Брайън Адамс - директно от сърцето

Когато ходиш често на концерти неизбежно се сблъскваш с онзи момент, когато напускайки залата или стадиона, съжаляваш, че не си чул любима твоя песен.

За мое щастие това не се случи на концерта на Брайън Адамс в София на 11 октомври, който бе и последен за европейското му турне тази година.

Отново беше вторник вечер и се радвах на билета си, защото преди 10 години не успях да отида на негов концерт в Зимния дворец и сега щях да го гледам за първи път на живо.

Не вярвах, че късметът ми ще проработи отново и че ще мога да бъда на метри от изпълнителя на втори ред от правостоящите в Арена Армеец. Признавам, че не съм луд фен на Адамс, но през годините съм харесвал много негови песни. Но не съм вярвал, че ще чуя всяка една на живо и то изпълнена перфектно.  Едва след концерта разбрах, че е открил и негова фото изложба в центъра на нашата столица.

През деня видях в неговия инстаграм снимка на българския пропусквателен пункт откъм Сърбия и се учудих, че пътува с кола, а дори мисля, че и той шофираше. Това беше първи знак за това колко земен и естествен е той и че предстои нещо страхотно.

За мое щастие очакванията ми бяха надминати като профучаващ спортен автомобил в скоростна лява лента на магистрала. Въпреки, че доста мои познати и приятели бяха заявили, че ще ходят на шоуто, в залата не видях нито един от тях, а в началото при вида на толкова празно място на терена точно в 20:00 часа, дори се притесних, че няма да се напълни. Придвижих се безпрепятствено до самата сцена, което се оказа много добър ход, а и този път за разлика от други концерти, нямаше отделена с ограда част на правостоящи пред самата сцена.

На самата стена стоеше плакатът на турнето, където Брайън е обхванат от женски ръце. При по-внимателно вглеждане се виждаха движения на очите, изплезване и други ефекти, които показаха чувството му за хумор, а в 20 часа и 20 минути той излезе и стартира ударно концерта, който продължи над два часа.

Освен парчетата от новия албум останалите песни се знаеха наизуст от публиката и това направи комуникацията между изпълнителя и аудиторията много лесна и приятна. Оказа се, че без да се усетя, аз също си припявах заедно с бенда.

Няма да се спирам на всяка отделна песен, защото има места, откъдето може да се види детайлно сетлиста на шоуто, но при песента Everything I do, I do it for you си спомних за безбройните блусове, изтанцувани на тази песен и понеже тя е по-дълга от стандартните, а и има момент, където сякаш свършва, има пауза и после пак продължава, имаше доста весели моменти с моите партньорки тогава. Но да не се отплесвам повече.

С две думи Брайн Адамс ме впечатли. Изпълни сам и песните дуети с известни негови колеги, а накрая с кухарката и невероятния си глас, подпомаган от устна хармоника, той окончателно завладя залата и апотеоз на всичко това бе последната моя най-любима песен, която той изпълнява със Стинг и Род Стюърт All for Love, когато залата бе пълна със светлина от мобилни телефони и от емоцията на неговия последен концерт от европейското турне.

Един незабравим великолепен концерт, който идваше директно от сърцето и със сигурност ще остане там...

Когато има защо

Няма по подходящо заглавие за третия студиен албум на Белослава, а също така няма по-голяма причина за посещение на концерта, на който тя го представи.

Когато има защо, Белослава пее и се раздава.
Когато има защо, Белослава споделя и чувства.
Когато има защо, Белослава ни омагьосва.
Когато има защо, Белослава е на сцената...

Не мога да скрия, че я харесвам още от дебютния и сингъл "Между две луни" и че си купих касетката на първия албум "Улици" и тя звучеше в моя уолкмен докато се разхождах из софийските улици :) Годината бе 2001, а цветът на албума бе предимно оранжев като детството. 9 песни и малко повече от половин час ми бе достатъчен, за да се потопя в музиката на бялата слава.

Вторият албум "Слушай ме" се появи в края на 2005 и началото на 2006 и нямаше как да не се подчиня на апела му. Дискът бе розов и с пеперуди и песните бяха повече от добри, нищо, че бяха фатални на брой (13). Клиповете също ме грабнаха, а настроението бе лежерно и приятно.

И ето, че дойде време за третия албум. Той е лилав, но не само цветът е лилав. Концертът също имаше един такъв на цвят уют. Песните са 17 и се вижда, че има градация и в пряк и преносен смисъл :) Всяка една от тях е като филма 17 мига от пролетта, а именно през пролетта ги чухме всичките. Пристигнали по-рано в зала "България", която се слави като зала с най-добра акустика още от построяването и през 1937, видяхме на сцената един DJ с тъмни очила, който половин час пускаше готини мелодии като сред тях беше и тази от теглене на тиража на Тотото.

Белослава се появи сияеща, усмихната и облечена в дълга черна рокля с бяла яка и бели ръкавели. В продължение на вечерта, песен след песен тя сваляше по нещо от себе си и го раздаваше на публиката така както и правеше с песните си.

Беше ми изненадващо да видя Емил Костадинов на неин концерт, а няколко реда пред мен бяха още и Мария Илиева и куп други български изпълнители.

Няма да се спирам подробно на сетлиста и на изпълнителите, защото Нуша много добре го е написала тук.

Изпълнителката е споделила мнението си за албума пред avtora.com тук и най ми харесва, че тя мечтае за простички неща. Затова всичко е толкова ясно и лесно и добро.

Като завършек ще кажа само, че нямат значение годините, разстоянията и местата, където се срещаме, когато има защо, а с Белослава винаги има защо...

Европа беше тук!

Така както се помни първата любов, така помня и аз първата си любима рокгрупа. Влюбих се някъде в края на 80-те и всичките ми спомени нахлуват заедно с думите на всяка песен на Юръп. Не помня, дали знаех още от самото начало какво значи името им, но музиката ме докосна. С нея преживявах първото си влюбване. Изборът беше мой и за двете. С нея пътувах до тогавашния Съветски съюз, за да играем народни танци. Бяхме на дискотека и тогава чух за първи път шведската група и ме грабна. За първи път видях и въртяща се топка със стъкълца, отразяващи светлините в унисон с музиката. За подарък от домакините получих значка на Юръп и касетка, на която от едната страна беше записан албума от 1986 The final countdown, а от другата този от 1988 Out of this world. Наистина бях извън този свят и всичко бе много вълшебно. Няма да забравя нощта, в която си пуснах касетката. На чуждо място, загледан в нощта, която надничаше през прозореца, влюбен безнадеждно в по-голямо от мен момиче и наслаждаващ се на всяка нота на талантливите музиканти, които не спирах да слушам и чиято касета подарък с тяхна снимка вместо обложка, не спирах да обръщам.

Години по-късно имах късмета да ги видя на живо на площада в Ловеч и отново бях очарован. Излишно е да казвам, че имам всеки техен албум, а интересното е, че тези до 1992, когато след Prisoners in paradise те се разделят, ги имат на касети и ги слушам в колата, а новите от 2004 насам са на дискове и вече ги слушам на компютъра. След концерта в Ловеч през 2007 не можах да заспя и цяла нощ слушах техни неща. Същото бе и сега...

Новината, че Europe the band, под това име се подвизават сега симпатягите, идват за втори път в България и то в София, ме зарадва и още на първия ден, щом пуснаха билетите, се снабдих с такъв. Всеки ден го поглеждах и броях дните до снощи.

За първи път отивах на концерт сам и дори закъснявах, но бях учуден, че няма тълпи пред зала "Фестивална", в която също за първи път посетих концерт. Подгряваща група бе "Аналгин" със Звезди Керемедчиев, познат и като вокал на "Ахат" (все в групи с буквата "А" участва) и въпреки, че нямах нужда от хапче за глава, техните изпълнения ми дойдоха добре, и дори това, че Звезди сбърка Фестивална с Универсиада, не успя да развали нагласата. Бях на два метра от сцената и само си представях как на нея ще стъпят моите любимци. Чуха се коментари около мен, дали заради мача Швеция - Англия, те няма да претупат концерта и да ходят да си гледат срещата от Европейското. Разбира се, това не се случи. Европа бяха тук снощи и бяха на ниво.

Точно в 21:12 те се появиха на сцената на фона на обложката на новия си албум Bag of bones, който успях да си купя точно преди концерта, и забиха три парчета от него. От тях бях слушал само едно парче, но и другите си ги биваше. Концертът мина на един дъх и изпълниха по едно парче от всеки техен албум, а аз пях с цяло гърло заедно с един приятел на бивш колега, който се оказа също толкова голям фен на Джоуи Темпест и компания, и когото срещнах случайно в залата. Емоцията беше много силна, а всяко начало на тяхна песен ме караше да се усмихвам и да се радвам. Нямаше китарни сола или шоу на барабаните, а не беше и нужно. Нямаше помпозност и надменност, а истинско раздаване и много любими песни. Джоуи си беше направил труда да научи няколко думи на български, сред които бяха: "Благодаря.", "Страхотни сте!", "Как сте тази вечер?" и "Ще се видим отново."
За бис изсвириха две песни като Last look at Eden премина в The final countdown и всички свърши малко преди 23 часа.

Като се прибрах ушите ми кънтяха, а гърлото ме болеше, но бях безкрайно щастлив и отново си пуснах няколко техни песни, а за това, коя да пусна тук, изборът ми беше много труден. Не е трудно да се отгатне какво ще слушам в следващите няколко дни.
Слушайте и вие, за да чуете.... Bring it all home...with Europe.

Thank you for coming along!




Снимка: Пепо Енчев