Пет години са много и малко. След като отпразнувах 5 години от сватбата си миналата година, дойде време да отбележа и 5 години от постъпването ми на работа в настоящата ми компания. Пиша поста 5 дни след това, а датата е 5 януари и я помня добре. Имах точно 5 опции за нова работа и мисля, че направих правилния избор. Хубаво е Новата година да я започнеш с едно ново начало и точно такова бе за мен назначаването ми преди 5 години. Няма да прекалявам да пиша похвални слова, но ще спомена, че за тези 260 седмици научих доста, запознах се със страхотни колеги и страхотни партньори. Имах своите хубави мигове и разочарования, но не съжалявам за нито един от 1 825 дни (всъщност вече са 1830, ако трябва да бъдем точни). Ядосвах се, страдах, радвах се и се смях, но всичко си заслужаваше. Тези 2 333 000 минути минаха неусетно и почвам да броя следващите :) Ако се чудите откъде взех цифрите и снимката в началото на поста, ще ви споделя едно доста мотивиращо видео (нищо, че рекламира книга):
Замислихте ли се къде ще бъдете след 5 години? Аз се надявам да съм още тук /България/ и да работя за същата компания и да пиша пост за 10 години (моя колежка скоро ще ги направи ;)). Моят общ трудов стаж също е над 10 години и то все в туризма :) А всичко останало между това е истинско предизвикателство, изненада, непознато и интересно и предстои да се случи. Може би най-важният урок, който научих досега, е да приемам промените, да се стремя да търся решението на проблема, а не виновника за него, да уважавам колегите си, хотелиерите, хората от бранша и всеки ден да научавам по нещо ново. Надявам се най-доброто да предстои, но съм готов и за най-лошото. Дали мога да сведа приоритетите си до 5? Дали хотелите в България ще станат 5 000, а тези в София 500? Не зная, но искам да присъствам, когато това се случва или както цитира Пратчет древно китайско проклятие: "Дано да живееш в интересни времена!" А времената определено са интересни. На самия ден от главата ми не излизаше една песен, която си пуснах 5 пъти :), а сега ще я пусна и тук. Оригиналът е на Еди Бойд от 1950, а са я свирили и Ерик Клептън и Би Би Кинг и още много блусари, но изпълнението на Бъди Гай за мен е най-добро и ще ви оставя с него. Лека нощ!
Всички сте ги виждали. Будки за вестници, боядисани с блажна боя (най-често синя), наредени вестници, покрити с найлон, за да не се намокрят през зимата и есента от дъжд и сняг. Но кой стои вътре? Кой продава? Каква е тяхната история? Ето това ще ви разкажа в този пост.
Тя носеше английско име, а той типично българско. И двамата бяха между 70 и 80 годишни, живееха сами и бяха щастливи. След пенсионирането си и емиграцията на децата им в чужбина, те са решили да се занимават с нещо и започнали да продават вестници на автобусна спирка в софийски квартал. И така цели 16 години. Ставали рано и се редували при стоенето в желязната будка и познавали редовните си клиенти и им пазили вестници, списания и книги. Всичко това приключи на 12 септември миналата година. Будката затвори. Отчетът бе направен. Вестници, списания, книги, върнати и разликата бе 1 лев!
Когато се върнах от Германия през септември видях затворения павилион и се чудих какво е станало с тях. Опитах да разпитам някой в квартала, но никой не знаеше нищо. Чудех се, дали са болни, дали са занимали при децата си в чужбина, или пък новата наредба за рекламата и новия облик на спирките в София не ги е затворила. Мина време и преди два дни срещнах бабата в автобуса. Без да я питам, ми каза всичко.
Вече им било трудно да мъкнат вестници и да студуват есента и зимата и предпочели да затворят. Другата причина била, че тя заминала на гости на дъщеря си на запад. Най-съществената причина обаче е друга и тя ми я каза. Вече малко хора четат и купуват вестници. В почивни дни, в които обикновено преди години са разпродавали всичко, сега през есента имали само по 4 продадени вестника за цял ден. "Вече всички имат Интернет вкъщи", сподели ми тя."Там научават новините. Това е бъдещето. 1 лев за вестник също е много в тази криза и безработица." Последната причина е намалелия пътникопоток заради пускането на метрото и нови две автобусни линии, което ги е е изолирало. Те не съжаляват за нищо освен за разговорите с редовните клиенти.
Странно е понякога как се привързваме към такива неща като купуването на вестник от определена будка или пиенето на кафе в определено заведение. И когато те затворят или сменят хората, които си свикнал да виждаш, вече нищо не е същото. Наскоро видях, че и будката на Орлов мост също е затворена. Там работеше едно момче и когато работих в офис наблизо преди години, си купувах редовно от него, и ме познаваше и винаги знаеше какво търся и ми го намираше. Неговите причини за затваряне не ги зная за съжаление. Не зная и причините за една друга будка в Студентски град, където също едно момче ми продаваше вестник близо 5 години. Скоро ходих там и него също го няма.
Всичко тече, всичко се променя, будките затварят, тиражът спада. Това е бъдещето или може би настоящето...
