При мое пътуване до Силистра миналата седмица минах през град Исперих в посока Русе и после към Свещари, но точно при отбивката в града погледът ми грабна ограда на частна къща, където от ковано желязо бе направен герб. На връщане спрях да го снимам и при по-внимателно вглеждане видях, че в средата е герба на Бавария (Bayern), а мой приятел ми каза, че грифоните щитодръжци пък са взети от герба на Баден Вюртемберг, чията столица е Щутгарт и е моята дестинация утре сутрин :)
След къщата в Исперих, което е името на хан/кан Аспарух, ако някой не знае, видях, че наблизо има работилница за ковано желязо, което обяснява кой е направил тази ограда. Стои хубаво и сигурно струва скъпо, но пак има елемент на чуждопоклонничество освен ако собственикът на къщата в Исперих не е немец. Мечтая си за време, когато хората ще искат свой собствен личен герб, който да слагат и на оградите си.
Във връзка с това мое хоби аз отивам в Щутгарт, където ще се проведе 29 международен конгрес на генеалогическите и херадическите дружества. Моята основна цел е да присъствам на Общото събрание, на което би трябвало да приемат нашето дружество (БХВО) за редовен член. За това е нужно да има представител и за моя огромна радост и чест, това ще бъда аз. Събранията се провеждат на четна година и на всеки две години, а минали събрания са били в Йокохама, Торонто и други далечни дестинации. Този път конгресът е много близо и затова решихме да да изпратим представител. Няма да крия, че сестра ми работи и живее в Щутгарт и по този начин ще съчетая нещата и ще се видя с нея и ще разгледам града и околностите. Освен столицата на на Баден Вюртемберг, Щутгарт, ще посетя и мач между Байерн и Рома в столицата на Бавария, Мюнхен и така ще обхвана и двете части от герба, който видях в Исперих :)
Повече неща за моето посещение в Германия ще напиша, когато се върна на 20 септември, а дотогава ме няма...
Днес за първи път влязох в Народното събрание на Република България. Поводът бе изложбата "Реликви на българската държавност", чието откриване се състоя днес от 11:00 часа. Аз бях там 20 минути по-рано. Още на входа имах проблем. Мерките за сигурност са наистина строги. Оказа се, че името ми липсва в списъка за гостите. Обадих се на куратора на изложбата, но и тя не видя името ми списъка. За щастие любезният господин на входа по една случайност видя, че има и друг списък, в който моите данни фигурираха. Бяха ми поискали ЕГН-то и трите имена още сутринта на предишния ден. Оставих си палтото на гардероба (метално номерче 111) и разгледах и заснех изложбата.
Тук е мястото да кажа, че аз бях там в качеството си на секретар на Българското хералдическо и вексилоложко общество, което е съорганизатор на проявата с предоставяне на стари гербове на България от различни гербовници от европейски библиотеки, издирени от членове на дружеството. Гербовете бяха изложени точно до гардероба и доста от хората се заглеждаха по тях. В различни моменти се засякох със Станишев, Курумбашев, Пантев, Димитров и други депутати, които не бях виждал лице в лице. Успях да зърна и самото заседание при излизане на депутат от страничната врата. Изложбата бе главно в източното крило на сградата в коридора. От другата страна кипеше работа. Журналисти следяха какво става в залата на плазмен телевизор и пишеха статии в своите лаптопи. Явно попаднах там в доста оживен ден.
Самото откриване закъсня с 15 минути и продължи също толкова. Закъсня и Божидар Димитров.Изказвания имаха само председателят на парламента г-жа Цецка Цачева и новият и.д. директор на НИМ г-жа Кьосева. Нито един от тях не спомена БХВО, а името на нашата организация липсваше и в прессъобщението на Народното събрание.То присъстваше на последно място в плакатите и в текста на български и английски. Явно още доста трябва да работим, за да ни познават като организация в публичното пространство.
След официалната част се запознах лично с г-жа Цачева, която сподели, че хералдиката е доста сложна наука за нея, а също така и с заместник министъра на културата Тодор Чобанов, който се оказа мой набор. Запознах се и с представители на различни институции, партньори в изложбата и разменихме няколко думи за нуждата от хералдическа власт в България. Всичко продължи точно час, а медиите не му обърнаха толкова голямо внимание, защото в самата зала в този ден са се случвали доста неща.
Всеки, който иска да види изложбата, може да го направи на 16 април 2010, когато ще има Ден на отворените врати по случай Деня на Конституцията. Хареса ми интериора на сградата, а също така и атмосферата в кулоарите и най-вече изложбата. Аз уважавам институциите, а Народното събрание е една от тях, които са се превърнали в символи на българската държавност, което е и името на друга изложба,посветена на 100 годишнината от Независимостта на България, в която нашето дружество също бе сред организаторите, а аз присъствах на откриването и в София след като вече беше във Велико Търново.Ето и повече информация за настоящата изложба и самите експонати от пресслужбата на парламента:
"Пръстени-печати на български владетели, монети от Втората българска държава и лични вещи на княз Александър Първи, Стефан Стамболов, Захари Стоянов, на царете Фердинанд и Борис Трети представя уникалната експозиция „Реликви на българската държавност”, която гостува на Народното събрание.
Изложбата проследява върховите моменти в българската история - от създаването на Велика България през 7 век до края на Втората световна война, каза председателят на парламента Цецка Цачева при откриването на експозицията на 24 февруари 2010 г. в Народното събрание. Тя отбеляза, че са представени над 180 експоната - предмети, документи, снимки от българските музеи, които имат стойността на културни ценности.
Председателят на парламента посочи, че днешната експозиция е уникална с това, че на едно място и за пръв път са събрани толкова много и различни по характер исторически ценности, които са знаците на държавността на България, политически легитимирали нашата държава пред света през вековете. Цецка Цачева съобщи, че с тези безценни експонати гражданите ще могат да се запознаят в рамките на отворени врати на парламента по повод Деня на Конституцията – 16 април.
Стомна от съкровището, намерено при Наги Сент Миклош, и предмети от съкровището, открито при Малая Перешчепина, които се смята, че са свързани с хан Кубрат, са включени в експозицията. Копие на дарствена грамота на цар Иван Александър, копия на Калоянов пръстен печат и на монета на цар Иван-Асен Втори, също могат да бъдат видяни.
Експозицията представя и български гербове от европейски гербовници, препис на „История славянобългарска”, направена от даскал Тодор Пирдопски, оръжия от Априлското въстание, Браилското знаме – прототип на българския национален флаг. Тронът и личната сабя на цар Фердинанд, пелерина и жезъл на цар Борис Трети, държавният печат и гербът на Княжество България, Манифестът за обявяване на Независимостта на България, също са изложени в парламента.
Изложбата, организирана от Народното събрание, Министерството на културата, Националния исторически музей и Националния археологически институт с музей при БАН и БХВО, включва и предмети, предоставени от регионални музеи. Тя ще гостува в парламента до края на юни."
Ето и още малко за самата сграда:
"Сградата, в която заседава Четиридесет и първото Народно събрание, има историческо значение и е обявена за паметник на културата. Тя е построена през 1884 - 1886 г. по проект на арх. Константин Йованович - виенски и швейцарски възпитаник, автор и на проекта на Сръбската скупщина (1891 - 1892 г.). Сградата е изградена в неоренесансов стил, като вътрешно е преустройвана многократно, но основният й изглед е запазен. От 1991 година Народното събрание разполага с още една сграда - това е сградата на площад "Княз Александър I" 1."
Дойде дългоочаквания от мен момент да се сдобия с герб. За мен това е и признание и гордост и радост. Всъщност думата герб идва от немското Erbe - наследство. Нуждата и осъзнаването на нуждата от герб се появи за мен във времето в началото на 2009 година. Тук е момента да кажа, че членувам в Българското херадическо и вексилоложко общество (БХВО) от 2006 година. След срещата си с двамата херолди от Кралската гербова колегия на Лондон ми се проясни защо, кой и кога може да има герб. Най-важното нещо от древността до днес е човекът да се ползва с "добро име", което винаги е трудно доказуемо, но предпоставките за издаване на герб в днешно време в Англия са: да не си осъждан, да си завършил висше образование, да си глава на семейство (в противен случай ползваш герба на родителите ти), да си готов да носиш отговорността да имаш герб и да го пазиш чист и неопетнен. Все още има хора, които ме питат, дали не съм благородник, за да имам герб. Вярно е, че това също е било условие да имаш герб през 11-14 век, но днес това изискване вече е отпаднало. За какво ти е? Това е следващия въпрос, на който често трябва да отговарям. Още от древността хората си служим със знаци, за да оприличим неща, предмети и хора. Дори на шкафчето на дъщеря ми в яслата има жълто цвете вместо име. Още от най-малки знаците ни съпътстват, а гербът е начин да се легитимираш пред обществото. Това е личния знак на човека. Това е по-висша форма на представяне. Чрез него и символите в него ти показваш своята същност и житейска максима. През месец март се заформи дискусия около моя герб в групата, където обсъждаме тези въпроси чрез електронната поща от БХВО. Тогава колегите много ми помогнаха да избистря елементите и сам да стигна до моя девиз. Първо ще напиша блазона на герба, след това ще обясня и моите мотиви да избера точно тези елементи. Блазон: Зелено, сребърен кентавър,държащ щит и меч. Нашлемник: сребърна сова Девиз: Сила чрез знание Символика:Въоръжен кентавър - победата на духа над тялото, на културно човешкото над природно животинското и същевременно - тяхното съществуване в едно, симбиозата между природните инстинкти и човешкия разум. Тази победа е възможна само чрез духовно и интелектуално самоусъвършенстване, т.е. придобиване на "сила чрез знание". Следователно - и символ на борещото се познание за просвещение. (Кентавърът Харон например е бил учител на Херкулес). Той носи Щит - от личното и фамилно име Александър и Алексиев -, означаващи "защитник", и
Меч - символ на борбата за истина и справедливост Совата е символ на мъдрост.
Зелено- междинното състояние между старо и ново, между смърт и живот, т.е. изразява безсмъртието, възраждането на старото в ново, надеждата; Сребърното - символизира благородство, откровеност, а също и чистота на помислите, невинност и правдивост.
Ако нищо не сте разбрали, ще поясня. Всъщност самият герб е това, което е в щита. А в него има три елемента: кентавър, щит и меч. Защо избрах кентавъра ли. Преди да стигна дотам нека да видим какво пише за кентавъра в Уикипедия: "Кентаврите (на гръцки: Κένταυροι) в древногръцката митология са полухора-полуконе. Според Омир са старо планинско тесалийско племе с огромна сила и сурови нрави, олицетворение на страшната мощ на спускащите се от високо планински води. Обитават трудно достъпни планини и непроходими гори. Едва след Омир са изобразявани като полухора-полуконе. Имат глава и торс на човек, но тяло на кон. Повечето са деца на Иксион и Нефела. Кентаврите живеели в гората Пелион и воювали със своите съседи лапитите. Първопричина за войната бил опитът им да отвлекат в деня на сватбата ѝ с царя на лапитите — Хиподамия. Младоженецът бил също син на Иксион. Войната между братовчедите — кентаври и лапити е изобразена на един от барелефите на Партенона. Също както титаномахията (битката между Титаните и Олимпийските богове), така и битката между кентаврите и лапитите е битка между цивилизацията и варварството.
Кентаврите били известни със своя буен нрав, невъздържаност и негостоприемство. Подчинявали са се на животинските си страсти. Най-известните в митологията кентаври -изключение от тази обща характеристика — са Хирон и Фол — приятели на Херкулес. Прочути са със своята мъдрост и доброта. Кентавърът Хирон е син на Хронос и една от океанидите. След като е ранен по невнимание от Херкулес и изпитва ужасни болки от раната, той отстъпва безсмъртието си на Прометей. Понякога в митовете, кентаврите са представени като учители на някои от древногръцките герои като Язон (негов учител е именно Хирон) и Ахил. Друг от кентаврите, Нес, в спор за Деянира е убит от Херкулес, а после самия Херкулес умира, защото облича дреха, подарък за съпругата си от същия кентавър.
В средновековните романси, кентаврите били известни като "Сагитарии"."
В предхералдично време кентаврите са се срещали на доста артефакти. Един от тях е от 5 век преди Христа и се намира в Британския музей в Лондон. Там кентавърът е на щит.
В книгата "Знаци и символи" за кентаврите пише следното: "В гръцката митология кентаврите притежават противоречива сиволика; някои, като Хирон, са благородни и внимателни, други са диви, агресивни или прелюбодейци. Символизират животинския инстинкт, съчетан с човешки интелект"
Последното изречение много ми харесва. Ще добавя още един щрих. Любимият ми писател Джон Ъпдайк с книгата си "Кентавърът" говори за съдбата на един учител. Като добавя и факта, че майка ми е учител, пъзелът се подрежда. Относно щита там е най-ясно. Моето лично и фамилно име, където коренът е един и същ. Александър е българският вариант на мъжко име от гръцки произход, което означава "защитник на мъжете" (от „αλέξειν“, 'защитавам', и „άνδρος“, 'мъж').
Мечът е символ на борбата за истина и справедливост, а също така показва, че кентавърът е и воин. Големият вариант на герба включва и девиза: "Сила чрез знание", който обхваща цялата идея на герба. В миналото девизите са били само на латински, за да ги четат враговете, които срещат рицаря в битка, но днес е допустимо да бъде и на матерния език на армигера. Совата, кацнала на шлема е символ на мъдрост и знание от древни времена и също допълва цялостната идея.
Самият герб бе представен официално на Общото събрание на БХВО на 31 октомври 2009 година (само 4 дни след моя 32 рожден ден)в своя графичен (черно-бял) вариант. Художник е Радослав Илиев, на когото благодаря много за перфектното изпълнение. Той ще довърши и цветната част на герба, която е решена в зелено и бяло и тогава вече ще мога да го ползвам, а и ще получи своето място на сайта на дружеството и ще получа официален документ за него.
Това е кратката история на моя герб. Дано и на вас ви хареса, така както го харесвам аз. А всеки, който смята, че иска герб, вече знае към кого да се обърне :)
Днес е празникът на Пазарджик. За съжаление за поредна година той се пада в работен ден и аз няма да мога да присъствам на тържествата. Като гледах календара 21 май ще бъде в събота чак след две години през 2011. Тогава ще присъствам със сигурност. За първи път е решено града да има празник през 1930. Тогава обаче денят на Свети Константин и Елена е бил 3 юни по стар стил, но светците се считат за покровители на града и тогава и сега. Повече за тях може да прочетете тук. Едноименната църква, която се намира на щаба, е и доста свързана с моя живот и моите празници. Там се венчах преди 3 години и там кръстихме дъщеря ми преди една. Много ми харесва тази църква, съградена от брациговски майстори и завършена през 1872 година. На повече места я пише 1873, но това е така, защото чак тогава майсторите са си получили парите за великолепната работа. Има страхотна аура. Именно оттам започва 23-ия празник на Пазарджик. Днес тържествената литургия, отслужена от пловдивския митрополит Николай, закъсня с един час, което забави и литийното шествие до центъра на града. Там се издига националния флаг и кметът чете тържествено слово. Извън тази програма всички ученици почиват днес и в града се събират много хора. Днес е и деня на нестинарите, чиито покровители са отново Свети Константин и Елена. Като друго съвпадение е и раждането на бебето на Пазарджик Александър, което е и моето рожденно име. На тази дата през 1904 година е основана и ФИФА, което внася малко футболна вълна в празника. На парк "Острова" ще се открие паметна плоча на на архитект Константин Мумджиев – една от най-забележителните личности на Пазарджик от миналия век, който е проектирал Часовниковата кула, превърнала се в символ на града. Всичко ще завърши на площад "Тортата" с концерт на Диана експрес и Сигнал и празнична заря. Пълната програма за празника може да видите тук. За съжаление на вчерашния празничен общински съвет не са номинирали никой за почетен гражданин на Пазарджик, което е жалко за мен. Все можеше да се намери някой, който заслужава. Преди празника бе открита и новата облагородена част на парк - острова "Свобода", където са разположени лагуна, виенско колело, стрелбище и много други атракциони. Не зная, дали ще бъдат там само за празника, но миналия уикенд си работеха. Пуснато е и езерото с лодките, но за да се вредиш за там е необходимо голяма доза търпение. Е още един празник отминава, а се задават други семейни в края на седмицата. Не мога да не спомена и представянето на словника за енциклопедия "Пазарджик", в който и аз имам скромно участие. Не мога да не подмина и факта, че наесен Пазарджик ще има и нов химн, защото досегашната детска песничка не се харесва от всички, въпреки текста. Знамето също ни е ново и на мен ми харесва повече от белия чаршаф от минали години, но за герба ще кажа само, че това си остава емблема за мен и в каквито и цветове да я направят, герб няма да стане. В тази връзка в началото на статията съм сложил герба на Пазарджик от 1943 година, който за мен си остава най-доброто правено в тази насока. Дали ще доживея да видя хубав хералдичен герб за града си на празника му през следващите години, времето ще покаже. А дотогава: Честит празник, Пазарджик!
Новата година не започна никак добре, ако сте чели предишния пост, но там аз пропуснах да обърна внимание на счупените неща. За съжаление те бяха доста. Майка ми счупи една любима нейна чаша за кафе, която и донесох от Берлин преди 4 години. Формата и беше много хубава и на нея бе изобразен герба на Берлин. Дъщеря ми счупи една купичка с дръжка глава на крава, която майка ми и подари. Тя много хареса кравата купа, но реши да я пробва, като я пусна от леглото и тя се счупи. Жена ми счупи една малка стъклена чаша сувенир с герба на Ливърпул, която си бях донесъл оттам. Аз счупих две стъклени чаши като ги пометох с ръката си. Имаше още няколко счупени чаши и чинии и няколко играчки на дъщеря ми, но не не искам да навлизам в подробности. Друго нещо искам да споделя. Счупените неща не могат да бъдат залепени и се наложи да ги хвърля на боклука. Много ме заболя за чашите, които съм пазил в куфари през летища да не се счупят и днес с едно рязко движение да не стават за нищо. Странна ми беше и моята реакция, защото ме заболя за тях. А в крайна сметка те са предмети. А и нали казват, че счупеното носи щастие...
В петък използвах обедната си почивка, за да отида на откриване на една важна изложба, свързана с моето хоби. Мястото е НИМ, а изложбата е под название "Символи на българската държавност." Организацията в която членувам (БХВО) е партньор на проявата и като неин представител се оказах в светлините на прожекторите редом до президента на Република България г-н Георги Първанов, до министъра на Културата г-н Стефан Данаилов и с директора на НИМ г-н Божидар Димитров. Само по новините на БНТ се видях за кратко За мене беше чест да се запозная и да се ръкувам лично с президента. За мене това е въпрос на уважение на институциите. Неговото слово за изложбата беше точно, премерено и много на място. Не зная кой му пише речите или той само като историк е говорил за материя, която познава, но нямаше нито една излишна дума. След тази проява следях медиите и бях изненадан колко малко място се отделя за една такава проява и колко много за убийства ,протести и политика. Мои познати също се отнесоха пренебрежително към срещата ми с президента, а това не говори никак добре за нашите институции и тяхното зачитане от гражданите. Самата изложба бе открита първо във Велико Търново и повода е 100 години от независимостта на България, а в НИМ-София ще остане до края на март 2009, а след това ще обиколи и други регионални музеи. Ето малко повече за изложбата тук.
При мое пътуване до Силистра миналата седмица минах през град Исперих в посока Русе и после към Свещари, но точно при отбивката в града погледът ми грабна ограда на частна къща, където от ковано желязо бе направен герб. На връщане спрях да го снимам и при по-внимателно вглеждане видях, че в средата е герба на Бавария (Bayern), а мой приятел ми каза, че грифоните щитодръжци пък са взети от герба на Баден Вюртемберг, чията столица е Щутгарт и е моята дестинация утре сутрин :)
