Показват се публикациите с етикет песен. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет песен. Показване на всички публикации

сряда, 11 декември 2013 г.

Животът е лесен с Юрая Хийп

Четвъртък вечер е необичайно време за купон или концерт, но когато не робуваш на времето, всичко е позволено. По едно щастливо стечение на обстоятелствата буквално в последния момент се снабдих с билет за концерта на Юрая Хийп в новия клуб на веригата Фантастико, Joy Station в Студентски град.


Въпреки, че бях сам, не бях самотен, защото на сцената само на метър пред мен стоеше групата, която ме вдъхновяваше в ученическите и  студентските години. За първи път гледах техен концерт през 1998 година в зала 1 на НДК на първи балкон, а точно до мен седеше Васко Кръпката, който също им е фен. Тогава много се вълнувах защото за първи път чух любимата July morning на живо.

Последваха още концерти на групата и не нейни самостоятелни членове, като в Банско бях от организаторите на концерта на Кен Хенсли, а в Бургас на плажа гледах и Джон Лоутън на първи юли. Групата е идвала в България още през далечната 1988 година, а както споменах по-горе 10 години по-късно и аз я гледах в София. Концертите през 2003 във Варна и турнето през 2006 във Варна, Ловеч и Стара Загора не успях да посетя, а през август тази година пропуснах и концерта им във Велико Търново, където се е включил и Джон Лоутън. 

Но да се върна на последния концерт, който взриви публиката в новия столичен клуб. Въпреки, че бе обявен за 21:00 часа, концертът започна в 21:30 и продължи до малко след 23:00. Причината се оказа ранен полет, който музикантите трябва да хващат на следващата сутрин. Но както казах и преди времето няма значение и трябва да ценим и малкото, което получаваме, защото е важна емоцията и музиката. До мен пред сцената стояха мъж с бяла коса и младо момиче, които бяха посветени в магията на групата, която е кръстена на герой от романа на Чарл Дикенс "Дейвид Копърфийлд".

Самите магьосници бяха в състав: Бърни Шоу - вокали, който едва ли можеш да предположиш, че е вокал само от 1986 година, защото има страхотна харизма, глас, дълга коса и всичко, което е нужно за вокал на един рок динозавър; Мик Бокс - китара, единственият член на групата, който е на линия от 1969 година, когато я е създал, до днес;  Фил Ланзън - клавишни, който владее добре звука от 70-те, който е типичен за групата, а също и за Дийп Пърпъл, Ръсел Гилбрук, гологлавият набит мъж, който движеше ритъма на барабаните с две каси и силни палки и новото попълнение Дейви Римър на бас китарата, който беше уникално слаб и с дълга черна коса и татуирани ръце.

В началото публиката беше стъписана защото концертът започна с непознати песни от 1995 година, но после всичко си дойде на мястото, когато се върнаха назад във времето с любимите Traveller in time и Sunrise за начало и продължението от Gypsy, Look at yourself и Lady in black, която беше любима на моя съученик от Пазарджик Виктор, който сложи край на живота си и явно тя винаги ще ми напомня за него и младостта му.

Старите, но златни песни завършиха с July morning, която бе в нов аранжимент и леко съкратена, но и така също носеше емоцията на юлското утро в студения декември. Мик Бокс благославяше публиката с дясната си ръка като един модерен проповедник на праведната музика, докато с лявата вадеше звуци и тонове, които продължаваха според настроението му. Усмивката му стопляше душите на дошлите в студения 5 декември да гледат уникалните му изпълнения и никой не си тръгна разочарован.

Репертоарът продължи с няколко нови песни от последния албум "Into the wild", включвайки и едноименната песен, преди да се върне отново на класическите песни. На една от песните Юрай Хийп поканиха красивите момичета на сцената и за секунди на нея се качиха около 30 девойки, които куфяха на една песен и имаха удоволствието да стиснат ръцете, да прегърнат и целунат любимците си. Настроението беше на ниво до самия край на концерта. Единствените песни, които ми липсваха таза вечер бяха The wizard и Free me, но и без тях концертът си заслужаваше. Догодина очаквайте и техен нов албум, който ще бъде 24-ти поред студиен албум!

В края на вечерта британците изпълниха две песни на бис, като последната беше Easy living, моя любима песен, която бях сложил на телефона си да звъни в студентските години, когато животът наистина беше лесен. Лесен може да бъде и сега само с Юрая Хийп ;)



Хубаво ревю за концерта от Нуша може да прочетете тук

Снимки от концерта може да разгледате тук

събота, 5 ноември 2011 г.

Father and son

Тази песен ме предследва цял ден и реших да я споделя...


It's not time to make a change,
Just relax, take it easy.
You're still young, that's your fault,
There's so much you have to know.
Find a girl, settle down,
If you want you can marry.
Look at me, I am old, but I'm happy.

I was once like you are now, and I know that it's not easy,
To be calm when you've found something going on.
But take your time, think a lot,
Why, think of everything you've got.
For you will still be here tomorrow, but your dreams may not.

How can I try to explain, when I do he turns away again.
It's always been the same, same old story.
From the moment I could talk I was ordered to listen.
Now there's a way and I know that I have to go away.
I know I have to go.

It's not time to make a change,
Just sit down, take it slowly.
You're still young, that's your fault,
There's so much you have to go through.
Find a girl, settle down,
if you want you can marry.
Look at me, I am old, but I'm happy.

All the times that I cried, keeping all the things I knew inside,
It's hard, but it's harder to ignore it.
If they were right, I'd agree, but it's them you know not me.
Now there's a way and I know that I have to go away.
I know I have to go.

понеделник, 6 декември 2010 г.

Концертът

За малко да не отида на концерта на Крис Норман снощи. Преди седмица четох в някакъв форум, че залата щяла да остане празна и имало много билети. Доверих се и се снабдих с билети чак в сряда, когато бяха останали само единични бройки. Залата бе препълнена и разпродадена, което ме изненада. Началният час бе 19, но от някои телевизии съобщиха 20 часа, с което се надявам да не са заблудили много хора, но накараха мен да проверя билета си и на сайта на организаторите от Радио 1. Не вярвайте на телевизиите, само това мога да кажа по този повод.

Песните на Крис Норман бяха едни от първите, които слушах като дете през 80-те. Дори имах една или две негови плочи, а те се въртяха и по радиото. Както разбрах наскоро, той е имал концерт с групата си Smokie през 1981 г. на стадион "Академик" пред 8 000 зрители. Идва за втори път в България преди 8 години в Банско на площада и тогава имах честта да бъда от организаторите на това събитие, а от бенда му само китаристът е останал да свири с него и до днес. Този път за малко цената на билетите и липсата на места отново да ме откаже, но за щастие това не стана.

Концертът започна точно в 19:15 с класиката на Smokie I'll meet you at midnight и точно полунощ е нещото, което свързвам с Крис Норман. Моята любима песен Midnight lady, всъщност написана от Дитер Болен, също говори за полунощ, но вече в комбинация с думата lady. Тази дума я има още в някои песни от 80-те като Lady in red на друг Крис (Де Бърг) и Lady на Kenny Rogers, написана от Лайнъл Ричи и някак си създадоха у мен още от ранни години почит към дамата, жената, която е уникална, която си заслужава и която е невероятна. Заради песента си мислех, че дамата, с която посрещна за първи път полунощ, ще бъде дамата на моето сърце. Честно казано вече не помня с кое момиче съм стоял за първи път до полунощ, но тръпката от песента и емоцията си остава и до днес.

Но да се върна на концерта. В началото изглеждаше, че Крис ще изсвири всички любими песни една след друга и ще си тръгне. Свиреше с лекота и гласът му бе на ниво. Явно годините нямат значение. На сцената нямаше много ефекти, а барабанистът изглеждаше отегчен от лесните партии в началото, които трябваше да свири. Добре, че имаше на ръката си една от модерните напоследък енергийни гривни и се закачаше с Мартина на йониката непрекъснато, за да бъде в добро настроение и да дочака мига, в който да развее къдравата си коса и да покаже на какво е способен. Ритъм китаристката и певица Тери достойно замести Сузи Куатро при Stumblin' In. Тя бе руса рок мадама, на бели токове с татуировки на рамената. Пропуснах да кажа, че Норман говори на български следните думи: Добър вечер, Как сте, Добре и Благодаря. Помоли хората в залата да вдигнат ръка тези, които говорят английски, а после пита и за български :) След няколко песни, той забеляза, че някой идва по-късно и заема мястото си в оркестрината,за което е платил 100 лева, и не пропусна да се пошегува с това. Набързо засвири с лекота няколко акорди от песните до момента и изпя по две строфи, а после последва акустичната част, в която бяха песните за мексиканското момиче и небеизвестната Алис, която всеки от публиката пя. С нея свърши и unplugged частта от концерта и дойде ред на моята любима песен за среднощната дама, когато той отиде при Мартина на йониката и я целуна накрая по устата при края на песента. Имах възможност да видя всичко това, защото съобразих да си взема бинокъла, тъй като местата ни бяха на втори балкон. Не е странно, че трима от бенда (басистът, барабанистът и пианистката) са немци, защото в Германия много ценят изпълнителите от 70-те и 80-те години и постоянно ги канят на участия.


След това дойде време за рокендрол. Крис Норман подкани публиката да стане и да танцува, което създаде работа на охраната, но той ги помоли да не пречат на хората и мнозина се здрависаха с него. Китаристът Джеф, който бе уникален със своите кръгли тъмни очила и нахлупена шапка се прояви с чудесно соло, а публиката още не знаеше какво я чакаше. Очаквай неочакваното! В едно прекрасно medley Крис започна с песента на Peter Gabriel Sledgehammer, продължи с Natbush city limits на Тина Търнър и Summer of 69 на Брайън Адамс и завърши с My Sharona, докато доста хора се чудеха, дали са уредени авторските права и се върна в своето творчество с Needless and pins, а залата бе под пара, танцувайки и пеейки. Звукът бе чудесен и публиката откликваше на всеки негов призив и бе на крака и пляскаше в ритъм. При последната част най-щастливи бяха барабанистът Дорино и Мартина на йониката, защото тогава те се развихриха. Последва бис, който бе в същото темпо, а последната песен от него If I get lucky бе сякаш посветена на всеки щастливец, който бе в залата и се наследи на този прекрасен дошъл малко по-рано Коледен концерт. Ето и сетлиста от концерта:

Intro
01. I'll Meet You At Midnight
02. Lay Back In The Arms Of Someone
03. For A Few Dollars More
04. Stumblin' In
05. The Night Has Turned Cold
06. Call On Me
07. If You Think You Know How To Love Me
08. Mexican Girl
09. The Boxer (Simon & Garfunkel)
10. Living Next Door To Alice
11. Midnight Lady
12. Love for sale
13. Love Is A BattleField (Pat Benatar)
14. The Growing Years Medley:
--- Sledgehammer (Peter Gabriel)
--- Nutbush City Limits (Tina Turner)
--- Summer Of 69 (Bryan Adams)
--- My Sharona (The Knack)
15. Needles And Pins
16. Don't Play Your Rock-n-roll To Me
Бис:
17. Oh, Carol
18. If I Get Lucky

Страхотен репортаж има тук, а за съжаление Крис не изпя още една любима песен Some hearts are diamonds и се чудех, дали нея да не сложа за край на поста, но все пак реших да се спра на най-любимата ми:



Снимка: Metal Katehizis

вторник, 6 юли 2010 г.

Джулая 16 години по-късно

Какво е нужно да накара човек да стане в 4:30? Работа, жена, път. В моя случай беше изгрева на слънцето на морето или вече добил популярност като Джулай.

Моята история

За първи път посрещнах Джулая преди 16 години във Варвара на морето. Моментът бе такъв, че срещнах доста трудности и проблеми и търсех някакъв изход. Тръгнах на шега без да се обадя на никой с влак до Бургас и на автостоп до Варвара с дънки и фланелка на Led Zeppelin един тефтер и химикал. Не помня откъде бях чул за този празник, но това сега няма значение. Оказа се, че съм бил на второто честване на Варвара. Там до желязното дърво на малката поляна над скалите аз открих каквото ми бе нужно. Край огъня хората ме нахраниха, дадоха ми одеало да се стопля, свириха на китара любими песни и говореха с мен без да ги интересува откъде съм, колко съм голям, с какво се занимавам и какво правя там.

Всичко в тази нощ беше вълшебно. Луната изгря пълна и ярка и направи лунна пътека в морето. Нощното къпане бе като ритуал, посрещането на изгрева на слънцето като едно ново начало. Не случайно сравняват Джулая с Нова година. Помислете си само, ако преди години хората бяха избрали 1 юли за начало на Новата година, а 1 януари за средата. Сигурно и тогава щяха да се намерят хора, които да празнуват 1 януари. Поводи и празници винаги се намират, а всичко е в нашите глави и възприятия. Песента на Юрая Хийп допълни всичко по перфектен начин, а след това всички си тръгнаха. На гарата в Бургас написах стих за Джулая в същото малко тефтерче, в което запазих спомена. След това всяка година ходих на морето за Джулая като съм го посрещал и във Варна, във Варвара, на Камен бряг, на Ахтопол и на още няколко места.

Историята на Джулая

За първи път 1 юли се празнува в България нейде в средата или края на 80-те години на ХХ век. Тогава мястото е Варна, а основателите му са имали други причина да се съберат, а една от тях е края на военната служба и новото начало за един от тях. Джулая се е превърнал постепенно в движение, което привлича хора от близо и далеч, но заедно с това води на празника и хора, които нямат положително усещане към него и именно това кара създателите му да го преместят на друго по-диво и неизвестно място, а именно на Варвара през 1993 година. С годините повече хора научават мястото и то отново бива изместено на Камен бряг. Там се случва същото и вече има хора, които го празнуват на Карадере или на Иракли, а предполагам, че това ще се промени и местата ще бъдат различни в течение на времето. Всеки сам възприема празника и го свързва с различни символи, а все по-често са и концертите на този ден.

Джулай 2010 в Бургас

Тази година бях решил да отида във Варвара да посрещна слънцето и да видя как са се променили нещата след 16 години. Съобщения във фейсбук за предстоящ концерт на групата Sunrize заедно с Кен Хенсли от Юрая Хийп ме накараха да си променя плановете. Денят съвпадаше и с 4 години от моята сватба, която също бе на 1 юли, но във Варвара в подножието на Родопите. Тръгнах на 30 юни след работа с жена ми и колата към 15:00 часа и качих на стоп двама хипари (момче и момиче), които отиваха на Джулай в Карадере. След четири касетки с хубава музика, приятни разговори и 4 часа и нещо с 4 спирки по пътя бяхме в Бургас, оставихме ги на пътя за Варна и се настанихме в хотела, вечеряхме и се отправихме към Централния градски плаж в Морската градина на Бургас.

Въпреки, че беше обявен за 21:00 часа концертът започна в 22:00, но това ни устройваше, а групата Sunrize, начело с Георги Мархолев, който е подел инициатива Джулая да стане национален празник, изпяха страхотни блусове и кавъри на стари, но златни парчета. После на сцената се появи и Кен Хенсли, откривайки с песента The wizard своето участие. Следващите песни в листата бяха Free me, Easy Living, Lady in Black и разбира се July morning. Видяхме и трейлъра или съкратената част на клипа на песента, а аз разбрах, че Община Бургас за трета поредна година организира такова събитие тук, за което заслужава похвала. За втори път гледах Кен Хенсли наживо, като преди това той беше на концерт в Банско, наречен July Evening през 2005, на който аз бях част от организаторите. Не си спомням само дали на концерта на Юрая Хийп в НДК преди този пак той участваше. Друго интересно през тази вечер бяха червени фенери с парафин, които се пускаха в небето, а и няколко огъня на плажа. Луната също изгря и направи лунна пътека. Концертът на групата свърши малко след полунощ, а ние не останахме за другите групи (G.R.A.S., FOUR и "Мистър Вагабонд"), а предпочетохме да поспим от 1 до 4:30, когато отново се върнахме на плажа, за да посрещнем изгрева. За съжаление имаше облаци, но и те не успяха да провалят момента. За първи път посрещах Джулая в Бургас и за първи път с жена ми. Снимки може да видите тук.

Джулая на Варвара на 2 юли

Тъй като Джулай реално може да се нарече всяка юлска сутрин от 1 до 31 юли, аз реших все пак да отида и до Варвара и да посрещна слънцето и там на 2 юли. Отново станахме в здрач в 4:30 часа и ходих по старата пътека, която явно не бях забравил, а се ориентирах добре в тъмното и стигнахме до Желязното дърво и морето. За мое огромно учудване нямаше никой там и така имахме свой частен Джулай. Този път нямаше облаци, а изгревът на слънцето бе все така хубав. Посрещнахме го слушайки песента от телефона ми. Не съм си представял подобно нещо преди 16 години, когато отново бях тук. Не съм си представял, че ще спя на хотел във Варвара, защото тогава тук имаше само две кръчми и няколко къщи. Този път обаче хотелът, който носи името на селото, си заслужава и мога да го препоръчам на всеки. Снимки от този Джулай има тук.

Накрая бих искал да споделя, че чувството при посрещане на слънцето е еднакво и всичко е в душата и сърцето, както пеят Юрая Хийп от 1971 година до днес...

четвъртък, 29 април 2010 г.

That's all



Just as I thought it was going alright
I find out I'm wrong, when I thought I was right
s'always the same, it's just a shame, that's all
I could say day, and you'd say night
tell me it's black when I know that it's white
always the same, it's just a shame, that's all

I could leave but I won't go
though my heart might tell me so
I can't feel a thing from my head down to my toes
but why does it always seem to be
me looking at you, you looking at me
it's always the same, it's just a shame, that's all

Turning me on, turning me off,
making me feel like I want too much
living with you's just putting me through it all of the time
running around, staying out all night
taking it all instead of taking one bite
living with you's just putting me through it all of the time

I could leave but I won't go
well it'd be easier I know
I can't feel a thing from my head down to my toes
why does it always seem to be
me looking at you, you looking at me
it's always the same, it's just a shame, that's all

Truth is I love you
more than I wanted to
there's no point in trying to pretend
there's been no-one who
makes me feel like you do
say we'll be together till the end

I could leave but I won't go
it'd be easier I know
I can't feel a thing from my head down to my toes
so why does it always seem to be
me looking at you, you were looking at me
it's always the same, it's just a shame, that's all

But I love you
more than I wanted to
there's no point in trying to pretend
there's been no-one who
makes me feel like you do
say we'll be together till the end

But just as I thought it was going alright
I find out I'm wrong when I thought I was right
it's always the same, it's just a shame, that's all
Well I could say day, and you'd say night
tell me it's black when I know that it's white
it's always the same, it's just a shame, that's all

That's all

събота, 16 май 2009 г.

Silver lady

Благодарение на зелената фея видях сайт, който показва коя песен е била номер 1 във Великобритания на рождения ти ден. Много хитро направено. И така след като вкарах моите цифри и дати ми се падна Silver Lady на David Soul. Чувах я за първи път, но в нея се говори за любов, жени, хотели, прошка, далеч от дома, въобще доста ми допадна, затова копирам целия текст тук:

SILVER LADY - 08/10/1977
3 weeks at #1 - 14 weeks on chart

Tired of drifting, searching, shifting
From town to town
Every time I slip and slide
A little further down
I can't blame you if you won't take me back
After everything I put you through
But Honey you're my last hope
And who else can I turn to

Come on Silver Lady take my word
I won't run out on you again
Believe me
Oh I've seen the light
It's just one long fight, without you
Here I am a million miles from home
The Indiana wind and rain cut through me
I'm lost and alone
Chilled to the bone
Silver Lady

Double talkers, backstreet walkers
At every turn
Seedy motels and no star hotels
Still I had to learn
That the one shining thing in my life
Was the sweet love I had with you

And Honey, you're my last hope
And who else can I turn to

Come on Silver Lady take my word
I won't run out on you again
Believe me
Oh I've seen the light
It's just one long fight, without you

Here I am a million miles from home
The Indiana wind and rain cut through me
I'm lost and alone
Chilled to the bone
Silver Lady

Can't you find it in you to forgive me

Coz here I am a million miles from home
The Indiana wind and rain cut through me
I'm lost and alone
Chilled to the bone
Silver Lady

Come on Silver Lady take my word
I won't run out on you again
Believe me
Oh I've seen the light
It's just one long fight, without you

Чуйте песента. Много е приятна, като мен :)

събота, 11 април 2009 г.

Луната отиде на кино

Онази сутрин отново се събудих от същата песен " Жената в черно" на Юрая Хийп. Сякаш участвах във Филма "Groundhog day", където героят на Бил Мъри бе омагьосан да повтаря един и същи ден. Разликата при мен беше, че телефонът ми показваше 6.18 вместо предишното 3.18. Сигурно се чудите как така ме събужда тази песен. От две седмици насам спя на радио "Стар ФМ" - звездното радио :). Заспивам слушайки го и се събуждам от него. Явно тази песен действа по някакъв начин на мозъка ми и го събужда със асоцияцията, че вече е утро, а луната наднича срамежливо от прозореца ми. В края на тази седмица отново ходих на кино сам. Първо най-сетне успях да гледам "Беднякът милионер" в кино "Влайкова" срещу скромната сума от 3 лева. Не зная, дали знаете, но това кино е едно от малкото оцелели в София. Спомням си времето преди години, когато обиколих всички кина в нашата столица, и не пропусках нов филм. От кварталните кина като "Урвич" и това в Дървеница до лятното кино "Мир", Москва, Витоша, Рекс, Европа, Сердика, двете на Славейков, Изток и други. На повечето от тях по едно време започнаха да се появават надписите "Киното не работи" или "Киното в ремонт" и тогава се появи мултиплекса в НДК. Сега и той вече е в историята,а освен двете "Арени" и кината в двата мола останаха само "Домът на киното" и "Одеон", които са филмотечни кина, двата салона на "Европейския културен център" и кино "Влайкова", за което стана въпрос по-горе. А в Пазарджик нече няма нито едно кино. Такъв е случая с доста областни градове. Но да се върнем в София. Доколкото знам "Влайкова" е останало заради изричного желание на неговия собственик, записано в завещанието му, то да се ползва като кино. Намира се на улица "Цар Иван Асен ІІ" в близост до БФС. Като влязох се озовах в едно кафе, където четирима играеха билярд, а други 4 бяха седнали на кафе. Спомних си за предишен път в това кино, когато нямаше други желаещи освен мен да гледат даден филм, и се наложи да платя два билета по 2 лева, за да ми го пуснат само за мен. Този път видях, че са сложили от безжичните звънци, за да позвъниш на чичкото за киното. Иначе тоалетните, до които се стига по едни стълби в подземието, са разделени на "Тоалетна Кино" и "Тоалетна бар" ,а не на мъже и жени и се заключват, а ключ получаваш срещу билета за кино или ако си си поръчал нещо в бара. Малко са гнусни, но се чуват стъпките от минувачите по улицата. Един 88 годишен дядо със слухово апаратче обсъждаше с мен как може да няма хора за такъв филм, спечелил 8 Оскар-а. Съгласих се с него и отвърнах вежливо на опита му за разговор. Освен нас двамата филма гледаха и две приятелки, като едната явно беше от индийски произход. В киното има точно 6 реда седалки, като преди това явно са били 7, но един в средата е премахнат, за да може зрителите да си опънат краката напред (едно от малките удобства тук). Навсякъде имаше надписи "Пушенето забранено", а завесите на екрана не бяха дръпнати докрай и прожектирането на левия край не беше на бялото платно, а на червената завеса. Също в лявата страна имаше и едно триъгълно скъсано парче, което личеше по време на прожекцията. Под облегалките на седалките имаше залепени стари дъвки от предишни посетители. Явно и това е причината да не идват много хора тук, въпреки ниската цена на билета. Филмът страшно ми хареса. Препоръча ми го мой приятел, който наскоро изкара известно време в тази уникална страна (Индия). Преди филма мои колеги ми казаха, че филмът бил тъп и не си заслужавал. Само морската фея го похвали. Явно аз бях единствения, който още не го беше гледал. Хапнах дюнер за вечеря, който по цена беше голям, но за мене си беше среден акто размер. Замислих се за турския емигрант в Германия, който го е измислил през 1962 година. Но да се върна на филма. Единственото нещо, което ме изуми, бе въпросът за най-висока сума, който в България би бил някъде в началото на "Стани богат", но явно в Индия минава за труден. Поне така си мисля. Тримата мускетари са доста познати на българската публика. Всичко в този живот се случва с определена причина. С този лайтмотив излязох от киносалона и се разходих из малките улички край Орлов мост, за да осмисля нещата. Беше ми хубаво в топлата вечер, а луната се прокрадваше през облаците и надничаше любопитно надолу. Прибрах се с автобус. На следващия ден ходих да гледам "Хиндемит" в малкия салон на европейския културен център. Отново броят на зрителите беше четири, а имах чувството, че сезалките от малката зала са взети от мултиплекса. Определено са по-удобни от тези в другата зала. Имаше само 4 реда от по 3-4 седалки. Филмът ми хареса горе-долу, но виждах по интересни начини за завършването му и развръзката, но и така става. Определено се виждаше при горенето на двете къщи в близък план, че това са малки макетчета и това малко ме разочарова. Иначе доколкото забелязах, филмът е сниман в нашия квартал :). За мене от трите български филма, които гледах тази седмица "Светът е голям.." си остава най-качествен. Пак разходка след филма до Орлов мост и автобус до вкъщи. Луната пътуваше заедно с мен и се доближаваше до пълнолуние. Тази нощ тя ме събуди точно в 00:00 като блесна в цялата си светлина от прозореца ми, за да напиша тези редове. Сега ше лягам, че утре ме чака път. Лека нощ!

сряда, 8 април 2009 г.

Времето днес

Събудих се точно в 3.18, а по радиото звучеше Юрая Хийп. Беше любимата песен на двама мои съученици от немската. Единият от тях се самоуби и до днес още не съм разбрал причината, а другата е в Германия и имаше афера с наркозависим кубинец. Помня, че навремето ме караха да им вадя текста. „She came to me one morning.....” Събудих се с чувството за несвършена работа и със спомените от вчерашния ден. Той започна с леличката на павилиона на спирката, която не можа да ми развали 50 лева, но ми даде вестниците за деня. Тя ми пази вестници и понеже съм редовен клиент се ползвам с уважение. Русата мацка в новото кафе също не можеше да ми ги развали и така провали сутрешното ми кафе и го отложи за след пътуването с градския оранжев 76. Пичът на клек шопа ми развали парите и ми приготви ароматна дълга Лаваца със сметана и принцеса със шунка и кашкавал, обилно поръсена със шарена сол. Цялото удоволствие за по-малко от 2 лева. Принцесите иначе никак не са евтини особено сутрин. Над клек шопа отново видях готините маратонки и реших, че днес ще е деня, в който ще си ги закупя. Платих тока и водата, възползвайки се от липсата на опашки в пощенския клон. До работа в трамвая пътувах с Нефертити. Почнах от отхвърлям задачките от деня и някак си неусетно стана обяд. Студентът не беше закусвал и отидохме в станалото ни вече любимо място за обяд с две имена. Ние си го знаем като „Мечата дупка”, а иначе вече носи името „Извора”. Там хапнах боб чорба и картофи по карабунарски. Питах сервитьора, дали готвачът не е от Карабунар, а той не ме разбра и се отказах да обяснявам. Облизах си пръстите от вкусните картофи и оставихме бакшиш на момчето, което се оплакваше, че всеки ден е на работа. Ходихме със Студента да си купя желаните маратонки, а той си взе две шапки с козирка. На Графа видях приятел от Студентски град, който не бях виждал от 4 години. Работил в радио и ме покани на концерт някоя вечер на алтернативна музика за ценители. Преди обяда дадох на DVD на Морската фея българския филм „Дзифт”, че не беше го гледала. Следобеда ме изкараха извън нерви разни жени. Първо по работа една доказа, че не умее да изслушва и да вниква в това, което и казвам, а си мели като развалена плоча. Като затворих телефона бях бесен и излязох от кожата си буквално. В същото време майка ми и жена ми избраха да ме търсят и си го получиха. Лош момент улучиха. Излязох на въздух да се отърся от проблемите и пих кафе отново. Пропаднаха плановете ми да гледам „Беднякът –милионер” в кино „Влайкова” и се прибрах с такси за по-малко от 30 минути в натоварения трафик. Вечерта не беше нищо особено като дори не изгледах мача от Шампионската лига до края и заспах. Времето днес ще бъде слънчево както вчера и утре и се очертава безоблачно. Навън София все още спи, а само малкият светъл прозорец говори за наближаването на деня. Добро утро!