събота, 11 април 2009 г.

Луната отиде на кино

Онази сутрин отново се събудих от същата песен " Жената в черно" на Юрая Хийп. Сякаш участвах във Филма "Groundhog day", където героят на Бил Мъри бе омагьосан да повтаря един и същи ден. Разликата при мен беше, че телефонът ми показваше 6.18 вместо предишното 3.18. Сигурно се чудите как така ме събужда тази песен. От две седмици насам спя на радио "Стар ФМ" - звездното радио :). Заспивам слушайки го и се събуждам от него. Явно тази песен действа по някакъв начин на мозъка ми и го събужда със асоцияцията, че вече е утро, а луната наднича срамежливо от прозореца ми. В края на тази седмица отново ходих на кино сам. Първо най-сетне успях да гледам "Беднякът милионер" в кино "Влайкова" срещу скромната сума от 3 лева. Не зная, дали знаете, но това кино е едно от малкото оцелели в София. Спомням си времето преди години, когато обиколих всички кина в нашата столица, и не пропусках нов филм. От кварталните кина като "Урвич" и това в Дървеница до лятното кино "Мир", Москва, Витоша, Рекс, Европа, Сердика, двете на Славейков, Изток и други. На повечето от тях по едно време започнаха да се появават надписите "Киното не работи" или "Киното в ремонт" и тогава се появи мултиплекса в НДК. Сега и той вече е в историята,а освен двете "Арени" и кината в двата мола останаха само "Домът на киното" и "Одеон", които са филмотечни кина, двата салона на "Европейския културен център" и кино "Влайкова", за което стана въпрос по-горе. А в Пазарджик нече няма нито едно кино. Такъв е случая с доста областни градове. Но да се върнем в София. Доколкото знам "Влайкова" е останало заради изричного желание на неговия собственик, записано в завещанието му, то да се ползва като кино. Намира се на улица "Цар Иван Асен ІІ" в близост до БФС. Като влязох се озовах в едно кафе, където четирима играеха билярд, а други 4 бяха седнали на кафе. Спомних си за предишен път в това кино, когато нямаше други желаещи освен мен да гледат даден филм, и се наложи да платя два билета по 2 лева, за да ми го пуснат само за мен. Този път видях, че са сложили от безжичните звънци, за да позвъниш на чичкото за киното. Иначе тоалетните, до които се стига по едни стълби в подземието, са разделени на "Тоалетна Кино" и "Тоалетна бар" ,а не на мъже и жени и се заключват, а ключ получаваш срещу билета за кино или ако си си поръчал нещо в бара. Малко са гнусни, но се чуват стъпките от минувачите по улицата. Един 88 годишен дядо със слухово апаратче обсъждаше с мен как може да няма хора за такъв филм, спечелил 8 Оскар-а. Съгласих се с него и отвърнах вежливо на опита му за разговор. Освен нас двамата филма гледаха и две приятелки, като едната явно беше от индийски произход. В киното има точно 6 реда седалки, като преди това явно са били 7, но един в средата е премахнат, за да може зрителите да си опънат краката напред (едно от малките удобства тук). Навсякъде имаше надписи "Пушенето забранено", а завесите на екрана не бяха дръпнати докрай и прожектирането на левия край не беше на бялото платно, а на червената завеса. Също в лявата страна имаше и едно триъгълно скъсано парче, което личеше по време на прожекцията. Под облегалките на седалките имаше залепени стари дъвки от предишни посетители. Явно и това е причината да не идват много хора тук, въпреки ниската цена на билета. Филмът страшно ми хареса. Препоръча ми го мой приятел, който наскоро изкара известно време в тази уникална страна (Индия). Преди филма мои колеги ми казаха, че филмът бил тъп и не си заслужавал. Само морската фея го похвали. Явно аз бях единствения, който още не го беше гледал. Хапнах дюнер за вечеря, който по цена беше голям, но за мене си беше среден акто размер. Замислих се за турския емигрант в Германия, който го е измислил през 1962 година. Но да се върна на филма. Единственото нещо, което ме изуми, бе въпросът за най-висока сума, който в България би бил някъде в началото на "Стани богат", но явно в Индия минава за труден. Поне така си мисля. Тримата мускетари са доста познати на българската публика. Всичко в този живот се случва с определена причина. С този лайтмотив излязох от киносалона и се разходих из малките улички край Орлов мост, за да осмисля нещата. Беше ми хубаво в топлата вечер, а луната се прокрадваше през облаците и надничаше любопитно надолу. Прибрах се с автобус. На следващия ден ходих да гледам "Хиндемит" в малкия салон на европейския културен център. Отново броят на зрителите беше четири, а имах чувството, че сезалките от малката зала са взети от мултиплекса. Определено са по-удобни от тези в другата зала. Имаше само 4 реда от по 3-4 седалки. Филмът ми хареса горе-долу, но виждах по интересни начини за завършването му и развръзката, но и така става. Определено се виждаше при горенето на двете къщи в близък план, че това са малки макетчета и това малко ме разочарова. Иначе доколкото забелязах, филмът е сниман в нашия квартал :). За мене от трите български филма, които гледах тази седмица "Светът е голям.." си остава най-качествен. Пак разходка след филма до Орлов мост и автобус до вкъщи. Луната пътуваше заедно с мен и се доближаваше до пълнолуние. Тази нощ тя ме събуди точно в 00:00 като блесна в цялата си светлина от прозореца ми, за да напиша тези редове. Сега ше лягам, че утре ме чака път. Лека нощ!