вторник, 31 март 2009 г.

Черен щъркел

За първи път видях черен щъркел точно преди 10 години, когато водих група от орнитолози от Англия в Източни Родопи да набюдават птици. Щъркелът беше в река Крумовица и си крачеше доволно из плитката вода търсейки прехрана. Бях изумен и впечатлен от птицата, защото до онзи момент не бях виждал друг щъркел освен бял. След това научих, че той гнезди само по скалите за разлика от белия, който обикновенно си избира дървета, комини, покриви на къщи и църкви и други. Благодарение на тези орнитолози опознах доста добре света на птиците, както и някои много интересни места из България, където не бих отишъл сам, за да наблюдавам птици. Отново се сетих за черния щъркел тази година, защото за първи път видях първия си за годината черен щъркел в полет преди две седмици в Северна България. Свалих мартениците и сложих едната под камък и една завързах на плодно дръвче, а на връщане на същото място отново видях черния щъркел. Дали е същата птица? Каква ли поличба ще ми донесе през 2009?

Повече за черния щъркел

петък, 13 март 2009 г.

Годините и футбола

Сигурно ви е направило впечатление, че доста от имената на футболните клубове си носят като опашка година, като има три варинта за нейния произход. Това може да е годината на основаване на клуба (или поне предполагаемата или удобната за клуба) или годината, в която е основан нов клуб и за да се разграничи от стария и най-вече от неговите задължения се слага настоящата година и всичко започва на чисто. Другата причина би могла да бъде, че има друг отбор със същото име и за де се различават се слага една година и готово. Ето и примерите за клубове с години в регистрациите си през този сезон (2008/2009)в трите нива на нашия футбол:

"А"-група:

Сливен 2000 (Сливен)
Славия 1913 (София)
Локомотив 1936 (Пловдив)
Ботев 1912 (Пловдив)

Източна "Б" ФГ:

Спартак-С 94 (Пловдив)
Светкавица 1922 (Търговище)
Любимец 2007 (Любимец)
Свиленград 1921 (Свиленград)
Марица 1921 (Пловдив)

Западна "Б" ФГ:

Монтана 1921 (Монтана)
Етър 1924 (Велико Търново)

Североизточна "В" АФГ:

Доростол 2003 (Силистра)
Черноморец 2003 (Бяла, обл.Варна)
Разград 2000 (Разград)
Септември 98 (Тервел)
Черноломец 04 (Попово)
Девня 2005 (Девня)
Левски 96 (Главиница)

Северозападна "В" АФГ:

Левски 2007 (Левски)
Бали 2002 (Дебелец)

Югозападна "В" АФГ:

Левски 1923 (Елин Пелин)
Струмска слава 1927 (Радомир)
Банско 1951 (Банско)
Пирин 2002 (Разлог)
Места 2005 (Хаджидимово)
Левски 2007 (Долна баня)
Ботев 1937 (Ихтиман)
Миньор 1919 (Перник)
Пирин 2001 (Благоевград)

Югоизточна "В" АФГ:

Брестник 1948 (Пловдив)
Левски 2006 (Стара Загора)
Стамболово 2007 (Стамболово)
Асеновец 2005 (Асеновград)
Хеброс 1921 (Харманли)
Тунджа 1915 (Ямбол)
Левски 2004 (Карлово)

За мен това е доста глупаво и не бива да се прави, защото като се сгреши годината и става пълна каша. Така беше и с Хебър. През третия сезон в "А" - група отборът носеше името ПФК Хебър АД -1920 АД, защото тогавашните ръководители са открили първата регистрация на клуба Ботев в БНСФ от тази година. Преди това през 80-те години в справочниците за Хебър се пишеше 1919 - годината на основаване на спортен клуб Левски в града. През 70-те пък срещаме друга цифра - 1921 (тогава е основан друг спортен клуб с името Бенковски). При справка от три независими източника, включително и клубното списание, се оказа, че годината на освоваване на спортен клуб Ботев (Пазарджик) е 1918. Тя присъства и на настоящата емблема на клуба. Според мен там им е мястото на годините. Те трябва да стоят на емблемата, а не в регистрацията. Отделно смятам, че и това ПФК е доста лоша идея. Ливърпул е ФК, а Балкан (Ботевград) е ПФК. Има ли база за сравнение?

четвъртък, 12 март 2009 г.

Adio Roma!

Вече втора вечер стоя до три часа заради избора на БТВ да предава едни и същи мачове, а моите любимци по нощите ги гледам, като вече знам резултата. Следях мача на Рома и Арсенал и се зарадвах като видях, че са отбелязали гол в 9-тата минута. Това ме накара да мисля, че ще спечелят мача. За жалост се стигна до дузпи и там вече съвсем се объркаха нещата. Въпреки пропуска на Едуардо вълците не се възползваха максимално, а на два пъти сгрешиха чрез Вучинич и Тонето и пратиха Арсенал на 1/4 финал. Много съжалявам за този развой. Съжалявам за Тоти, който се зарадва много като вкара своята дузпа. Неговата мечта беше да играе финал за Шампионска лига у дома на Олимпико в Рим. Е мечтите не винаги се сбъдват. Вратарят на Рома Дони съвсем разочарова при дузпите. Поне три от тях бяха негови грешки, а друг път е пазил тъй добре. Жалко, много жалко. Вече нито един италиански тим не продължава напред, а цели 4 английски ще се борят за трофея. Дано Ливърпул го вземе, че както стана ясно моето желание Рома-Ливърпул на финал вече няма как да се изпълни. Adio i Grazie Roma!

Още по темата:

Рулетката на дузпите прати Арсенал на 1/4-финал

Арсенал разплака Рим след 120 минути мъчение на "Олимпико" и 7:6 след дузпи

Рома- Арсенал 1:0(0:1) след дузпи 6:7 (видео)

Рома отпада на куц крак

Рома показа голямо сърце

сряда, 11 март 2009 г.

Ливърпул - Реал 4-0!


Не се случва често да гледам двубой между два мои любими отбора и решението кой да подкрепям е доста трудно. Тази вечер стоях до късно, за да гледам на пълен запис мача от Шампионската лига между Ливърпул и Реал (Мадрид), като в първия мач англичаните имаха един гол предимство. Не съм и предполагал, че ще в този ще разгром над Реал с 4-0. Няма да крия, че бях за Ливърпул, защото те имат 5 трофея, а Реал 9, и англичаните имат нужда да ги настигнат. Дано Ливърпул стигне финала и да вземе Купата. Мачът беше много интересен и динамичен с доста положения, а и двама страхотни вратари не позволиха на резултата да набъбне. И двамата са национални вратари на Испания, а в този мач резервният вратар победи титуляра. Дузпа за Ливърпул нямаше, но пък и отмененият гол на Реал беше съмнителен. В мач номер 100 за Джерард той вкара два гола и игра страхотно като истински капитан. Интересен бе факта, че и двамата треньори са испанци, а от играчите повече испанци има в състава на Ливърпул.
Чакам с нетърпение жребия утре и се надявам на финал пак с два мои любими отбора в Рим: Рома - Ливърпул.

Още по темата:

Ливърпул разгроми Реал в галаспектакъл на "Анфийлд"

Бенитес: Ливърпул е най-добрият тим в Европа от пет години насам

неделя, 8 март 2009 г.

Пчелин баня

Замисляли сте се някога защо в България баните са все на 2-3 километра от селото, чието име носят. Освен мястото, където бях тази събота и неделя (Пчелин баня) веднага се сещам още за Наречен и Нареченски бани, Варвара и Варварски бани, Хасково и Хасковски минерални бани, Стара Загора и Старозагорски минерални бани, Бургас и Бургаски минерални бани . Последните са отделни населени места, но първите са едно населено място, въпреки че изглеждат като отделни такива. Отделно има 5 населени места с името Баня, а често съм чувал и да наричат и Бъта баня, а има и Сепарева баня, Белчин баня и т.н. При цялото богатство на минерални води в България е нормално да има толкова бани. С цел да се потопя в една непозната част от това богатство се запътих към Пчелин баня. Там има само един хотел и той ми бе препоръчан горещо от една моя бивша колежка. Не останах разочарован. Все пак нека да почна отначало. Тръгнахме по обедно време и гладът ни принуди да спрем в Момин проход, където е открит нов страхотен ресторант с битова атмосфера, добро обслужване и добра кухня на доста прилични цени. След като хапнахме се разходихме в един от най-новите градове (от 2006 година е град, а дотогава е бил квартал на Костенец, а преди това до 1964 е бил село,а е и балнеологичен курорт). След това без да спираме в Костенец продължихме направо към Пчелин баня и скоро стигнахме хотела. Тъкмо бяхме стоварили багажа и се изви една гръмотевична буря с градушка и токът изгасна. Влязохме във вътрешния плувен басейн на тъмно, а препоръката беше да не се стои в него повече от 20 минути, но и за това кратко време почувствахме лечебната сила на водата. След дъжда както се случва в природата изгря слънце и ни изкара навън да разгледаме селото. Не беше трудно да се обиколят трите улици с имена Бор, Средна гора и Рила :)
По европейски проект ремонтират пътя до Пчелин (3 км.), а старата минерална баня е затворена. Не би било лошо да асфалтират и трите улици. Строи се ново ваканционно селище в гората, а и собствениците на хотел "Вис Виталис" също строят зад сградата на хотела. Вечерта в ресторанта беше пълно, храната вкусна, а сметката висока. Но все пак няма друг избор за хранене поне на 10 км. На сутринта след нова разходка, един страхотен масаж и топване в басейна, тръгнахме по манастири. В близкото село Очуша открихме манастира "Свети пророк Илия". Следващата ни цел бе Горновасилишкия манастир, който се оказа, че не съществува на мястото, където е посочен на картата. Стигнахме до селото Горна Василица, което се състои от три махали, но освен старата църква "Йоан Предтеча" от 1855 година в най-горната махала, не открихме никакъв манастир, а нямаше и кой да попиташ. Поне панорамата към снежна Рила си заслужаваше и имаше пряк път към Момин проход и не ни се наложи да се връщаме през Костенец. Малко преди да се качим на магистралата, видяхме табела за Траянови врата и за търсения манастир, но решихме да го оставим за друг уикенд, когато може да посетим и село Костенец и неговите минерални извори и водопада, възпят от Иван Вазов.

петък, 6 март 2009 г.

Татар Пазарджик

Последната книга, която си купих ме заинтригува доста, защото според автора и Пазарджик е основан век по-рано. Това не променя факта, че след разрушаването на древния тракийски град Бесапара, на това място не е имал средновековен български град. Основаването му е свързано с татарите, а християнското население се е появило на доста по-късен етап. Имаше доста спорове, дали града е от 1485 или от 1482, а сега излиза, че той е основан през 1385 година. След теорията на професор Тодор Балкански за името на града в неговата книга "Пазарджик и Пазарджишко в светлината на езиковата археология", днес вече имаме и данни за различна година на основаване. Ето какво пише в описанието на книгата: "Татар Пазарджик (дн. гр. Пазарджик) е един от онези градове в България, които са създадени и се развиват през периода на османското владичество, на място, където средновековно българско селище не е съществувало. Основан от малка татарска колония в края на XIV в., на пресечната точка на две реки и две значими пътни артерии, на града е отредено да просперира и бързо се превръща в едно от най-важните селища в българска Тракия. Неговата динамична и любопитна история обаче все още остава в сянката на по-големия му съсед Пловдив, привлякъл в по-голяма степен вниманието на историците.
Тази книга третира различни аспекти от историята на гр. Пазарджик в периода ХV-ХVІІв. Започвайки с дискусия за точната дата на основаването на града, авторът предлага нова хипотеза, според която досегашните изследвания са обрекли Пазарджик на близо век „загуба" от собствената му история. Книгата проследява сложната метаморфоза и превръщането на малкото провинциално градче, фокусирало вниманието на могъщите акънджийски предводители, в типичен османски град, който се издига до център на собствена административна единица и се изправя като конкурент на Пловдив в областта. Започнал съществуването си като място, населено изцяло с мюсюлмани, Пазарджик привлича първоначално незначителна християнска колония, която бързо се увеличава, набира мощ и през XVII в. издига първата църква в града. Книгата предлага на читателското внимание и превод на значителен брой внимателно подбрани османски документи от архивите в България и Турция, които представляват стабилна основа за бъдещи още по-задълбочени проучвания на историята на гр. Пазарджик през първите няколко века османска власт. Изследванията и документите могат да бъдат полезни както на специалистите историци, така и на краеведите и любителите на история." Това, което ме изненада е, че в Турция се съхраняват доста ценни документи и сведения за нашия край и за България като цяло, но малцина са хората, които владеят османо турски език, за да ги разчетат правилно и да ги тълкуват. Заслужава си да се прочете тази книга, за да се разбере защо и как е основан града на две реки: Марица и Тополница. Книгата може да си купите тук. Цената е 12 лева. Приятно четене!

вторник, 3 март 2009 г.

Честит празник, българи!


Трети Март е нещо свято и не одобрявам опитите му на някои обществени личности да го принизят и да си сменим националната дата. Точно в този ден избягах от традиционното честване по площади с вдигане на националния флаг и политици с фалшиви усмивки и отидох в един древен храм, където звучеше ангелска музика. Става въпрос за връстничката на Боянската църква, църквата от 11-12 век "Свети Димитър" в село Паталеница, където Трети Март се честваше от формация ЮЛАНГЕЛО. Те пяха на доброволни начала, като първите 11 пиеси изпълниха в притвора, а останалите 8 на олтара, като при последната песен излязоха на двора и изведоха посветените в тайнството посетители, сред които имаше смесица от местни жители, чужденци и млади хора от големите български градове. Забелязах и директора на Историческия музей в Пазарджик. Всичко бе вълшебно и много красиво. Направих доста снимки и за един час почувствах българското по различен уникален начин. За спомен си купих два диска на формацията, където участие има и водещия на предаването "Библиотеката" по БНТ. Като си помисля и как е била открита самата църква: "Според преданието, запазено и до днес, преди нашествието на турците (ХІVв.) църквата е била засипана с пръст. Така тя е била запазена, "куртулисала" се, откъдето се създало и известното днес име "Св. Куртулещица". С времето на мястото на църквата се образувал хълм. И в наши дни е запазен спомена от разкриването на църквата, което станало около средата на ХІХ век. Един селянин си вързал магарето на дивата череша,която растяла на могилата. Случайно видял стърчащ от земята метален предмет. След като разровил, той видял метален кръст. Тогава хората си спомнили за преданието за заровената църква. Под ръководството на чорбаджи Петър Гагов тя била разкопана и освободена от могилата." Една прекрасна вечер и 131 изминали години от един решаващ договор и от възраждането на България като държава. Честит празник, българи!