Все още обичам Скорпионс

Все още помня първия концерт на Скорпионс в България преди 20 години на стадион "Васил Левски" и как на първия си рокконцерт на любима чужда група бях на първия ред точно под сцената и шеметното откриване с "Alien nation" ме впечатли и развълнува. Този път на моя трети концерт на любимата ми немска група от Хановер нещата бяха различни.

Странното при някои концерти е, че след края им ти се иска да слушаш песните, които твоите любимци не са изпълнили. Хубавото е, че може да си ги пуснеш дори и на телефона си, а дискографията на Скорпинс е толкова богата, че няма как да може да изпълнят всичко в рамките на час и 40 минити. Точно толкова с биса свириха те пред българската публика в понеделник вечер в зала Арена Армеец в София. Този път не бяха по немски точни и вместо в обявения час 20:00, изпълнението им започна с песента Sting in the tail в 20:35. Хората около мен на терена сякаш не познаваха началните песни и се оглеждаха, дали и с другите е така. Разбира се в залата присъстваха и заклети фенове на групата като мен, които пяха с пълно гърло и танцуваха и на бързите парчета и на мелодичните балади, на които едва ли има някой, който да не ги свързва с някоя романтична своя любов.

През целия концерт обаче не ме напусна чувството, че това е същия концерт от преди 3 години но вместо на стадиона е преместен 500 метра на изток в зала. По-голяма част от парчетата бяха същите, а и видеото, което вървеше на три огромни екрана над изпълнителите, не беше променено от тогава. Предпологам, че това се дължи на  факта, че времето е малко и не са имали нов албум, който да ги вдъхнови и промени репертоара им. Въпреки това звукът беше на ниво поне на терена и не се разпръскваше като на стадиона на открито. Чух любими песни, но тръпката беше различна. Сякаш нарушеното обещание, че спират с концертите, тегнеше над вечерта и беше изпълнила залата, знаейки, че и това май няма да е за последно.

Този път няма да спазя традицията да публикувам сетлиста накрая на поста, а ще го пусна тук с помощта на сайта werock.bg:

Ho01. Sting in thе Tail 

Разтърси живота си!

Когато си купих книгата, за да получа автограф от Рудолф Шенкер в книжарница "Хеликон", нямах представа за какво ще е тя. Чакането от един час си заслужаваше, а книгата също определено си заслужава.

Ако си мислите, че вътре ще откриете подробна история за групата, не сте познали. Рудолф с помощта на Ларс Аменд разкрива своята философия за живота, а тя поне на мен ми допада. Основното е да се грижиш и за тялото и за духа и за душата си, да следваш мечтите си и да не се отказваш при първата трудност. Другото послание е, че трябва да се живее в и заради настоящето. Има доста хубави мисли и послания в книгата, но нямам намерение да ги пиша всички тук.

Присъствието на Паело Коелю в края на книгата също не е случайно, а всички хора, които присъстват в живота ни, са там, защото ние сме поискали това да стане подсъзнателно или не. Човек е сам господар на своята съдба, а страхът и разумът често са спирачки за постигане на мечтите. Има доста повече философия и размисли, отколкото съм очаквал от рок китарист от Хановер в любима моя група.

Книгата наистина може да ви разтърси, а може и да не ви хареса. Въпрос на избор, но все пак я прочетете. Заслужава си. И докато Рудолф се опитва да разтърси живота на всеки читател, то групата определено разтърсва публиката в прощалното си турне като ураган.

Денят на скорпиона

Чудно е понякога как се подреждат нещата в един ден, така ще той да бъде низ от уж случайни неща, които те водят към една цел. Понеделникът започна със задачки и мейли, а случайно в последния момент видях във фейсбук на страницата на "Махалото", че Рудолф Шенкер от Скорпионс ще раздава автографи в книжарница "Хеликон" в бившия хотел "България" от 14:00 часа. Това се случи точно на обяд и така изместих обедната си почивка за 2 часа. Пред книжарницата имаше опашка, а трима едри охранители пропускаха само по 5-6 души през вратата на определен интервал от време. Чаках един час, но си струваше. Купих си книгата, стиснах ръката на Рудолф и му казах, че съм бил на първия им концерт през 1993 година и че ще бъда и на последния им същата вечер. Също така споменах, че съм бил в Хановер, откъдето е групата и много ми харесва. Стиснах му два пъти ръката, а той беше усмихнат и сърдечен и отговаряше с "Така ли? Супер. Браво. Радвам се." Не зная какво е да раздадеш автографи на близо 300 души, че и повече, а аз си спомних за опашката пред вече несъществуващата книжарница на Графа до площад Славейков, когато се сдобих с автограф от Пауло Коелю. По друга случайност именно той е писал предговора на книгата "Разтърси живота си" на Рудолф Шенкер, която си взех с автограф.

След това се подготвях да ходя на концерта и си търсих познат или приятел, с когото да отида. В крайна сметка тръгнах към стадиона сам с билета, който беше предварителен подарък за рождения ден от майка ми. За последен път бях ходил на този стадион на един мач между Академик (София) и Хебър на 24 октомври 1999 година, когато Академик биха с 3:0, но това бе най-малкото, с което се отърва любимия ми отбор, защото пред двете врати имаше доста кал и топката се спираше в нея и така головете не бяха повече. Като влязох сега на стадиона калта си седеше през вратите, а тревата беше ужасна. Не зная, дали все още някой ползва този стадион, а решението тук да бъде концерта разбрах, че е заради това, че на "Васил Левски" играят и ЦСКА и Локомотив (София) а след това и националите имат мач и не искат да рискуват да се повреди както стана след концерта на Мадона. Хапнах един хот-дог и се полутах малко покрай блоковете, в които ходихме на езици и икономикс в първи курс на СУ, защото се оказа, че има няколко входа и има значение, откъде влизаш. Самото влизане трая около 1 час, а хората се бутаха покрай панелен блок, паркирани коли, телена ограда, дървета с клони, които удряха по главите всеки минаващ. Като влязох видях, че бяха подредили тоалетните в средата на стадиона зад трибуната за техниката, а пък на нейния гръб продаваха фланелки, дискове, книги, но така и не стигнах до там. Съвсем случайно видях колега от университета и с него бях на концерта.


Ахат почнаха да загряват публиката и изпълниха няколко от своите най-известни парчето, като завършиха с "Черната овца". Приканиха публиката да честити рождения ден на китариста Матиас Ябс, който е роден през 1955 в Хановер и публиката запя Happy birthday, което повтори по-късно и със самата група. След Ахат имаше пауза, за да се подготви сцената за Скорпионс и през това време се предвижихме по-напред. Спомних си за техния първи концерт в България през 1993 година на стадион "Васил Левски". Тогава бях много впечатлен, защото това беше моя първи рок концерт на любима чужда група, на който присъствах. Тогава те представяха своя албум "Face the heat" от който любими парчета ми станаха: No pain, no gain; Alien nation, Under the same sun и Woman. Култова песен беше Wind of change, която изпяха и на този концерт, а тогава тя си беше точно на мястото в точното време. Песента им Holiday пък според мен трябва да бъде официален химн на туристическата индустрия, в която имам честта да работя вече 13 години.

Скорпионите излязоха на сцената точно в 21:00 с немска точност и започнаха с парче от новия албум. След това продължиха със стари, но златни парчета от по-ранните албуми, но явно не всички от публиката ги знаеха. При баладите публиката избухна, а почти всеки втори си носеше фотоапарат. Аз съжалих, че не взех моя, защото можех да снимам Рудолф в книжарницата и концерта на видео (поне любими песни). За мен доста емоционални бяха няколко парчета, а още в началото на сета им заваля дъжд, въпреки обещанията да синоптиците, че няма да вали. Добре, че колегата ми услужи със шапката си, а той имаше качулка и така дъждът не попречи на концерта и настроението. Имаше страхотно дръм соло на барабаниста Котак, което беше съчетано с видео и бе доста интересно. Соло свири и рожденникът Матиас, а концертът приключи точно в 22:20, но имаше бис и на него изсвириха две парчета. Ето и всички песни от концерта:

The Scorpions
Live In Sofia, Bulgaria
25.10.2010 - Academic Stadium - Pliska

1. Sting In The Tail
2. Make It Real
3. Bad Boys Running Wild
4. The Zoo
5. Coast To Coast
6. Loving You Sunday Morning
7. The Best Is Yet To Come
8. Holiday
9. Wind Of Change
10. Raised on Rock
11. Tease Me Please Me
12. Dynamite
13. Kottak Attack - drum solo
14. Blackout
15. Big City Nights
Encore:
16. Still Loving You
17. Rock You Like A Hurricane

Репортаж от концерта има тук

Снимки има тук и тук

Накрая останах много доволен и при излизането се видях с още поне трима познати и приятели, които също бяха присъствали. След концерта слушах доста от песните им и стари и нови, а след книгата и концерта, остана само да се снабдя и с новия им диск.
Песента, която ме впечатли и ми хареса много заради позитивното послание от концерта и от новия диск е със заглавие: Най-доброто все още предстои - The best is yet to come и е специален поздрав за всички вас, а и за всички, които ме поздравиха за рождения ден на 27 октомври по скайп, кю, фейсбук, мейл, смс и телефон.

Краят на скорпионите

В унисон с лошите новини в края на януари, дойде и съобщението от официалния сайт на немската група The Scorpions. Първо пред феновете си те обявиха, че тази година е последна в тяхната кариера и след последния си албум и турнето през лятото, те спират да съществуват като група. Тяхното желание вероятно е продиктувано от факта, че искат да се оттеглят достойно от сцената подобаващо и да не правят завръщания. След 45 години и 22 албума те слагат край, края на скорпионите. Група, която е основана в Хановер, който също е близък до мен като град, от Рудолф и Майкъл Шенкер, а по-късно и от Клаус Майне, става уникална със своя неповторим стил. Тази група е дълбоко свързана с моите спомени от края на 80-те и началото на 90-те години на ХХ век, както и с моята зодия. Много от песните им са ми повлияли през годините, а именно техният концерт на стадион "Васил Левски" в София през 1993 години беше мой първи на любима чуждестранна група. Тогава се събраха над 25 000 души, а аз бях точно пред сцената и преживяването бе уникално за мен и моите приятели. След това са идвали още два пъти в България през 2005 и 2009 в Каварна, но на тези концерти не съм присъствал. Помня как се опитвахме да рисуваме тяхното лого на тетрадките си, а факта, че учехме немски, ни помагаше да четем повече за тях в списание "BRAVO". В началото на промените в България винаги звучеше техния "Вятър на промяната"/"Wind of change". Във връзка с моята професия и призвание култова си остава песента им "Holiday". Няма да ми стигне страницата да изброявам любимите ми техни песни и текстове, затова ще им благодаря за всичко през годините и ще пусна много любима песен, с коята искам да кажа, че още ги обичам :)