Воевода - стръмният път към върха

Случайната среща с режисьорката и изпълнителката на главната роля във филма "Воевода" Зорница София в офиса днес ме накара да отворя черновата на поста за филма.

Истината е, че го започвах цели три пъти и все не ми харесваше, защото началото е важно. То кара читателя да продължи да чете до края. Макар и да излезе в началото на годината аз все не успявах да отида да го гледам. 

Четох различни отзиви, и добри и лоши, но реших, че сам трябва да преценя, дали ми харесва или не и така в един ден през май успях да стигна до него, тичайки, за да не изпусна началото му. Бях задъхан и въздухът ми бе свършил и когато се настаних на мястото си във вече тъмния и притихнал киносалон, бях грабнат от тичане през гора, реално като моето препускане из джунглата на модерния град. Не можеше да има по-удачно начало от това и веднага влязах в обувките на героите от филма, защото знаех колко трудно е да не можеш да си поемеш дъх и да продължиш да проверяваш границите на човешките физически сили.

Дали заради това или заради силното начало филмът ме грабна и ме завладя, на моменти ме стисна здраво за гърлото, а дори успя да изтиска и някоя сълза от очите ми. Преди да продължа по-нататък ще пусна трейлъра, за да може и Вие, ако още не сте го гледали, да придобиете някаква представа за него:

Не бива да преразказвам сюжета, но ще спомена, че Румена воевода минава през доста изпитания, лишения, жертви и страсти, за да изкачи стръмния път към върха и да бъде лидер на корави и силни мъже, които да я следват в неблагодарното дело. Често в живота си съм срещал жени, които приемат мъжки загуби, раздели и болести и смятам, че границата за болка при жените е далеч по-дълбока и широка. Какво се случва в главата на Румена само тя знае и как пренебрегвайки своя майчински инстинкт, тя продължава борбата за свободата на своята родина. Образът е съвкупност от всички жени воеводи, които са изброени в края на лентата, а аз признавам, че преди време единственото женско име, което асоциирах с воевода, бе това на Сирма.

Филмът е съпровождан от прекрасна музика на "Кайно Йесно СЛонце" или членовете на бившата група "Исихия", с част от които имам честта да бъда приятел. Нещата пасват и с пасторалните гледки и красива българска природа, автентична музика и разказ, който по стъпките на Хайтов те води из гората жаден, гладен, мрачен и без дъх.

Филмът определено ме разтърси и ми повлия, а това, над което ми остана да мисля по пътя за вкъщи бе, дали недовършената работа е все българска и дали предателството е само наш патент...

Явно има някаква орисия, но има и магия, която Зорница София е забъркала с прекрасен актьорски състав, за да се получи качествен български патриотичен филм без излишен патос.

Гледайте го и се опитайте да намерите воеводата в себе си и се запитайте, дали Вие бихте направили същите жертви за едно благородно и безкористно дело... Аз не бих...

20 години по-късно

Не зная защо хората обръщат такова внимание на кръглите годишнини, но за да не остана и аз назад ще споделя един повод за юбилейна среща с моите съученици от Немската гимназия в Пазарджик, позната още като Езиковата. 

За добро или лошо аз организирах и предишните сбирки на кръгли годишнини от завършването на средното ни училище през вече далечната 1996 година. 

Като кратка ретроспекция ще отбележа, че на петата годишнина се събрахме точно 5 души във вече несъществуващата сладкарница "Гергана" в двора на Театъра в Пазарджик. На десетата кръгла годишнина бяхме значително повече, но не помня, дали 17 или 18, а може би и 20, а тогава дойдоха и доста от учителите в "Пъпа" до Канала срещу катедралната църква "Света Богородица". Заведението още го има, а в него 20 години от завършването тази година празнуваха френската паралелка от гимназията.

На 15-тата годишнина бяхме 10 души в ресторант "Совите", който вече не съществува, а 10 бяхме и тази година в ресторант "Старата къща" до Островското училище като тук е момента да кажа, че бяхме 28 на брой по списък, но през годините си взехме сбогом с трима от моите съученици Виктор, Петър и Красимир. С двама нямам контакт, а за останалите 23 създадох тайна група във фейсбук, където тече организацията на срещите и се качват снимки от предишни срещи и от петте години заедно в Немската.

Голяма част от моите съученици са в чужбина като двама са в Берлин, един във Виена, още двама в Германия и една съученичка в Боливия. Трима са в Пазарджик, двама в Пловдив, а останалите в София. Бях обявил датата на срещата още преди година, за да имат готовност всички и да си направят планове. Благодарен съм на всички, които успяха да дойдат и тези, които се включиха онлайн в срещата, за да си припомним хубавите ученически години. Чакам с нетърпение нови такива срещи и с радост отново ще се заема с организацията, защото не бива да губим връзка помежду си, заради всичко, което сме преживяли заедно.

Всеки върви по своя път, има своите ангажименти, работа, семейство и проблеми, но заедно усмивките и спомените поне за една вечер ни носят радост, щастие и споделеност. До нови срещи, дори и 20 години по-късно...

15 години по-късно

Колко трудно е да организираш хора за събитие или среща знаят може би само организаторите, а след завършването на университета аз се превърнах в организатор на срещите на курса, специалност Туризъм.

Тази година поводът беше специален, защото се навършваха 15 години от завършването на колегите бакалаври. Истината е, че за магистърската програма останахме доста малко, но догодина ще имаме нов повод за юбилей и от това завършване. Бяхме обявили датата година по-рано, за да може колегите, които са в чужбина на планират времето си и да запазят евтини билети. Също така се съобразих с изискването на някои колеги този път дестинацията да е близо до София, за да може този път и те да се включат, но се получи така, че именно те не успяха.

Досега винаги организирах срещите през април и май с една нощувка някъде в страната през уикенда. Били сме в Копривщица, Равногор и Брацигово, Кметовци и Боженци, Боровец, Белоградчик, Дорково и къде ли още не. Истината е, че на тези срещи винаги има едно критично ядро от колеги, които винаги идват,а на всяка нова се присъединяват колеги, които не сме виждали отдавна.

За срещата в Кюстендил потвърдили бяха 25 души (от общо 60 колеги в курса), но десет се отказаха, някои в последния момент, а други по-рано. Така случайно или не за 15-годишнината се оказахме точно 15 души.

Винаги е приятно да се видиш с хора, с които си имал незабравими хубави моменти в студентските години, с които си бил 5 години по аули, зали и скамейки и по практики. Има нещо специално в този наш курс, защото всички хора са забележителни. Не всички работят в сферата на туризма, но всеки е постигнал нещо и е създал своето кътче красота в живота си. Всеки е имал и своите трудни моменти, раздели, събирания, деца, бракове, разводи, проблеми в работата, но винаги има един момент, в който това остава зад гърба и срещата с колегите идва на точното място и в точното време.

Срещата започна в едно кафе на пешеходната улица в Кюстендил и премина в разходка по площада до парк Хисарлъка с крепост, зоологическа градина и прекрасна панорамна гледка към града. Ресторант Бохемия в подножието на парка се превърна в наше убежище, а в градината успяхме да похапнем и да си поговорим на спокойствие.

В нощта на музеите, която съвпадна с нашата среща някои от нас посетиха и художествената галерия "Владимир Димитров - Майстора".

Нощта продължи в пиано бар, който ни изненада с прекрасни музиканти и певци, а двама колеги също се изявиха зад микрофона с песни на U2, Frank Sinatra, Stevie Wonder, Queen и други и истински се забавлявахме, пяхме, танцувахме и се веселихме до 4:30 сутринта.

Стари снимки от албуми ни върнаха назад във времето на закуска, а след кратка разходка и посещение на музеи, беше време да се връщаме към вкъщи, натрупали нови спомени и преживявания и запалили искрицата в колегите, които идваха за първи път и обещали да повторят.

Датата за догодина вече е определена, а на мен ми остава само да избера мястото.

Благодаря Ви колеги! И до нови срещи!

Wish you were here

Дейвид Гилмор и Роджър Уотърс се събраха на една сцена за първи път от доста години за благородна кауза. Това заслужава да се види и чуе и затова го споделям с вас:

Hoping Foundation benefit performance from Hoping Foundation on Vimeo.