Моят 40-ти рожден ден

Винаги съм обичал своите рождени дни. Освен за мен съм се старал те да се превърнат и в празник на всички мои приятели, роднини и близки. Много често хората чакат дълго време кръгла дата, за да отпразнуват юбилей по различен тържествен начин, но за своя 40-ти рожден ден се сблъсках с едно поверие, което явно бе завладяло съзнанието и на стари и млади и всеки ме предупреждаваше да не празнувам шумно своя рожден ден под номер 40, защото рискувам да ми се случат лоши неща...

Тук е мястото да кажа, че не съм суеверен и не съм чак толкова религиозен, а и общуването с различни култури, нации и хора, ме е научило, че неприемането на едно нещо, в друга страна отсъства изцяло. Така е и с фаталната цифра и дата 13. Някои хотели и сгради нямат етаж с номер 13, докато италианците свързват 17 със смъртта, а за японците 9 е заплаха. В Афганистан 39 не е на почит и затова когато навършат тези години, те казват, че са почти на 40. Именно поради тези различия не вярвам истински, че една цифра, едно честване и един юбилей могат да ти докарат куп неприятности, а дори и смърт. Странно ми е как нация като нашата обръща толкова голямо значение на такива подробности, а и също как спазва с еднакъв плам религиозни празници, древни вярвания и съвременни постулати.

Първоначално бях решил да поканя 40 души на голям празник, но тази моя идея не не осъществи, макар рожденият ми ден да се падна в петък тази година и това беше идеалното време за такова отпразнуване на юбилея. Вместо това поддавайки се на натиска, реших да изкарам един кротък и спокоен празник без шумни празненства. За първи път от 40 години насам нямам снимка с торта...

Сутринта най-хубавите подаръци дойдоха от децата ми, които бяха нетърпеливи да ми честитят и да ми кажат, че ме обичат, а наред с това да ми подарят по една своя рисунка. Дъщеря ми беше нарисувала самолет с емблемата на ЦСКА, а синът ми куфари с надписи, различни знамена с пожеланието да обиколя света.

В офиса почерпих с бонбони "София" в чест на града, в който съм роден, а те се оказаха доста сполучливи. От колегите получих хубава зелена картичка с пожелания и събрана сума, каквато е традицията във фирмата.

Съвсем спонтанно реших да поканя 4 мои верни приятели на обяд в ресторант "Щастливеца", за да ги зарадвам с хубав обяд и обстановка и да покажа колко щастлив съм да ги имам. А и часът, в който съм роден (13:25) исках да отбележа с много близки хора. Бях помолил да не носят подаръци, но двама от тях, въпреки краткото време, ме изненадаха с такива.

След обяда денят мина в отговаряне на поздравления като 40 души ми се обадиха лично по телефона, 40 ми писаха в Linkedin и Skype, над 400 във Facebook и Messenger и 4 в twitter и ICQ.

Вечерята вкъщи бе като всяка друга вечер с разликата, че сега имаше пържоли, а десертът бе парче бисквитена торта, на която не съм духал свещи.

Беше ми странно, че много хора се притесняваха дори да ми честитят лично, а тенденциозно изчакаха следващия ден, за да не предизвикат съдбата и проклятието, което тегне на това суеверие.

Много оригинални поздравления получих от някои мои приятели и познати, които ми честитяха идването в техния клуб на 40-те, качването на 4-тия етаж, пристигането на 4-ти коловоз и стигане на 4-то ниво в играта на живота. Истината е, че именно 40 е реално половината на житейския път на всеки човек, защото много рядко някои успяват да живеят до 100, но напоследък много хора си отиват в 40-те и 50-те и затова един приятел бе прав да възкликне: "Как така няма да си празнуваш рождения ден? Ами ако той ти е последен?"

На следващия ден сутринта бях зает с ангажименти на дъщеря ми и пътувахме към моите родители в късния следобед. Там в механата край камината имаше тържествена вкусна вечеря със скара и малка торта с моето име, но без свещи с моите нови години, а само с една свещичка, която по настояване на децата духнах.

Едва на следващата сутрин купих бонбони, с които да почерпя тези, които са ми дали всичко в този живот, моите родители, и така приключи моят 40-ти почти непразнуван рожден ден. От майка и татко получих също пари в плик, а явно занапред това ще бъде удачния начин, за да си купя подаръците, които искам.

Ето все пак какво освен пари и рисунките получих за своя юбилей:

- новият албум на Europe "Walk the earth"

- книга за Brian May

- колаж със снимка от моята профилна снимка с ограничение на скоростта от 40 

- чаша с логото на Facebook

Преди правих wishlist преди своя рожден ден, но този път ще го направя след, та ако има някой заблуден забравил доброжелател да ме зарадва:

- новият албум на Robert Plant "Carry that fire"

- билет за концерта на Roger Waters през май 2018 в България

- билет за представлението на Камен Донев за Сватбите през декември

- книгата на Александър Ненов "Летящата планета"

Те отново се оказаха 4 и мисля, че съм скромен в желанията си, въпреки, че нескромно се надявам някой да плати и сметката ми към Мтел, която надхвърля 400 лева или пък те да я ревизират след подадената от мен жалба.

Ами това беше рожден ден номер 40. Имам една година да се подготвя за номер 41. А през това време се надявам да сме заедно, да сме живи и здрави и по-спокойни и добри...

39

Отмина и поредният рожден ден. За мен той беше различен, защото за първи път го празнувах на самата дата само с дъщеря ми на ресторант. Беше различен, защото за първи път от 10 години насам го празнувах на ново работно място.

Сутринта колегите ме посрещнаха с песен и подаръци, а моята почерпка за тях се състоя в часа, в който съм роден под звуците на Dire Straits. Бяха ми избрали хубава тематична картичка, уникална тиква вместо букет и книга. Почувствах се специален.

Такъв ме накараха да се почувствам и всичките над 390 поздрава, честитки и пожелания от мои близки приятели, колеги, роднини и познати в социалните мрежи. Най-голям броят им беше във фейсбук, но също така и по скайп, мейл, линкеднин, вайбър, туитър и в няколко сайта. Едва смогвах да отговаря на всички обаждания и съжалявам, че не успях да почерпя всички, но държах лично да отговаря на всеки поздрав, което беше времеемко, но си заслужаваше, защото показва уважение и благодарност.

Роден съм в четвъртък и тази година денят съвпадна и премина чудесно. Имах планове да заведа дъщеря си на панорамен ресторант, но тя избра друг, който на нея и хареса повече като идея и не съжалявах за избора. Смешното в случая беше само, че направих резервацията за четвъртък вечер в 19:30, а когато отидохме момичето не успя да намери резервацията, но все пак ни настани на хубаво място в ресторанта и си изкарахме страхотно. На другия ден в същия час ми звъняха от ресторанта да ме питат, дали ще ползвам резервацията си. Явно са разбрали за петък вечер, което породи объркване у тях и смях у мен. Жалко, защото явно са се били подготвили за рожденик, но изненадата не се състоя.

Никога не съм страдал от скрупули или комплекси за годините, на които съм. Чувствам се чудесно и мисля, че това са най-хубавите моменти, които трябва да се изживеят пълноценно. Вярно вече подаръците и купоните не са като преди 20 години например, когато събирах над 100 човека от цялата страна в къща, но и празникът, прекаран с моята дъщеря си има своя неповторим чар. Празнувах още два пъти празника в Сандански и в Пазарджик с жена ми и сина ми и с моите родители и съм доволен, че близките ми хора ме подкрепят и обичат...

38

Точно преди месец беше моят тридесет и осми рожден ден. Бях решил да пиша за него след като го отпразнувам и получа всички подаръци, но нещата се проточиха във времето, а и вчера пристигна и последният ми подарък.

Преди се е случвало да пропусна пост за рождената ми дата, но реших това да не се повтаря. Тази година празникът се падна във вторник и затова почерпих колегите в офиса с домашно направен сладкиш, бонбони, солени и сладки неща и напитки. Може би останах един от малцината, които черпят целия офис и който празнува рождения си ден на работното място, но мен лично това ме прави щастлив.

 Реших да оставя и една тетрадка за пожелания, в която всеки можеше да напише или пък да не напише свое пожелание за моя рожден ден. Признавам си, че бях правил същото за моя 18-ти  и 28-и рожден ден, но хората и пожеланията са различни. Някои отнеха секунди, а други две седмици, а не липсваха и рисунки и празни страници.

Важното за мен е, че сред всички поздрави по различни канали получих няколко много стойностни, които ме изненадаха и зарадваха. Отново не смогвах да отговарям на телефонните обаждания и да благодаря на всеки персонално, че се е сетил за моя празник по един или друг начин. Интересно е как хората влизат и излизат от живота ти и се сещат за твоето съществуване веднъж в годината. За мен това обаче няма голямо значение, защото самият факт, че някой се е сетил макар и за миг, значи си оставил своята следа някъде там в мислите му.

Вечерта заведох семейството си в ресторант механа "Българка", където се оказа, че не беше нужно да правя резервацията по телефона, защото, когато се озовахме там, заведението беше празно. Храната беше вкусна, но по-важно бе, че бях с любимите хора и ги почерпих.

Втората част на празника бе в събота, когато събрах приятели и роднини на едно весело празнуване с много смях, подаръци и хубави емоции. Няма да се спирам подробно на подаръците, но както обикновено това бяха билети за концерти, книги и музика, които ценя и обичам. Благодаря отново на всички, които ме поздравиха, подариха и зарадваха на личния ми празник. А аз съм си все същият, само малко по-стар...

37

Тортата бе по идея на децата

37 е просто, естествено, цяло число, следващо 36 и предхождащо 38. Всъщност при достигането на определена възраст нищо не е просто, естествено или цяло, освен числото. Цифрата е измерение на време, което съществува само в главите ни, а не състояние на духа. 

Досега никога не съм се притеснявал за годините си и не смятам да го правя и сега. Сетих се, че преди 7 години, започвайки да пиша този блог, писах и за своя 30-ти рожден ден. От една страна е хубаво да можеш да проследиш какво си правил на предишните си рождени дни, но от друга имам чувството, че нещата се повтарят като в песента на Веселин Маринов. Както и при моя 31 рожден ден празникът се падна в понеделник и не позволи на шумен купон вечерта в началото на работната седмица. За сметка на това за първи път празнувах ден по-рано на Димитровден и за първи път в новата квартира.

Идеята беше спонтанна за следобедно кафе, сладки и торта, но прерастна в соаре с ябълки, круши, сок от черница, сок от къпина и баница. Благодарение на моята половинка всичко на масата бе на ниво, вкусно и интригуващо. Тортата бе черешката, а идеята за нея дойде от децата, които решиха да сложат на нея любимите ми неща: лап топ, книга и футболен екип, като идеята може да се разгърне като вестник и за умен телефон, Интернет, мачове и ЦСКА, което пък бе проворикано от победата в дербито предишния ден.

Децата имаха на воля детската стая, която се превърна в бойно поле на игри, а малчуганите бързо стопиха ледовете помежду си с играчки и много забавни моменти. Подаръците, които получих са чудесни, но не мисля да ги изреждам в този пост, за което може би в бъдеще, ще съжалявам, но човек е роден да прави грешки.

На самия ден напазарувах за 37 лева почерпка за колегите в офиса, а вместо традиционната торта, жена ми направи малки кексчета за всеки, които се радваха на засилен интерес и дори и допълнителните свършиха. Бях засипан от поздравления по всички възможни канали и вярвате ли или не, те бяха точно 370 (ако не вярвате, смятайте). За първи път получих поздравления през Linkedin, служебната поща и pinterest, където вече има възможност за съобщения. Най-много бяха поздравите във фейсбук като съобщения на стената или на лична, а такива получих и по скайп, ай си кю (да, още съществува и работи безотказно и го ползвам) и по телефона.

В крайна сметка денят ми бе оцветен от разнообразни поздравления, сред които и някои много оригинални. Приятел сравни годините като висока температура, а се оказа, че точно температура от 37 градуса е нормална и необходима да поддържа живота ни, така че 37 значи живот.

Сутринта по радиото в колата чух, че точно на тази дата император Константин получил видение и спечелил битката. Тогава обаче той бил на 40 и ще се наложи да чакам поне още три години и аз да видя нещо, което да промени живота ми. Дотогава ще си празнувам както го направих и при рождените дни на 32, 33, 34, 35 и 36.

Интересни данни за това, кой се е родил и кой е умрял на днешния ден може да намерите в Уикипедия на следния линк. 27 октомври е и празник на град Бобов дол и на селата Акациево, Буря, Горан и Добролево. Така че освен да сея боб в дола, да мириша на акация, да предизвиквам буря от чувства или да хвана гората доброволно, друго не ми остава. Поне до следващия рожден ден.

Първите седем

Казват, че първите седем години при децата били най-важни при тяхното развитие. Странното обаче е, че като възрастни точно първите седем са тези, които забравяме или за които пазим откъслечни и далечни спомени.

Поводът за тези размисли е отминалия седми рожден ден на дъщеря ми. Не бих си позволил да кажа, кога минаха тези години и дали е било бързо, бавно или точно, защото имам друго възприятие за времето.

Това, което ме радва обаче е фактът, че според мен сме си свършили добре работата като родители в този период и сега може да се радваме на умно, порастнало дете, с грижа към брат си, с любознателност и жажда за знания, 

Възпитанието и грижите, положени за нея, според мен са дали резултат и сега настъпва нов период на училищно образование, което трябва да помогне тя да се формира като личност и да получи нови знания и умения.

Самият празник бе перфектно организиран от жена ми, като освен двете домашно приготвени торти, тя бе направила и карта за ориентиране за намиране на съкровище в парка, гатанки, кръстословица и куп други увлекателни занимания за малчуганите, уважили рождения ден в неделната сутрин.

Нямахме ограничения във времето, но реално празненството продължи три часа и едва, щом всички гости си тръгнаха, заваля дъжд.

Много се надявам дъщеря ни да уважи всички усилия, положени за нейния седми рожден ден и освен много подаръци в нея да остане един хубав спомен за един различен и разнообразен ден.

В нейните ръце и в нейната глава сега вече са възможностите и пътищата, по които тя ще поеме, за да бъде щастлива, а ние ще бъдем до нея и в добро и лошо, в празник и делник, в слънце и дъжд и през всички сезони, седем дни в седмицата...

Честит седми рожден ден, Калина! Обичаме те!

Третият рожден ден на сина ми

Третият рожден ден на сина ми се падна в третия ден от седмицата. Затова празненството бе в неговата ясла с торта в негов стил с отпечатани камиони, коли, трактори, самолети и други превозни средства. Благодарение на факта, че оставихме фотопарат се наслаждаваме на снимки от празника в детското заведение, където Марта и Брияна са го целунали и поздравили за рождения ден, а всички останали са му пяли песничка с весели шапки за рожден ден.

На една от снимките той показва с пръсти на колко години е, а усмивката показва колко е щастлив и доволен, макар и небрежен и лежерен в този ден. Вечерта само ние скромно отпразнувахме в повода, а най-важни за него бяха подаръците.

Стар хипарски автобус, кола, килимче с пътища за колите, пожарна, одеалце и възглавница за пътуване в кола бяха нещата, които го зарадваха и направиха празника му пълен с игри. Тази събота вече с домашно приготвена торта (виждате я на снимката) отново на автомобилна тематика отпразнувахме празника и с моите родители.

Най-вече изводът от празнеството е, че синът ми порастна с още една година и вече се държи на положение, самостоятелен е и се справя с всякакви ситуации без да му пука много много и да постига целите си. Най-много ме радва неизчерпаемата му енергия, вечната му усмивка, закачливост и готовност за игри и лудории. Впечатлява ме как и какво говори и си записвам нови непознати думи като ниткаво, нътка, месахури и други.

Постът ми в блога бе добър повод да си припомня какво съм писал за първия и за втория рожден ден на сина ми.

Честит рожден ден, моето момче! Бъди здрав, усмихнат, весел и щастлив! Обичам те!

36

За последен път рожденият ми ден се падна в неделя през 2002 г. 11 години по-късно не мога да си спомня какво правих тогава :(

Като преглеждах постовете за изминалите лични празници, забелязах, че съм започнал да пиша от своя 30-ти рожден ден, но съм пропуснал да напиша нещо за изминалия 35-ти миналата година. Реших да не допусна същата грешка и сега и ще споделя накратко своите преживявания от неделния ден.

Не мога да кажа, че денят започна празнично, защото синът ми се събуди в 1:30 не за да ми честити първи, а за да плаче с прекъсвания до 5:30, когато вече и той и аз заспахме. Заради недоспиването и смяната на времето денят започна с главоболие и с трудна подготовка за гостите. Все пак успях да си направя кратка разходка в квартала, за да си купя вестници, кафе и да пусна тото с цифрите от датата на рождения ми ден. Не спечелих ...

Жена ми се беше постарала доста с две различни менюта за обяд и вечеря, домашно приготвен хляб, сладкиш, торта и печени ябълки за десерт. Най-голямата изненада от нейна страна обаче беше торта с моя личен герб, която тя тайно е поръчала и успя да ме зарадва.

Първите гости дойдоха на обяд и приятната компания ми повдигна настроението и влязох в тон с празника. Разговорите бяха оживени, а купонът започна при духането на музикалната свещичка, която донесе много радост на децата и много смях за възрастните.

Неусетно мина времето до вечерните гости, които уплътниха времето от 18 до 23 часа с приятни разговори, смях и забавни случки, много настроение и хубави пожелания.

Гостите бяха точно на половина на годините, на които ставах, а един от тях ми каза, че вече половината ми живот е минал. Надявам се да ме очаква още по-добра половина през следващите 36 години.

В колекцията от български филми на 24 часа под номер 36 бе филма "Не си отивай" с Филип Трифонов и Невена Коканова, който е продължение на "Момчето си отива". Изгледах го и съм очарован от добрата игра, хубавия сценарий на Георги Мишев и чувството за хумор в него.

Минути преди полунощ, използвайки времето, което бе с час повече на този мой рожден ден, прегледах поздравленията и пожеланията на мейлите си, в скайп, фейсбук, съобщения, а през деня получих и доста обаждания. Със сигурност бяха повече от 360, но не успях да отговоря на всеки индивидуално, но им благодаря за това, че по един или друг начин са се сетили за мен в празничния ден и са отправили много мили и хубави пожелания и доста позитивна енергия.

Зареждащо ми действа всеки рожден ден и не мисля да спирам да ги празнувам, защото за мен това е специален ден и винаги ми носи хубави емоции и чудесни подаръци ;)

Седем години в седмия месец или как отбелязах медната си сватба

На първи юли тази година освен Джулай морнинг празнувах и седем години от моята сватба. За жалост денят бе работен и при това понеделник, което ограничи донякъде избора на празнуване. Но нали не е важно мястото и времето, а чувството и емоцията на празника. Първият ден на седмия месец беше хубав и след изгрева на слънцето, който посрещнах, пътуването също допринесе за доброто настроение, с което го започнах. За децата казват, че първите седем години са най-важни, а това ме накара да се замисля, дали и за брака това се отнася  в същата степен. Седем е щастливо число и има доста значения и присъства и в рождената ми дата и година, а толкова са и дните от седмицата. Повече за значението на седмицата може да намерите тук. 

Седмата годишнина от сватбата се оказа медна. Празнува се след цели 7 години семеен живот, период, който мнозина считат за особено критичен в съпружеските взаимоотношения. И като залог за бъдещето щастие съпрузите си разменят медни монети или съдове. Купуват се медни съдове за дома. Не успяхме да намерим медни съдове, но до края на седмицата се надявам да купя от магазин за сувенири. Като сувенир за мен са и снимките от сватбата ми, които ме карат да се усмихвам и да си спомня колко весело беше на сватбата. За мен 7 години са много и малко, но най-добре го е изпял Ричи Самбора:

Търсейки други постове за годишнини открих, че за шестата нищо не съм писал, а през петата съм бил в Германия. Четвъртата посрещнах в Бургас с жена ми на първия ни общ Джулай, а за другите явно не съм писал нищо в блога си. Хубаво е да се помни къде си бил на празниците, а тази година също ще я запомня.

Връщайки се от работа жена ми ме изненада с романтична вечеря на свещи, за която доста се бе потрудила. Беше вкусно и много приятно, а аз реших вечерта да завършим във виенски салон "Романс" в Симеоново, наслаждавайки се на вкусни десерти и хубава гледка към София. Хубавите моменти тази юлска вечер и спомените седем години назад ме направиха щастлив, а искрите в очите на жена ми са все така живи и красиви на този ден, каквито бяха и на сватбата ни. Седем години в слънчевата светлина на любовта...

Прощапулник

Събота късен следобед, както се пееше в песента, направихме прощапулник на Момчил. Идеята дойде спонтанно и без голяма организация и канене на много хора и така ритуалът се състоя в 16:00 часа на 5 май, ден преди Гергьовден и в деня, в който Момчил ставаше точно на една година и три месеца. Съвсем случайно това съвпадна и с прощапулника на Калина, който както се оказа по-късно също е бил в събота следобяд, но на 29 януари, когато тя беше на година и четири месеца, а повече за него съм писал тук.

Първите си самостоятелни и стабилни стъпки Момчил направи на 21 април, но дълго време не се престрашаваше да ги повтори, а истински се забавляваше да пристъпя и да осъзнава, че може да се движи на собствен ход. На неговия празник дойдоха деца, които вече ходят стабилно, а той искрено се забавляваше през цялото време. На масата подредихме предмети, които той не бе виждал преди, като всеки един от тях бе наречен за някоя професия, а сестра му компетентно обясняваше на другите деца защо се прави ритуала и с нетърпение очакваше какво ще се изебере той. За да спазим традицията имаше и питка с изобравени малки крачета отгоре :)

Търкулихме я по зелена покривка, а не бяла както повелява преданието, но върху зелената морава, питката падна по лице и синът ми се наведе да я пипне. След това продължи към масата, където го чакаха неговите бъдещи професии. Без колебание той избра макара с бял конец, която беше на втори ред и това беше първия му избор. Дали ще стане шивач или дизайнер не дрехи не зная, но се надявам бъдещето му да не е съшито с бели конци... Важно е какво поприще ще има, а песента, която бях решил да пусна от самото начало в този пост е весела и удачна за повода :)

След като разгледа белия конец, той продължи да взима предмети, и така вторият избор бе черпак за готвач, третият химикал за писател или журналист, а по-нататък следваха портфейл, на който отдели най-голямо внимание и време, българо-немски разговорник, книга, книжка за 100-те туристически обекта и баскетболна топка. След избора му, децата тичаха по поляната, за да може и той да укрепне и да тича като тях след време. На няколко пъти синът ми се пусна и почна да прави стъпки в тревата, а аз се надявам да ходи все по-стабилно и да прави важни малки стъпки в живота си занапред.

Приятна разходка, сине!

Година по-късно или рожденият ден на сина ми

Неусетно мина януари. Също така неусетно измина и година от раждането на сина ми. В неделя празнувахме неговия първи рожден ден. Спомням си, че при дъщеря ми празнувахме всеки месец до първата годинка, на на рождения и ден направихме и кръщене. Сега нещата са по-различни. Такъв беше и празникът.

И двете ни деца бяха болни и поради тази причина празненството с наши приятели с деца бе отложено. Все пак имаше празничен обяд и торта за най-близките. Тортата бе във формата на кола, а регистрационният номер бе първата буква на сина ни и годината, в която се роди. Той получи подаръци, внимание и снимки, но не съм сигурен, че осъзна какво се случва наистина. Музикалната свещичка го заинтригува и дори и ръкопляска, а сестра му духна пламъка на няколко пъти, защото той все още не знае какво точно трябва да прави. Все пак опита малко от тортата и се намръщи. Явно не харесва сладко. Денят бе специален, но мина бързо и се върнах в ежедневието като в понеделник почерпих колегите с бонбони по случай повода.

Все пак нещата се промениха. В малкото дни след празника, Момчил показа упорство в желанието си да ходи и да тича с някой, който го държи за две ръце, а и подава топка и играе със сестра си и разбира всичко, което му се казва. Явно и вирусът вече го напуска и той е по-весел и диша свободно. Сестра му проходи на година и три месеца, но по всичко личи, че той ще го направи по-рано. Момчето ми порасна. Неусетно...

Надявам се той да расте свободен и да се научи да дава преди да получава, да се учи, да греши, да се радва, да плаче, да обича, да мечтае и да пътува, да вижда, да слуша, да бъде смел, да бъде разумен, да действа и неразумно и да има интересен и разнообразен живот. И най вече да бъде син на баща си...

Великден

Този Великден беше специален. Цялото семейство се събра и празнува. Времето беше хубаво. Всичките ми любими отбори победиха. Какво повече може да искам освен една страхотна песен за празника :)

3 март

И тази година реших да посетя честванията на националния празник на България с дъщеря ми. Миналата година тя бе на 2 и не разбра доста от церемониите, но тази година нещата бяха съвсем различни.

Първо отидохме пред катедралната църква "Александър Невски". Тази година не можеше да се минава покрай южната страна на църквата и се наложи да заобиколим през австрийското и италиански посолства и да минем през детектори за метал, което доста ни забави и хванахме края на церемонията. Купих на дъщеря си флагче за 2.50 лв. от многобройните търговци с различни по размер знамена. Имаше и жени, които продаваха цветя, за да се сложат на паметника на незнайния воин и при вечния огън. Точно натам се запътихме и ние и се озовахме пред камерата на Нова телевизия. След това ми се обадиха поне 20 души да ми кажат, че са че са ме гледали по новините. Аз се появявам в 4-тата минута на късните новини от линка в предишното изречение. Основният въпрос, който не се вижда, беше какво ни бе накарало в този студ да дойдем на празненствата.

Следващата спирка ни бе паметника на опълченците, където също имаше програма, а дъщеря ми хареса патриотичните песни и вееше знамето. Имаше облечени в костюми хора и доста знамена. Беше хубаво. Продължихме по Московска за да стигнем навреме за смяната на караула пред президентството.

Този път имаше по-малко хора, а както винаги отпред бяха децата, камерите, фотографите и журналистите. Церемонията беше чудесна и успях да заснема и две-три клипчета. Дъщеря ми остана много доволна и се снима с гвардейците. Хареса и музиката, униформите и не откъсваше поглед от гвардейците. Пита ме какво ли не, а аз имах отговорите, които и бяха нужни. Искахме да посетим и Археологическия музей, но точно в този ден той не работеше. Не разбирам защо...

След хубав обяд в бирария "Дондуков" с трамвай стигнахме и по последната си спирка за деня, Военноисторическия музей. Там различното беше на първия етаж, където под засилена охрана бяха изложени личните оръжия на Васил Левски, Христо Ботев, Панайот Хитов и други. Англичанинът попита, защо тези неща не са в постоянна експозиция, щом са толкова ценни и защо анотациите бяха принтирани на бял лист, вместо да се направят цветни платна. Едва ли причината е била само времето и средствата. Другата новост беше залата, посветена на Сръбско-българската война. Доста хора ни питаха, откъде сме взели знамето и това също е пропуск на музея, защото при безплатен вход можеше доста да спечелят от продажба на знамена. Все пак разгледахме всичко, а малката искаше да види всички гербове в музея :) Захласна се и по униформите.

След кафе в хотел "Капри" срещу входа на музея приключихме празника, защото Калина вече нямаше сили за повече, а остана само празничната заря, която гледахме по телевизията. Честит празник на всички българи!



Снимки от този ден има тук.

Влюбен ден

Понеделник беше празник отвсякъде. Въпреки че е първи ден от работната седмица, за доста той бе продължение на уикенда заради датата 14 февруари. Православната църква почиташе Успение на Свети Кирил Философ, католическата Свети Валентин, а народът масово празнуваше Трифон Зарезан :)

Пренебрежимо малък е броя на хората, които знаят първия празник, а също така и мъжете с името Кирил празнуват на 11 или 24 май. Последният празник се празнува и на 1 и на 14 по нов и по стар стил и за по-сигурно по два пъти, за да не се пропусне зарязването на лозята и пиенето на вино. А и мъжете с името Трифон сами си избират кога да почерпят за имен ден. Но така и не стана ясно, коя е била тази жена, която е зарязала Трифон точно на Деня на Влюбените :)

Средният празник или Свети Валентин се празнува по света от 1800 година, а в България от 90-те години на ХХ век. Изключително много комерсиализация около него го прави по-скоро начин за изкарване на допълнителни доходи за търговци и ресторантьори, отколкото католическо почитане на светеца и на влюбените. Вече по-голям брой хора се обявяват против празника и го коментират в социалните мрежи. Често хора, които нямат връзка или са самотни, се дразнят от цялата шумотевица с картички, балони и цветя в червено и надписи на английски.

Валентин и Валентина също се озовават с два празника, ако решат да празнуват. На 10 февруари православната църква ги почита, а на 14 и католическата да не остане по-назад.

За влюбените хора всеки ден е празник и е важно, че са заедно ден след ден. Не е нужно да се чака 14 февруари, за да се покаже мил жест, да се подарят цветя или да се отиде на ресторант. Но нека споделя и моята история за празника.

За първи път го празнувах в Пазарджик с едно момиче в кафе сладкарница като и на двамата ни беше странно, но беше ново и вълнуващо. Повторих и следващата година с друго момиче, но обстановката и подаръците бяха ценни и за двамата и направиха празника. Тогава нямаше балони, нямаше картички и импровизирахме. Следващите не ги помня толкова, но помня, че на този ден жена ми ми съобщи, че е бременна с дъщеря ми, а аз бях в командировка в Русе. Тази година купих живи цветя, теменужки, и малка картичка с пожелание от мен. Но какво по-голяма любов от това да има резултат от нея, а именно децата. Дъщеря ми и синът ми правят любовта двойна всеки ден, не само на 14 февруари. А за мен всеки е свободен сам да избира своите празници и да ги празнува и почита.



Снимка: http://yoocards.com

Празникът

Коледа вече е към своя край. Три дни яли пили и се веселили. Така пише в приказките. Но за жалост животът не е приказка...

Когато попитате някой колега, познат или приятел какво е правил на този празник неизменно в разказа му присъстват обилна храна (постна, но вкусна), алкохол, семейно празнуване. Коледа е семеен празник и всеки прави всичко възможно поне на Бъдни вечер да бъде заедно със своето семейство. Дълги години свързвах този празник с камина и уют, приглушени светлини, забраната за ставане от масата, подаръците и празничната атмосфера. Днес вече имам своето собствено семейство и нещата са различни.

Подготовката винаги отнема повече време от самата вечеря и тя минава доста бързо. Трудно е да накараш дете да стои мирно и да не става от масата или да пресъздадеш камина и огън. Въпреки всичко вечерта беше хубава, спокойна и топла. Имаше свещ, която дъщеря ми постоянно духаше :) Ястията бяха постни и 15 на брой. За сметка на това всичко беше много вкусно. Не всичко остана на масата до сутринта както повелява традицията, но вече традициите не са това, което бяха. Почивните три дни (паднали се петък, събота и неделя) стоях далече от компютъра и Интернет. Дадох си почивка. Спах по 10 часа на нощ. За сметка на това четох. Прочетох две книги, играх доста с дъщеря ми и си спомних за всички мои приятели и познати, които изпитват трудности или вече ги няма на този свят...

Какъвто животът, такава и Коледата...

Беше ми необичайно да не получа подарък, но искрено се радвах на подаръците на дъщеря ми. Тя бе щастлива и доволна. Какво повече можех да искам. Все пак трябва да призная, че получихме общ подарък и той бе филма "Мисия Лондон", а моят подарък бе изконсумиран по-рано с билет за концерта на Крис Норман и книга, но разочарованието оставаше... Трябва да свикна. Нещата се променят, хората също понякога. Само песните остават същите. А в тях понякога има герои...

Студентът

Днес е 8 декември. От една страна това е весел празник на всички студенти. От друга тъжен помен за един британски музикант и творец, на име Джон Ленън от град Ливърпул, който точно преди 30 години бе застрелян в Ню Йорк. Снимката горе е на книга, която още в гимназията се предаваше от ръка на ръка и се четеше, защото Джон си беше легенда и сред ученици и студенти. В музея на The Beatles в Ливърпул научих доста нови за мен неща за тази личност и за групата. На тази дата е роден и Джим Морисън от The Doors. Но нека първо да напиша нещо за празника.

Моят първи 8 декември беше в Панагюрище. Все още бях ученик в Немската в Пазарджик, а отидохме до там, за да празнуваме студентския празник с по-големи наши познати. Беше готино и вълнуващо и слушахме Джон Ленън. Беше истинско и неподправено. Танцувахме, смеехме се, говорихме си на стълбището до късно сутринта. Беше празник.

Първият ми такъв празник вече като студент в първи курс беше в хотел "Етър" във Велико Търново. Беше готино да гледаш нощно Търново от високите етажи на хотела. Скучна беше празничната вечеря в ресторанта, но скитането по улиците и дискотеките си струваше. Това се случи преди 14 години. След това много често бях сред организаторите на този празник и водих групи с автобуси в Банско, Боровец, Пампорово, Виена и други дестинации. Помня, че печатах предложенията (офертите) на цветна хартия и ги разлепях из входовете на всички блокове в Студентски град и това имаше голям ефект тогава и пълнех до два три автобуса :)

Днес 8 декември е работен ден и едва ли ще се различава с нещо от другите дати в календара. Все пак реших да си спомня за Джон с моя любима песен в негово изпълнение и да поздравя всички бъдещи, настоящи и бивши студенти. Честит празник, колеги!

Гергьовден

Гергьовден винаги е бил традиционен весел български празник и едва ли някой помни точно къде се крият корените му. Събирането на 4 почивни дни даде възможност на много мои познати и приятели да използват случая и да попътуват. Пътувахме и ние. На този ден своя празник празнуват Ветрен дол, Варвара, Паталеница, Пещера и сигурно куп други населени места, които пропускам. На този ден се правят чевермета и се яде агнешко. Ние не направихме изключение, а краткият гергьовски дъжд само освежи нещата,а е и е признак на плодородие. Имаше събор, имаше хора, имаше музика, имаше народ. Видях се с доста хора и честитих на мои приятели именния ден.

Интересно е, че познавам доста хора с това име, което има гръцки произход (като моето) и и може да бъде преведено като "земеделец" (geo - земя, ergon - работя). В различните страни името Георги се среща в още 33 различни варианта:

Egor, Georas, Geordi, Geordie, Georg, George, Georges, Georgie, Georgio, Georgios, Georgiy, Georgy, Gheorghe, Giorgi, Giorgio, Giorgios, Giorgius, Goran, Gyorgy, Gyuri, Igor, Jerzy, Jiri, Jorgan, Jorge, Jorgen, Jurgen, Jurek, Jurik, Yorick, Yorik, Yurik и Ygor.

Друг интересен факт е, че мои двама прадядовци също са се казвали Георги като единият е по бащина линия, а другият по майчина. Първият е изписвал на латиница името си Gheorghi, а в рода ни има 7 души с това име. Мой приятел, който изписва името си на латиница по уникален начин Gueorgui, също празнуваше на този ден.

Въобще това име се явява ключово като хора, на които мога да разчитам и които бекрайно уважавам. Чичо ми, който вече не е между живите, също носеше това име, а той винаги беше весел и засмян и умееше да създава настроение. Той поддържаше и връзките в нашия род.

Самото име е и на светец Свети Георги Победоносец и той винаги е изобразяван на бял кон с копие, което пронизва змея/ламята.

На този ден се чества също като Ден на храбростта и Българската армия, а на мен най-любим ритуал е и освещаването на българските бойни знамена, което гледах пряко по БНТ. Празникът е официално учреден на 9 януари 1880 г. с указ № 5 на княз Александър I Батенберг. На този ден отново бяха отворени вратите на Националния Военноисторически музей с нова изложба, посветена на Втората световна война, но за съжаление не успях да отида и да я видя. Не успяхме да осветим и знамето на Българското хералдическо и вексилоложко общество, а този ден бе най-подходящ за случая.

Почивните дни бяхме на Пазарджик (на Острова вече има wifi, кафемашини и нови животни в зоопарка и готини рок банди, които забиваха), в Паталеница (където освен новото хотелче "Флора" посетихме и църквата "Свети Димитър" от 12 век, която е уникална и много красива, а и историите и легендите си заслужават) и във Ветрен дол, където освен празника на Гергьова черква в Родопите посетихме и реката и се разходихме насам натам. Снимки от всички места може да видите тук.

Така празниците свършиха, а ние се върнахме в София още в събота, което позволи да избегнем трафика и да си починем в неделя от самата почивка. Посетих и последния мач на стадион "Българска армия". Кой знае в какво ще се превърне?

Седмицата започна натоварено, а и обещава да продължи така, защото ще се работи 6 дни. Ето, че на вратата чука и нов празник, но за него утре. Но тези, които съм пропуснал да поздравя, ще ги поздравя с тази песен:

Пазарджик се сдоби с химн

Много малко хора обръщат внимание на символите на една институция. Много често се пише и говори, че не им е сега времето, че струват скъпо, че са опорочени. Като се замисля такива ги правим ние хората. А какви са символите и къде е мястото на химна в тях?

За да стигнем до там първо трябва да разберем какво е химн от вярната Уикипедия:

Химнът е песен с религиозно или тържествено значение. Може да има следните по-специализирани значения:

* Хвалебствена песен в чест на богове и герои в древна Гърция
* Тържествена църковна или класово мобилизираща песен
* Тържествено лирично стихотворение с възхваляващо съдържание
* Национална песен на държава (виж Национален химн)

Химнът на Република България е Мила Родино, приет през 1964 година.

Древна Гърция

В древногръцката митология героите рядко могат да постигнат успех без помощта на боговете. След успешния завършек те принасят дарове на съответния бог и пеят хвалебствен химн в знак на благодарност.

Християнство

Повечето католически меси включват пеене на химни в катедралите и по-големите църкви от църковен хор, акомпаниран от орган. Химните са обикновено в прослава на Бог, но могат да са за светци, църковни празници или ритуали.

В православието химни се изпълняват по-рядко, например при сватба.

Обществена институция

Химн може да бъде съчинен за прослава на обществена група или институция. Националният химн е един от символите на националната държава. Един от най-старите химни е нидерландският (Het Wilhelmus), написан през 1574 година, както и японският (Kimigayo), чийто текст е датиран ок. 9 век, но няма мелодия до 1880 година.

Градове, училища, военни структури, граждански сдружения могат също да имат свой химн.


Опорочаването на химна е лесна работа. Първо питаш за какво ни е това чудо? После пък веднага идва логичният въпрос: Колко ще ни струва? А колкото и да са парите, то те винаги изглеждат много, защото интелектуалния труд не се цени, щом не може да се измери в бетон, асфалт, кубици и километри. Същото се случи и с химна на Пазарджик, който бе приет най-накрая на редовно събрание на Общинския съвет в Пазарджик в четвъртък 29 април 2010 година с решение №72. Преди да се пристъпи към избор на химна на града, такъв съществуваше като детска песен, която се пускаше на празника на града на 21 май. Именно на празника през тази година за първи път ще прозвучи и новия химн.

Първо се проведе конкурс за текстта, на който имаше 12 текста, от които беше избран този на Борислав Петров и Димитър Начев с име "На Тракия зелена в сърцето". Не мога да скрия, че този текст допадна и на мен, а също така и че се гордея, че мой първи братовчед е един от авторите му. За жалост не мога да кажа същото за музиката, защото всички музикални изпълнения, които чух не ме грабнаха.

Последно те бяха сведени до три и за тях гласуваха на сайта на Община Пазарджик и на сайта на Общински съвет. Самите резултати показаха ясно, че сайтът на Общината е доста по-посещаван от този на Общински съвет, но и на двете места потребителите избраха вариант №3 на пловдивския композитор Григор Паликаров. Това избраха и общинските съветници, а аз ще пусна тук линк към музиката, а по-долу и текстта, но преди това ще копирам новините от медиите по този повод:

С "балотаж" съветниците избраха за химн на Пазарджик варианта на Г. Паликаров
Pa-media.net


С 19 гласа "За" общинските съветници избраха за химн на Пазарджик композицията на диригента на Пазарджишкия симфоничен оркестър Григор Паликаров.
До избора се стигна след прегласуване на на неговия вариант и този на Йордан Гошев, които на първото гласуване събраха по 16 гласа. Третият вариант - на Димитър Николов, бе удостоен съмо с 2 съветнически гласа.

При патовата ситуация след разнообразни предложения и мнения от съветниците се стигна до решението да се подложат на прегласуване събралите равен брой гласове от първия вот.
Председателят на Комисията по култура в местния парламент, актьорът Иво Русев, заяви преди гласуването, че би искал да бъде 112-я от гласувалите в интернет, които не подкрепят нито един от вариантите, тъй като няма такъв , който би го развълнувал и накарал да застане мирно.



С родилни мъки се роди химнът на Пазарджик
Pa1.bg


Пазарджик най-после има своя химн. Това стана възможно след като общинските съветници дълго умуваха, кой от трите предложени варианти да изберат. Ще ви припомним, вариантите за химн на трима композитори-Григор Паликаров, Йордан Гошев и Димитър Василев бяха качени на сайта на Община Пазарджик и на сайта на Общинския съвет. В продължение на повече от месец жителите на общината имаха възможност прослушвайки предложенията да дадат своя глас, за най-доброто според тях предложение. Днес станаха ясни и резултатите от това гласуване. От гласуването на сайта на Общинска администрация вариантът на композитора Григор Паликаров е получил 1581 гласа, вариантът на композитора Йордан Гошев е получил 1519 гласа, а вариантът на композитора Димитър Николов е получил само 24 гласа. Председателят на Общинския съвет Георги Йорданов прочете данните от он-лайн гласуването на сайта на Общинския съвет. От него става ясно, че от общо 229 гласували, 111 са дали негативен вот, т.е те не са подкрепили нито едно от трите предложения. Останалите гласове се разпределят както следва: Григор Паликаров-66 гласа, Йордан Гошев – 44 гласа и Димитър Николов с 8 гласа. В полза на варианта за химн на композитора Григор Паликаров натежаха и везните в Общинския съвет. Гласувалите за него общински съветници бяха 19. Така Пазарджик вече има цял комплект от свои символи-герб, знаме и химн. Жителите на общината ще имат възможност да чуят за пръв път химна на Пазарджик на Празника на града, който по традиция се отбелязва на 21 май- Денят на Св.Константин и Елена.

Ето и текста на новия химн на град Пазарджик:


На Тракия зелена във сърцето
покълнал е любимият ни град.
Родопа му е страж със върховете,
свещената земя го прави млад.

Мъжете му са остри като кремък,
жените му са извор на живот,
очите на децата са поеми,
те пазят край Марица моя род.

На бесите тракийските могили
до куполите стъклени блестят.
И всеки тук достоен е и силен –
в града, на континенти кръстопът.

Припев:

Мой Пазарджик, пулсира любовта ти
на кулата с часовника й стар –
под него всеки пътник е приятел,
един пазар, превърнат във олтар.

Честито на всички пазарджиклии!

P.S. Единствената част, която не ми хареса, е тази, където пише, че Пазарджик вече има цял комплект от свои символи-герб, знаме и химн. Това означава, че емблемата на града е официално призната за герб, без тя да отговаря на изискванията на хералдиката.

Радио Пазарджик

Днес радио "Пазарджик" става на 15 години. Може би мнозина не знаят, но това ми бе първото работно място. Не съм бил на договор и не сме получавали пари за това, но все пак това бе първото място, където ходех на работа почти година. Заедно с моя съученичка от езиковата гимназия правихме младежко музикално предаване, наречено Спектър М. Излъчваше се всяка сряда от 16:00 до 17:00 часа. Водихме го близо година, а доверие ни оказа управителката на радиото Ганка Маркова, която имах удоволствието да срещна наскоро.

В предаването канихме гости, представяхме нови албуми, за което аз ходих до София всяка седмица, за да купувам по една касета, давахме награди за загадки и куп други неща. Хубаво и весело време беше. Тонрежисьорите бяха готини и настроение не липсваше. Моя приятел записваше всяко предаване на касета, за което му благодаря и днес. Не сме станали чак толкова известни, но проходихме в занаята и ни увлече. Оказа се, че имаме подходящи гласове и интересна програма и доста хора ни слушаха, но не можеха да свържат лицата ни с радиоводещите, което си беше забавно по купони.

Най-запомнящото предаване бе за July morning, а също така и предаването с 9 версии на Summer time. Канихме и директора на езиковата гимназия, американеца Джон Кели, който преподаваше там и тогава за първи път превеждах директно в ефир. И днес като слушам записа, се смея на глас. Моментите са много и няма да ми стигне поста да пиша за всеки от тях. Гледката от 9-ия етаж на общината към града също си заслужаваше.

Пускахме хубава музика и имахме огромна свобода на действие. Ставаха и различни гафове, като вятър, който ти разпилява листовете, забравени песни, смях и какво ли още не. Чак сега осъзнавам, че това са били моменти от първата година на радиото и ние сме били част от тях. Радио "Пазарджик" ни даде много, за което аз съм благодарен и се радвам, че и днес го има. Дано да остане и да ни радва и да не го закрият, каквато опасност все още има. След него бях известно време и във вече несъществуващото радио "Оберон", където с първият си хонорар си купих walkman, а тези две години ще помня вечно като много хубави моменти от моя живот.

Повече за днешния повод може да прочетете тук и тук. А ето и ккаво пише в самия сайт на радиото:

"Радио Пазарджик отбелязва днес своята 15-та годишнина. Рождения ден на първото ефирно радио в пазарджишки регион преминава под мотото “15 години Радио Пазарджик, 15 години инфо и хитове”. Първият управител на Радио Пазарджик е Ганка Маркова, а първият глас в ефира е на Елена Зиева. През годините Радио Пазарджик придоби известност и с националния рекорд на водещия Сотир Узунов, който направи 72-часа ефир. И сега Радио Пазарджик продължава да бъде информационния лидер на областта. Днешният ден е подчинен на ефирни срещи с по-голяма част от огромния екип на радио Пазарджик през годините."

А всички, които са работили за радио "Пазарджик" поздравявам със следващата песен:

8 март

8 март е празник и колкото и да се опитват някои да го отричат, то той е важен за всяка жена. Преди този празник бе повече празник на майката, а не на жената и като такъв се празнуваше и в детската градина.

Три години поред именно там съм подарявал на майка ми по някой рана или белег, защото точно на този ден преди официалната снимка все се е случвало да падна или да се ударя и вместо да зарадвам майка ми за празника, съм я карал да се притеснява за мен. Сега съжалявам за това и се извинявам.Затова и на снимките не съм усмихнат. На тази точно се вижда приликата на дъщеря ми с мен. Дали дъщеря ми също трябва да празнува 8 март? Не зная.

Тази година не успях да купя нищо (цвете или подарък) нито на майка ми, нито на жена ми, нито на колежките в офиса, защото стоя болен вкъщи с дъщеря ми и не успях да почувствам празничната атмосфера. Все пак има и други дни, когато трябва да ценим жените, а защо не и всеки ден, а не само на 8 март. Все пак на всички жени и майки, които празнуват днес, Честит празник!

Какво е 3 март?

Преди няколко месеца дъщеря ми ме попита какво е 3 март. Това се случи докато четях подарена за нея книжка, в която често се повтаряше трети март в едно стихче. Моите обяснения тогава не бяха достатъчни и тя поиска да и го покажа. За момента показах датата на календара, която е оцветена в червено. Това също не убягна от зоркото око на дъщеря ми и тя ме попита защо е червен 3 март. Отговорих, че това е националния празник на България и тя поиска да и го покажа. Точно това направих на днешния ден.

Издигане на националното знаме

За съжаление не успяхме да видим добре този ритуал, защото закъсняхме малко, а и мястото от южната страна на катедралата "Свети Александър Невски" бе ограничено заради построена сцена и ограничен достъп на граждани. Все пак вдигнах дъщеря ми високо и тя успя да види знамената и войниците и бе доста впечатлена и остана с отворена от изумление уста. Най-добре отразиха празника от БНТ и затова в блога си ще ползвам техни видеоматериали по случай 132 годишнината от Освобождението на България. В този материал видях как точно е издигнат флага тази година и как се развя на площада.

Продавачите на знамена и националния флаг

Поне на 4 места видях продавачи на нашия национален флаг. Лошото в случая беше, че всеки си имаше собствена интерпретация по случая. Имаше знаме с и без герб, с различен нюанс на зеленото, вариращ от много светло зелено до тъмно зелено и дори черно. Разположението на герба за жалост също бе различно. На това знаме гербът бе уголемен и разположен и на белия и на зеления цвят. Въпреки че съществува закон, изглежда никой не го спазва и няма санкции за това. На повечето хора това не им прави впечатление, както и неправилното слагане на знамето на балконите. Аз си купих от третата продавачка за три лева знаме за 3 март за дъщеря ми. То бе последното останало с такъв размер, но бе хубаво и с дървена дръжка. През повечето време Калина го носи гордо и го развяваше. На Дондуков пък именно заради знамето се спря при нас Симо Колев от БГ радио със сина си и ни пита откъде може да си купи знаме. Говореше се, че някоя политическа сила е раздавала безплатно знамена, но така и не се разбра, дали това е станало факт и къде.


Празник на националното знаме

Тук е момента да поставя въпроса за избиране на ден, който да е официален празник на нашия трибагреник. Такива празници има в много страни, а през годините този въпрос е бил поставян неуспешно от многоуважавания вексилолог г-н Иван Иванов, който е внасял своето предложение в Народното събрание, Министерски съвет и Президенството, но никъде не са обърнали внимание на неговото искане. Надявам се един ден да доживея да видя неговото желание изпълнено и българите наистина да започнат да уважават и разбират своите национални символи и да ги ползват и да се отнасят с тях по подобаващ начин. А дали този ден да бъде 3 март, когато всички изнасят знамената на видно място, или друг специален ден, то това няма толкова голямо значение стига да има празник на нашето знаме. Както всички повтарят няма пленено българско знаме в битка, но няма и ден в годината, когато това да се отпразнува подобаващо. Ето и какво се съхранява в Националния Военноосторически музей, за който ще стане въпрос по-късно. Става въпрос за знамената на Освобождението.

Тържествената смяна на караула

Следващият ритуал, който проследихме, бе смяната на гвардейците от 12:00 часа пред президентството. Стигнахме там сравнително бързо и се наредихме на първа линия, за да може дъщеря ми да гледа. На цялата първа линия бяха наредени деца. Проблемът бе, че стигнахме там в 11:30 и се наложи да чакаме доста и на нея и доскуча към края. Все пак още в 11:45 се извърши една смяна на караула, която бе същата като обичайната на всеки час. След това под звуците на трима музиканти, гвардейците направиха страхотна програма, която се хареса на всички и бе аплодирана бурно. Част от събитието има в края на този видеоматериал на Новините по Про.бг.

Ден на отворените врати във НВИМ или как оригиналът на Самарското знаме привлече хиляди в музея

Като завършек на деня заведох семейството си във Националния Военноисторически музей. Там само в този ден можеше да се види оригинала на Самарското знаме и явно това бе привлякло хиляди хора, защото за него се чакаше на опашка. Разгледах и останалите експозиции и се възползвах от възможността да заснема различни гербове и знамена, изложени в залите на 4 етажа. За самото знаме чаках около час и нещо, но си заслужаваше, защото освен него бяха показани и други знамена, за които споменах по-горе. Хората се тълпяха и обсъждаха всичко, което виждаха, зажадняли за знания, а един дядо ме похвали, че съм довел дъщеря си именно тук на този ден. В отделна зала на първия етаж се прожектираха филмите: "Под игото", "Капитан Петко войвода" и "Пътят към София". Накрая дъщеря ми си поигра на двора на музея. Надявам се всеки, който е дошъл, да е намерил нещо ценно и да е научил нещо ново. Така беше и за мен, а моето посещение имаше и друга цел и тя се наричаше:

Гербът на Райчо Николов

Още при предишно свое посещение в този музей ми направи впечатление този герб, а и историята на майор Райчо Николов. Него си спомням още от учебниците по история и от разказите как преплува Дунава с кратунките и едва не замръзва, за да предаде ценни сведения на руските войски. Този негов жест впечатлява руснаците и те му осигуряват образование и го удостояват с герб. Все пак не са били много българите със свой собствен герб, да не кажа, че няма други такива. В материала на БНТ казват, че няма негова снимка в музея, но аз ще ги опровергая, защото я снимах точно там :) Ето я и снимката му. По ирония на съдбата той е единствената жертва на Съединението в Пловдив, когато е бил убит по погрешка от началника на пощенската станция. Чудно ми е само, дали неговите наследници са наследили и ползват герба. Вероятно не.

В края на деня дъщеря ми каза, че много и е харесал 3 март, а моята задача, да и го покажа, е изпълнена. Вече вкъщи гледахме празничната заря пред парламента, а аз си спомних как преди две години бях там точно с белгийци, които бяха впечатлени от нашия празник. Ето къде бях и на 3 март миналата година, а сега ви поздравявам с един стар и хубав български химн, който звучеше, когато си тръгвах от музея: