Събота сутрин тръгнах рано, за да избегна трафика по магистралата. Може би и поради тази причина липсваха стопаджии, които да кача. Спомних си за младежа от Казанлък, който качих преди седмица на стоп, който през есента отиваше да учи в Германия. Вместо Анук слушах Юръп от 88 година и неусетно стигнах до първата си спирка на мотела в Ихтиман, където изпих чаша ароматно кафе. На паркинга имаше само три коли, от които две с испанска регистрация с много багаж. Видях ги с цялото им домочадие на удобните фотьойли. Спрях и в Пазарджик, за да взема джентълмена за компания. По магистралата чак до Стара Загора беше много спокойно и не се налагаше да изпреварвам, а с поддържане на постоянна скорост от 130 км. взех разстоянието за добро време. В края на Нова Загора спряхме за кафе и чай. Заведението явно беше ново и къдрав младеж ни пита откъде сме. Тоалетните обаче не бяха първа хубост. Продължихме пътя си и след Сливен отбихме за Ямбол. Пътят е нов и хубав и липсват много коли. Още в началото му над главите ни прелетя царски орел. Знаех, че около Сливен е неговото местообитание,но не вярвах, че ще го видя толкова отблизо. Към 12 и нещо стигнахме Ямбол, град в Южна България, който е самостоягелна градска община, а селата му са в Община Тунджа, чиято администрация също се намира в Ямбол. Друг подобен случай има в Добрич, където е община Добрич и община Добрич селска. Тъпа работа според мен, ама явно взимат повече пари за двата града по този начин. Прекосихме Тунджа, която има два ръкава тук и скоро стигнахме до целта си. Вечерта спахме в уютен апартамент в ниска кооперация накрая на града. Сутринта решихме да се поразходим по улиците на града, защото джентълменът идваше тук за първи път. Улиците бяха почти пусти и освен голямото пространство по пешеходната алея, безистена, джамията и църквата друго не го впечатли. Намерихме едно заведение с масички отвън и пихме готино кафе в странни издължени чаши. Изборът от заведения тук не е като в Пазарджик, но забелязах, че работи голям мол, но не влязохме да го гледаме. Пак поехме на път като този път спряхме в другия край на Нова загора в "Къщата на занаятите". Виждал съм я десетки пъти както и табелките за нея, но за първи път спрях, за да видя, какво представлява. Имаше много хубави неща вътре. Купих си туристически справочник за Нова Загора, а джентълмена малко троянска керамика. Следващата ни спирка бе колодрума до жп гарата в Стара Загора. Там обядвахме в чудесно ново заведение с маси навън, носещо името "Грийн" и собственост на Петко Петков от Синитево, станал легенда на футбола в Стара Загора. Общината е вложила доста средства за Колодрума и той изглежда много добре. На новоизграденото изкуствено мини игрище имаше турнир, посветен на годишнината от единствената шампионска титла на Берое. Там се видях с гуруто и с добронамерения. И двамата не бях виждал отдавна. От Стара Загора излязох по стария път, където вече няма нито трафик, нито полицаи. Това личеше в затворена бензиностанция и ресторант, обявен за продажба, където преди не можеха да се намерят места. На излизане от едно село имаше само една баба, която продаваше зеленчуци, а преди да пуснат новия участък на магистралата тук гъмжеше от народ. Какво огромно влияние има пътя...В Пазарджик стигнах за второто полувреме на мача Хебър - Пирин 2001. Малко хора на стадиона в това хубаво време, и ново равенство в края, както и пикаещ до оградата резервен състезател на гостите, който не се притесняваше, че го прави по време на мач. Вечерта ходих да видя нов ресторант в град Септември, носещ името "Секвоите". Хареса ми как е направено и най-вероятно ще го посетя отново. На сутринта поех към София и оставих колата на паркинга. До центъра слязох с такси. Още като влядох в жълтата кола получих бонбон и възможност да си избера късметче. Падна ми се Любов. Питаха ме за предпочитана радиостанция, музика и маршрут и списание за четене. Това е уникално такси. Може да се плати и с кредитна карта, а по време на пътя може да ползваш лаптоп с Интернет, бинокъл, фотопарат, да гледаш ди ви ди и куп други неща, написани на лист като меню. Определено това даде нов тласък на деня и вяра, че нещата в сферата на услугите може да са различни. На същия и на следващия ден ми се наложи често да ползвам такси и установих, че кризата им се е отразила доста, адресите са намелели, а един който ме закара до летището вместо предварително поисканите 10 лева си задържа 15, защото после се връщал празен към центъра. Дадох му още 5 лева и ме изчака да свърша и ме върна, но не ми се говореше с него, а той ми разправи своята житейска история и за измамниците таксиджии. Каква наглост! Срещата ми с херолд от Колидж ъф Армс - Лондон бе събитието на седмицата. Това е втория херолд, с когото се запознавам. Другият бе в Лондон на място в тяхната институция. Повече за това ще пиша друг път. Вторник вечер моите любимци от Ливърпул ме зарадваха със страхотна игра и малко не им достигна да отидат на полуфинал, но всички без мен ги бяха отписали предварително, без да знаят на какво са способни. Тази седмица откъм работа беше доста ползотворна с две срещи в хотели и много отметнати задачи. Видях се три пъти с бероеца, който се беше върнал от Германия за седмица и с главния редактор на обяд и изкарахме хубаво. Седмицата завърши в Страф на Попа с Приятеля на Разпети петък, който поне пет пъти празнувах в Панагюрище преди години. Винаги на този ден вали и има панаир в средногорския град. Пожелавам на всички весели празници!
Няма коментари:
Публикуване на коментар