сряда, 8 април 2009 г.

Времето днес

Събудих се точно в 3.18, а по радиото звучеше Юрая Хийп. Беше любимата песен на двама мои съученици от немската. Единият от тях се самоуби и до днес още не съм разбрал причината, а другата е в Германия и имаше афера с наркозависим кубинец. Помня, че навремето ме караха да им вадя текста. „She came to me one morning.....” Събудих се с чувството за несвършена работа и със спомените от вчерашния ден. Той започна с леличката на павилиона на спирката, която не можа да ми развали 50 лева, но ми даде вестниците за деня. Тя ми пази вестници и понеже съм редовен клиент се ползвам с уважение. Русата мацка в новото кафе също не можеше да ми ги развали и така провали сутрешното ми кафе и го отложи за след пътуването с градския оранжев 76. Пичът на клек шопа ми развали парите и ми приготви ароматна дълга Лаваца със сметана и принцеса със шунка и кашкавал, обилно поръсена със шарена сол. Цялото удоволствие за по-малко от 2 лева. Принцесите иначе никак не са евтини особено сутрин. Над клек шопа отново видях готините маратонки и реших, че днес ще е деня, в който ще си ги закупя. Платих тока и водата, възползвайки се от липсата на опашки в пощенския клон. До работа в трамвая пътувах с Нефертити. Почнах от отхвърлям задачките от деня и някак си неусетно стана обяд. Студентът не беше закусвал и отидохме в станалото ни вече любимо място за обяд с две имена. Ние си го знаем като „Мечата дупка”, а иначе вече носи името „Извора”. Там хапнах боб чорба и картофи по карабунарски. Питах сервитьора, дали готвачът не е от Карабунар, а той не ме разбра и се отказах да обяснявам. Облизах си пръстите от вкусните картофи и оставихме бакшиш на момчето, което се оплакваше, че всеки ден е на работа. Ходихме със Студента да си купя желаните маратонки, а той си взе две шапки с козирка. На Графа видях приятел от Студентски град, който не бях виждал от 4 години. Работил в радио и ме покани на концерт някоя вечер на алтернативна музика за ценители. Преди обяда дадох на DVD на Морската фея българския филм „Дзифт”, че не беше го гледала. Следобеда ме изкараха извън нерви разни жени. Първо по работа една доказа, че не умее да изслушва и да вниква в това, което и казвам, а си мели като развалена плоча. Като затворих телефона бях бесен и излязох от кожата си буквално. В същото време майка ми и жена ми избраха да ме търсят и си го получиха. Лош момент улучиха. Излязох на въздух да се отърся от проблемите и пих кафе отново. Пропаднаха плановете ми да гледам „Беднякът –милионер” в кино „Влайкова” и се прибрах с такси за по-малко от 30 минути в натоварения трафик. Вечерта не беше нищо особено като дори не изгледах мача от Шампионската лига до края и заспах. Времето днес ще бъде слънчево както вчера и утре и се очертава безоблачно. Навън София все още спи, а само малкият светъл прозорец говори за наближаването на деня. Добро утро!