За първи път тази година се почиваше официално и на Разпети Петък. Този празник винаги съм го свързвал с Панагюрище, с панаира там и с дъжда, който вали на този ден. Все намирах начин да отида в това хубаво градче като ученик и студент, но сега, когато имах на разположение почивен ден, въобще не стигнах до там. Вместо това си купих нови обувки от Пазарджик и се разходих из града, а вечерта се събрахме с роднините. Тази година отново съвпаднаха православния и католически Великден и за първи път и партньорите писаха, че няма да отговорят и работят въобще през тези дни. Нещо, което се случва изключително рядко.През почивните дни рядко гледах телевизия, компютъра го включвах само, за да попълвам данни по родословното дърво, а повече време прекарахме на поляната на чист въздух с вкусна домашна храна и приятна компания. Събота сестра ми боядиса яйцата и падна една борба... Отскочихме и до Паталеница, където видях новото хотелче, което ми допадна доста, а то е и в непосредствена близост до средновековната църква "Свети Димитър", която е уникална и по възраст е като Боянската църква, само че не е толкова известна и още няма тълпи от туристи и е приятно и гледката е уникална.
Успях да отида за няколко часа и до Велинград, а на връщане по магистралата в понеделник, който също беше почивен ден, за първи път попаднах на такива колони, които не можеха да бъдат изпреварвани и се караше бавно и внимателно, но поне не се спираше и стигнахме безпроблемно вкъщи. Лошата новина бе, че същият ден дъщеря ми вдигна висока температура и се разболя и се наложи да си остана във вторник с нея вкъщи и да я водя на лекар. Така Великден се превърна във Велика почивка, продължила цели 5 дни за мен, но за разлика от първите дни, последният не беше нито почивка, нито работа, а повече от второто и на опашка при лекаря, който днес празнува своя празник.
И така да следващия Великден, а ето и една хубава песничка в унисон с изминалите почивни дни.
