Не зная, дали сте чували за богати зайци, но миналата седмица завърших един такъв под формата на книга. Най-често богатството се свързва с прасета, не само защото, когато някой стане богат и се освинва като прасе, ами и защото още от древни времена прасетата са яли и пари покрай всичко друго, което ядат като всеядни животни.
Зайците са друга порода. Дай им да бягат и не ги търси. Този вид заек на Ъпдайк обаче е особена порода. Третата част на поредицата за Заека Хари Енгстръм буквално ми се разпадна в ръцете и за това вина носи най-вече издателя, който ме караше да подреждам листи и да чета в екстремни положения. Иначе книгата си струва. Самата идея да се пише през 10 години в 4 части (чудя се защо все в 4 и Цепелин така правят с албумите си) е добра, защото наистина отразява промените през етапите на живота.
Чисто съвпадение, че четох книгата точно в месеца, в който се случват повечето важни неща в нея, а именно септември. Заека по чиста случайност е станал богат и се забавлява по клубове с приятели, играейки голф, тенис и ходейки на басейн с коктейли. Дрязгите с жената са забравени, а авантюри с размяна на партньори в компанията в клуба не липсват. Единственото нещо, което притеснява Заека е сина му.
Той взима, че се връща, незавършил колеж с бременна приятелка, която крие първоначално като идва с нейната най-добра приятелка и вгорчава спокойствието и рахата на баща си. В крайна сметка всичко е наред и сега не ми остава нищо друго освен да започна последната книга. Само да добавя, че и тази книга печели на Джон наградата Пулицър.
Корицата отново е решена добре с луксозна кола, като споменах и в предишни постове, че кориците в България нямат нищо общо с оригиналните, но все пак отразяват идеята на книгите на Джон Ъпдайк. Много близо и познато ми звучаха проблемите през 70-те в Щатите с инфлация, бензин и други такива неща, което показва, че нещата се повтарят в един или друг отрязък от време.
За богаството обаче аз имам друго виждане. То не бива да бъде цел, защото е способно да отрови всеки живот. За жалост много хора се увличат и обичат да демонстрират своето благосъстояние, което е коренно различно в други страни като Германия, където бях наскоро. Там един младеж с дънки и кецове и рошава коса и евтина тениска, кара скейтборд и колело, а всъщност е милионер и не желае да си купува кола...
Май се поувляках този път и ще спирам. Ето една готина песничка за богати хора :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар