Късо съединение по български

Не бях гледал две поредни вечери български филми, но и това се случи. Отново реших да отида сам, но залата с номер №2 в Евросинема на Стамболийски беше почти пълна (все пак местата са само 20). Много уютно е това кино с двете малки зали, книжарницата, кафето и любезните служители.

Съединение всъщност нямаше, нито късо, нито дълго. Оказа се, че това е името на фестивал на късометражното кино, организирано от сдружение "Позор" :) Оказа се, че това е четвъртото му издание, а аз се чудя къде съм пропуснал първите три години, опа, фестивала :) Тази година времевата рамка е от 21 юли до 18 август и аз попаднах на българската част от програмата с името Българското късо съединение. Съединени бяха 10 кратки филма на различни автори, от които не харесах само два, което е повече от добре. Оригинални хрумки, хубав кастинг и великолепна музика. Винаги се сещам за израза на немски Kurzschluss in der Kueche (късо съединение в кухнята). Тук кухня нямаше, но филмите наистина бяха къси и съединени :)


Ще си позволя да копирам кратката информация за всеки от тях с мои коментари накрая:

Българско късо съединение – 80 мин.

1.Влакове /2010/, България, 17 мин., реж. Павел Веснаков
45-годишната Тони за пореден път остава без пари, след като не получава заплата от ресторанта, в който мие чинии. В борбата си с бедността една майка е готова на всичко, за да зарадва болното си дете.
Много актуално и доста тъжно. Вече не се учудвам, че все повече различни хора ми искат пари назаем

2.Магазин за мъже /2010/, България, 7 мин., реж. Илия Шекерджиев
Какво искат жените? И самите те не знаят.
Анимация на виц, който знаех, но пресъздаден изключително добре и отново се смях от сърце. Мъжете никога не стигат до шестия етаж :)

3.Лондон /2010/, България, 6 мин., реж. Иво Чомаков
Вижте как се чувства един поляк в столицата на Великобритания.
Като съм бил в столицата на Великобритания съм виждал доста от нещата, сглобени във филмчето, а то ми допадна много

3.Вода /2010/, България, 3 мин., реж. Йосиф Аструков
Една чешма, при която се спират стотици хора дневно. Пият вода, говорят си, забавляват се, а тя си тече ли тече.
Така и не разбрах къде се намира тази чешма в София, но се е случвало, седейки на пейка да видиш подобни картини, не само с чешми. Водата е живот.

4.Параван /2011/, България, 3 мин., реж. Розалия Димитрова
Предизвикателни пози, съблазнителни погледи и дрехи, на които не можеш да устоиш.
Като идея, добре. Може би. Моделите също са добри, но беше много кратко :( Сякаш не ми хареса.

5.Хромони /2011/, България, 4 мин., реж. Ина Николова и Райна Атанасова
Пиеш сок от моркови и заживяваш в оранжев свят. Хапваш грах и всичко около теб става зелено. Червеният ти телефон позвънява и в миг и ти почервеняваш. Една неустоима цветна палитра. Много яко. Накрая е ясно, че ще се появи жена и ще обърка представите ти за цветност :)

6.Единствена реалност /2010/, България, 7 мин., реж. Милен Димитров
Филмът е заснет по текстове от книгата с кратка проза на Владислав Христов "Снимки на деца". Това имаше хубави текстове, но не разбрах защо се разминаха двамата души. Хубаво бе преливането от черно бяло в цветно. Музиката на Ян Гарбарек също бе много добър избор като песента за лястовиците фигурира на диска 12 луни, който получих за рожден ден през 1993 г. в Пазарджик и чух на концерта му в София.

7.Infinito /2010/, България, 21 мин., реж. Михаела Комитова
В малкото си невзрачно ателие, художник завършва последната си творба и слага началото на историята. Филмът разказва от първо лице житието на една картина, което се съпреживява индиректно от зрителя.
Това е по мотиви на Рей Бредбъри и определено ме грабна. Това беше и най-дългия филм в късото съединение. Мога да си призная, че останах малко разочарован, че не видях какво има на картината. Колко е странно, че една картина може да надживее всичко и да възкръсне на различни места и сред различни съдби

8.Харакири /2011/, България, 3 мин., реж. Андрей Андонов
Котката си хапва манго с нож, докато чете книга за здравословно хранене. Ножът е едно от нещата, с които можеш да се нараниш. Храната също!
Определено добро. Всички по-сериозни инзиденти стават при битове условия. Внимавайте с ножовете :)

9.Пулс /2010/, България, 8 мин., реж. Албена Баева
В акустиката, пулсация е интеференция между два звука с леко различни честоти. Ефектът на пулсация се получава при събирането на тези честоти, a тяхното припокриване се възприема като периодични вариации на заглъхване на звука.В „Пулс” се използва това физическо явление в акустиката и се пренася чрез монтаж във визуална форма.
Това не го разбрах и не го харесах определено. Същото бе и положението с всички в залата. Запуших си ушите заради натрапчивия звук и чух моя пулс. Ярките картини не помагаха за доброто възприятие. Това може да го махнат и няма да липсва на никой. След края му светнаха лампите, което бе грешка.

10.Вода /2010/, България, 1 мин., реж. Розалия Димитрова
Eдна чаша вода. Една риба на сухо. Едно жадно момче.
Добър завършек. Хубав кастинг и за момчето и за рибата и за чашата. Кратко и ясно. Жажда за живот.

Гледайте и кратки филми. Понякога те са по-голяма част от живота ни. И не правете къси съединения вкъщи. Тук всичко бе работа на професионалисти. Лека нощ!