Футболни неволи

Разочарованието от моите любими футболни отбори стигна своя връх този уикенд, когато два от тях се озоваха в зоната на изпадащите и реших да драсна няколко реда по случая в понеделник вечер.

Хебър - гост на стадион "Бенковски" в Пазарджик

Ще започна с Хебър, защото гледах мача на стадиона в неделя. За първи път бях свидетел на "Бенковски" Хебър да се чувства като гост и това не бе от мястото на скамейките, а от публиката. За първи път бях свидетел на такова мощно освиркване на момчетата, като излизаха за второто полувреме и скандирания "Локо", които заглушаваха всичко. Далеч съм от мисълта, че Хебър играе на ниво последните години, за да докара феновете отново на стадиона, но все пак колкото и лошо да играе тима, колкото и да е унижаван на терена (1:6 от Пирин 2001) все пак публиката е стояла зад отбора, макар и да е наброявала не повече от 100-200 души. Започнах да се питам кое е важното за един отбор и какво го определя като клуб и стигнах до извода, че в Хебър доста неща липсват. Ето кои са те:
- липса на ДЮШ и политика при подрастващите: ако не беше задължително да има три формации заради участието си в трета дивизия, Хебър спокойно можеше да се лиши от този товар. Сега често мачовете приключват по-рано, защото идват само по 7 души и един се контузва, а вече на всички е ясно, че в Пазарджик не може да има повече от една школа като капацитет за деца, треньори и организация и в момента тя е тази на Бенковски (Пазарджик). Наскоро приключи участието и на ФК Пазарджик, а преди опит имаше и с ФК Ювел, но се видя, че на ентусиазъм и с малко пари не става. Всичко приключва до 2-3 години.
-липса на адекватно ръководство и организация: за да функционира правилно един клуб, трябва да има президент, спортно-технически директор, финансов директор (счетоводител), адвокат, скаут или селекционер, старши - треньор, помощник треньор, домакин и капитан. Принципът в Хебър е всичко в едно. Спас Гигов е играч, старши и помощник - треньор, капитан, треньор в ДЮШ и организатор. Е не може да бъде това правилната формула. Колкото и да е добър един човек, не може да съчетава безброй длъжности и отговорности и да ги изпълнява качествено. Това се видя и в мача с Локомотив. Мястото на старши -треньора е на скамейката, където да може да гледа какво се случва на терена и да реагира с наставления, промяна на тактика, схема на игра и да прави точни смени в точното време. Това липсваше на Хебър и затова понякога играта на отбора е доста хаотична. Вижда се и напрежението между играчите.
-липса на цели: ако целта е само оставане в групата, то този отбор ще си крета вечно в трета дивизия, като го прави вече няколко поредни сезона и за хората няма значение срещу кого играе и как, само и само да остане и да не допуска срама за втори път да играе в четвърта дивизия.
-липса на колектив: тази година поради ред причини доста стойностни играчи си тръгнаха и колективът, който беше изграден в края на миналия сезон, вече го няма. Има единици добри футболисти, но няма колектив. За мен Спас Гигов и Борис Благоев милеят най-много и дават всичко от себе си, а за другите остава това да са им възможностите или пък да ги потиска безпаричието и липсата на перспектива, но и в двата случаи губи отбора.
-липса на нова история: не може вечно да се лежи на стари лаври и да си мислим, че Хебър ще си остане само с трите участия в "А" група и полуфиналите за купата. Младите привърженици помнят само последното участие на тима в "А" група, а доста от противниците дори не го признават, въпреки че по всички статистики то е факт ако тръгнем да не признаваме участия заради обединения на отбори, то ще останат съвсем малко тези, които са участвали повече от няколко сезона в елита.
-липса на емблема: макар клубът да има регистрирана и патентована емблема, тя е обезценена, защото не може да се наричаш професионален футболен клуб, а да се държиш по-зле и от аматьорите в пета дивизия. Да не говорим, че емблемата често липсва на екипите на някои играчи и само Фиго я целува при гол.
-безхаберие: за последните 6-7 години, в които следя по-отблизо Хебър спокойно мога да кажа, че от близо 80 хиляден град, едва на 200 души им пука за този отбор. Това са главно ветерени, юноши на клуба и неколцина останали фенове, които подкрепят тима и в тези лоши времена. Не са повече хората, които си търсят сувенири (шалове, фланелки, чаши, програмки) и са готови да платят повече от 1 лев за нещо с марката Хебър, да не говорим за билети за мачовете. Не са повече регистрираните фенове във форума на сайта, не са повече и зрителите на почти всеки домакински мач и с времето намаляват все повече.
Мисля с това да приключа, че доста се увлякох. В крайна сметка септеймврийци макар и с пазарджишки треньор и играчи победиха Хебър и натриха носа на феновете, защото това е първа победа за тях на този стадион за първенство.

ЦСКА - покажи ни таз игра!

За жалост този рефрен, който чуваме на стадиона, не се изпълнява от играчите на "червения" тим. В четвъртък ходих да ги гледам в европейския мач с Порто, защото винаги отборът е бил силен навън в Европа и представянето там често е по-важно от това за първенство. Въпреки всички проблеми и атаки, публиката беше на стадиона и подкрепи отбора. Там бях и аз с двама мои приятели, но и тримата не останахме доволни от показаното. Като цяло се видя, че Порто е преодолим отбор, а в редиците на ЦСКА имаше страх. Имаше и грешни пасове, невъзможност за спиране на топката, неточни удари и много брак. Не зная какви са били указанията на треньора, но това което видях никак не ми хареса. За мен в този мач играха на ниво само капитанът Тодор Янчев, вратарят Мболи и донякъде Спас Делев. Мишел Платини се чудя, дали въобще да го коментирам, като той е на светлинни години от именития си адаш и едва ли някога ще го стигне. При такива чисти създадени положения, да не може да вкараш и да си нападател,за мен е равно на престъпление. Шеридън тича много, но и той не може да направи нищо съществено. Оказа се, че отново няма кой да вкара, а без голове мачове не се печелят. Защитата също е трагична и не мога да се съглася с похвалите към Павел Виданов, който явно има повече самочувстие отколкото футболни умения. Аз поне забелязах конфликт между него и Спас Делев, когато те бяха на 2 метра един от друг и Виданов вместо да подаде на Делев по крилото, за да създаде атака, предпочете да бие в центъра, където нямаше никой и да даде топката на противника, а после да тича и да се бори да си я върне. За какво по дяволите е това. Сърдите момченца играят на дай си ми парцалките. Е как да стане тогава? Ако в отбора няма разбирателство и колектив, всичко е напразно и временно. Няма да се повтарям, а може само да кажа, че горното за Хебър важи в определена степен и за ЦСКА. Тази вечер те отново ме отчаяха като губеха с 0:2 от Локомотив (явно този уикенд е за отборите с това име) до 73 минута и добре, че беше Маркиньос да стигнем до равенство. След този мач ЦСКА е на 8 място с равен брой точки с деветия Черно море (Варна). Осъзнавате ли какво става. ЦСКА е осми! Какъв отбор, какви цели, какво бъдеще? Къде ни е стадиона? Къде ни е ДЮШ? Къде ни е емблемата? Дано поне вкараме някой гол в Европа на Рапид или Бешикташ, иначе срамът ще е още по-голям. Спирам и тук, че отново се ядосах.

Ливърпул - Лузърпул

Спомням си как гледах баражите за влизане във Висшата лига на Англия и четох коментари, че привържениците на Ливърпул се радват, че ще има още един отбор, на който името завършва на пул (езеро, басейн от английски). Едва ли след мача между двата отбора феновете на Ливърпул са споделяли същата радост. Както при Хебър и ЦСКА стадион "Анфилд" вече не означава непревземаема крепост, а всеки новак може да дойде и да си тръгне с трите точки. Още по-зле е мястото, което заема в момента отбора. А то е 18 от 20 отбора и само 6 спечелени точки! Срам. По-лош старт тимът не е имал от 57 години, а вече славният клуб, който не е печелил титлата в Англия от 20 години, стана обект на подигравки и всички спокойно могат да го прекръстят на Лузърпул. Въпреки всичко аз не се отказвам от клуба и се надявам, че поне той ще направи нещо в Европа, щом падна и за купата от Нортъм. Надеждата умира последна...

Благодаря ти Рома!

Тифозите на столичния тим всъщнос вече няма за какво да благодарят на своя тим, който се свлече на 19 място от 20 отбора и има едва 5 точки след загубата от Наполи с 2:0. Имах удоволствието или по-скоро неудоволствието да гледам любимия си тим на Алианц Арена в Мюнхен, но там те играха за 0:0 и създадоха само едно чисто голово положение. Така няма да стане. От втори миналия сезон сега 19 и заплашени от изпадане. Все по-трудно ще става на нас, феновете на "вълците" да пеем в химна, в който благодарим на отбора. Явно нещата се сбъркани. Или треньорът не става, или играчите, но това не може да продължава повече така. Аз се надявах на нова титла този сезон, но по всичко изглежда, че тя ще си остане мираж. Все още има шанс да се продължи в Шампионската лига, но не виждам как с тази игра може да се стигне до финалите. Мисля, че е нужна тотална подмяна на играчи, за да се промени нещо. Може да съм краен, но явно това е пътя. Дано поне при Рома заложат на някои юноши, каквито са Де Роси и Тоти и нещо да се промени. Иначе ситуацията е сложна.

Другите отбори


На фона на всички тези неуспехи на любимите ми отбори светъл лъч все пак има при Реал (Мадрид), които бият 6:1 в последния си мач и имат реални шансове за титлата тази година. Другият отбор, който скоро може да ме радва е Зенит (Санкт Петербург), който е на крачка от нова титла в Русия с бившия треньор на Рома Лучано Спалети. За българския Зенит няма да говоря, защото тази година той въбще не участва в първенството.

Накрая ще засегна и националния тим, който претърпя голям срам като загуби от Черна гора, а сега ще видим какви ще ги свърши Лотар Матеус, който се появява много често в песента, която предварително бях избрал за този пост. Тя всъщност е писана през 1993 и се явява тогава като химн на немския тим за световното в САЩ през 1994. Има кадри и от мачове с България и на немски отбори, а Скорпионс дойдоха за първи път в България именно тогава и това беше моят първи голям рокконцерт на стадион "Васил Левски", а в събота ще ги гледам на стадион "Академик" до БАН, където ще бъде последният им концерт в България в рамките на последното им турне. Призивът на песента е ясен: No pain, no gain! Без болка, няма победа! Дано това го разберат всички от любимите ми отбори и да се стегнат и поне с игра да ме зарадват.