Първи октомври е ден на българската поезия, въпреки че международният ден на поезията се отбелязва на 21 март. На този ден своята 30 годишнина празнува и дружеството на пазарджишките писатели и поети. Затова реших в моя месец да го отбележа като разровя старите овехтели тефтери и да Ви споделя една моя поетична творба, написана преди 20 години, именно през месец октомври:
На днешната дата всички се надпреварват да успеят да излъжат поне един човек, за да са удовлетворени. Други пък лъжат през цялото време на годината и този ден не е по-различен от останалите, но поне този път им прощават лъжите. Най-лесно се лъже рано сутрин, докато набелязаният човек още спи или е сънен и не осъзнава нито кой ден е, нито пък къде се намира. По този начин поне мен са ме лъгали, че е дошъл някой човек, че навън има сняг, че вали дъжд, че има пожар и какво ли още не. Аз много рядко успявам да излъжа някой, а и това никога не е била моя цел, защото си признавам, че не умея да лъжа. Почти винаги ме хващат.
За разлика от мен пък мой съквартирант преди години ми спретна най-страхотната лъжа и реших днес да я споделя с вас. Той знаеше, че излизам с едно момиче и ми пусна на днешната дата следното съобщение на пейджъра (тогава бяха модерни): "Бременна съм. Трябва да поговорим!" Името ще го спестя, но аз се хванах. Омекнаха ми колената и звънях в компанията, която обслужваше пейджърите, за да попитам какъв глас е оставил съобщението и разбрах, че това е било женски глас. После разбрах, че съквартирантът ми е наказал негова колежка да се обади. Същата година получих съобщение, че ми се е родил племенник, който носи същите две имена като моите, което си беше истина. Радостта от това събщение на пейджъра бе помрачена от другото съобщение. Вечерта почуках на вратата на съответното момиче точно преди 11 години, за да поговорим. Тя бе по-изненадана и от мен от това и тогава разбрах, че са ме излъгали, а чак по-късно разбрах кой го е сторил. През следващите години той бе подготвен, че ще се опитам да му го върна и така не успях да го излъжа. Няма да мога и днес...
На днешният ден освен моят племенник празнува също така и друг мой племенник и още 6 други познати и приятели. Те не лъжат, а са весели и шеговити и това си мисля, че трябва да е идеята на днешния празник и да цари весело настроение и шегите и лъжите да бъдат премерени и готини. Вече чух как са били излъгани някои мои познати и се смях от сърце.
Днес всички медии се опитват да пускат невероятни новини, но въпреки това доста хора се хващат и вярват. Иначе 1 април е 91-ият ден в годината според григорианския календар (92-и през високосна). Остават 274 дни до края на годината. Това казва Уикипедия, а ето какво написа Дарик Радио преди две години позовавайки се на БГНЕС за това как празнуват деня в различни страни:
"Първият ден на април е посветен на шегата. Едни приписват раждането на празника на Древен Рим, където в средата на февруари (а не в началото на април) празнували празника на Глупаците. Има и друга версия – на неаполитанския крал Монтерей му поднесли по случай спирането на земетресението, риба. След година владетелят поискал точно същата риба. Такава не намерили и готвачът приготвил друга, която много приличала на предишната. И макар че кралят познал подмяната, той не се разгневил, а дори се развеселил. Оттогава станали обичайни шеги и лъжи на 1 април.
В различните страни Денят на смеха носи своя национален колорит. Във Франция наричали този обичай "априлска риба". Произходът му свързвали с времето на Карл IX, който през 1564 година издал ордонанс, предписващ да се пренесе началото на годината от 1 януари на 1 април. На следващата година много от поданиците на краля изпратили на своите приятели новогодишни поздравления и подаръци през април - в знак на протест, или оставайки верни на традицията. Слънцето тогава се намирало в съзвездието Риби и французите сметнали, че наименованието "априлска риба" е напълно достойно за подобни шеги. Традицията още е жива.
В Англия 1 април е Ден на всички глупаци. От полунощ до 12 часа на обяд на 1 април всеки може да се шегува, надсмива, разиграва своите приятели и познати. Този, който се хване на въдицата, посрещат със смях и викове: "Априлски глупак!" Една от най-големите първоаприлски лъжи, за която още се помни, станала в Лондон през 1860 година, когато няколко стотици английски джентълмени и лейди-та получили покани да отидат на "ежегодната тържествена церемония по измиването на белите лъвове, която ще се състои в Тауер в 11 часа сутринта на 1 април".
Във Финландия денят на шегата и лъжата е градски обичай, но се е разпространил и сред селяните, попивайки самобитния хумор на селските ергени. Свързан е със стария селски обичай да пращат децата да изпълняват шеговити поръчения по време на сериозна селска работа - когато се мели зърното, колят животните. Пращали децата до съседния двор да вземат несъществуващ инструмент - стъклени ножици, ъгломер за тор. Съседите уж си "спомняли", че са дали инструмента на друг, и детето тръгвало към следващия двор.
В Германия и Австрия смятат 1 април за нещастен ден, а хората, родени на този ден за хора, без късмет. Според преданието в този ден бил роден Юда - предателят и именно на 1 април сатана бил низвергнат от небето. В селата не работели, не започвали нови неща, не пускали домашните животни навън. Възрастните и децата се лъжели взаимно, пращайки се да изпълняват неизпълними заръки (например, да купят от аптеката мас от комар).
В древността първи април отбелязвали само ирландците. Дедите ни забелязали, че април е непостоянен, времето е колебливо и често се мени. В желанието си за веселие нарекли първият му ден – ден на лъжата, закачката и хумора. Мнозина „ще се хванат”, когато някой хитрец ги изпрати, както се казва, за "зелен хайвер", но такава е традицията."
През годините в различни мои връзки момичета и жени са ме молили да ги излъжа, но аз не съм го правел, после иди доказвай, че жените винаги искали истината. Не мога да лъжа насила. Просто не ми идва отвътре. Досега съм се стремял да бъда прям, открит и откровен, е ще призная, че съм премълчавал някои неща, а при опит да излъжа винаги съм бил хващан. Затова не експериментирам повече. Накрая ще завърша този пост с една подходяща за случая песен и ще ви пожелая Весели Великденски празници!
Вече е средата на януари, а аз още не съм се снабдил с работен календар в стаята си в офиса. Ползвам стар от миналата година, на който има и месец януари. Не зная дали сте забелязали, но тази година заради кризата фирмите ограничиха рязко разходите си за календари, календарчета и сувенири покрай Коледа и Нова година. Повечето фирми направиха малко бройки и те не стигнаха до всеки. Най-потърпевши са най-вече роднини на работещите във фирмите, които всяка година си получаваха своята безплатна доза от календари. Това бе и причината календарите по книжарниците да застояват. Този януари тенденцията е различна. Все повече хорат плащат пари в книжарници и по сергии и будки, за да се снабдят с ценния календар. В събота дори видях двама полицаи да си купуват календари на Славейков. Някои от най-хубавите календари са вече изчерпани. Има хора, които слагаха календар във всяка стая у дома си, а също така и в офиса и къде ли още не. Защо е тази мания винаги да следим дните, седмиците и месеците. Ако няма календар на стената или настолен на бюрото, няма ли да се оправим? Все пак календар има на всеки компютър и мобилен телефон. По-добре ли се чувстваме, когато местим червеното прозорче надясно и надолу по датите всеки ден от работния календар? Или най-важни са снимките, пейзажите, логата на фирми, които правят живота ни по-цветен? Нямам еднозначен отговор, но мога да кажа, че от 100 хотела, с които работя, получих календар само от Central park и него подарих на майка ми, защото и тя е от хората, които очакват да я снабдявам с такива блага. Тази седмица мисля да си купя хубав календар и да освежа стаята. Дано плановете ми не бъдат провалени. Ето и малко повече за календара от Уикипедия: "Календар означава система за свързване на дати с дни. Датите обикновено се базират на движението на астрономически обекти. Календарът може също така да бъде приспособление (често от хартия), което описва тази система (например настолен календар). Терминът се използва и в значение на последователност от планирани събития (например културен календар).
Думата идва от латинското calendae, което обозначава първия ден от месеца." Хайде на календарите, народе! Не останаха...
Не зная кой е измислил този слоган (девиз) за реклама на България като туристическа дестинация, но мога да кажа, че идеята определено ме грабна. Клипът също ми харесва и затова го слагам и тук. Сетих се за него, защото през изминалите две седмици имаше доста дни на отворени врати.
На 13 септември посетихме БНТ, където Деня на отворените врати се превръща в традиция. Досега бях влизал само веднъж в националната телевизия по повод филма за село Ветрен дол и то само до кафето, където обсъждахме разни неща за филма, който цели да покаже как в едно населено място съжителстват различни хора от различни националности и етноси в разбирателство. Този път заведохме дъщеря ми. Чакахме доста време на опашката и тогава ни извикаха през служебния вход, защото сме с малко дете. Качихме се на втория етаж и се оказа, че само той е отворен за публика. Влязохме в студио 6, в гримьорната на водещите, студио на Времето и още няколко студиа и работни помещения с доста техника. Повечето хора се лутаха и търсеха къде да се покажат по телевизията. Нашата цел бе друга. Искахме да усетим атмосферата на телевизията. Доста по-различна е от моите три работни дни в Канал 3. Разгледахме изложбата в коридора, която показваше какво се е случвало в телевизията през изминалите 50 години. Беше ни доста интересно, а и Калина седна на пулта и започна да подбира новините за емисията:) Снимки може да видите тук: Калина в БНТ
За първи път в България футболен клуб (Черноморец - Бургас) направи ден на отворени врати и с това влезе в историята. Интересът бе голям и се чудя защо ЦСКА и Левски не правят подобно нещо. Срещал съм доста чужденци в София, които искат да видят стадионите в града и са готови да си платят за това, но явно нещата ще станат бавно, като гледат един от друг и копират, а не се сещат за това сами.
Преди да роди жена ми ходихме на друг подобен ден преди две години в болница "Шейново", който имаше за цел да запознае бъдещите майки с обстановката и да ги успокои, че няма нищо страшно при раждането и престоя им в болницата. Тогава отново бях очарован от професионализма на работещите там.
В Техническия университет в Мюнхен правят ден на отворените врати на 24 октомври, където деца ще могат да се запознаят с функциите на iphone и с други технически новости. Добре, че беше Влади да го напише във facebook.
Ден на отворените врати имаше и на празника на София в Район Слатина, което също ме зарадва като факт, въпреки че не успях да присъствам.
Такъв ден се е провел и през април тази година за първи път в БНБ , като посетителите са имали възможност да си отсекат и сувенирна монета и да седнат на стола на управителя. Защо тогава никой не ми каза :(
Сигурно има още доста такива начинания, но си мисля, че през тази година те бяха повече от всякога и според мен така трябва и да бъде. Нека отворим вратите и сърцата си и да поканим хората вътре!
Събудих се точно в 3.18, а по радиото звучеше Юрая Хийп. Беше любимата песен на двама мои съученици от немската. Единият от тях се самоуби и до днес още не съм разбрал причината, а другата е в Германия и имаше афера с наркозависим кубинец. Помня, че навремето ме караха да им вадя текста. „She came to me one morning.....” Събудих се с чувството за несвършена работа и със спомените от вчерашния ден. Той започна с леличката на павилиона на спирката, която не можа да ми развали 50 лева, но ми даде вестниците за деня. Тя ми пази вестници и понеже съм редовен клиент се ползвам с уважение. Русата мацка в новото кафе също не можеше да ми ги развали и така провали сутрешното ми кафе и го отложи за след пътуването с градския оранжев 76. Пичът на клек шопа ми развали парите и ми приготви ароматна дълга Лаваца със сметана и принцеса със шунка и кашкавал, обилно поръсена със шарена сол. Цялото удоволствие за по-малко от 2 лева. Принцесите иначе никак не са евтини особено сутрин. Над клек шопа отново видях готините маратонки и реших, че днес ще е деня, в който ще си ги закупя. Платих тока и водата, възползвайки се от липсата на опашки в пощенския клон. До работа в трамвая пътувах с Нефертити. Почнах от отхвърлям задачките от деня и някак си неусетно стана обяд. Студентът не беше закусвал и отидохме в станалото ни вече любимо място за обяд с две имена. Ние си го знаем като „Мечата дупка”, а иначе вече носи името „Извора”. Там хапнах боб чорба и картофи по карабунарски. Питах сервитьора, дали готвачът не е от Карабунар, а той не ме разбра и се отказах да обяснявам. Облизах си пръстите от вкусните картофи и оставихме бакшиш на момчето, което се оплакваше, че всеки ден е на работа. Ходихме със Студента да си купя желаните маратонки, а той си взе две шапки с козирка. На Графа видях приятел от Студентски град, който не бях виждал от 4 години. Работил в радио и ме покани на концерт някоя вечер на алтернативна музика за ценители. Преди обяда дадох на DVD на Морската фея българския филм „Дзифт”, че не беше го гледала. Следобеда ме изкараха извън нерви разни жени. Първо по работа една доказа, че не умее да изслушва и да вниква в това, което и казвам, а си мели като развалена плоча. Като затворих телефона бях бесен и излязох от кожата си буквално. В същото време майка ми и жена ми избраха да ме търсят и си го получиха. Лош момент улучиха. Излязох на въздух да се отърся от проблемите и пих кафе отново. Пропаднаха плановете ми да гледам „Беднякът –милионер” в кино „Влайкова” и се прибрах с такси за по-малко от 30 минути в натоварения трафик. Вечерта не беше нищо особено като дори не изгледах мача от Шампионската лига до края и заспах. Времето днес ще бъде слънчево както вчера и утре и се очертава безоблачно. Навън София все още спи, а само малкият светъл прозорец говори за наближаването на деня. Добро утро!
