Моят месец

Винаги се радвам, когато настъпи октомври. Това е моят месец. Не само факта, че съм роден на 27 число през него (ставам на 34 тази година), ме кара да го харесвам. В него винаги ми се случват положителни неща, има промени, има концерти, има запознанства и настъпва най-шарения сезон, есента. Почти винаги напоследък през него има и избори.

Много обичат изборите хората ... през октомври. Ето и някои факти, които касаят въпросния месец:
"Октомври е името на десетия месец от годината според Григорианския календар и съдържа 31 дни. Името му произлиза от латинското October (осми) - немците го пишат Oktober, тъй като е осмият месец според римския календар, който започва през март. Старото славянско име на месеца е било листопад, тъй като през този месец листата на дърветата започват да падат (моля без асоциации с турски сериали :). Прабългарите наричали този месец Елем." Това казва Уикипедия по въпроса, а аз съм склонен да вярвам. И видяхте ли каква стана тя. Горкия месец. От осми, та чак десети. Изместили са го. Или пък е отстъпил място на някоя дама (март). Кой знае? А обратното на Елем е меле. Какви имена, какъв месец само!

Този път осмият месец (сега десети) ме прати на осмия етаж на нова страхотна бизнес сграда, което е и новото ми работно място. От стария офис на фирмата, който беше на втори етаж, сега се издигнах до осми (дори и вкъщи съм на седмото небе, пардон, седмия етаж). Над нас в сградата има страхотна тераса и простор и изглед към летище. Освен тази промяна най-после ще си намеря и помощник в работата да ми помага. Което не е никак малко. Спрял съм се на 8 за първоначално интервю. 8 минути е и времето, за което стигам до работа с колата, ако няма задръствания.

На пето число в същия този месец синът ми стана на 8 месеца, а дни преди това пак през октомври му излезе и първото зъбче. Точно до 8 октомври на осмия месец пък се задържа хубавото време. Осем е ключова дума в този пост (ще я добавя в етикетите:)

През моя месец сменят и времето. Смяна и промяна е мотото на времето и на изборите. Дано промяната обаче се случва вътре в хората, а не само привидно.

Оказва се също така, че и през този месец има градско футболно дерби в Пазарджик. Сегашното няма да пропусна, защото за първи път ще гледам Хебър срещу Хебър. Няма да пропусна и концерта на Жан Мишел Жар довечера, а кой знае още какво ми предстои до края на любимия ми месец...

Септември

Когато бях малък майка ми забраняваше да ям сладолед в месеците, които имат буквата "р" в името. Затова и като идваше месец септември знаех, че това означава край на сладоледа и край на лятото. Не зная откъде идва това правило с тази буква "р", но то означаваше, че сладолед е позволен само през 4 месеца в годината - май, юни, юли, август.

По-късно започнах да свързвам септември с първия учебен ден на 15 и го посрещах със смесени чувства. От една страна исках да се видя със съучениците и класните стаи да се огласят от весела глъчка, но от друга, ваканцията свършваше и трябваше да се заляга над учебниците, а и идваше есента.

Като студент септември ми харесваше, защото почвахме лекции на 1 октомври, а започнах да намирам и някаква романтика в промяната на сезоните и жълтите есенни листа по улиците. Това ме вдъхновяваше за някои мои стихове.

Свързвам месеца и с датата 6 септември, когато празнуваме Съединението на България, а така е наречена и любима моя софийска улица, а и моя стара любов има рожден ден на тази дата. Освен това на 6 се почива и дава повод за ново пътуване, като този път посоката за мен е Силистра, Дунава и мястото, където свършва България.

Днес септември е също специален месец за мен, защото дъщеря ми е родена през него и на 21 ще стане на 3 години, а нейният рожден ден винаги се превръща в нещо специално и много весело и задължително има торта с любим анимационен герой.

Интересното за този месец е, че в България има град с такова име и всяка първа събота от септември град Септември, област Пазарджик, празнува своя празник. Тази година той се пада на 4 и обещава да бъде интересен и доволно посетен от септемврийци. Те зная, дали в друга държава има град с това име, а ако няма, то отново значи, че сме уникални в нещо.

Да не забравяме, че има и няколко футболни отбора с това име: Септември (София), Септември (Симитли), Септември 98 (Тервел), Септември (Краводер), Септември (Гложене), Септември (Лехчево), а сигурно и други, които съм пропуснал. Причината за името на тези футболни клубове е една реорганизация през 1944-1945 година, когато масово клубовете са обединени и прекръстени най-често на Спартак и Септември.

Добре дошъл септември!

Май през май

Неусетно като любима мелодия отмина месец май. Случиха се толкова много неща, че ако трябва да ги опиша подробно, щеше да се получи много дълъг пост, а хората нямат време да четат толкова в това забързано време. Първата и последната седмица от месеца бяха свързани с пътуване и си припомних това любимо чувство да се събуждаш на различно място всяка сутрин. Наистина човекът е човек, когато е на път. Тогава се вижда далеч през ежедневието и дребните проблеми и всичко се нарежда от самосебе си. Все пак ще се опитам в следващи постове да очертая поне 3-4 важни неща, защото не бива те да се обединят и претупат в един пост. Имах нужда да се откъсна за малко и това се случи за една прекрасна седмица. Но най-доброто предстои. Поне така се надявам. Поздравявам всички с тази хубава песен:

Календарите

Вече е средата на януари, а аз още не съм се снабдил с работен календар в стаята си в офиса. Ползвам стар от миналата година, на който има и месец януари. Не зная дали сте забелязали, но тази година заради кризата фирмите ограничиха рязко разходите си за календари, календарчета и сувенири покрай Коледа и Нова година. Повечето фирми направиха малко бройки и те не стигнаха до всеки. Най-потърпевши са най-вече роднини на работещите във фирмите, които всяка година си получаваха своята безплатна доза от календари. Това бе и причината календарите по книжарниците да застояват. Този януари тенденцията е различна. Все повече хорат плащат пари в книжарници и по сергии и будки, за да се снабдят с ценния календар. В събота дори видях двама полицаи да си купуват календари на Славейков. Някои от най-хубавите календари са вече изчерпани. Има хора, които слагаха календар във всяка стая у дома си, а също така и в офиса и къде ли още не. Защо е тази мания винаги да следим дните, седмиците и месеците. Ако няма календар на стената или настолен на бюрото, няма ли да се оправим? Все пак календар има на всеки компютър и мобилен телефон. По-добре ли се чувстваме, когато местим червеното прозорче надясно и надолу по датите всеки ден от работния календар? Или най-важни са снимките, пейзажите, логата на фирми, които правят живота ни по-цветен? Нямам еднозначен отговор, но мога да кажа, че от 100 хотела, с които работя, получих календар само от Central park и него подарих на майка ми, защото и тя е от хората, които очакват да я снабдявам с такива блага. Тази седмица мисля да си купя хубав календар и да освежа стаята. Дано плановете ми не бъдат провалени. Ето и малко повече за календара от Уикипедия:
"Календар означава система за свързване на дати с дни. Датите обикновено се базират на движението на астрономически обекти. Календарът може също така да бъде приспособление (често от хартия), което описва тази система (например настолен календар). Терминът се използва и в значение на последователност от планирани събития (например културен календар).

Думата идва от латинското calendae, което обозначава първия ден от месеца."
Хайде на календарите, народе! Не останаха...

Октомври

Това е любимият ми месец, но тази година отмина много бързо и не усетих как стана ноември. Явно трябва да се се сменило и времето някъде около моя рожден ден. Винаги тогава го сменят, да му се не види :) Обикновенно тогава има и избори, но тази година се разминаха нещата. Много обичат изборите хората ... през октомври. Ето и някои факти, които касаят въпросния месец:
"Октомври е името на десетия месец от годината според Григорианския календар и съдържа 31 дни. Името му произлиза от латинското October (осми), тъй като е осмият месец според римския календар, който започва през март. Старото славянско име на месеца е било листопад, тъй като през този месец листата на дърветата започват да падат. Прабългарите наричали този месец Елем." Това казва Уикипедия по въпроса, а аз съм склонен да вярвам. И видяхте ли каква стана тя. Горкия месец. От осми, та чак десети. Изместили са го. Или пък е отстъпил място на някоя дама (март). Кой знае? А обратното на Елем е меле. Какви имена, какъв месец само!
Зная, че трябваше да напиша този пост в последния месец на октомври, но и сега май не съм закъснял чак толкова. За всички, родени през този месец, и за всички, които го харесват, е този поздрав:


А ето и текста на песента:

October, October
The summer is over
I'm going through changes
I see you again

It's so thought provoking
Emotion evoking
I can't turn around
I don't want to pretend

You stand in my way
With nothing to say
You think you're the world
I'm so lost without you
I'm sorry my friend
This is not the end
I'll do it without you
I'll do it again

October, October
The summer is over
I'm moving in circles
I'm trying to come in

It's my evolution
The only solution
The torment it's all that
I'm holding within

You stand in my way
You've nothing to say
You think you're the world
I'm so lost without you
I'm sorry my friend
This is not the end
I'll do it without you
I'll do it again

Don't stand in my way
With nothing to say
And think you're the world
I'm so lost without you
I'm sorry my friend
This is not the end
I'll do it without you
I'll do it again


Довиждане, октомври! До 2010!

1 година и 11 месеца

Днес дъщеря ми Калина навършва една година и единадесет месеца. Зная, че обикновенно се празнуват кръглите годишнини и точно след месец ще има голям празник за 2 години, но аз ценя и месеците. Още след като се оженихме с жена ми празнувахме всеки месец след сватбата до първата годишнина и черпих колеги и приятели. За нас беше специален повод и винаги излизахме на ресторант или заведение. Същото направихме и всеки месец, след като Калина се роди до първата и годинка. Защо го правим ли? Защото за нас всеки месец заедно с нея бе празник и беше чудесен повод да има празнично настроение и да изживяваме пълноценно този ден. След първата година не сме го правили, но винаги сме отбелязвали всеки месец. Разликата днес е, че на този ден не сме заедно с Калина. Тя е при баба си и дядо си. Чуваме се по телефона и се радваме на гласчето и. Утре ще я видим. Тя вече е подготвена да казва, че е на две годинки, а ние още нямаме идея какво да правим след месец. Надявам се всичко да стане естествено и Калина да продължава да расте здрава, щастлива, свободна и обичана. Честита месечинка!

Краят на август

Всяко начало си има и край. Този месец пък взе, че мина и вече текат последните му дни. Мина бързо като влак покрай пътническа гара и ме завъртя във вихъра си. Големи надежди се възлагат на август като отпускарски месец. За мене той бе такъв в самото си начало. После всичко утихна и работата монотонно и постопенно го изниза към своя край...
Очаквам септември!

Юни

Вече е юни, а аз съвсем бях забравил за този блог и не съм писал от ноември, а нещата, които се случиха през този половингодишен период, заслужават да бъдат описани. Щ есе постарая да вляза в час и да отделя време да напиша по няколко думи за всяко мое любимо цанимание.
Дерзайте!