Докато обядвах в ресторант днес до мен се приближи човек с кутия шоколадови бонбони и ми каза:"Роди ми се дъщеря!" и отвори кутията с бонбони. Взех си един и едва тогава забелязах как е облечен той и че е от ромски произход, некъпан и небръснат. За да потвърди моите съмнения той ми поиска 1 лев за новородената му щерка. След като му отказах, той ме накара да върна бонбона в кутията, което и сторих, а той продължи към останалите пълни маси в ресторанта.
Бях смутен, разочарован и обиден. За първи път виждах такъв тип просия и най-гадното бе, че се вързах. Дали защото аз имах дъщеря, дали защото когато тя се роди, аз също черпех наред колеги, познати и хора от будката за вестници, кафето и магазина, където бях редовен клиент, с бонбони, не зная. Бях взел неговите думи за чиста монета, а той се надяваше да получи такава в ръката си от мен. Той явно виждаше в мен потенциален източник на пари, но какъв зор имах аз да му обръщам внимание и да го слушам?
След като събра пари от другите маси, той се върна при мен, за да уточни маркетинговия си подход. Попита ме, дали е сгрешил като ме е накарал да върна бонбона обратно в кутията и дали ако не го беше направил, щях да му дам два лева вместо поискания един. Казах му, че греши и че не давам пари на просяци именно поради факта, че и аз имам дъщеря (ако той въобще има такава) и той си тръгна след като и сервитьорката му направи забележка. Явно просяците стават все по-изобретателни в начините си на получаване на средства в условията на криза и картичките, здравеца и гадателските способности са изместени от бонбони.
Много често хората искат да разберат колко толерантен е българина. Най-често неговата толерантност се измерва от отношението му към чужденци, различни етноси, различни полове, различни интереси, но не зная, дали някой се е сетил да направи анкета за поносимостта на българина към непушачите. За мен тя клони към нула. Тук е момента да споделя, че не пуша, не съм пушил и не смятам да пуша цигари. За мен това е отрова. Много рядко може да срещнеш пушач, който би се съобразил с непушач и да го попита "Имате ли нещо против да запаля?". Да, имам много против. Ако тровиш себе се, поне недей да тровиш и мен. Активните и пасивните пушачи се разболяват от рак. Някои умират от рак. Аз не искам да свърша така.
Точно на днешната дата се навършват две години откакто мой добър приятел не пуши. Запомнил е и точния час: 18:25. Странното в случая е, че той не пушеше в ученическите и студентските години, а ги захапа сериозно чак, когато започна работа. Помня как мои съченици се криеха в храстите да пушат и го смятаха за модерно и престижно. Аз не смятах така. В университета между лекциите също доста колеги пушеха. Аз не бях от тях. В казармата един ефрейтор от Котел се опита да ме накара да пропуша, но не успя. Когато имаше почивка, той казваше почивка за цигара. И тъй като аз не пушех, нямах право на почивка, а бях наказван с лицеви опори или с допълнителна работа. Искаше да ме пречупи и да ме накара да пропуша. Стана му фикс идея. Е и той не успя. Все още съм непушач. Може това да се дължи на факта, че моите родители не пушат, а само единият ми дядо пушеше, но имаше астма и в последните му години му бяха забранили цигарите. Той ми казваше: "Александре, от цигарите по-голяма отрова няма!" Помня неговите думи. Зная, че като е срещнала баща ми, майка ми е запалила цигара в компания. Тогава той е казал: "Избирай, или мен, или цигарите." Тя е избрала него и не е сгрешила. Споделям тези неща, за да мога да изясня и на себе си, защо моята присъда е непушач.
Радвах се, когато в заведенията и ресторантите направиха сектори за пушачи и непушачи, въпреки че то бе доста условно. Ще дам и пример. Ако масата е за непушач и има такава табела, но няма други места в кафето, табелата се маха, слага се пепелник и става за пушач. Други места са направили първия си етаж за пушачи, а втория за непушачи. Познайте какво става: целият дим се качва горе при непушачите. Трябва да призная, че има ресторанти и барове, които са инвестирали доста в добри системи за аспирация и климатизация и там цигареният дим почти не се усеща. Трудно е един пушач да се съобрази с непушач. За него винаги непушачът трябва да отстъпи, да си стои вкъщи - къде е тръгнал по заведения? Най мразя да ям и да вдишвам цигарен дим. По отвратилно нещо не мога да си представя. Да помислим и в друг аспект: децата. Защо да няма места, където спокойно може да заведеш детето си без да се притесняваш, че ще се задуши от цигарен дим. Да не говоря, че след половин час в питейно заведение, дрехите ми смърдят на цигарен дим и трябва да се проветряват цяла нощ или да се изперат.
Друг довод е, че ще попречи на туризма, но защо това не се случи в Италия и други по-посещавани от нашата страни, а хората се научиха да излизат извън заведението и там да запалят цигара. Познавам доста пушачи и смятам, че всеки сам има право на избор, дали да пуши или не, но не мога да се съглася с дискриминацията към непушачите в заведенията. Най-глупав е обаче мотива, че то така или иначе никой не спазвал закона и затова да не го приемат. Предлагам тогава да отменят и закона за движението по пътищата както пише един приятел. Така ли иначе малко го спазват...
Думата Клондайк вече се е превърнало в нарицателно за търсенето на злато и доста филми, сюжети и истории са базирана на тази река в Аляска. Клондайк провокира доста хора през далечната 1896 година да тръгнат на север, търсейки бързо забогатяване и нов живот. Доста са загубили живота в тази надпревара, но причината да се сетя за това тази вечер е един нов ресторант в Младост 4. Решихме да го пробваме, защото го бях видял бегло, като минавах на гърба на БИЛА. Не очакмах много, защото в Младост 4 е трудно да намериш свестен ресторант. Има достатъчно заведения тип кръчма, където шофьорите нямат претенция къде обядват кебабчета и картофки, но истински стилен ресторант липсваше. Дори и в Бизнес парка не успях да открия хубав ресторант (не броя Тропс къща или Пица хът). Преди имаше един ресторант "Делвите" в квартала, който беше страхотен, но сега той е китайски ресторант и ме загуби като клиент. Има и един на гърба на ХИТ, който три пъти сменя собствениците си, но сега отново ми хареса, но е само един. Тази вечер реших да пробвам нещо друго. Клондайк Bar and Food, както е пълното име на ресторанта ме очарова с обстановка, обслужване и чистота. Храната също ми хареса, а вътре имаше един аквариум с рибки, по които се захласна дъщеря ми. Толетната е чиста с фотоклетки за осветлението и водата и си личи, че тук се полагат грижи да бъде чисто. Самият ресторант има две части: тераса навън и салон вътре. Ние предпочетохме да стоим отвън, а по-късно се оказа, че има чакащи за маса навън. Вътре имаше само 3-4 заети маси с клиенти. Сервитьорките Яна и Краси се справяха отлично с поръчките, бяха любезни и откликваха навреме. Навън на терасата е и майсторката на пиците, които се приготвят пред погледа на клиента. Менюто е разнообразно и има какво да си избереш за хапване. В крайна сметка и цените се прилични и май тази вечер аз открих своя Клондайк в Младост 4. Дано всичко се запази така и с времето и да не виждам хора с чантички БИЛА в ресторанта. Разбира се с това не изчерпвам темата и признивам, че в Младост 1,1А и 2 има доста ресторанти и пицарии, но в Младост 4 с този тип заведения е трудно, както и с място в детските градини :(
Докато обядвах в ресторант днес до мен се приближи човек с кутия шоколадови бонбони и ми каза:"Роди ми се дъщеря!" и отвори кутията с бонбони. Взех си един и едва тогава забелязах как е облечен той и че е от ромски произход, некъпан и небръснат. За да потвърди моите съмнения той ми поиска 1 лев за новородената му щерка. След като му отказах, той ме накара да върна бонбона в кутията, което и сторих, а той продължи към останалите пълни маси в ресторанта.
