Показват се публикациите с етикет Димо. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Димо. Показване на всички публикации

четвъртък, 23 декември 2021 г.

Черният албум на P.I.F.

 

Черният албум на Металика и белият албум на Бийтълс са емблематични за музикалните им фенове. Двата основни цвята на обложките създават настроението и песните в тях. Доста по-личен от тях за мен е последният албум на група P.I.F. който също е с черна обложка. Макар да го бях слушал като демо, изпратено от Димо при официалното му представяне в Joy Station го възприех отново като нов албум, за жалост последен. Преди да започна да опиша в думи моите възприятия песен по песен искам да подредя песните, така както ги подредих по молба на Димо, когато ги чух за първи път :

1. Opus 4
2. Opus 5
3. Opus 1
4. Opus 3
5. Opus 2
6. Opus 6

Тогава той ми каза, че не се започва с най-силната песен и, че ще измисли заглавия на по-късен етап. За местата в България, когато за първи път обсъждахме идеята, той искаше като отидеш там и да видиш табела или QR код, който само на това място да активира видеото към самата забележителност и песен с точни координати, а представянето на албума искаше да е на 1 юли, July morning на брега на морето и да се излъчва на живо чрез live streaming през URBO. Но да започвам с албума: P.I.F. 6

1. Opus 1 - Мое заглавие: На брега или Край Бога - 4:24 минути

Тази песен я свързвам с Варна и слушайки я вече няколко пъти посрещнах изгрева на Трета Буна. Явно не случайно съм я сложил на трето място в своя списък. Пожарите в песента се гасят с дъжд, океани, морета и река. Виновен ще чакам деня за мен е най-силното словосъчетание тук. Няма невинни, но само един може да те разбере и да ти опрости греха…

При сканиране на кода от книжката с текстовете Димо ни води във Велики Преслав. Едва 668 души са го гледали досега, 16 харесали, а 5:33 минути ни разхождат из историята на старата столица. Мисля да го посетя отново този път през очите на видеото и слушайки първия опус.

2. Opus 2 - Мое заглавие: Виждам или Видение - 5:02 минути

Повтаряемост, прогресия, всеки нов ден - тази песен за мен е космическа и си представям как излита ракета и през илюминатора се вижда изгрева над планетата Земя и топлината на родната земя. Има простор, любов, карма, завет, обещания и всяка звезда има послание. Не може да се обхванат висините на тази песен и летенето само нагоре ме кара да настръхвам и да чувствам необятността на нашето съществуване. Виждането за мен е проглеждане извън тялото и душата.

Потопената църква "Свети Иван Рилски" край язовир Жребчево. Любопитен факт е, че се отбих да я видя залята с вода и я снимах, точно преди представянето на Opus 4 в бар Петък, където Димо се появява в края. Сякаш съм знаел. 643 души са я видели от кода на обложката, а 11 са я харесали. 2:55 минути ни разказват за нейната история, а изборът да присъства тук е уникален.

3. Opus 3 - Мое заглавие: Планетата Земя или Ела до мен - 5:11 минути

За мен това е най-жизнерадостната песен в албума. Всички сме деца на планетата Земя и затова напевите на роден език на хора от африканци звучат актуално. Тежката ни суета и его тежат на света, но тук всички сме над тези неща. Песента ме кара да танцувам и да се усмихвам и да пляскам с ръце. Има един момент от музиката (май се казваше бридж), който ми звучи като за телевизионен сериал комерсиално, но може би за да покаже, че това е контрапункт на любовта и радостта, която властва над всички нас. Колко от Вас са прегръщали дърво, лягали са на тучна поляна да усетят ритъма на земята, гмуркали са се във вир или море, за да усетят вдишванията след това? Ела до мен ни кани Земята и пак ни показва, че тя ще продължи да съществува дълго след като нас ни няма на нея…

Мадарски конник - 3:42 минути, 267 показвания и 7 харесвания. Без паралел в европейското културно наследство. В подножието му Димо ни посреща и ни показва какво стои над него. Той е част от скалата, част от земята и сетивата ни го виждат, а очите попиват това наследство.

4. Opus 4 - Мое заглавие: Светлина - В шепот си губя ума - 2:50 минути

Най-кратката песен в албума е и най-въздействаща. Същото се отнася и за клипа, който е направен на световно ниво. Не случайно от пускането му досега е гледан 238 000 пъти. Цигулката, фанфарите, барабаните допринясат за неговата сила, тържественост и светлина. Като слепец с пръсти те чертах. Много силни и въздействащи слова. Дълбая си спомен и в шепот си губя ума. Не мога да не слушам или гледам тази песен и да не усетя буца в гърлото и напиращи сълзи. Това е осъзнаване на геният, когото загубихме преди година, а при мен съчетан с приятелството и доверието, което ми липсва. Картините, които се чертаят се сменят с бързината на мигване и всичките са трогващи, красиви и истински и всяка стена, сълза или вик са на място.


Нос Калиакра - красив нос - 3:13 минути. 495 показвания, 12 харесвания - шеметна пропаст при най-тясната издатина, в която се блъскат вълните на Черно море. На входа пак ни чака Димо, за да ни разходи в този красив малък полуостров. Тук наистина в шепота на вятъра можеш да си загубиш ума и да видиш невероятна светлина, отразена в скалите, морето и крепостта. Тук съм посрещал изгрева на 1 юли и чувството е уникално.

5. Opus 5 - Мое заглавие - Непозната - 4:04 минути

Най-игривата и любовна песен в диска. За мен тя говори за непознатата, неизпитана любов, която винаги си остава несбъдната и неизживяна. За тебе се разказва, че не носиш никой в сърцето си, че си вятър студен. Отблъскване, разминаване, неизживяност. Винаги тази любов ще си остане непозната за мен. Предполагам, че всички сме изпитвали това чувство някога през жинота си и си мислим, какво ли би се случило, ако имаше отклик, кликане, прищракване и пасване и дали това би довело до експлозия, ярък тътен и галактически шум. Най-добре обаче е така - любовта остава чиста, непокътната, неизживяна и непозната.

Перперикон - 227 показвания, 9 харесвания и 3:48 минути. Кацнал на една скала в небрежна тениска Димо ни показва най-големия мегалитен палетник на Балканите. Радвам се, че успях да го покажа на децата си миналата есен, защото иначе щеше да остане нещо неизживяно и непознато.

6. Opus 6 - Мое заглавие - Брули - Майчина последна прегръдка - 5:18 минути

Много силна и лична песен и неслучайно е в края на албума (от новите парчета) и тук имаме съвпадение и аз съм я посредил на последно място като край. Черно и бели спомени вятърът брули. Загубата на толкова близък човек води до болка, болка, който личи и в думите и в музиката. Наистина студеният зимен вятър брули, а пролет и лято са заровени, а зимата пусна си корени. Очите са хем сухи, хем влажни, но отворени. Ръце протягам към тебе в небето. Вали снегът, а топи се сърцето. Може да е пресилено, но и аз така се чувствах при загубата на Димо.

Това написа той за нея в съобщение към мен тогава: "Тя е за майка ми. 6та. Лична е. И е най-силна. Става силна  след като кажа за какво съм я писал..."

Плиска - 278 показвания, 9 харесвания и 3:41 минути - Първата българска столица. Началото. Като майката, която дава живот. Тук е мястото да кажа, че музиката, която съпътства всяка българска забележителност е на Иван Велков от сайта му: www.musicallica.com

7. Понякога - 5:14 минути

Това не е нова песен, но не е влизала в албум. Помня, когато я представиха в Терминал 1 преди две години и я записах цялата и я пуснах в YouTube и там я гледаха близо 6 хиляди души. 


Песента е с кауза в подкрепа на хората с множествена склероза (МС) и понеже познавам такива, това я прави още по-ценна и лична. Такава тя е била и за Димо, защото една от бившите му съученички е диагностицирана с множествена склероза. Иначе е записана преди близо 10 години, представена преди 2, а вече е и част от албума. Любопитно е, че в подреждането в Spotify тя е девета или на последно място, на позиция 7 е Приятел, а в диска е обратното. Ето и клипа, който също заслужава внимание:



Понякога грешим, понякога не спим...

Рилски манастир - 390 показвания, 12 харесвания - 3:14 минути - Понякога трябва да отидем в най-големия храм на Бога, за да почувстваме величието му. Действително това е най-голямата Божа обител в България. Много е казано и писано за него, но трябва да отидете и да видите с очите си тази красота. Няма да влизам в ролята си на екскурзовод. Видеото казва достъчно.

8. O - 2:48 минути 

Весела небрежна кратка лятна песен, на чието представяне също присъствах - тя е от 2018 и клипът от Терминал 1 казва всичко:


Странно, но QR кодът също води до Рилски манастир като при предишнат песен. Може да е грешка, а може и да не е.

9. Приятел - 3:16 минути

Децата много харесват тази песен вероятно, защото първоначално е писано за детско представление. Благуните им беше много любимо и се радвам, че успяха да го гледат и на живо на сцената на "Сълза и смях". Там песните и музиката също са на Димо и са в същия оптимистичен, жизнерадостен дух. Но няма значение, дали си малък или голям. Когато си сам ти трябва приятел. Достатъчно е да е само един. Зная, че клипът на песента е сниман в Гърция на море и си личи, че тогава всички много са се забавлявали, а песента е последна в диска. На нейното представяне на входа получих картонче като визитна картичка с QR код, откъдето си я свалих и дълго време беше мелодия на телефона ми. Интересно е, че последните три песни си имаха своето представяне, а сега са допълнение на опусите в албума. Ето и клипа, ако не сте го гледали:


Татул - 223 показвания, 6 харесвания - 4:01 минути

Каменна глава това значи името каябашъ, което ползват местните жители и миналия септември го посетих и аз. Бях на същото място, където стои и Димо в клипа и беше много спокойно без други посетители. Мисля си, че ако този албум и местата в него са слушани и посетени от всички почитатели на музиката на P.I.F. мисията на моя приятел ще бъде изпълнена.

10. Гнездото - липсващата песен - 3:38 минути

Вероятно малко хора знаят, че албумът е предвиден да бъде с 10 песни и липсващата песен е нова версия на песента "Гнездото", с която P.I.F. участват в радио конкурс на БНР през 2017 година и печелят втора награда. Тъжната история на песента "Гнездото" ще ви накара да се замислите дали правим добро, изсичайки дървета, за да построим един луксозен булевард? Става въпрос за разширението на булевард "Черни връх", където живее Димо. Повече може да чуете тук: 

"Всяка сутрин, всяка сутрин с песента..." така се пее в песента: "Вятър и шепот и две крила..." Песента според барабаниста Мартин Профиров имало ново страхотно звучене, но остава недовършена. Във версията от преди 4 години има соло на саксофон и може да я чуете тук. Вероятно в някой момент ще я чуем, за да добавим последния акорд на творчеството на Димо.

Чудните скали - 350 показвания, 9 харесвания - 3:41 минути

Чудно е, че въпреки, че липсва песента, то тя си има своето местенце в България и това са чудните скали край язовир Цонево и това е място, което не съм посещавал, но сега със сигурност ще предвидя за следващата година. Гледката от видеото си заслужава. Заслужава си и целия албум и всяко видео, което се крие в кодовете от обложката на диска. Вижте ги и слушайте! между редовете има доста мисъл и смисъл...

Това беше от мен. Дано Ви е харесало и да сте научили някои нови неща. За мен това беше едно аудио-визуално пътешествие в миналото и бъдещето и няма как да не го ценя и обичам като редови фен на групата, и верен приятел на певеца...

Диска може да си поръчате онлайн тук: P.I.F. 6 (CD) – Монте Мюзик (montemusic.net), а
специалното издание с демо записи на песните, пъзел и  още екстри може да си купите на следния линк: КОМПАКТ ДИСК P.I.F. 6 - LUX, специално издание (natamno.com)

"Като сбъдната мечта, като пролет в гора, като капчица роса, като слънце през нощта, като птица в синева: Обичам те!"

понеделник, 21 декември 2020 г.

Opus Dimo или реквием за една мечта

 

Слушам шестте нови песни от последния, както се оказа, шести албум на група P.I.F. подредени като Opus от 1 до 6. Opus Dimo... Слушам и не спирам да плача. Сълзите всеки път намират нов път и повод да се стичат по бузите ми. Песните ми изпрати Димо миналия месец, за да си кажа мнението и да ги подредя в свой ред по моя преценка. За мен това беше чест и доверие и показваше, че от редови почитател и слушател съм се превърнал в негов приятел.

Макар приятелството ни да датира от три, четири години, аз пазя скъпи спомени от групата, която слушах още като студент в "Маската" и други столични клубове и касетката от първия албум, която пазя и до днес. След нея всеки един нов диск бе задължителен подарък, който си правих, а не пропусках и концерт при представянето на албумите като за този от 2015 в Терминал 1.

Последната една година покрай работата си имах удоволствието да общувам с Димо много често и да споделяме заедно на четири очи много лични и вълнуващи истории и моменти. От него научих за местност "карантината" в Аспарухово, където пътниците от корабите са карали 40 дни преди да влязат във Варна, в неговия роден град. Каква ирония на съдбата, че точно карантината и коварния вирус го отнеха от нас. Сподели също и за гоненици и игри в стара сграда, днес хотел в квартала под Аспаруховия мост, за тавана на баба си до Римските терми и куп други мили моменти и спомени.

Беше началото на декември и той живо ме разпитваше как съм изкарал короната, защото той бе в нейното начало и търсеше съвет и лек. Не вярвах, че ще стигне до болница и когато видях призива, че се търси прекарал с вируса с моята кръвна група 0+ се обадих да проверя, дали мога да даря за него. За жалост диабетът, хапчетата и прекараната преди две години химиотерапия не позволи да помогна, но се успокоих, че са намерили подходящ донор. Говорих с жена му миналата седмица и с радост разбрах, че се подобрява и си мислех, че за Коледа ще се прибере вкъщи при трите му любими жени. Уви. Днес стана друго...

Краката ми се подкосиха, устата пресъхна и не можех да повярвам, че ужасната вест е истина. Не исках да повярвам, че повече никога няма да чуя гласа му, песните, да го видя, да си пишем по нощите и да присъствам на още един страхотен концерт. Всичко след това ми беше мъгла. Отиде си един великански талант, един океан от емоции, един добър човек, едно огромно сърце, един трудолюбив актьор, един истински приятел...

А той имаше планове. Чакаше го чисто нов готов албум с локации из България, които да представи и за които трябваше да напише само аудио. Чакаха го читателите на книгата за групата, подготвена от "Хралупата", в коята с въпроси към групата участие имам и аз. Чакаха го хиляди стари и нови почитатели в клубове и зали из цялата страна. Чаках го и аз.

Зная, че ще липсва на всеки, докоснал се до неговата магия. Ще липсва, защото той държеше нещата да стават по правилния за него начин, без компромиси и да бъде коректен и справедлив към феновете си. Помня първия концерт в "Перото", който направихме заедно по случай деня на влюбените. Той не искаше никой да бъде ощетен и като присъствие и като цена на билетите. Той повярва в идеята на платформата и бе верен каквото и да му костваше и никога не ме предаде.

С него направихме и най-страхотния по време на пандемия концерт, на който бях един от малките зрители на място и който все още може да гледате за щастие тук: Не мога да опиша каква химия имаше тогава и как всичко се подреди и получи с истинска енергия и много музика и то без публика.Преживяването бе страхотно и той се превърна в най-гледания и слушан онлайн концерт. Заслугата бе изцяло на Димо. Той беше подготвил всичко. Обсъждахме кого да покани и как да подреди нещата като се радвам, че се вслушваше във всичко, което споделях.

След това на същата сцена се случи и спектакъла "Кой прибира сутрин звездите?" също онлайн, а аз го гледах за трети път, но за първи път така отблизо и се убедих, че освен певец, Димо е и страхотен актьор и нищо не може да го изкара от роля и равновесие. Вижте сами:


Видяхме се и в летния театър в Бургас на "Пощенска кутия за приказки", където и за моя изненада бе представен клипа на любимата моя песен, за която настоявах да запише като видео доста преди първите ни концерти заедно и която го помолих да включи в първия live stream гиг.


Сутринта се видяхме в хотела, където беше отседнал и докато чакахме Марто си говорихме отново и поехме към Пловдив и бар "Конюшните", където дори дъждът не успя да прогони верните му фенове, а преди концерта говорихме за майка му, която е починала от рак и моите химеотерапии и за куп други интересни неща, защото всяко общуване с него беше подарък.

На концерта му пък в Swinging hall към него се присъедини и Кольо Гилъна в един неповторим дует и джем сешън, който след края на изявата разговаряхме заедно в бекстейджа.

За последно коментирахме последния му концерт с нас преди да затворят през ноември, който беше  в Строежа и сега осъзнавам, че това е бил и неговата последна изява на живо.

Толкова много неща ни свързваха като страстта ни по любимата група "Marillion", за любимия Ахтопол, Варна, морето, фара и лодките и случайните ни срещи на концерти на Елена Сиракова и други млади изпълнители, които той слушаше и насърчаваше. Мислеше да прави проект с женски вокал и джаз ритми заедно с Димитър Косев, който се включи страхотно на концерта през април. Щеше да запише още много детски приказки, които да пуснем като поредица в платформата. Щеше да си вземе къща край морето в Гърция. Щеше да преобърна всичко, за да сбъдне мечтите си, а също така и на неговите верни приятели и почитатели. Загубата е огромна и не зная, дали ще мога някога да я осъзная, но истината е една и тя боли, адски много боли. 

Димо вече го няма...

Светъл път, приятелю! Никога няма да те забравя! Обичам те! Чу ли?