събота, 31 декември 2011 г.

Тази стара, стара година...

В последния ден на старата 2011 година реших да напиша и последния пост за нея. Месец декември бе динамичен за мен и имах замислени седем поста, но така и не намерих муза да седна да пиша. В края на годината често се прави обзор на изминалата година и равносметка за извършеното през нея. Въпреки натрупаните негативи и проблеми през декември се замислих, че годината бе добра за мен. Ето и важните седем неща, които отсях в мислите си последните два дни:

- роди ми се син - това определено е моето събитие номер 1; въпреки безсънните нощи, проблемите, болестите и плача, мога да заявя, че това е чудесно изживяване и един поглед, усмивка или смях заличават всичко останало. Това е една моя сбъдната мечта
- сватбата на моята сестра - всъщност сватбите бяха две, една в Германия и една в България, но и двете бяха доста емоционални за мен: моята малка сестричка се омъжи! Кога порасна толкова бързо? Сватбите бяха красиви, стилни и весели.
- издаването на енциклопедия Пазарджик - въобще не усетих кога изминаха три години и общият труд на близо 100 души от Пазарджик вече може да се пипне и види като завършен продукт. Оказа се, че аз съм от тематичните редактори с най-много теми: туризъм, хотели, туристически дружества, туристически агенции, лов и риболов, хижи, спорт, хералдика (наука да гербовете), вексилология (наука за знамената) и др. Няма по-хубаво чувство от това да видиш статиите си и старите снимки от града, които изнамерих, публикувани в енциклопедията и името си, макар и да са ме писали филолог :)
- преместването в нова сграда и офис - след 5 години в центъра, вече съм на летището. Новата сграда и новият офис са много хубави, а с това дойдоха и нови отговорности, имам си отново и асистент, което ще ми позволи да се съсредоточа в това, което умея най-добре и се надявам да имам нови успехи; като нови придобивки мога да добавя и ново бюро, нов апарат на служебен телефон и нова флашка за мобилен Интернет; сградата е на 7 км. от вкъщи и в почивни дни с колата стигам за 7-8 минути, а в трафика между 10 и 20 минути; имам и паркомясто в подземния паркинг, а градският транспорт въпреки близкото разстояние е прекачване с три автобуса :) Добър ефект, е, че станахме по-задружни като цяло и проведохме няколко хубави партита с боулинг и футбол и танци :) Като цяло преместването е положително поне за мен.
- гид на британски журналисти - това, че ме избраха да водя британски журналисти по проект на министерството на икономиката, енергетиката и туризма за популяризиране на България като туристическа дестинация на британския пазар, е огромна чест и удоволствие за мен. Това за мен има по-голям смисъл от едноминутна реклама в някоя западна телевизия и със сигурност ще остави следи и ще постигне желания ефект. Мисля, че се справих с първите два тура, а предстои и трети. Запознанството с чудесни нови хора от световноизвестни медии бе много приятно. Откъснах се за две седмици от ежедневието и си спомних годините, когато работех като професионален екскурзовод с различни турове из цяла България.
- умен телефон, замени стария - в последните дни на старата година, преподписах за 2 години договора си с мобилния оператор и за първи път си купих телефон на лизинг. Старият Sony Ericsson К550i беше подарък от сестра ми за рожден ден преди 4 години и ми служи вярно, но на екрана му почна да се разтича течност, която правеше трудно използването му и реших да си купя нов на лизинг. Направих го въпреки раздялата на Sony и Ericsson, защото от 1999 година насам съм залагал винаги на тази марка за моите мобилни апарати и не съм съжалявал. Sony Ericsson Experia X8 е новият ми умен телефон, който ще изплащам две години по 7.90 лева на месец, но си мисля, че си заслужава. За две седмици свалих доста полезни приложения и го ползвам активно и разликата с предишния е огромна. Пътната обстановка, трафика в София, забележителностите в България, компас, термометър, фенерче, навигация, скайп, кю и фейсбук са само част от приложенията, които правят нещата значително по-лесни и достъпни в движение навсякъде.
- откриването на рок бар Rock it в София - в началото на месец декември в София бе открит най-големия рок бар на два етажа на Бенковска под Дондуков. По щастлива случайност единият от собствениците ми е приятел и заедно с него сме ходили на рок концерти като този на Europe в Ловеч и това е негова сбъдната мечта. Радвам се, че я споделих и, че вече има място, където се чувствам страхотно с невероятна атмосфера, музика, хора и обслужване. Желая успех на Rock it!

Сигурно има и още неща, които съм пропуснал да напиша, но тези 7 определено са от най-готините и най-хубавите. Радвам се, че пътувах и видях нови места и в България и по света, че се запознах със страхотни хора и че постигнах своите малки и големи успехи. Лошите неща няма да пиша и ще ги спестя като се надявам през 2012 те да са по-малко. Годините завършващи на 1 откакто се родих се оказва са били все специални за мен. Ето защо:

1981 - роди се сестра ми
1991 - приеха ме в Езиковата гимназия в Пазарджик
2001 - завърших Туризъм в Софийския университет
2011 - роди ми се син :)

А старата година за мен е като старата любов: минава, но не се забравя. Няма да забравя и 2011, защото и в нея имаше доста любов, вече стара, но истинска...

неделя, 4 декември 2011 г.

Back in the game

Не бях играл активно футбол повече от 10 години. Футболното дерби между офисите на фирмата от Пловдив и София ме върна обратно в играта като участник. Иначе през тези години съм наблюдавал, коментирал и писал за футбол доста, но чувството да си на терена е различно. Преди да разкажа за самата среща ще се върна назад във времето, за да си спомня за моите скромни изяви на зеления килим.

Не мога ясно да си спомня кой ме запали по футбола, но вероятно това е бил дядо ми, който беше отявлен цесекар и все ме караше да пускам радиото, за да видя какво са направили "червените". Някъде по това време те играха с Ливърпул и оттогава датира уважението и любовта и към английския тим, а след него и към италианския Рома. По това време помня, че братовчед ми играеше за Зенит (Ветрен дол) и за мен бе много интересно как той се готви да ходи на стадиона и винаги съм искал да го последвам. Това направих един път и бях впечатлен от истинската игра на живо. Скоро след това започнахме да играем по поляни в махалата с два камъка вместо врата и с много ентусиазъм. Помня, че съм играл и по лагери на поляни с наклон и забавата беше пълна. В училище играхме футбол на асфалт и железни врати, а доста от съучениците ми влизаха грубо, и веднъж ме контузиха доста сериозно. Това не ме отказа, а продължих да играя.

В немската гимназия в Пазарджик любовта ми към футбола разпали тогавашният ни учител по физическо Кирил Въгларов. Именно той е треньора, вкарал Хебър за първи път в "А" група. Играехме в салона и на асфалт навън, а мачове срещу други училища провеждахме и на истинско тревно игрище зад училището. Там беше и първия ми официален мач. Тогава Въгларов ми каза да играя отдясно като десен бек и да се включвам напред. Щях да изора тревата от радост. Тичах като конник без глава по цялото протежение на игрището с много желание и с топка в крака и дори асистирах за едно от попаденията на нашия тим. Не помня резултата, но помня, че победихме и аз бях много щастлив. Веднъж Въгларов ни заведе да гледаме и мач на Хебър и тогава ми се прииска да играя в този отбор, но както се сещате това не се случи :)

В университета освен тенис на корт бях записал и футбол и бях част от отбора на ГГФ (геолого географски факултет). Тренирахме и играхме на стадион "Академик" до зала Фестивална. Помня съблекалните, терена и чувството да играеш в официален мач. Това се случи на малко игрище на същия терен срещу колегите английска филология и аз записах едно полувреме на поста десен бек, но паднахме с огромен резултат и отпаднахме от борбата за призови места. Въпреки това бях щастлив, че бях част от един отбор. След това вече наблегнах на тениса и футбола ми остана само като страст и ходене на мачове като зрител.

Но нека се върна към мача преди седмица. Идеята за него се роди в кухнята на новия ни офис и момиче пое инициативата да го организира. Колегите от Пловдив резервираха терен до мебелната къща в Тракия, направиха си специални фланелки за мача и организираха агитка с плакати и песни. Тръгнахме от София с няколко коли и скромна агитка от колежки, но с много желание. В крайпътен ресторант обсъдихме тактиката и пристигнахме на уреченото място половин час по-рано и започнахме да разгряваме. Нашият треньор и колега Марин ни даваше напътствия и съвети. Тъй като домакините бяха с бели фланелки, ние трябваше да изберем друг цвят. Колега, играл в Левски ни даде стари екипи със син цвят и аз си избрах този с номер 17 и с логото на ВИС 2 на гърдите, за да всявам респект :).


За първи път обличах синя фланелка на Левски (все пак съм от ЦСКА), но го направих заради отбора. Друг мой колега, участвал в срещата и отбелязал два гола ми сподели, че той никога и при никакви обстоятелства не би облякъл екип на ЦСКА дори и пари да му давали. Аз го направих заради отбора и мисля, че така е редно. Колегите от Пловдив дойдоха минути преди срещата и почти без да загряват започнаха мача. Те отбелязаха и първия гол и имаха по-голямо самочувствие. Това, което нямаха обаче бяха резерви и треньор. Аз започнах мача отдясно в защита като първата ми проява бе доста комична. В средата на игрището, отнех една топка и тръгнах на скорост по фланга с топката като пред мен нямаше никой. Тогава се спънах и паднах сам и както се оказа след това яко съм си натъртил ребрата и ще ме болят поне месец-два. Ако сте гледали мача на Ливърпул с Манчестър Сини, Балотели падна по подобен начин, но по лявото крило. Все пак ние изравнихме резултата. Излязох от игра, а като влязох смених адаша на вратата и допуснах гол, малко преди да дам ръкавиците на някой друг.


Третата ми проява бе през втората част (играхме две полувремена по 30 минути). Тогава отнех една топка и опитах да подам на свободен колега напред, но ми пресякоха удара и направиха опасна контра, която завърши без гол. Адашът обаче спаси дузпа, а най-добрият ни играч на два пъти бе принуден да почива извън игрището за по 2 минути. Играта загрубя и прехвърчаха искри между някои колеги, а един дори се разсърди и напусна мача преди да е свършил и така остави отбора си от Пловдив с човек по-малко. Това наложи включването на съдията към тях (не че до тогава и той не свиреше в полза за своите колеги от Пловдив :)) Към края на мача домакините отпаднаха физически и ние се възползвахме и вкарахме голове. Хеттрик в мача направи колегата Тони, който се оказа, че е играл в Миньор (Перник) и Славия. Два вкара Георги, а последния шести гол бе мое дело след асистенция на Георги. Бях много щастлив, че вкарах и че победихме с 6:3. Един от нашите изпълнителни директори бе на вратата, когато вкарах, но прие с достойнство поражението и ме поздрави. Направихме си общи снимки и завършихме празника подобаващо вечерта в ресторант "Воденицата" и дискотека "Паша". А колегите от Пловдив чакат реванш в София, защото не очакваха, че ще загубят на своя терен. Аз пък се радвам, че отново се върнах в игра и с 4 прояви участвах активно в срещата. С песента по-долу поздравявам победителите в мача, а именно колегите от София :)




P.S. След моите изяви на терена получих покана от номинирания за футболист номер 1 на България Васил Лукаев да се присъединя към Шипка (Драгор). Все още обмислям предложението...

четвъртък, 24 ноември 2011 г.

Ten years gone

Then as it was, then again it will be
An' though the course may change sometimes
Rivers always reach the sea
Flyin' skys of fortune, each have separate ways
On the wings of maybe, downy birds of prey
Kind of makes me feel sometimes, didn't have to go
But as the eagle leaves the nest, it's got so far to go

Changes fill my time, baby, that's alright with me
In the midst I think of you, and how it used to be

Did you ever really need somebody, And really need 'em bad
Did you ever really want somebody, The best love you ever had
Do you ever remember me, baby, did it feel so good
'Cause it was just the first time, And you knew you would

Do your eyes not sparkle, Senses growing keen
Tastin' love along the way, See your feathers preen
Kind of makes makes me feel sometimes, Didn't have to go
We are eagles of one nest, The nest is in our soul

Fixin' in my dreams with great surprise to me
Never thought I'd see your face the way it used to be
Oh darlin', oh darlin'

I'm never gonna leave you. I never gonna leave
Holdin' on, ten years gone
Ten years gone, holdin' on, ten years gone

неделя, 20 ноември 2011 г.

Стая в Рим

Ровейки се из черновите на блога си случайно видях, че тази стои непусната и реших, че по-добре късно отколкото никога. Гледах филма преди повече от два месеца в прожекция от 22:30 в Евросинема на Стамболийски. Малкият киносалон побра по-малко от 10 души, а на екрана бяха само две жени. Но нека започна отначало.

Били ли сте в Рим? Аз не съм и да си призная много ми се иска да отида и да видя вечния град. Признавам също, че филмът ме привлече със заглавието си "Стая в Рим". Работейки с хотели, стаите живо ме интересуват, а за Рим вече казах. Действието се развиваше в началото на лятото, а аз го гледах в края му, но времето беше топло и съответстваше на филма.

Стъпките на непознати отекваха по нощните улици на Рим. Какво би се случило, ако се срещнат двама непознати далеч от дома? Дали ще бъдат познати или ще останат непознати и след своята случайна среща? Всъщност замисляли сте се, дали всичко е случайно, дали срещата на двама души от различни светове не е предопределена, а изненаданите в края да са само самите те. Нямам отговор, но изглежда нямам и въпрос :) Защо страстта е тъй голяма с непознат? Дали факта, че може би никога вече няма да видим този човек, ни кара да свалим всички маски, предразсъдъци, морални дилеми и да преминем границите и да се отдадем истински на страстта и любовта?

Филмът дава отговори на въпросите и повдига нови. Поканата да се качиш в нечия хотелска стая е различна, когато е изречена от жена към жена. Еднакви са обаче чувствата, страховете, версиите за други имена и живот. Стаята обаче е като омагьосана с митични сцени и балкон, който гледа към свободата...

Чувствата са чувства, а как те възникват за една нощ и отново боли на раздяла, може да видите във филма. Няма да го разказвам, за да е интересен, а само ще копирам няколко думи от киносайт за филма:

"Началото на лятото. Хотелска стая в сърцето на Рим. Две млади жени – Алба и Наташа – се срещат и споделят страстна нощ, изпълнена с интимни тайни. На сутринта, те продължат пътя си поотделно – Алба към Испания, а Наташа в Русия. Така завършва този 12 часов летен роман. Както и в другите си филми, Медем изследва сексуалното желание като интимно, страстно и физическо пътешествие на телата и душите в една стая, изпълнена с магическа атмосфера. Стая която предлага безкрайни еротични възможности и силни комични моменти."

Героините са голи почти през цялото време, без да се срамуват една от друга и от голотата си и разголвайки и най-интимните си тайни, знаейки, че те ще бъдат на безопасно място при един съвсем непознат странник в нощта. А всъщност всичко се вижда от космоса. Белият чаршаф на свободата и пълното отдаване на страстта ще стои на снимката на сателита, а споменът за тази нощ ще се отпечата дълбоко в сърцето на всяка от жените. Хубаво и болезнено е да обичаш странници, но не и да гледаш филма. Лека нощ минали, настоящи и бъдещи мои странници!



петък, 11 ноември 2011 г.

Лудост ли е Бог?

Ще запомня датата 11.11.2011 година с две неща още в началото на самия ден или по-точно нощ. Някъде към 3:33 часа прочетох книгата на Рей Клуун "Бог е лудост" като часове преди това и двете ми болни деца и съпруга ме събудиха. Няма да се спирам подробно на следствията от вирусите, които ни тръшнаха и четиримата, но всичко е добре, когато завършва добре. В случая четиримата заспиваме заедно на голямата спалня и книгата с приятен син цвят е затворена с усмивка.

Това е втората книга от този холандски автор, а за първата писах тук, и явно няма да е последната. За бремеността цветът бе розов, а за Бог Рей се е спрял на синия цвят. Книгата, или есето, както го нарича той, се чете лесно със своите 87 страници. За пореден път жена ми прочете книга няколко нощи преди мен, а моментът за мен да прочета това заглавие бе повече от подходящ. Винаги човек има нужда от вяра, а най-вече да вярва в себе си. Книгата допринесе за моята вяра.

Поздравления за издателството Жанет 45, което продължава да радва публиката си със страхотни заглавия. А оригиналното заглавие на тази книга е: GOD IS GEK и въпреки моите асоциации с чук и гек, което карах като дете из снежните преспи на Витоша, означава съвсем друго.

Разхождайки се сред велики писатели, философи, мислители като Кант, Айнщайн, Декарт (Мисля, следователно съществувам) и различни религии, вярвания и модни течения авторът търси отговора на няколко въпроса: "Съществува ли Бог?; В какво вярвате? Има ли живот след смъртта?" Отговорите на учени, влиятелни личности и други ни кара да се замислим за мястото на Бог в 21 век.

Много ми хареса един абзац от книгата и затова ще го споделя тук:

"Нас ни има, живи и здрави, на Земята. Това само по себе си е извънредно невероятно,както научаваме от константите на Рийс (професор от Кембридж, дефинирал шестте константи, за да се зароди живот на Земята, известни още като "Шестицата на Рийс"). С един процент да се разминаваха, и на това място нямаше да срещнете и пукната душа. Нас обаче ни има. На тази малка планетка, достатъчно далеч от Слънцето, за да не изгорим, и не твърде далеч, за да не замръзнем. Не питайте как е станало, просто се възползвайте!"


А вие не питайте повече какво пише в книгата, а се възползвайте да я прочетете. Определено си заслужава независимо от това, дали сте вярващи или не и коя религия следвате, проповядвате или отричате. В крайна сметка освен отговор на въпроса, дали съществува Бог, може да научите, дали той е лудост и дори какъв е на цвят :)



събота, 5 ноември 2011 г.

Father and son

Тази песен ме предследва цял ден и реших да я споделя...


It's not time to make a change,
Just relax, take it easy.
You're still young, that's your fault,
There's so much you have to know.
Find a girl, settle down,
If you want you can marry.
Look at me, I am old, but I'm happy.

I was once like you are now, and I know that it's not easy,
To be calm when you've found something going on.
But take your time, think a lot,
Why, think of everything you've got.
For you will still be here tomorrow, but your dreams may not.

How can I try to explain, when I do he turns away again.
It's always been the same, same old story.
From the moment I could talk I was ordered to listen.
Now there's a way and I know that I have to go away.
I know I have to go.

It's not time to make a change,
Just sit down, take it slowly.
You're still young, that's your fault,
There's so much you have to go through.
Find a girl, settle down,
if you want you can marry.
Look at me, I am old, but I'm happy.

All the times that I cried, keeping all the things I knew inside,
It's hard, but it's harder to ignore it.
If they were right, I'd agree, but it's them you know not me.
Now there's a way and I know that I have to go away.
I know I have to go.

петък, 4 ноември 2011 г.

Кецове

Като тийнейджър много обичах кецове. Носих ги с кеф, бяха адски удобни и нямаха скъсване. Любими ми бяха черно белите и с тях обиколих голяма част от родината на автостоп. По едно време дори си мислех, че ми носят късмет, защото не съм чакал повече от 10 минути, за да ме качи някой. Разбира се имаше и едно изключение, където чакахме с най-добрия ми приятел повече от 2 часа в жегата край Казанлък, но това изключение само потвърждаваше правилото, че ни върви с вдигнатия палец. Към тези спомени ме върна българският филм "Кецове", чиито плакат виждах всяка сутрин, пътувайки за работа.

Гледах филма точно на деня на премиерата му, 28 октомври, ден след рождения ми ден. Може да се каже, че и той беше един своеобразен подарък за мен. Гледахме филма с жена ми в Арена Младост в късна прожекция, което бе възможно единствено поради факта, че моите родители бяха вкъщи и се грижеха за децата. Филмът ме грабна още от самото начало. Музиката бе страхотна, а ефектът от него беше, че ми се приходи на море през октомври :).

Харесвам Филип Аврамов още от "Писмо до Америка", а актьорът и режисьор Валери Йорданов бях гледал като студент в театъра на НАТФИЗ в една хипи постановка, която много ми допадна и дори се снабдих с плакат, който дълго време красеше стената на стаята ми в Студентски град. Иван Бърнев харесах в "Стъпки в пясъка", а останалите герои бях гледал тук и там по телевизия и театър. Събирането на три двойки на морето бе кулминацията на филма за мен. Напомни ми доста моят първи Джулай, когато се примъкнах край огъня на Варвара и се запознах с хората. Всеки от тях стигна по различен начин до морето (автобус, стоп, кола), а съдбата ги събра на плажа.

Всеки носеше своя кръст, проблеми и спомени в раницата и имаше нужда от малко свобода и безгрижие, което намери на Карадере. Как е възможно човек да е щастлив в един Черен дол? Да, това означава Карадере от турски (във филма също имаше турски думи, а и малко немски за разкош) и май наистина бе единственото свободно от бетон кътче по нашето Черноморие. Но няма значение мястото и дали това е Варвара, Иракли, Карадере или Камен бряг, където е сниман филма, а морето, въздуха и свободата владеят главните герои и ги правят болезнено искрени, откровени и щастливи със своето съществуване там. Вечните въпроси (кой си ти, какво мразиш, какво обичаш, от какво те е страх, за какво мечтаеш) предизвикват интересни отговори у всеки един от тях, а мога да призная, че имаше и доста оригинални хрумвания като:
- "Какво мразиш?"
- "Дафинов лист." :))))

Стоте минути минаха неусетно и аналозите с "Телма и Луиз" и "Волният ездач" за края на филма са неизбежни, а ако мога да перифразирам Сервантес, ще кажа: "Свободата, Сиви, е на крака на газта!" Напред към свободата! Напред към киносалоните! Филмът си заслужава :)



P.S. Само се чудя, дали някой от стотината жители на карнобатското село Глумче ще гледа филма :)))

понеделник, 31 октомври 2011 г.

34

Тази година моят рожден ден мина доста странно. Сутринта на път за работа с колата се отбих в сладкарница "Неделя" и взех тортата, която по цена отговаряше на годините, които навършвах, а именно 34. Беше Бялата неделя, а аз съм бял скорпион, така че всичко май е ок. Денят, в който съм роден, също е четвъртък като тази година. Спрях и в един супермаркет за напитки и бонбони. Защо почти никога не пишат най-важната информация на кутията със шоколадови бонбони? Може да разбереш съдържанието, грамажа и датата на производство, но като бройка е почти абсурд да намериш. Поне за мен това е важно, за да зная, дали ще ми стигнат, за да почерпя всички колеги. В крайна сметка взех моите любими "Морски дарове", които бяха прозрачни отпред и ми позволиха да преброя колко са.


Празник в офиса

Пристигнах в офиса и почерпих с бонбони и написах мейл за почерпката следобяда. След това се отправих към Експо центъра, където течеше втория ден на Webit конгреса, на който имах удоволствието да участвам заедно с колега. Почерпих своите познати и там. След две изключително интересни лекции пак се върнах до офиса за една среща и обяд. Следобяд отново уебитнах малко и се върнах навреме за уречения час за почерпка в нашата хубава оранжева кухня. Тортата се оказа хубава, но тази година не духах свещи. Така го реших. Беше весело и непринудено и тортата не стигна за всички, но от напитките остана. След като оправих и след последния гост, потеглих към вкъщи, където ме чакаше семейството ми.

Празник вкъщи

Домашното парти беше хубаво и бе подплатено с домашна торта. Дъщеря ми подреждаше салфетки и прибори по правилния начин, което ме изненада приятно. Нямаше как да се размина без свещи, защото и тя искаше да духа заедно с мен. Справихме се. Всичко бе много вкусно и родителите ми също се насладиха на вечерта. Остана да излезем за третата част от рождения ден, все пак съм още в 30-те :)

Празник с Големите

Когато преди няколко дни получих покана във фейсбук да присъствам на представление на "Големите" в пиано бар "Камино" написах, че точно на този ден имам рожден ден и затова няма да мога да дойда, а ми се гледаше новата програма. За първи път ги бях гледал в бар "Баристо" и много ми харесаха и се смях от сърце. Там дори и аз се включих в паузата с виц. Анелия беше достатъчно мила да ми предложи да отида и като рожденик да получа два безплатни пропуска. Реших да се възползвам и потвърдих и мога да кажа, че това бе страхотен и различен избор за моя празник. Бяха ни запазили маси точно до сцената и се насладихме напълно на скечовете на талантливите актьори. Горещо ги препоръчвам на всички свои приятели и познати. Посмяхме се хубаво и се насладихме на свободата и на последните часове от моя 34-ти рожден ден, а за него получих точно 340 поздрава, повечето на стената ми във фейсбук, други като обаждания, съобщения и мейли или лично. Благодарих на всички със страхотната песен на Led Zeppelin "Thank you", а групата слушах цял ден в колата си докато пътувах.

Снимки от рождения ден има тук.

Предишните празници

Докато пишех този пост осъзнах, че вече 4 години го списвам и реших да споделя с линк предишните ми постове за рождените ми дни. Ето ги и тях по ред на номерата :):

На 30.

31.

Моят 32-ри рожден ден.

33.

Подаръците

Този рожден ден подаръците бяха малко, но явно това е нормално. Най-големият подарък са децата ми, които ме радват и разсмиват. Ето кои са другите: Балони, парички за почивка, която бях ползвал и още изплащам, книга за футбол, долнище за анцуг, спортен панталон, риза с дълги ръкави и официален панталон. Вече е напълно готов и моят личен герб и качен в сайта на БХВО с неговата символика и може да го видите тук. Това е. Нямах wishlist, както го бях замислял, но нямах и празник, на който да поканя 34 приятели, но нека това да остане за догодина, а до тогава Happy birthday to me!




сряда, 26 октомври 2011 г.

Мила Мерилин

С интерес си купих книгата от Хеликон с месечната отстъпка с чип и за 9 лева получих 3 в едно: книга, диск и разделител за книга :) Шегата настрана, но не успях да я почна, защото жена ми я взе под носа и я прочете за няколко вечери. Аз само търпеливо чаках реда си и я подпитвах, дали и харесва и какво се случва. Дотук купувах и четях всичко излязло под перото на Ваня Щерева и във всяка творба намирах нещо готино, забавно и оригинално. Този път историята е друга. Писана е и от Локо, но това не нито Локо Пловдив, нито Локо София, най-малко пък Локо Септември. Това е прякора на Людмила Сланева, певица, известна също като жената на Стенли. Та тя заедно с Ваня седнала и написала тази книга с приветлива розова корица, в която се преплитат черно и бяло, брюнетка и блондинка. За начало добре :)

Книгата доста ми напомня на добро продължение на "Татко, Аз и Ангелът", за която писах тук. Разликата е, че тук мъжът умира в началото, а не в края. Друг интересен факт, е че наскоро четох книга, в която Джек Керуак и Уилиям Бъроуз пишат книга като всеки от тях пише по една глава, следвана от другия, а убийството също е накрая. Става въпрос за "А хипопотамите се сварили в басейна си", която коментирах тук. В Мила Мерилин е използван същия похват, но разликата е, че пишат жени. Хубаво е. Ваня съм я чел, но ми беше интересно как пише Людмила. Получило се е. Определено. Сюжетът е добър и те въвлича и те кара да четеш докрай. Нарочно удължих удоволствието като си дадох седмица за четене, а можеше да я приключа и за една вечер.

Открих две малки грешчици и видях към кого да ги адресирам. В края на книгата им пише имената: Пепа Георгиева - редактор и Радостина Караславова- коректор. На всеки се случва да сгреши. Ето ги и тях: страница 143, ред 11 популярна ню уейв група е изписана Depeshe Mode. Правилното е Depeche Mode. Втората грешка е на страница 166, ред 27, Англел Ангелоев вместо Ангел Ангелоев. Вярно, че ангелът (ей и тук се появи) е наглял в предишната глава и може това да е провокирало това изписване на името му или по-скоро е пропуснато от някоя от двете жени по-горе, но тези две неща придават още чар на самата книга. Не се заяждам, просто ги забелязах. Аз също греша постоянно, я от бързане, я от разсейване, но се чудя, дали някой друг ги е забелязъл :).

Реших да не пиша подробно за съдържанието на книгата, за да е интересна на тези, които още не са я чели. Ако някой иска да му я дам да я чете, да пише коментар отдолу. Не мога да се въздържа да напиша някои неща, които ме грабнаха: "Имам концепция. Да те видя отново." като отговор на съобщение. В книгата пророчески е засегната смъртта на Ейми Уайнхаус и журналистката Миролюба Бенатова, която нашумя наскоро по друг повод, още преди да се случат събитията с тях. След прочитането на книгата, отбелязвана удобно с разделителя, и гледането на дивидито у мен остана един въпрос. Коя жена играе банковата служителка в клипа? Ужасно красива е. Дано някой да знае и да ми каже. Надеждата умира последна или пък Ангелът умира последен, а Виктор пръв. Изборът на имена на герои в книгите явно не е случаен. В гимназията имах съученик с името Виктор, който се самоуби преди да завършим... Така е то, както би казал Вонегът. А аз ще послушам призива от края на книгата и ще напиша своето "Обичам те!" на Ваня и Людмила и ще пусна песента, която звучеше в главата ми докато четох книгата. Може да я ползвате във филма :)


понеделник, 17 октомври 2011 г.

Дербита по никое време

Тази година някак си неусетно настъпи есента. Както грееше слънце един ден, настана студ и заваля дъжд. Само седмица по-късно вече валеше сняг. В това смутно време се играха и няколко дербита, за които искам да споделя своето мнение. За съжаление в унисон с времето, те не бяха щастливи и слънчеви за мен и като цяло ме разочароваха. Започвам от Пазарджик, за да свърша с Рим :)




ОФК Хебър 2011 - ПФК Хебър АД 6:1 или да играеш срещу себе си

Никога не съм предполагал, че ще присъствам на такъв мач. Отбор с името Хебър да срещне друг Хебър в Пазарджик. Все едно да играеш срещу себе си. Кой е истинският Хебър? Новият или Старият? ОФК или ПФК? "Зелените" или "Винено червените" (може и "бордо"). Странно на стадиона звучеше вика: "Хайде Хебър!". Да, ама кой Хебър? "Кой не скача и не пей, той за Хебър не милей!" Да, ама за кой да милеем в този мач? Въпреки студеното време на стадион "Георги Бенковски" се бяха събрали над 500 души, дошли да видят, дали ще има дерби. Логично за ПФК Хебър мачът закъсня с 10 минути закъснение, което се превръща в тяхна запазена марка и ако не закъснее мача и не ги глобят с 50 лева от Зоналния съвет в София, то явно има някаква грешка. Дербито не се състоя. Всичко бе така вяло и умряло, че топката спокойно можеше да замръзна в центъра и едва ли някой би забелязъл. Все пак ОФК поведе, но интрига имаше само до втория гол. Видя се, че ПФК не са тренирали и само добрите изяви на вратаря оставяха резултата минимален. До почивката обаче всичко бе ясно и класиката 3:0 бе в полза на "общинарите". Предусетили какво се случва доста от хората си тръгнаха на почивката, за да не висят в студеното време и да ги брули вятъра на ужасните условия на стадиона. Мачът бе много коректен и нямаше грубости, а някои от момчетата бяха играли и от двете страни на барикадата и се уважаваха по време и след края на мача. Единствено влезлият като резерва ветеран Георги Борисов, преминал през Левски и Локомотив (София), провокира някои грозни сцени в края на мача и вместо да играе футбол, той извършваше груби нарушения и се дърпаше с противникови играчи и най-вече с голмайстора на символичните домакини Христо Спасов, което доведе до три жълти картона. Още три гола вкараха от ОФК Хебър, а ПФК Хебър върна един гол в края, който бе почетен, а за повече нямаше време и смисъл. Това АД накрая на бобовия Хебър си е истински ад, защото с тези служебни загуби на юношите едва ли ще приключи и полусезона. За мен лично смисъл от такива мачове няма. При Хебър-Бенковски миналата година имаше повече заряд, а сега шайката на Боби, както ги нарича мой приятел, бяха трагични. По-добре той е представил срещата в своя блог тук. Най-добре ситуацията описа плаката, който издигнаха двама невръстни фена: "ОФК, ПФК. Стига гавра с Пазарджик!" Вече 10 години с футбола в града гаврата продължава и освен два сезона в Западната "Б" група и един четвъртфинал за Купата на България с нищо друго хубаво не може да се похвалим.

ЦСКА - Славия 1:2 или има ли нещо гнило в Овча купел?

Моите очаквания за този мач бяха за убедителна победа за ЦСКА. Все пак мачът бе на Армията и бе логично серията от 8 поредни победи да продължи. Да, ама не, както казваше Петко Бочаров. Славия поведе щастливо още в първите минути и видях, че защитата ни е разконцентрирана. Нямаше го и Райс Мболи, което може да е договорка между Славия и ЦСКА още от миналия сезон, но Караджов вместо да изиграе мача на живота си бе някак си разсеян. Такава бе и защитата, а Костадин Стоянов сякаш бе облякъл черния екип на Славия и направи дузпа, за да с увери, че ще бъде свирена, а Николай Божов я вкара за 0:2, за да шашне всички привърженици на "червените". Само една смяна извърши Радуканов и тя се оказа печелевша, защото Янис Зику вкара феноменален гол, който за съжаление остана само почетен. С толкова нападатели да не можеш да вкараш на Славия на Армията ми се струва мека козано странно. Ако са верни слуховете, че Радуканов ще бъде махнат заради това, че не иска да участва в тото мачове, то това явно е била проверка и неговия протест за залозите на двойка на Славия. Странно е точно преди този мач Венци Стефанов да предложи Милен Радуканов за треньор на националите, а Милен да се съгласи, че иска и да се говори по-усилено за негови заместници. Ако търсят повод да махнат треньора или собствениците или играчите, също бе добре изиграно, но не ми се иска да повярвам, че този мач бе с толкова слаба и безидейна игра на "армейците". Първа загуба и второ място....


Ливърпул - Манчестър Юнайтед 1:1 или как се губи спечелен мач

Най-доброто дерби, което гледах тази седмица беше това между любимия Ливърпул и омразния Манюнайтед. Първо бях разочарован, че Бербатов въобще не беше в групата, а съставът на Фъргюсън приличаше на този на Радуканов от предишния абзац. Ливърпул играха много добре и стегнато. Владееха топката повече и създаваха голови положения. Логичното и радостното за мен се случи, когато завърналият се за първи път като титуляр Джерард вкара през разредената стена от пряк свободен удар. С мен заедно се радваше и моят син макар, че едва ли осъзнаваше на какво се радва :)
"Кормораните" (такава е птицата, символ на Ливърпул в емблемата на клуба) можеха да вкарат и втори гол и да изпратят "червените дяволи" в ада и двете чисти голови положения и пропуски можеха да решат мача в наша полза. Вместо това след едно разбъркване изместелият Бербатов Ернандес вкара за 1:1, което бе несправедливо и отне две точки на мърсисайдци и не можа да зарадва всички привърженици на Ливърпул.

Лацио - Рома 2:1 или откъде по дяволите се взе този Клозе?

В дербито на столицата Рим в неделната вечер всичко започна добре. Гледах мача по Интернет и доста накъсваше картината. Точно пуснах мача и видях гола на Освалдо в 6-тата минута. Какво по-добро начало за "вълците". Бях щастлив и се подготвях да празнувам поредната победа над "орлите", когато те изравниха. От дузпа. Не ми стигаше дузпата за Славия срещу ЦСКА, ами трябваше и тук Лацио да вкарат и да изравнят за 1:1. Не беше достатъчно това, ами и наш играч получи и червен картон. Ето това е. Като не върви, не върви и това е. Все пак си мислех, че ще се повтори резултата от мача в Ливърпул и това ще е равенство в дербито, когато в 92-93 минута отнякъде изскочи Мирослав Клозе (този път кога дойде тук) и вкара за крайното 2:1. Радост за "небесносините" и мъка за мен и за всички останали тифози на "джалоросите".

Това бяха дербитата на една странна седмица, а явно всички хубави неща все някога трябва да свършат и нито едно от тях не ме зарадва...

вторник, 11 октомври 2011 г.

Жан Мишел с много Жар откри Арената и покори София

Буквално в последния момент се снабдих с евтин билет за концерта на Жан Мишел Жар, защото много исках да го гледам. Тази музика ме връща в детските години, когато ме впечатли как той свири с ръцете си на лазер. Спомням си, че го гледах вечер на телевизора вкъщи и бях удивен. Приличаше ми на магьосник със своята дълга коса, която той е запазил и до днес, а с нея и младежкия си дух. Електронната музика дължи много на него.

Приятел ми каза, че е чел някъде, че Земята имала своята музика. За Жан Мишел Жар бих казал, че неговата музика е от космоса. Сигурно и с успех се ползва в планетариуми. Но е най-добре да и се насладиш на концерт. Залата беше почти пълна, а мястото ми беше под самия покрив. Това се оказа никак лошо, защото гледах отвисоко по диагонал сцената и всичко, което се случваше на нея, а най-голямото предимство беше, че се виждаха всички светлинни ефекти. Дори лазарната арфа се виждаше как докосва тавана и как променяше цвета си.

Концертът започна със закъснение някъде към 20:45 вместо в 20:00 часа, но никой не се разсърди, защото изпълнителят ни дари с 2 часа и 15 минути музика. Той се появи изненадващо в срещуположния сектор на сцената и мина и се здрависа със зрителите по пътя към неговата платформа. Французинът поздрави всички с "Добър вечер!", а до края на шоуто използва още няколко български думи, което му прави част, а за останалите думи на английски и френски имаше преводач. Контактът с публиката бе на ниво и Жан показа добро отношение към българите. Като посланик на Юнеско той похвали Ирина Бокова, а също така сподели, че заделя всеки цент от концерта си за образование и ще го прави оттук нататък, докато е жив, защото това е каузата на Юнеско в момента.

Композициите бяха добре подбрани и ми бяха познати, но в публиката се чу някой заблуден зрител да пита по някое време: "Този кога ще започне да пее?" :))) Ефектите и тримата музиканти бяха на ниво и звукът и акустиката в залата също бяха перфектни. На по-бързите парчета, ако мога да се изразя така, хората ставаха и танцуваха, а и Мишел ги приканяше постоянно като не спираше да скача и да свири само с една ръка своите музикални етюди. Раздаде се като младеж през 1981 и никой не би му дал годините (64 са мисля-няма как да избегна сравнението с песента на The Beatles "When I'm 64").

Ето и сетлиста на концерта от форумите на Metal Kaehizis:

JEAN MICHEL JARRE

World Tour 2010-2011
Arena Sofia, Sofia, Bulgaria 09.10.2011


01. Oxygène 2
02. Equinoxe 7
03. Magnetic Fields 1
04. Rendez-Vous 3
05. Equinoxe 5
06. Magnetic Fields 2
07. Souvenir Оf China
08. Oxygène 5
09. Variation 3
Theremin Solo
10. Equinoxe 4
11. Adagio
12. Industrial Revolution 2
13. Rendez-Vous 2
14. Rendez-Vous 4
15. Chronologie 6
16. Chronologie 2

Encore I:
17. Oxygène 12
18. Oxygène 4

Encore II:
19. Calypso 3
20. Rendez-Vous 4
21.Vintage


Когато към края той се върна към втория си албум "Оксижен", пуснат на бял свят, в годината, в която съм роден, Жар сподели, че след французите, първите, които са му писали да го поздравят за албуми са били българи. А албумът и композицията "Оксижен" са химн на всеки български оксиженист :)
Защото без въздух няма нищо. Посланията на всяка една песен, песен ли написах :) са за опазване на нашата планета, околната среда и хората. не си записах цифрите, които вървяха по едно време, но особено плашещо се увеличаваха хората по света без вода за пиене. Устата ми пресъхна. Намалят се обаче залежите от петрол в барели и явно ще дойде момент, в който те ще свършат...

Хареса ми и как свири на кутията с призрачния звук (аз я наричам така, теремин е иначе името), защото ми напомня музиката от любим мой сериал "Убийства в Мидсъмър", която също се изпълнява на такъв инструмент. Всичко в тази вечер бе вълшебно, космическо и в същото време земно заради поведението на виновника за първия концерт в новата зала. Не случайно го извикаха на бис два пъти, а той остави спомен за един страхотен концерт в България и тръгна по своите магнетични полета...



Снимка: БГНес
Още снимки има тук
Хубаво ревю ще намерите там
Още по-хубаво ревю има тук



неделя, 9 октомври 2011 г.

Моят месец

Винаги се радвам, когато настъпи октомври. Това е моят месец. Не само факта, че съм роден на 27 число през него (ставам на 34 тази година), ме кара да го харесвам. В него винаги ми се случват положителни неща, има промени, има концерти, има запознанства и настъпва най-шарения сезон, есента. Почти винаги напоследък през него има и избори.

Много обичат изборите хората ... през октомври. Ето и някои факти, които касаят въпросния месец:
"Октомври е името на десетия месец от годината според Григорианския календар и съдържа 31 дни. Името му произлиза от латинското October (осми) - немците го пишат Oktober, тъй като е осмият месец според римския календар, който започва през март. Старото славянско име на месеца е било листопад, тъй като през този месец листата на дърветата започват да падат (моля без асоциации с турски сериали :). Прабългарите наричали този месец Елем." Това казва Уикипедия по въпроса, а аз съм склонен да вярвам. И видяхте ли каква стана тя. Горкия месец. От осми, та чак десети. Изместили са го. Или пък е отстъпил място на някоя дама (март). Кой знае? А обратното на Елем е меле. Какви имена, какъв месец само!

Този път осмият месец (сега десети) ме прати на осмия етаж на нова страхотна бизнес сграда, което е и новото ми работно място. От стария офис на фирмата, който беше на втори етаж, сега се издигнах до осми (дори и вкъщи съм на седмото небе, пардон, седмия етаж). Над нас в сградата има страхотна тераса и простор и изглед към летище. Освен тази промяна най-после ще си намеря и помощник в работата да ми помага. Което не е никак малко. Спрял съм се на 8 за първоначално интервю. 8 минути е и времето, за което стигам до работа с колата, ако няма задръствания.

На пето число в същия този месец синът ми стана на 8 месеца, а дни преди това пак през октомври му излезе и първото зъбче. Точно до 8 октомври на осмия месец пък се задържа хубавото време. Осем е ключова дума в този пост (ще я добавя в етикетите:)

През моя месец сменят и времето. Смяна и промяна е мотото на времето и на изборите. Дано промяната обаче се случва вътре в хората, а не само привидно.

Оказва се също така, че и през този месец има градско футболно дерби в Пазарджик. Сегашното няма да пропусна, защото за първи път ще гледам Хебър срещу Хебър. Няма да пропусна и концерта на Жан Мишел Жар довечера, а кой знае още какво ми предстои до края на любимия ми месец...

неделя, 2 октомври 2011 г.

Рожден ден седмица по-късно

Бях замислил този пост за вечерта след рожденния ден на дъщеря ми, но куп други неща провалиха писането в черновата и пускането и на бял свят. Самият празник мина чудесно, а подаръците бяха много и предизвикаха щастие и усмивки. Най голям беше колелото. Сигурно сте чували прословутата реплика от български филм "Татко ще ми купи колело, а ама друг път." Е колелото е купено, но не само от татко и мама, а с помощта на дядовци и баби, роднини и приятели. Съединението прави силата! Колелото вече е пробвано по велоалеите в Младост, а към него се добавиха звънец и каска като допълнителни подаръци, а паданията засега са само три, но не отказват дъщеря ми от каране и желание да се научи и да махне помощните колелца.

За поздрав за четвъртия рожден ден на Калина съм избрал най-подходящата песен, а именно "Little wing" на Джими Хендрикс, но в изпълненение на Стинг, който днес има рожден ден и става на 60 с 25 годишна кариера на музикант. Пускам и текста преди песента и отново казвам: Честит рожден ден, Калина! Бъди щастлива!



Well she's walking through the clouds
With a circus mind that's running round
Butterflies and zebras
And moonbeams and fairy tales
That's all she ever thinks about
Riding with the wind.


When I'm sad, she comes to me
With a thousand smiles, she gives to me free
It's alright she says it's alright
Take anything you want from me,
Anything.


Fly on little wing...



неделя, 25 септември 2011 г.

Смяна на местата

Въпреки, че често бърках заглавието на филма, все пак успях да го гледам една вечер след работа без да си направя труда да разбера за какво се разказва. За мен бе достатъчно, че Софи Марсо участва и както се оказа, това не ме подведе. За пореден път се убеждавам, че френското кино е на едно изключително ниво и само мога да съжалявам, че не владея езика. Самата идея на филма е поднесена чудесно със страхотно чувство за хумор и предизвиква и усмивки и сериозни размисли. Едва ли в реалния живот някой би се навил да замени свой служител мъж с жена му, която няма нищо общо със сферата, в която той работи, но все пак може да се роди някоя свежа идея :) Но да кажа няколко думи за фабулата. Мъж и жена след 10 години брак, две деца, разбита къща, която чака майсторът да се сети да дойде и живот на различни планети (Марс и Венера се използваха често в случая, ако не се лъжа) решават къде на шега, къде на истина да си разменят местата и ежедневието в рамките на една година. Сякаш това не е достатъчно и те решават да подпишат договор при нотариус или частен съдия изпълнител и да му платят, за да им бъде техен гид и кошче за душевни отпадъци и проблеми като той не бива да позволява колебание, защото има финансов стимул за изпълнението на договора. А сега се усетих, че написах куп думи, а не споменах, че става въпрос за филма "Смяна на местата" (бърках го с Размяна, а се оказа, че има и друг филм с това заглавие). Интересно подбрани са и имената на главните герои. Ариан почти като русалката Ариел (или праха за пране) е домакиня, която кара децата на училище, работи като помага на приятелка, грижи се за вечерята, изгладените ризи на съпруга си, прането, чистенето и порядъка в къщата, а и за работните неволи на съпруга си. Юго не е Виктор Юго, а забързан бизнесмен, който решава със замах проблемите в маркетинга и продажбите на просперираща компания за изкопни машини и съоръжения, но се оказва, че сам се е закопал толкова в работа, че пропуска важни събития от живота на децата си. Самата смяна е пълна и всеки може да се каже, че нагазва дълбоко в обувките на другия. Разменени са колите, мобилните телефони (голяма грешка), дрехите, стила и доминиращата роля в леглото :) Както често се оказва хората са прекалено заети със себе си, за да обърнат внимание дори на най-близките и да вникнат в проблемите и ежедневните им тревоги. А разбереш ли ги тях и имаш ли нужното уважение, всичко се подрежда. Ако ли пък не, пропастта става прекалено дълбока, за да се събере и си стига до раздяла или развод. Страхотната игра на актьорите увлича и ролите им на мъж и жена разменени водят до някои не дотам хубави последствия. Хареса ми, че мъжът почти преспа с приятелката на жена си, като я заведе в хотел с името "Конюшните на любовта". (по разюздано име от това няма) Жената обаче в ролята на мъж успя да свали колега на работното си място и преспа с него в стаята с копирната машина. Последваха сцени на ревност и напускане, но в крайна сметка всичко бе простено, защото Любовта е по-силна от всяка изневяра (поне в този филм) и ролите отново се смениха и всичко в главите на двата съпрузи също се изясни и прочисти и всеки започна да разбира по-добре партньора си. Все пак не опитвайте този експеримент вкъщи. Може да ви хареса :) Може да опитате да се поставите за един ден на мястото на жена си, която се грижи за двете ви деца, успява да пусне две перални, да измие чиниите, да почисти, да простре, да изглади, да почисти праха, да сготви, да нахрани децата и да ги измие и да ви посрещне с усмивка на вратата :) Ако ли пък не можете, гледайте филма. Може да има ефект. Завършвам с песента, която вървеше през целия филм, но колкото и да ви е странно, то тя не е френска, въпреки, че се пее за любов. Песента е италианска и аз все още не мога да проумея как е минала одобрение от френските власти :)

вторник, 30 август 2011 г.

Мечо Пух - Филмът

Бях обещал на дъщеря ми да я заведа на кино още в неделя, но изпълних обещанието си по обяд в понеделник. Филмът бе "Мечо Пух", а това е нейният любим герой. Джентълменът и донесе мечето от Англия като подарък за нейния втори рожден ден и оттогава той се превърна в неразделна част от нея. С него спи, с него си играе, с него си говори и ако случайно го забравим вкъщи, когато я водим на детска градина, тя плаче за него. На снимката пътува с него за Германия и със сигурност той е навъртял доста километри и е посетил доста места.

Връщайки се назад във времето помня книжката с Мечо Пух и картичките, които имах, но самите изображения бяха съвсем различни от истинския герой явно заради неплатени авторски права или цензура, нямам идея, но днес вече той е навсякъде.

Самият филм бе направен доста хубаво и дублиран на български, а в залата на Арена в Младост освен нас имаше само още едно момиче с баба си. Калина се смя и се радва искрено на всяка случка в едночасовата анимация, а по някое време ми посочи прозорчето, откъдето прожектират филма. Доста е наблюдателна и се радвам, че не се уплаши от тъмното. Уплаши я само лошият герой ПакСъм, който не зная защо трябваше да се появи в края на филма след надписите. Самите надписи бяха много весели, защото минаваха всички герои покрай, между буквите както и в самия филм. Чудя се защо толкова много хора напускат киносалона веднага щом почнат да текат финалните надписи. Тогава може да се получи ценна информация за актьорите, дубльорите в случая, за музиката....
Последната песен бе изпълнена от моята любима българска певица Белослава и с нея ще завърша този пост, който беляза първия филм на кино на моята дъщеря, нейния смях и спомен за детството...



петък, 19 август 2011 г.

Толкова много любов

Толкова много любов едва ли може някой да понесе. Особено, когато това е свързано с драматични събития и съдбата на една жена, спомняща си за 5 мъже, белязали живота. Всъщност това е заглавието на последния филм, който гледах. В салона на Евросинема на Стамболийски този път в по-голямата зала 1 бяхме само двама, аз и един възрастен мъж с кафяво сако, оттеглил се към задните редове. За цвят по средата на прожекцията влезе и една жена, която не разбрах, дали е схванала филма, хващайки края му. Не че той беше лош. Напротив. Беше страхотен. Както и целия филм през всичките 119 минути.

Време е да поясня, че филмът е френски и засяга Втората Световна война, нещо, което не знаех преди да го гледам. Бях видял, че заглавието е свързано с любов и видях същия афиш със страстна целувка на него. Оше в началото ме грабна с музиката си. Песента Stormy weather върви с различни изпълнения по време на целия филм. Джаз, пиано, кинематография, интересен и любопитен сюжет и много любов. Филмът изобилства с много добри попадения от реплики. Тук ще сложа някои от тях:

"-Кой мислиш, че ще победи във войната?
- Любовта, както винаги."

"Любовта е дълго пътешествие, за което в края плащаш повече отколкото в началото."

"-Знаеш ли, че сигурно съм на половината на твоите години?
-Това означава, че съм си намерил половинката."

"Когато съдбата реши, не може да сгреши."

"Знаеш ли какво казват за фотографите? Те само гледат живота през обектива, без да го изживеят истински..."

Има и други, но в момента не мога да се сетя. Но да се върна към филма. Той е направен с много любов по случай своя годишнина от режисьора Клод Льолюш , който участва и в сценария, а както съобщават надписите в началото и по действителен случай. Всички прилики с действителни случки са умишлени и верни, така че предполагам, че онова момче, което крият в киното, е самия режисьор. А киното се казва Eden palace и показва какво гледат хората през годините: кинопрегледи, филми, музика с акордеон преди филма, раздаване на сладки и напитки :)

Главната героиня, изиграна перфектно от актрисата Одри Дана, живее в стаята, където се прожектира, а баща и е човекът, който пуска филмите и твори магия. Няма нищо случайно във филма и действието те грабва и не те пуска до самия край. Няма да разказвам всичко от филма, за да ви е интересно да го гледате, но все пак ще напиша още нещичко, преди да пусна песента за край.

Какво ли не прави любовта, особено, когато я имаш в излишък. Може ли тя да раздели двама верни приятели и дори да ги убие? Може ли ези-тура да реши кой мъж да избере една жена? Какво правят мъжете за една жена? А за повече? Както се изрази една моя приятелка, сърцето понякога изпомпва любов вместо кръв и тази любов трябва да се сподели. Колко мъже може да обича една жена в живота си? Само един? Или само пет? Дали наистина любовта трае точно пет години? За един живот в такъв случай имаме време поне за 10-15 любови. А дали всички са големи, дали са истинските, дали са възможни? Помнят ли жените мъжете, които са обичали? Сами трябва да си отговорите на тези въпроси. А част от отговорите са във филма. Аз пък ще ви дам само една чистица, от любовта, която имам да давам :)



Сайт на филма на френски тук
Сайт на филма на български в cinefish.bg там
Сайт на филма на английски в IMDb може да видите тук
Трейлърът на филма е там

По изключение пускам и финалната песен :)




сряда, 10 август 2011 г.

Късо съединение по български

Не бях гледал две поредни вечери български филми, но и това се случи. Отново реших да отида сам, но залата с номер №2 в Евросинема на Стамболийски беше почти пълна (все пак местата са само 20). Много уютно е това кино с двете малки зали, книжарницата, кафето и любезните служители.

Съединение всъщност нямаше, нито късо, нито дълго. Оказа се, че това е името на фестивал на късометражното кино, организирано от сдружение "Позор" :) Оказа се, че това е четвъртото му издание, а аз се чудя къде съм пропуснал първите три години, опа, фестивала :) Тази година времевата рамка е от 21 юли до 18 август и аз попаднах на българската част от програмата с името Българското късо съединение. Съединени бяха 10 кратки филма на различни автори, от които не харесах само два, което е повече от добре. Оригинални хрумки, хубав кастинг и великолепна музика. Винаги се сещам за израза на немски Kurzschluss in der Kueche (късо съединение в кухнята). Тук кухня нямаше, но филмите наистина бяха къси и съединени :)


Ще си позволя да копирам кратката информация за всеки от тях с мои коментари накрая:

Българско късо съединение – 80 мин.

1.Влакове /2010/, България, 17 мин., реж. Павел Веснаков
45-годишната Тони за пореден път остава без пари, след като не получава заплата от ресторанта, в който мие чинии. В борбата си с бедността една майка е готова на всичко, за да зарадва болното си дете.
Много актуално и доста тъжно. Вече не се учудвам, че все повече различни хора ми искат пари назаем

2.Магазин за мъже /2010/, България, 7 мин., реж. Илия Шекерджиев
Какво искат жените? И самите те не знаят.
Анимация на виц, който знаех, но пресъздаден изключително добре и отново се смях от сърце. Мъжете никога не стигат до шестия етаж :)

3.Лондон /2010/, България, 6 мин., реж. Иво Чомаков
Вижте как се чувства един поляк в столицата на Великобритания.
Като съм бил в столицата на Великобритания съм виждал доста от нещата, сглобени във филмчето, а то ми допадна много

3.Вода /2010/, България, 3 мин., реж. Йосиф Аструков
Една чешма, при която се спират стотици хора дневно. Пият вода, говорят си, забавляват се, а тя си тече ли тече.
Така и не разбрах къде се намира тази чешма в София, но се е случвало, седейки на пейка да видиш подобни картини, не само с чешми. Водата е живот.

4.Параван /2011/, България, 3 мин., реж. Розалия Димитрова
Предизвикателни пози, съблазнителни погледи и дрехи, на които не можеш да устоиш.
Като идея, добре. Може би. Моделите също са добри, но беше много кратко :( Сякаш не ми хареса.

5.Хромони /2011/, България, 4 мин., реж. Ина Николова и Райна Атанасова
Пиеш сок от моркови и заживяваш в оранжев свят. Хапваш грах и всичко около теб става зелено. Червеният ти телефон позвънява и в миг и ти почервеняваш. Една неустоима цветна палитра. Много яко. Накрая е ясно, че ще се появи жена и ще обърка представите ти за цветност :)

6.Единствена реалност /2010/, България, 7 мин., реж. Милен Димитров
Филмът е заснет по текстове от книгата с кратка проза на Владислав Христов "Снимки на деца". Това имаше хубави текстове, но не разбрах защо се разминаха двамата души. Хубаво бе преливането от черно бяло в цветно. Музиката на Ян Гарбарек също бе много добър избор като песента за лястовиците фигурира на диска 12 луни, който получих за рожден ден през 1993 г. в Пазарджик и чух на концерта му в София.

7.Infinito /2010/, България, 21 мин., реж. Михаела Комитова
В малкото си невзрачно ателие, художник завършва последната си творба и слага началото на историята. Филмът разказва от първо лице житието на една картина, което се съпреживява индиректно от зрителя.
Това е по мотиви на Рей Бредбъри и определено ме грабна. Това беше и най-дългия филм в късото съединение. Мога да си призная, че останах малко разочарован, че не видях какво има на картината. Колко е странно, че една картина може да надживее всичко и да възкръсне на различни места и сред различни съдби

8.Харакири /2011/, България, 3 мин., реж. Андрей Андонов
Котката си хапва манго с нож, докато чете книга за здравословно хранене. Ножът е едно от нещата, с които можеш да се нараниш. Храната също!
Определено добро. Всички по-сериозни инзиденти стават при битове условия. Внимавайте с ножовете :)

9.Пулс /2010/, България, 8 мин., реж. Албена Баева
В акустиката, пулсация е интеференция между два звука с леко различни честоти. Ефектът на пулсация се получава при събирането на тези честоти, a тяхното припокриване се възприема като периодични вариации на заглъхване на звука.В „Пулс” се използва това физическо явление в акустиката и се пренася чрез монтаж във визуална форма.
Това не го разбрах и не го харесах определено. Същото бе и положението с всички в залата. Запуших си ушите заради натрапчивия звук и чух моя пулс. Ярките картини не помагаха за доброто възприятие. Това може да го махнат и няма да липсва на никой. След края му светнаха лампите, което бе грешка.

10.Вода /2010/, България, 1 мин., реж. Розалия Димитрова
Eдна чаша вода. Една риба на сухо. Едно жадно момче.
Добър завършек. Хубав кастинг и за момчето и за рибата и за чашата. Кратко и ясно. Жажда за живот.

Гледайте и кратки филми. Понякога те са по-голяма част от живота ни. И не правете къси съединения вкъщи. Тук всичко бе работа на професионалисти. Лека нощ!






вторник, 9 август 2011 г.

Подслон

На 8.8. този месец в Дома на киното гледах 88 минутен български филм, който страшно много ми допадна. Става въпрос за Подслон на Драгомир Шолев. Нямах предубеждения и дори не бях гледал трейлъра докрай, но още началните надписи и песен ме грабнаха и ме накараха да се усмихна в тъмния салон. Песента бе на моя любима група и беше в унисон с дъжда по стъклата на автобуса, а чистачките махаха имената на участващите във филма. Много оригинална идея, трябва да призная. Действието се развива в Перник :) Почти през целия филм всичко е мрачно, дъждовно и сиво и подхожда на действието.

Филмът бе точно толкова дълъг, колкото трябваше, нито повече, нито по-малко. Нищо не беше прекалено и не беше натрапчиво, а стълбището в блока, автобусите, кухнята с Раховец и Перла бяха на място в цялостната картинка. Много добра игра на детето, на пънкаря, който всъщност е жена :)
Бунтът на младите, различията между поколенията, репликите, които родителите обикновено изричат са част от нещата във филма.

Бягството на сина от вкъщи и издирването му с полиция ме върнаха години назад, когато без да мисля за последиците бях тръгнал на стоп за първия си Джулай на Варвара на морето без да кажа нищо на родителите си. Както разбрах по-късно и те са ме издирвали с полиция :) а нищо чудно това да ми се върне и с моите деца. Когато си тийнейджър наистина не мислиш, че трябва да се обадиш, когато ходиш някъде и всичко е ново и интересно; приятелите, музиката, купоните, преживяванията. За разлика от главния герой аз не съм подражавал на някого и не съм искал да се приобщавам към компания, а сам създавах такива, но всеки живее своя живот и затова той е толкова интересен. Интересен е и самия филм. Малко тъжен и смешен, но и заслужаващ да се види. А песента от началото и края на филма си заслужава да се чуе и тя е със заглавие "Най-тъжната песен". Приятно гледане на филма и приятно слушане на песента:

петък, 29 юли 2011 г.

Лора от сутрин до вечер

Тази седмица ходих на кино и отново избрах български филм. Бях гледал реклама и трейлър на филма и затова бях заинтригуван. За жалост след като го гледах не бях очарован. Признавам, че имаше някои свежи моменти, добра операторска работа, детайли от столицата, но дотам. Толкова нагласена работа за сюжета не бях гледал отдавна. Всичко води като кръпки, за да се напасне и така ми стои и филма.

Човекът със шлифера, който в първия момент ми заприлича на Фиш от Мерилиън, заплашваше с убийство бебе и самата Лора (главната героиня, изпълнена от певицата Миленита), а в края се оказа мил племенник, който искал само да помогне. Никак, ама никак не ми се връзваше, че той е добър в края с фразата "Жертвата бе забелязана последно с мъж със шлифер, коса на опашка и мустаци...", когато заплашваше какво ще и се случи и свали маскировката си.

Куриерът беше готин, а Гладкият и Тихо въобще не играха добре. Историята със заровете предполага много възможни сценарии и можеше да се получи хубав филм, ама не. Поне според мен. Виждам, че има хората, които го харесват много. Книгата не съм чел, но филмът не струва. Не го гледайте! Не се лъжете по заглавието! Една жена от сутрин до вечер може да води много по-интересен и смислен живот, диалог или филм.

За този филм толкова.



Снимка: Фейсбук страница на филма

вторник, 26 юли 2011 г.

Стадиони за милиони

В последните 10 години се нагледах на какви ли не футуристични проекти за стадиони. То не беше Армията, то не беше стадион "Локомотив" в Мездра :) или "Юрий" Гагарин във Варна. Все се наливаха едни пари, едни милиони и все нищо не ставаше. Ей сега нещата са различни. Три проекта, три стадиона, трима души и едни 450 милиона, ама не рози :)

След Армейската Арена (моля да не се бърка със стадион "Българска армия") или позната като Новата спортна зала на София на картата на София ще се появи и една друга Арена и то до летището на София, където ако не сте ходили има един терен, на който навремето играеше Искър (София). Почти ще се доближим до "Алианц Арена" в Мюнхен, където имах удоволствието да гледам мач от Шампионската лига. Идеята за стадион до летището се прокарва доста упорито от известно време, ако сте забелязали. В същото време стадион "Васил Левски", до който станция има и метрото, бива оплюван колко е лош, как се затваря центъра и пречи на гражданите и как за нищо не става.


Виж бъдещето е светло. Стадион за милиони до летището, метро за милиони до летището. Направо като кацат отборите и направо в хотела до стадиона (който още не е готов, ама също ще стане) и после играят мача и обратно към вкъщи. Какво ще ми се мотаят в центъра и ще разглеждат забележителности? Ще им направят мол и кино на новия стадион и готово. Там ще си оставят парите. Какво ще пречат на софиянци в центъра да се придвижат до Орлов мост!

И тук стигаме вече до кулминацията. Името и формата на стадиона ще бъде роза-изконен български символ. На арената на розите обаче няма да играе ФК Розова долина (Казанлък) а националите и водещите ни футболни клубове. Ще кичим противниците с рози, ще ги бодем с бодлите си както само ние си знаем и ще продължаваме да мечтаем. А мечтите са безплатни, или почти. Струват само някакви си 450 милиона за три стадиона. И ще ни миришат на хубаво, на милиони рози...



P.S. За Олимпийските съкровища и за Септемврийската корона пък въобще не ми се пише.
Повече информация за проектите може да намерите тук

петък, 22 юли 2011 г.

Тайната градина

Тази снимка е дело на баща ми. Случайно я открих на компютъра, но тя показва част от нашата тайна градина, която ни дарява с прохлада в летните дни.

Много ми харесва как градината става все по-хубава с годините. Повод за нейното започване бе моята сватба, а 5 години по-късно вече радва моите деца. Има водоскок през камъни, хубава зелена градина, поточета, които ромолят, птички, които пеят, рози, цъфтящи и образуващи венци, грозде, плодови дръвчета, люлка, много цветя и красота.

Тук се чувствам спокоен. Поглед към Родопите, поглед към водата и местният вятър правят почивката истинска, а сутрешното кафе на моравата е най-вкусно. Ще посрещна деня с усмивка и нека и вашия уикенд бъде красив и спокоен. Лека нощ!

сряда, 20 юли 2011 г.

Пет години

Пет години са много и малко. Пет години за някои са критичен период за една връзка или един брак. Точно за последното ще стане дума в този пост. На 1 юли отпразнувахме 5 години от нашата сватба. Този път празникът беше различен.

Сякаш по поръчка първата телевизионна кула в света в Щутгарт на този ден работеше само за нас. Беше вечер и нямаше други посетители (последните си тръгнаха след като ние се качихме). Панорамното кафе бе изцяло за нас и се наслаждавахме на гледката към столицата на Баден-Вюртемберг и правихме снимки. Сервитьорът беше много любезен и ни снима и тримата с дъщеря ми (синът ми остана в България). За спомен си взехме монета с лика на кулата от машина, в която пускаш 5 цента за самата монета и 1 евро за услугата. Беше 1 юли, а на следващия ден предстоеше сватбата на сестра ми, а родителите ми празнуваха своята 34 годишнина от тяхната сватба.

Дървена сватба се празнува за 5 години и аз подарих дървена сова на жена ми и вече колекцията ни от сови набъбна на 69. Какво се случи за тези пет години? И много и малко. Вече имаме две деца и определено животът ни не е същия. Все още пътуваме с ентусиазъм из България и чужбина и се радваме на усмивките и смеха на сина и дъщеря ни. Важното е, че сме заедно. А заедно можем повече, както се казва в един лозунг. За пет години сме вече четиричленно семейство и определено не съжаляваме за нещата, които ни се случиха.

Снимките от сватбата ме върнаха към онзи юлски вълнуващ ден, който бе истински празник.

Като асоциация за пет години ми дойде песента на Бъди Гай "Five Long years", където се пее за пет дълги години с една и съща жена :), но тъй като там става въпрос за раздяла, реших тук да вмъкна тази на Дейвид Боуи, която по-точно отразява нашите преживявания:



Благодаря на всички за хубавите пожелания за годишнината!

четвъртък, 23 юни 2011 г.

Сварени хипопотами

Някой дали си е представял, че един хипопотам може да се свари в басейн? Не, че жегата навън тези дни, не ни предразполага към това, но просто рядко виждаме хипопотами в басейни. Има ги в зоопарка. Те са също най-вече в детски магазини, пластмасови, розови, под формата на термотетри, пухени играчки, в книжки, разноцветни и какво ли още не.

Още по-голяма бе изненадата ми като разбрах кой стои зад това заглавие. Книгата видях в книжарница "Алтера" в Дома на Киното, за която разбрах от промоция във фейсбук. Там има Онда, където пих кафе с Джентълмена преди месец, но едва тия дни намерих време да я прочета.

Но да видим кой пише такива книги с такива заглавия. Джек Керуак, моят любим писател заедно с Уилям Бъроуз са сътворили нещо уникално. Всеки от тях пише по една глава от гледната точка на различни хора, свидетели на едно убийство на човек от тяхната компания. Алън Гинзбърг първи почва да пише нещо по случая, но се отказва. Книгата е писана по истински случай и е изпипана добре. Не мога да си кривя душата, че повече харесвам главите на Керуак, а краят не бе очакван за мен. Четейки случки от 1945 година спокойно може да кажеш, че нещата са едни и същи и днес и явно няма да ни омръзне да обсъждаме приятелството, жените, любовта и купоните, пътуванията и как обстоятелствата карат хора да вършат глупости.

Книгата не е весела въпреки, че има доста хубави фрази, които се изкушавам да използвам в един или друг случай. Все пак моята препоръка е да я прочетете и сами да разберете, дали ще допадне и на вас. А ако имате някой хипопотам, го дайте насам. Аз ще му намеря басейн с хотел към него :)

вторник, 21 юни 2011 г.

15 години по-късно

Много хубави и приятни са сбирките със съучениците. За втори път организирах подобно мероприятие. Този път ми беше изключително лесно с наличието на фейсбук, но не успях да постигна резултата от повече присъстващи както при 10 годишнината от завършването през 2006. Тогава в ресторанта "Пъпа" до катедралната църква в Пазарджик присъстваха 18 души и няколко учителя. За петгодишнината обаче в тогавашната сладкарница "Гергана" в Театъра бяхме едва 5.

Тази година за 15 годишнината бяхме точно 10 като двама се отказаха в последния момент, други двама имаха транспортни проблеми, а други двама не дойдоха въобще(от тези, които бяха потвърдили). Всеки си има свои причини и е нормално не всеки да може да дойде. Този път мястото бе ресторант "Совите" на 18 юни от 18:00 часа. Бях предупредил за среща на тази дата още преди няколко месеца в затворена група във фейсбук, където успях да добавя 23 от 25 съученика. Въпреки това се оказа, че не всеки влиза често в социалната мрежа. Затова звънях и телефони и не открих само двама. Останалите бяха уведомени и които имаха възможност, присъстваха.

Самата среща беше много приятна. Оказа се, че мнозинството са женени с по две деца и живеят в София :) Аз също не правя изключение от мнозинството. Имахме само един пушач, а всеки един от нас има интересно поприще. Храната, обслужването и атмосферата бяха на ниво. Бяхме в отделна зала, а в другата се вихреха танци на кръщене и рожден ден на дете. Имаше някакъв уют и непринуденост и всеки един от нас бе личност, постигнала нещо в живота си и с усмивки си спомнихме за ученическите години в немската гимназия. Стояхме до полунощ, обикаляйки улиците в града и своите спомени. Събрах актуални координати, за следващата среща, която се надявам да е по-скоро.

Колегите от университета например ги организирам за две срещи през годината. Едната в страната с една нощувка, а другата на вечеря в някой столичен ресторант. Успеваемостта ми там е по-голяма като присъствие, но все пак там бяхме общо 60 души Туризъм.

Моите съученици са все така прекрасни и готини 15 години по-късно. Благодаря на всички, че ви има! И до нови срещи...

петък, 17 юни 2011 г.

Луната

Тези две нощи луната е на фокус. Тя беше затъмнена снощи, а днес е само пълна. Дотук нищо странно. В мой стих преди доста години я нарекох нощната лампа на земята и от векове до днес тя осветява нощта.

Луната е била вдъхновение за доста поети, творци, художници и фотографи. Точно като последните се изявих и аз снощи, щом видях, че затъмнението започва. Настаних се удобно на балкона и погледнах луната с бинокъла. За първи път я виждах такава зачервена в единия край. Земята застана между луната и слънцето и хвърли своята сянка, която захапа небесното тяло до кръв. Снимах доста, но едва три-четири кадъра се получиха. Нямах статив и луната се размазваше постоянно. Все пак явлението продължи достатъчно дълго, за да мога да му се насладя в тихата нощ. Замислих се за малкото и единствени хора, които са стъпвали на нейната повърхност (ако това е истина) и защо до днес никой не е повторил. Но милиони хора не спират да я гледат.
Видя се и тъмната и страна, на която Pink Floyd кръстиха цял албум :)

Тук може да видите и кадри от най-дългото лунно затъмнение от целия свят.

Спомних си и слънчевото затъмнение на Шабла през 1999, когато изживях за първи път подобно нещо. Тогава обаче природата се разбунтува. Морето, животните станаха неспокойни от тази нощ посред бял ден. Снощи нямаше нищо подобно. Всичко бе спокойно и тихо. Така ми хареса още повече.

Тази нощ луната е ярка и пълна. Все едно снощи въобще не е била затъмнена, а следващото подобно нещо ще бъде през декември. Къде ли ще съм тогава? Както писах в предишния пост Стинг често споменава луната в своите текстове, но вместо да приключа с популярната Moon over bourbon street, ще пусна една много хубава и любима и не толкова известна.

Дами и господа, моята сестра, Луната :)

четвъртък, 9 юни 2011 г.

Стинг в София

Разхождайки се из богатото творчество на Стинг човек може да открие песен, която да му пасне в определен момент или да свърже с определени спомени и хора. Това си мислех, напускайки столичен стадион след третия концерт на моя любим изпълнител в България. Беше различно, беше страхотно, беше...

Спомням си ясно първия концерт през 1996, когато помолих мои приятели от София да ми купят билет, защото тогава бях в Пазарджик последна година в езиковата гимназия. С моя най-добър приятел същия ден пътувахме във влака от Пловдив до Пазарджик и използвах диктофона от радиото, където работех тогава, за да му задам въпроси все едно той бе Гордън Матю Томас Съмнър, накратко Стинг. Питах го за първите му впечатления и беше много забавно. По-късно имаше едно интервю по телевизията с истинския певец и творец в лоби бара на столичен хотел. Отидох на концерта сам като преди това си бях купил новия албум Mercury falling. Това беше зимен албум, но тогава пасваше идеално на мое настроение и имаше доста чувства и страхотни текстове. Тогава имах седящо място в зала 1 на НДК, но още при първата песен го напуснах и бях плътно до сцената, доколкото бе възможно и преживях всяка песен и всяка нота. Знаех всички текстове наизуст, зная ги и сега.

Забелязали ли сте, че определени думи присъстват почти във всички песни на Стинг. Това са луна, звезда, вятър, море, нощ, танц... Има и други, но аз ще се спра на вятъра. В песента посветена на баща му Why should I cry for you? вятърът е северен и северозападен, който навява тъга и студ. В друга песен Fields of gold вятърът, който гали житата е спокоен и западен. В песен с име на град в Южна Америка Valparaiso вятърът е южен и е любовен. А защо липсва източния вятър все още не мога да разбера.

На втория концерт в Несебър ходих с жена ми. Бяхме отседнали в Сарафово, а след концерта до там ни върна един готин тип от Пловдив, който беше отседнал в същия хотел като нас. На стадиона на входа на Слънчев бряг чух и сина на Стинг, а баща му този път не свири доста като време, но емоцията също бе хубава и приятна и най-вече споделена. И ето че дойде и третия концерт.


До последно не знаех, дали ще ходя. Участвах в три игри за спечелване на билет, но не успях. Не можех да си позволя високите цени на билетите, но много исках да отида. Когато желаеш нещо много силно, то понякога се сбъдва. Хиляди благодарности за човека, който ме направи щастлив чрез осигуряване не билет от пуснатите в последния момент правостоящи. Мисля си все пак, че ако билетите бяха по 30 или 40 лева стадионът щеше да е пълен.

Медиите посочват 15 000 души, а една телевизия дори си позволи да сподели, че хората били два пъти повече от тези в Румъния. В своя туитър акаунт китаристът Доменик Милър пише за 60 000 в Букурещ, което не е два пъти по-малко от 15 000, но както и да е. Така са решили организаторите, така са го направили. След концерта намерих туитър и на чаровната диригентка Sarah Hicks и я поздравих, а тя дори ми отговори. От нея разбрах, че Стинг е бил ескортиран от частния си самолет до стадиона с полиция, което на нея и се сторило странно. Все пак 23 песни и над два часа концерт с пауза от 20 минути беше напълно достатъчно за всеки фен на британеца. На официалния сайт има две статии за концерта като едната е на Дневник.

Българският симфоничен оркестър бе на ниво и соловите изпълнения на цигулка и тромпет бяха уникални, а аз чувах и виждах идеално от мястото, където бях. Видях доста познати и приятели на концерта, а се оказа, че и доста не съм видял. Много добра статия за концерта има тук

За първи път видях Стинг да наруши традицията да завършва концерта си с Fragile, където той напомня на всички, родени под сърдита звезда, да не забравят колко крехки са всъщност. Последната песен с неговата китара и глас и публиката на Message in a bottle бе уникална. След толкова много време (All this time) Стинг все още ме вълнува (You still touch me)!



Снимка:novinite.com

понеделник, 9 май 2011 г.

Думите

Думите променят всичко. Думите пишат история. Думите се печатат, четат, слушат и гледат непрестанно. Думите казват всичко, и нищо...
Замислих се кой как борави с тях, как ги използва, има ли цел, прави ли грешки, смешки?
Думите се мъдрят на обяви и забави, тук и там. С тях пълним пощата си. С тях пълним главите, мислите си, а и тези на другите.
Думите нараняват...
Думите прощават.
Думите търсят, намират, забравят.
Дори ги ползваме да пишем в блогове :)
Думите определят състоянието ни, а може би и съзнанието.
Думите са заглавия на песни, някои чудесни, други подходящи.
Думите са забранени и забравени, но често споменавани.
Думите влизат в комбинации и в различни ситуации.
Думите са господар и роб.
Думите ни трябват.
Думите ни владеят.
Някой ги нарича думички :)
Друг пък ги ползва само в единствено число.
Някой пък дори не може да ги съчетае, друг обича с тях да си играе.
Думите съблазняват, но и не прощават.
Думите са верни, но и лъжата си служи с тях.
Думите са думи, скитащи по разни друми.
Това бяха моите думи, а вашите къде са?

вторник, 26 април 2011 г.

Великден

Този Великден беше специален. Цялото семейство се събра и празнува. Времето беше хубаво. Всичките ми любими отбори победиха. Какво повече може да искам освен една страхотна песен за празника :)

сряда, 6 април 2011 г.

Made again

(Music: Marillion Lyrics: Steve Hogarth & John Helmer)

I have been here many times before
In a life I used to live
But I have never seen these streets so fresh
Washed with morning rain
Like the whole world has been made again

I have seen this face a thousand times
Every morning of my life
But I never saw these eyes so clear
Free of doubt and pain
Like the whole world has been made again

I have been here many times before
In a life I used to live ...
And it's all because you made me see
What is false and what is true
Like the inside and the outside of me
Is being made again by you

And it's all because you made me see
What is false and what is true
Like the inside and the outside of me
Has been made again by you

Like a bright new morning
Like a bright new day
I woke up from a deep sleep
I woke up from a bad dream
To a bright new morning
To a bright new world

The whole world has been made again

събота, 5 март 2011 г.

3 март

И тази година реших да посетя честванията на националния празник на България с дъщеря ми. Миналата година тя бе на 2 и не разбра доста от церемониите, но тази година нещата бяха съвсем различни.

Първо отидохме пред катедралната църква "Александър Невски". Тази година не можеше да се минава покрай южната страна на църквата и се наложи да заобиколим през австрийското и италиански посолства и да минем през детектори за метал, което доста ни забави и хванахме края на церемонията. Купих на дъщеря си флагче за 2.50 лв. от многобройните търговци с различни по размер знамена. Имаше и жени, които продаваха цветя, за да се сложат на паметника на незнайния воин и при вечния огън. Точно натам се запътихме и ние и се озовахме пред камерата на Нова телевизия. След това ми се обадиха поне 20 души да ми кажат, че са че са ме гледали по новините. Аз се появявам в 4-тата минута на късните новини от линка в предишното изречение. Основният въпрос, който не се вижда, беше какво ни бе накарало в този студ да дойдем на празненствата.

Следващата спирка ни бе паметника на опълченците, където също имаше програма, а дъщеря ми хареса патриотичните песни и вееше знамето. Имаше облечени в костюми хора и доста знамена. Беше хубаво. Продължихме по Московска за да стигнем навреме за смяната на караула пред президентството.

Този път имаше по-малко хора, а както винаги отпред бяха децата, камерите, фотографите и журналистите. Церемонията беше чудесна и успях да заснема и две-три клипчета. Дъщеря ми остана много доволна и се снима с гвардейците. Хареса и музиката, униформите и не откъсваше поглед от гвардейците. Пита ме какво ли не, а аз имах отговорите, които и бяха нужни. Искахме да посетим и Археологическия музей, но точно в този ден той не работеше. Не разбирам защо...

След хубав обяд в бирария "Дондуков" с трамвай стигнахме и по последната си спирка за деня, Военноисторическия музей. Там различното беше на първия етаж, където под засилена охрана бяха изложени личните оръжия на Васил Левски, Христо Ботев, Панайот Хитов и други. Англичанинът попита, защо тези неща не са в постоянна експозиция, щом са толкова ценни и защо анотациите бяха принтирани на бял лист, вместо да се направят цветни платна. Едва ли причината е била само времето и средствата. Другата новост беше залата, посветена на Сръбско-българската война. Доста хора ни питаха, откъде сме взели знамето и това също е пропуск на музея, защото при безплатен вход можеше доста да спечелят от продажба на знамена. Все пак разгледахме всичко, а малката искаше да види всички гербове в музея :) Захласна се и по униформите.

След кафе в хотел "Капри" срещу входа на музея приключихме празника, защото Калина вече нямаше сили за повече, а остана само празничната заря, която гледахме по телевизията. Честит празник на всички българи!



Снимки от този ден има тук.