Когато за първи път разбрах, че Марги пише книга за Родопите, исках да включи познати и близки за мен места в Западните части на планината. Когато присъствах на премиерата на книгата, разбрах, че става въпрос за нещо съвсем различно. Когато прочетох книгата, която купих с намаление по случай деня на Будителите, усетих духа на нейното пътуване из душите на хората и техните животи там високо, на чисто, просторно и неподправено място.
"Далечни песни" е книга за хората, за тяхното съществуване, за техните прости истини, за тяхната болка и любов, смях и тъга. Макар да е изцяло в черно и бяло, книгата изобилства от пъстрота на емоции, усмивки и много докосвания до вълшебната част на планинските хора, които са отворили душите си пред обектива и ушите на Русева.
19 истории катерят билото на планината сезон след сезон, къща подир къща, среща подир среща. Запазеният автентичен език, обстановка и атмосфера са ценни и допринасят за уловената емоция.
Четейки книгата сякаш Марги ме е хванала за ръка и ме води от село в село да ми покаже едни хора, вече свои хора, близки хора, които пеят само пред нея своите далечни песни.
92 страници редуват образи и думи, минало и бъдеще и спомена за невероятни срещи с истински хора, без фалш, без имане и без граници.
Твърдите корици и големият формат на книгата обгръщат меките души на родопчани в силна и вечна прегръдка.
Ако искате да чуете и Вие далечните песни, прочетете книгата! Със сигурност тя няма да Ви остави безразлични, а моята любима история е последната, песента на Сашо, вероятно по субективни причини...
В края на годината се сещам за пропуснатите постове в блога и реших да споделя един, който се откроява над другите със своята си важност. Става въпрос за рождения ден на дъщеря ми, която навърши осем години преди няколко месеца. Тази година решихме той да бъде различен и да не каним гости, а да предприемем пътуване, в което да сбъднем нейни мечти и желания.
Тръгнахме рано сутрин от Пазарджик с баба, дядо и първата ни спирка бе Пловдив, където имаше ретро рали със стари автомобили, което бе атракция и за дъщеря ми, но най-вече за сина ми, който имаше време да ги огледа внимателно и да се снима с колите и да види как потеглят.
Втората ни спирка бе Асеновград, където обядвахме, разходихме се по пешеходната улица и посетихме Историческия музей и Рибната църква. Пропуснахме Бачковския манастир, защото събралите се почивни дни бяха накарали много хора да го изберат за своя дестинация и буквално нямаше свободно място за спиране.
Третото място, което посетихме през първия ден бяха Чудните мостове, където останахме повече от няколко часа, а децата останаха много доволни от видяното. За съжаление времето напредна и не успяхме да посетим музея на родопския карст и пещерите в Чепеларе, защото стигнахме в родопското градче повече от два часа след края на работното му време.
В края на вечерта пристигнахме в първия наш пристан за пътуването, а именно къща за гости "Момчил юнак" в Момчиловци. Посрещна ни топлина, уют, гостоприемство и вкусна вечеря, лично сготвена от домакините, след която се отправихме към сбъдването на една мечта на рожденичката, а именно посещение на обсерваторията в Рожен. Малко закъсняхме за старта на нощното наблюдение, но все пак пазачът ни заведе до групата, където в рамките на час гледахме звезди, съзвездия, планети и галактики, което направи дъщеря ми много щастлива. Тя много се интересува от космоса от няколко години насам и чете с голямо удоволствие книжките, които и купуваме по темата.
На следващия ден след вкусна закуска и посещение на музея, църквата и туристическия център в Момчиловци, потеглихме към Смолян, където децата посетиха планетариума, което също бе желание на дъщеря ми.
Следващата ни дестинация бе Момчилова крепост, като преди това обядвахме в ресторанта със същото име, а децата изкатериха стълбите до върха без проблем, докато баба и дядо останаха да чакат в подножието. На връщане минахме отново през Смолян, където посетих Историческия музей, а навън заваля проливен дъжд с гръмотевици, което оправда избора ни да гледаме звездите на Рожен през първата вечер.
В края на деня стигнахме мястото на втората нощувка, Широка лъка, където бяхме приютени в Хаджийската къща, която е база на българските архитекти. Там обаче нямаше възможност за изхранване и затова вечеряхме в наблизо намиращата се Згуровска къща и механа.
На сутринта след закуска в центъра на архитектурния резерват се разходихме и се отправихме към следващото място, което ни чакаше, а именно пещерата Дяволско гърло в Триградското ждрело. След нея посетихме и музея на мечката и обядвахме и ресторанта на хотел Хорлог. Следващата пещера, която посетихме бе Ягодинската, а там влязохме вече всички в последното възможно извънредно посещение за деня. След това се отбихме в Девин, за да купим торта за рожденичката и късно вечер се прибрахме натрупали спомени, преживявания и много снимки, за да отпразнуваме един различен рожден ден.
Надявам се поне малко да сме успели да зарадваме рожденичката и да и доставим наслада в празника. Много вдигнахме летвата за следващите рождени дни, а скоро предстои и петия такъв на сина ми.
