Споменът

Днес разбрах, че на 59 години този свят напусна спортният журналист Камен Тотев. Познавах го от магазинчето на националния стадион, което държеше преди. Бях му дал на консигнация шалове, чаши и значки на ФК Хебър (Пазарджик). Говорихме си за футбола, за Пазарджик и добрите стари времена. Беше мил човек и можеше да се говори надълго и нашироко с него. Беше продал шалове на чужденци колекционери, които го бяха разпитвали за Хебър. После изчезна. Нямаше го. Дължеше ми 50 лева. Майната им на парите, хората са важни! Осъзнаваш го, когато загубиш някой, а тази година загубих още двама познати. И те като Камен бяха позитивни и готини.

Още през януари по мистериозен начин в Англия загина фенът на Хебър и мой приятел Станимир Николов. Беше едва на 27 години. За съжаление не успях да присъствам на погребението в Пазарджик.

В края на лятото едва на 44 години си отиде и друг страхотен човек и спортен журналист, Николай Стоянов. Чувахме се често по телефон и по skype и си сътрудничихме за българската футболна история и статистика. Той бе колега на братовчед ми. Винаги бе усмихнат и готин, а в края на отпуските гласът му заглъхна завинаги.

Други по-известни личности също ни напуснаха през тази година. Андрей Баташов бе един от тях. Дончо Цончов и Вили Кавалджиев са другите българи, които вече ги няма. Селинджър и Денис Хопър, Рони Джеймс Дио са други имена и със сигурност рискувам да пропусна още някой...

Въпреки всичко споменът за тях живее и не може да бъде изтрит. Те ще живеят докато го има споменът за тях. А аз помня!



Снимка: donbalon.eu

Септември

Когато бях малък майка ми забраняваше да ям сладолед в месеците, които имат буквата "р" в името. Затова и като идваше месец септември знаех, че това означава край на сладоледа и край на лятото. Не зная откъде идва това правило с тази буква "р", но то означаваше, че сладолед е позволен само през 4 месеца в годината - май, юни, юли, август.

По-късно започнах да свързвам септември с първия учебен ден на 15 и го посрещах със смесени чувства. От една страна исках да се видя със съучениците и класните стаи да се огласят от весела глъчка, но от друга, ваканцията свършваше и трябваше да се заляга над учебниците, а и идваше есента.

Като студент септември ми харесваше, защото почвахме лекции на 1 октомври, а започнах да намирам и някаква романтика в промяната на сезоните и жълтите есенни листа по улиците. Това ме вдъхновяваше за някои мои стихове.

Свързвам месеца и с датата 6 септември, когато празнуваме Съединението на България, а така е наречена и любима моя софийска улица, а и моя стара любов има рожден ден на тази дата. Освен това на 6 се почива и дава повод за ново пътуване, като този път посоката за мен е Силистра, Дунава и мястото, където свършва България.

Днес септември е също специален месец за мен, защото дъщеря ми е родена през него и на 21 ще стане на 3 години, а нейният рожден ден винаги се превръща в нещо специално и много весело и задължително има торта с любим анимационен герой.

Интересното за този месец е, че в България има град с такова име и всяка първа събота от септември град Септември, област Пазарджик, празнува своя празник. Тази година той се пада на 4 и обещава да бъде интересен и доволно посетен от септемврийци. Те зная, дали в друга държава има град с това име, а ако няма, то отново значи, че сме уникални в нещо.

Да не забравяме, че има и няколко футболни отбора с това име: Септември (София), Септември (Симитли), Септември 98 (Тервел), Септември (Краводер), Септември (Гложене), Септември (Лехчево), а сигурно и други, които съм пропуснал. Причината за името на тези футболни клубове е една реорганизация през 1944-1945 година, когато масово клубовете са обединени и прекръстени най-често на Спартак и Септември.

Добре дошъл септември!