Стинг и Шаги заредиха античния театър в Пловдив с модерни ритми

Няма как да ми омръзне да ходя на концерти на Стинг. Всеки път има нещо различно, нещо ново. Дали ще е нов прочит на стара песен или дует с Шаги, което едва ли си е представял някой, когато е слушал култовата "Oh, Carolina" през 1993 година или когато Стинг дойде за първи път в България през 1996.

Въпреки, че се бях отказал да ходя на точно този концерт поради изчерпани билети и високи цени, съдбата отново се намеси и намери начин да ме прати пак под звуците на моя любим изпълнител. В случая в ролята на добрия ангел се оказа колежка от Пловдив с името Радост, която действително донесе радост в юнската вечер при втория концерт на Стинг в южния град. По пътя от София до Пловдив слушах в колата новия албум на Стинг и Шаги, който си бяхх купил две седмици преди концерта и знаех новите песни почти наизуст.

Въпреки, че вече бях гледал и Фиш и Мерилиън на тази сцена в онази вечер всичко бе различно. Природата се беше постарала да насити небето с облаци, цветове и залез, а луната кротко гледаше случващото се на пловдивската сцена. Градът и Родопите като фон на музиката бяха нещо забележително и придадоха допълнително вълшебство на изпълненията.

Малко странно ми беше, че концертът започна по светло, но така бързо се ориентирах в музикантите, сред които бе и моят любимец Доминик Милър, който имах шанса да гледам в София месец по-рано. С него беше и синът му Руфъс, който беше в София и на предишния концерт на Стинг в Арена Армеец. Бях гледал кадри на живо и снимки от първия концерт предишната вечер, но сега всичко беше различно, защото бях там. Макар да знаех списъка с песните, при слушането им отново настръхвах и отново преживявах всичко, потапяйки се в уникалната музикална и светлинна атмосфера.

Мнозина смятат, че на това място би било по-подходящо Стинг да изнесе акустичен концерт или поне със симфоничен оркестър, както направи през 2011 на стадион "Георги Аспарухов" в столицата, а чух и доста критики, че не мръднал от квадрата на сцената, където свири и пя, но за мен тези неща са незначителни и не развалят общото мое настроение и усещане за шоуто.

Сега е време да публикувам и сетлиста, който видях в инстаграма на Шаги, след като го последвах. Сами ще видите, че разнообразието е голямо и тези 24 песни са подарък и от двамата изпълнители:

Чух също така и доста разочаровани фенове, за които присъствието на Шаги е било неуместно, но лично за мен той се вписа добре и не прекаляваше така, че да развали добрите композиции и всичко бе добре балансирано. От друга страна неговите хитове, закачки с публиката и разхождането му по цялата сцена създаде нужното весело настроение в юнската вечер и аз също приемах всичко с усмивка и радост. Оказа се, че  той е доста по-активен от Стинг в социалните мрежи и благодарение на това видях как той се разхожда по пистата на летище Пловдив на път за самолета и към следващата спирка на турнето: Атина. Не мисля, че е нужно да преразказвам концерта, а само ще пусна като завършек едно мое видео, за да усетите атмосферата, а аз вече с нетърпение очаквам следващия концерт на Гордън Съмнър - Стинг в България...

Европа беше тук!

Така както се помни първата любов, така помня и аз първата си любима рокгрупа. Влюбих се някъде в края на 80-те и всичките ми спомени нахлуват заедно с думите на всяка песен на Юръп. Не помня, дали знаех още от самото начало какво значи името им, но музиката ме докосна. С нея преживявах първото си влюбване. Изборът беше мой и за двете. С нея пътувах до тогавашния Съветски съюз, за да играем народни танци. Бяхме на дискотека и тогава чух за първи път шведската група и ме грабна. За първи път видях и въртяща се топка със стъкълца, отразяващи светлините в унисон с музиката. За подарък от домакините получих значка на Юръп и касетка, на която от едната страна беше записан албума от 1986 The final countdown, а от другата този от 1988 Out of this world. Наистина бях извън този свят и всичко бе много вълшебно. Няма да забравя нощта, в която си пуснах касетката. На чуждо място, загледан в нощта, която надничаше през прозореца, влюбен безнадеждно в по-голямо от мен момиче и наслаждаващ се на всяка нота на талантливите музиканти, които не спирах да слушам и чиято касета подарък с тяхна снимка вместо обложка, не спирах да обръщам.

Години по-късно имах късмета да ги видя на живо на площада в Ловеч и отново бях очарован. Излишно е да казвам, че имам всеки техен албум, а интересното е, че тези до 1992, когато след Prisoners in paradise те се разделят, ги имат на касети и ги слушам в колата, а новите от 2004 насам са на дискове и вече ги слушам на компютъра. След концерта в Ловеч през 2007 не можах да заспя и цяла нощ слушах техни неща. Същото бе и сега...

Новината, че Europe the band, под това име се подвизават сега симпатягите, идват за втори път в България и то в София, ме зарадва и още на първия ден, щом пуснаха билетите, се снабдих с такъв. Всеки ден го поглеждах и броях дните до снощи.

За първи път отивах на концерт сам и дори закъснявах, но бях учуден, че няма тълпи пред зала "Фестивална", в която също за първи път посетих концерт. Подгряваща група бе "Аналгин" със Звезди Керемедчиев, познат и като вокал на "Ахат" (все в групи с буквата "А" участва) и въпреки, че нямах нужда от хапче за глава, техните изпълнения ми дойдоха добре, и дори това, че Звезди сбърка Фестивална с Универсиада, не успя да развали нагласата. Бях на два метра от сцената и само си представях как на нея ще стъпят моите любимци. Чуха се коментари около мен, дали заради мача Швеция - Англия, те няма да претупат концерта и да ходят да си гледат срещата от Европейското. Разбира се, това не се случи. Европа бяха тук снощи и бяха на ниво.

Точно в 21:12 те се появиха на сцената на фона на обложката на новия си албум Bag of bones, който успях да си купя точно преди концерта, и забиха три парчета от него. От тях бях слушал само едно парче, но и другите си ги биваше. Концертът мина на един дъх и изпълниха по едно парче от всеки техен албум, а аз пях с цяло гърло заедно с един приятел на бивш колега, който се оказа също толкова голям фен на Джоуи Темпест и компания, и когото срещнах случайно в залата. Емоцията беше много силна, а всяко начало на тяхна песен ме караше да се усмихвам и да се радвам. Нямаше китарни сола или шоу на барабаните, а не беше и нужно. Нямаше помпозност и надменност, а истинско раздаване и много любими песни. Джоуи си беше направил труда да научи няколко думи на български, сред които бяха: "Благодаря.", "Страхотни сте!", "Как сте тази вечер?" и "Ще се видим отново."
За бис изсвириха две песни като Last look at Eden премина в The final countdown и всички свърши малко преди 23 часа.

Като се прибрах ушите ми кънтяха, а гърлото ме болеше, но бях безкрайно щастлив и отново си пуснах няколко техни песни, а за това, коя да пусна тук, изборът ми беше много труден. Не е трудно да се отгатне какво ще слушам в следващите няколко дни.
Слушайте и вие, за да чуете.... Bring it all home...with Europe.

Thank you for coming along!




Снимка: Пепо Енчев

Юни

Вече е юни, а аз съвсем бях забравил за този блог и не съм писал от ноември, а нещата, които се случиха през този половингодишен период, заслужават да бъдат описани. Щ есе постарая да вляза в час и да отделя време да напиша по няколко думи за всяко мое любимо цанимание.
Дерзайте!