Гергьовден

Гергьовден винаги е бил традиционен весел български празник и едва ли някой помни точно къде се крият корените му. Събирането на 4 почивни дни даде възможност на много мои познати и приятели да използват случая и да попътуват. Пътувахме и ние. На този ден своя празник празнуват Ветрен дол, Варвара, Паталеница, Пещера и сигурно куп други населени места, които пропускам. На този ден се правят чевермета и се яде агнешко. Ние не направихме изключение, а краткият гергьовски дъжд само освежи нещата,а е и е признак на плодородие. Имаше събор, имаше хора, имаше музика, имаше народ. Видях се с доста хора и честитих на мои приятели именния ден.

Интересно е, че познавам доста хора с това име, което има гръцки произход (като моето) и и може да бъде преведено като "земеделец" (geo - земя, ergon - работя). В различните страни името Георги се среща в още 33 различни варианта:

Egor, Georas, Geordi, Geordie, Georg, George, Georges, Georgie, Georgio, Georgios, Georgiy, Georgy, Gheorghe, Giorgi, Giorgio, Giorgios, Giorgius, Goran, Gyorgy, Gyuri, Igor, Jerzy, Jiri, Jorgan, Jorge, Jorgen, Jurgen, Jurek, Jurik, Yorick, Yorik, Yurik и Ygor.

Друг интересен факт е, че мои двама прадядовци също са се казвали Георги като единият е по бащина линия, а другият по майчина. Първият е изписвал на латиница името си Gheorghi, а в рода ни има 7 души с това име. Мой приятел, който изписва името си на латиница по уникален начин Gueorgui, също празнуваше на този ден.

Въобще това име се явява ключово като хора, на които мога да разчитам и които бекрайно уважавам. Чичо ми, който вече не е между живите, също носеше това име, а той винаги беше весел и засмян и умееше да създава настроение. Той поддържаше и връзките в нашия род.

Самото име е и на светец Свети Георги Победоносец и той винаги е изобразяван на бял кон с копие, което пронизва змея/ламята.

На този ден се чества също като Ден на храбростта и Българската армия, а на мен най-любим ритуал е и освещаването на българските бойни знамена, което гледах пряко по БНТ. Празникът е официално учреден на 9 януари 1880 г. с указ № 5 на княз Александър I Батенберг. На този ден отново бяха отворени вратите на Националния Военноисторически музей с нова изложба, посветена на Втората световна война, но за съжаление не успях да отида и да я видя. Не успяхме да осветим и знамето на Българското хералдическо и вексилоложко общество, а този ден бе най-подходящ за случая.

Почивните дни бяхме на Пазарджик (на Острова вече има wifi, кафемашини и нови животни в зоопарка и готини рок банди, които забиваха), в Паталеница (където освен новото хотелче "Флора" посетихме и църквата "Свети Димитър" от 12 век, която е уникална и много красива, а и историите и легендите си заслужават) и във Ветрен дол, където освен празника на Гергьова черква в Родопите посетихме и реката и се разходихме насам натам. Снимки от всички места може да видите тук.

Така празниците свършиха, а ние се върнахме в София още в събота, което позволи да избегнем трафика и да си починем в неделя от самата почивка. Посетих и последния мач на стадион "Българска армия". Кой знае в какво ще се превърне?

Седмицата започна натоварено, а и обещава да продължи така, защото ще се работи 6 дни. Ето, че на вратата чука и нов празник, но за него утре. Но тези, които съм пропуснал да поздравя, ще ги поздравя с тази песен: