сряда, 7 януари 2009 г.

Вируси през 2009!

Новата година не започна добре. След празниците, които бяха в спокойна семейна обстановка край огъня в камината и на масата, дойде и 2009. Още при връщането в София започнаха проблемите. Вечерта на 4 януари, неделя, в 21.30 при минус 10 градуса закъсах с колата между Обеля и Люлин. Досега не бяха изживял такъв ужас, защото акумулаторът изгасна и жена ми и едногодишната ми дъщеря мръзнаха в колата, докато аз ходих да купувам кабели и въже от ХИТ. Първо ми помогна един таксиметров шофьор, на когото благодаря, защото не поиска нищо в замяна, но причината явно не беше в акумулатора. Бях скъсал ремък. Благодарение на двама приятели, както се казва приятел в нужда се познава, успях да се справя с проблема. Единият откара жена ми и дъщеря ми на топло у тях и после се върна и ме тегли с въже до сервиза на Пежо в Люлин. Другият остана до мен и ми помогна, като стържеше замръзналото предно стъкло, за да може да виждаме въжето при тегленето. На следващия ден колата бе готова и в обедната почивка на първия ми работен ден я взех и откарах на паркинга. Дали от студа през тази вечер или от нещо друго дъщеря ми вдигна висока температура. Не спахме цяла нощ и се притеснихме доста. Тя се тресеше и плачеше и изглеждаше безпомощна и гледаше много тъжно и тревожно. На сутринта за наша радост температурата спадна, но вирусът още я държи и тя изглежда бледа, не се храни и отслабна. Не си играе както преди и липсва и блясъка в очите и. Студът и кризата с газта повлияха и на работата през първата работна седмица. Заради намаленото парно колегите включиха климатици и печки на макс и това претоварваше мрежата и бушонът гърмеше през половин час. Загубихме доста важни документи,а и работата стана двойна. На три пъти токът изгасна за цялата кооперация и каре от квартала в центъра. Нямахме ток до два и три часа. Заради това си тръгнахме и по-рано. В този ден на път за вкъщи ми се наложи да чакам автобус 413 час и половина в студа пред руско посолство. Имаше ужасна снежна виелица, която силно биеше в лицето ми и устните ми замръзнаха, а краката не си ги чувствах. Трафикът бе ужасен, улиците непочистени, хората по спирките премръзнали и времето бе безмилостно със своите минус 12 градуса. Иронията е, че това се случи пред посолство на държава, която има пръст в кризата с газта и топлото в България. В крайна сметка си поръчах такси от фоайето на Парк хотел Москва, за да не хвана и аз някой вирус. Други вируси нападнаха компютъра ми чрез скайп и кю. Сега пращам на моите контакти файл през скайп и линк през кюто, които са вирус. Засега не мога да се справя с проблема и това доста пречи на нормалната работа. Въобще не ми харесва как започна 2009. Върнете ми старата 2008! Тя беше по-хубава и по-готина. Нямаше криза нито в Газа, нито с газта, а икономическата криза още не беше стигнала България. Нова седмица, нов късмет. Дано всичко бъде наред! Оставам оптимист.