Слава - притча за добротата

В днешния завързан световъртеж от събития и опорочено его все по-рядко се намира място за добротата и искреността. А дори когато я срещнем, не и обръщаме внимание и не я разпознаваме, дори лице в лице.

Да си призная този път тръгнах с леко предубеждение към поредния български филм, а още повече, щом той бе направен по действителен случай. Признавам си, че нямах сили да пиша отзив за предишния филм "Урок" на същите режисьори, защото бях разочарован от играта и мудното действие в него, и сега очаквах нещо подобно, но този път макар в главната роля да беше същата актриса (Маргарита Гошева),  нещата бяха различни.

Преодолявайки препятствията от огради и техника около строежа на метрото на Попа се добрахме до обновеното кино "Одеон", за да гледаме българския филм "Слава". Ето го и трейлъра:

Както и в предишния филм на Кристина Грозева и Петър Вълчанов, парите са в основата на случилото се. В Урок това бе ограбилата банка отчаяна учителка, а в Слава това е кантонерът, който намери пари на релсите и ги върна. Както често се казва: "Няма ненаказано добро!"

Филмът показва как нашето ежедневие се е превърнало в едно надбягване с времето, което вечно не стига, как се опитваме да представим нещата в атрактивна и впечатляваща светлина, а така губим ценното, малкото, детайлите и доброто у другите и себе си.

Много добро попадение е и заглавието на филма с марката часовник. В търсене на краткотрайна слава ние забравяме, че има по-важни неща като традиции, семейство, уважение, чест, родова памет и неподправена доброта.

Гледайте филма, защото си заслужава. Гледайте го, защото там ще видите поне една малка част от себе си. Гледайте го, защото Стефан Денолюбов прави ролята на живота си, поне по мое скромно мнение. Гледайте го, за да се предпазите от славата и да живеете славно и без нея...

На учителя Марков

Винаги съм се възхищавал на професията на учителя. Да владееш изкуството да предаваш знания и да запалиш интереса на учениците към определена тема или предмет, за мен граничи с вълшебство. Понякога е истински късмет да случиш на учител, който да промени твоите светоусещания от ранна детска възраст и да те заведе на пътешествие в страната на знанията...

Е аз определено бях късметлия. Един от първите ми учители бе роденият през 1933 в село Ковачевица Тома Марков. Той ми предаваше по родинознание и природознание и със сигурност на него дължа своя интерес към природата и родината. Той умееше да увлича, да разказва и да омагьосва с неизменната си усмивка, от която струеше доброта.

За 7 години от неговите 31 години като учител в моето основно училище той направи много за мен. Няма да забравя излетите в планината, ученето на химна, кръжока по фотография и куп други интересни неща, на които ме научи. За мен той бе Учител с главно "У" и подобно на учебните автомобили, той ни научи да пътуваме и да управляваме сами живота си с доброта, честност, патриотизъм и любов към родното място.

Той много обичаше възрожденската Ковачевица и често се връщаше в спомените си към селото, изградено с дърво и камък, запазило българския дух. Предполагам дядо му със същото име Тома Марков е бил този, който е направил камбаната за църквата. Като посещавам школото в това планинско село винаги се сещам за моя учител и се чудя, дали той е учил и преподавал там...

Той много обичаше и жена си Юлия, която ми беше педагог в детската градина и когато тя си отиде, част от него също си отиде.

За съжаление вече ще говорим за него в минало време. В събота на 81 годишна възраст, той ни напусна. Колегите му от училище, за които той бе просто Томата, дойдоха опечалени да си вземат последно "Сбогом" с него. Дойдоха и много роднини, приятели и ученици като мен.

Църквата в селото се оказа тясна да побере всички желаещи, дошли да го изпратят в последния му път. Природата запази благоприличие и ни дари с хубав слънчев, безоблачен ден и синьо небе, с което също изказа последна почит към Учителя.

Почивай в мир, учителю! Делата ти и добротата ти никога няма да бъдат забравени!

Твой верен и покорен ученик,

Сашко

Татар Пазарджик

Последната книга, която си купих ме заинтригува доста, защото според автора и Пазарджик е основан век по-рано. Това не променя факта, че след разрушаването на древния тракийски град Бесапара, на това място не е имал средновековен български град. Основаването му е свързано с татарите, а християнското население се е появило на доста по-късен етап. Имаше доста спорове, дали града е от 1485 или от 1482, а сега излиза, че той е основан през 1385 година. След теорията на професор Тодор Балкански за името на града в неговата книга "Пазарджик и Пазарджишко в светлината на езиковата археология", днес вече имаме и данни за различна година на основаване. Ето какво пише в описанието на книгата: "Татар Пазарджик (дн. гр. Пазарджик) е един от онези градове в България, които са създадени и се развиват през периода на османското владичество, на място, където средновековно българско селище не е съществувало. Основан от малка татарска колония в края на XIV в., на пресечната точка на две реки и две значими пътни артерии, на града е отредено да просперира и бързо се превръща в едно от най-важните селища в българска Тракия. Неговата динамична и любопитна история обаче все още остава в сянката на по-големия му съсед Пловдив, привлякъл в по-голяма степен вниманието на историците.
Тази книга третира различни аспекти от историята на гр. Пазарджик в периода ХV-ХVІІв. Започвайки с дискусия за точната дата на основаването на града, авторът предлага нова хипотеза, според която досегашните изследвания са обрекли Пазарджик на близо век „загуба" от собствената му история. Книгата проследява сложната метаморфоза и превръщането на малкото провинциално градче, фокусирало вниманието на могъщите акънджийски предводители, в типичен османски град, който се издига до център на собствена административна единица и се изправя като конкурент на Пловдив в областта. Започнал съществуването си като място, населено изцяло с мюсюлмани, Пазарджик привлича първоначално незначителна християнска колония, която бързо се увеличава, набира мощ и през XVII в. издига първата църква в града. Книгата предлага на читателското внимание и превод на значителен брой внимателно подбрани османски документи от архивите в България и Турция, които представляват стабилна основа за бъдещи още по-задълбочени проучвания на историята на гр. Пазарджик през първите няколко века османска власт. Изследванията и документите могат да бъдат полезни както на специалистите историци, така и на краеведите и любителите на история." Това, което ме изненада е, че в Турция се съхраняват доста ценни документи и сведения за нашия край и за България като цяло, но малцина са хората, които владеят османо турски език, за да ги разчетат правилно и да ги тълкуват. Заслужава си да се прочете тази книга, за да се разбере защо и как е основан града на две реки: Марица и Тополница. Книгата може да си купите тук. Цената е 12 лева. Приятно четене!