно вечер, а понякога се замислях как нещата от 50-те и 60-те години в САЩ много приличат на тези в България днес. Защо разликата във времето е тъй огромна? В човешките взаимоотношения разлики няма. Променя се околния свят, но те остават същите. Същите варианти, същите терзания и същите угризения и търсене на изход от наглед невъзможни ситуации между двама души.

Много ми хареса края. За щастие той съвпадна със завръщането в бащината къща и почувствах същия уют, описан на страниците, но по различен начин. Завръщането вкъщи и при хората, на които можеш да разчиташ в трудни ситуации, е много приятно.

Може би затова и пътуваме и в живота и по пътя: за да се завръщаме и за да разкажем преживяното. Аз се завърнах. До следващото пътуване и до следващата книга от поредицата.

Бягството на заека

Всяка книга има своето време и място, когато трябва да бъде прочетена и разбрана, както казва Георги. Така се случи с мен и книгата на Ъпдайк "Заеко,бягай". Цели четири пъти я започвах, но така и не можех да продължа и нещо не ме грабваше и не я разбирах. Този път я сложих в багажа за морето, за да направя още един последен пети опит.

За щастие той се оказа успешен и тя много ми хареса. Запалих се и започнах вече и продължението и, "Заека се завръща". Разбрах защо не съм я разбирал при първите ми опити, а препоръчвам на всеки, който е създал вече свое семейство и има деца, да я прочете. Разбира се, това не е задължително условие, но помага.

В ежедневието на брака и залисани от деца, проблеми и работа виждаме как нещата се променят, а в книгата чудесно са описани и отношенията между родителите на мъжа и жената към семейството, техните страхове, предрасъдъци и проблеми.

На всеки му се иска да избяга поне за малко и да се откъсне от всичко това, но в един момент разбираш, че няма къде да бягаш освен от самия себе си, а нещата, от които бягаш, са само в твоята глава и ти сам трябва да решиш как да действаш.

Харесвам Ъпдайк отдавна, но чак сега подхващам поредицата му със зайците, а предишните книги са оставили отпечатък и не мога да ги забравя. Хубавото е, че това остава. Всичко написано, макар и писателят вече да не е сред нас, е част от него и чрез думите той продължава да живее.

За десерт оставих връзката между Ъпдайк и Пинк Флойд с песента "Дишай" от "Обратната страна на луната", която е вдъхновена от книгата, която прочетох, и съдържа в себе си заглавието "Run,rabbit,run!"



Breathe, breathe in the air.
Don't be afraid to care.
Leave but don't leave me.
Look around and choose your own ground.

Long you live and high you fly
And smiles you'll give and tears you'll cry
And all you touch and all you see
Is all your life will ever be.

Run, rabbit run.
Dig that hole, forget the sun,
And when at last the work is done
Don't sit down it's time to dig another one.

For long you live and high you fly
But only if you ride the tide
And balanced on the biggest wave
You race towards an early grave.

Кентавърът

Кентавърът е мъртъв. Изправи се на задните си крака, изцвили и изпръхтя едновременно и падна на земята склопвайки очи и тръшвайки тежкото си уморено тяло на земята. На януарския сняг остана да тежи само тъгата. Нощта настъпваше тихо и неусетно и всичко утихна в покой. Почивай в мир!

"Tell your mother, if she asks, that maybe we'll meet some other time. Under the pear trees, in Paradise."

"We all dream, and we all stand aghast at the mouth of the caves of our deaths; and this is our way in. Into the nether world."

John Updike
March 18, 1932 – January 27, 2009

Още по темата:

Почина Джон Ъпдайк

Отиде си американският писател Джон Ъпдайк

John Updike in Wikipedia