Показват се публикациите с етикет концерт. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет концерт. Показване на всички публикации

петък, 6 юли 2018 г.

Стинг и Шаги заредиха античния театър в Пловдив с модерни ритми

Няма как да ми омръзне да ходя на концерти на Стинг. Всеки път има нещо различно, нещо ново. Дали ще е нов прочит на стара песен или дует с Шаги, което едва ли си е представял някой, когато е слушал култовата "Oh, Carolina" през 1993 година или когато Стинг дойде за първи път в България през 1996.

Въпреки, че се бях отказал да ходя на точно този концерт поради изчерпани билети и високи цени, съдбата отново се намеси и намери начин да ме прати пак под звуците на моя любим изпълнител. В случая в ролята на добрия ангел се оказа колежка от Пловдив с името Радост, която действително донесе радост в юнската вечер при втория концерт на Стинг в южния град. По пътя от София до Пловдив слушах в колата новия албум на Стинг и Шаги, който си бяхх купил две седмици преди концерта и знаех новите песни почти наизуст.

Въпреки, че вече бях гледал и Фиш и Мерилиън на тази сцена в онази вечер всичко бе различно. Природата се беше постарала да насити небето с облаци, цветове и залез, а луната кротко гледаше случващото се на пловдивската сцена. Градът и Родопите като фон на музиката бяха нещо забележително и придадоха допълнително вълшебство на изпълненията.

Малко странно ми беше, че концертът започна по светло, но така бързо се ориентирах в музикантите, сред които бе и моят любимец Доминик Милър, който имах шанса да гледам в София месец по-рано. С него беше и синът му Руфъс, който беше в София и на предишния концерт на Стинг в Арена Армеец. Бях гледал кадри на живо и снимки от първия концерт предишната вечер, но сега всичко беше различно, защото бях там. Макар да знаех списъка с песните, при слушането им отново настръхвах и отново преживявах всичко, потапяйки се в уникалната музикална и светлинна атмосфера.

Мнозина смятат, че на това място би било по-подходящо Стинг да изнесе акустичен концерт или поне със симфоничен оркестър, както направи през 2011 на стадион "Георги Аспарухов" в столицата, а чух и доста критики, че не мръднал от квадрата на сцената, където свири и пя, но за мен тези неща са незначителни и не развалят общото мое настроение и усещане за шоуто.

Сега е време да публикувам и сетлиста, който видях в инстаграма на Шаги, след като го последвах. Сами ще видите, че разнообразието е голямо и тези 24 песни са подарък и от двамата изпълнители:
Чух също така и доста разочаровани фенове, за които присъствието на Шаги е било неуместно, но лично за мен той се вписа добре и не прекаляваше така, че да развали добрите композиции и всичко бе добре балансирано. От друга страна неговите хитове, закачки с публиката и разхождането му по цялата сцена създаде нужното весело настроение в юнската вечер и аз също приемах всичко с усмивка и радост. Оказа се, че  той е доста по-активен от Стинг в социалните мрежи и благодарение на това видях как той се разхожда по пистата на летище Пловдив на път за самолета и към следващата спирка на турнето: Атина. Не мисля, че е нужно да преразказвам концерта, а само ще пусна като завършек едно мое видео, за да усетите атмосферата, а аз вече с нетърпение очаквам следващия концерт на Гордън Съмнър - Стинг в България...

събота, 2 юни 2018 г.

Тиха светлина на гениалност от Доминик Милър в София

Когато настойчиво следваш мечтите си дори и невероятните обрати на съдбата не могат да си позволят да те разочароват. За мен това с пълна сила важи за концерта на Доминик Милър. Мнозина от Вас сигурно не са чували за него и едва ли биха го свързали със сбъдване на своя мечта, но сега ще Ви разкажа моята история с него.

Годината бе 1991 или 1992. Бях си купил касетка с новия албум на Стинг "Soul cages". Слушах албума в тежък за мен период. Той бе подходящото лекарство за моята наранена душа. Не зная, дали знаете, но той е писан и посветен на бащата на изпълнителя, който е починал. Цялата болка, емоция и страдание е предадено чрез музиката и текстовете на песните. От 9 песни имаше една акустична, където само китарата повтаряше стар средновековен мотив и се падаше първа песен на втората страна на касетката. 

Много пъти превъртах началото и я слушах, защото тя беше кратка, всъщност най-кратката в албума и траеше 2 минути и 42 секунди. Учудващо успокояващо действаше тази композиция със странното име "Saint Agnes and the burning train", която доста по-късно разбрах, че е посветена на бабата на Стинг Агнес, която винаги е настоявала да  ги посети с влак и е отказвала превоз с кола докато един ден, идвайки за Коледа влакът, с който пътувала не се запалил и това е подействало като предупреждение, че смъртта дебне от всеки ъгъл. Света Агнес е девствена светица от Рим, която покровителства сгодените, девствени момичета и градинарите. За жалост тази композиция много рядко се изпълнява на концерти на Стинг през годините, а една от първите видеокасети, които си купих като ученик беше от турнето на този албум, която гледах на видеото стотица пъти. Именно там освен Стинг огромно впечатление ми направи дългокосия млад китарист Доминик Милър, който тъкмо тогава се присъединява към състава на певеца и свири с него до ден днешен. След това открих, че той свири и в любимия ми албум на Фил Колинс от 1989 "But seriously"

Не помня как ми попадна първия му солов албум "First touch" от 1995 година, но ми хареса песента "David", която беше доста нежна и когато присъствах на първия концерт на Стинг в България през 1996 в НДК се радвах да видя симпатичния китарист на живо, за който разбрах, че пише доста от песните съвместно със Стинг като "Shape of my heart".

Роденият в Аржентина китарист за първи път щеше да идва самостоятелно в София и бях много развълнуван да го видя преди концерта на Стинг през 2011, когато той щеше да има два концерта в Sofia live club на 26 и 27 май, на които представи новия си албум "November" но тогава семейни причини ми попречиха да го гледам на живо и успях да го видя само на концерта на Стинг. Тогава разбрах, че е изпълнил 20 песни като е включил и Бистришките баби и се е получило страхотно изживяване, което за жалост пропуснах.

Когато разбрах, че ще идва за втори път самостоятелно през 2012 в Античния театър в Пловдив да представи своя албум "5th house", веднага побързах да си купя билет, но отново нещо ми попречи да отида да отида в Пловдив, макар да имах ценната хартийка за 25 лева. Тогава той отново свири с невероятния барабанист Ману Каче, който свири заедно и със Стинг.

Знаете поговорката за трите пъти и щастието, но при третото идване на Доминик в България се случи нещо необичайно. Концертът беше на 20 май 2014 за втори път в Sofia live club и представяше новия му албум "Ad hoc" и аз успях да си купя от промо билетите, които се продаваха до 1 април на цена от 25 вместо 35 лева и чаках с нетърпение своя първи концерт на любимия изпълнител. Но за жалост съдбата отново беше решила друго. Май месец е винаги натоварен за мен и изпълнен с много ангажименти от всякакъв характер. 

На 21 май се събудих и с радост очаквах да отида вечерта на концерт, който чаках и пропусках вече два пъти. Тогава пускайки телевизора видях, че снощният концерт на китариста на Стинг Доминик Милър бил прекрасен. Погледнах билета си и видях, че на него пише 20 май, а аз бях решил, че е на 21 вероятно заради ранното му закупуване и осъзнах, че съм пропуснал събитието без основателна причина. Бях опустошен. Бях решил, че не е писано да го гледам на живо макар да бях изхарчил вече 50 лева за два негови концерта и не се надявах, че той ще дойде за четвърти път, но се задоволих с четвъртия концерт на Стинг в България през октомври 2017 в Арена Армеец, където Доменик Милър свиреше заедно със сина си на една сцена със Стинг.


Но ето, че дойде и моят час и отново беше месец май, този път 2018 и бях решен за нищо на света да не изпускам концерта, още повече, че беше събота вечер и той бе по случай 9 годишнината на Sofia Live Club. Взех два билета за мен и за жена ми и макар, че закъсняхме и стояхме прави, тъй като не открихме свободни места, се насладихме изцяло на концерта по случай новия му албум "Silent light". Обстановката бе непринудена и задушевна и макар, че не пеееше, а само свиреше на своята акустична китара, в малките паузи, в които говори имаше доста настроение и чувство за хумор. Композициите бяха вълшебни и докоснаха сърцето ми. Имаше доста от тези със Стинг, но в съвсем различен аранжимент и прочит, в който джазът преобладаваше.


Като екстра за всички пропуснати срещи на живо, аз успях да се снимам с него и да взема автограф върху албума, който той представи за първи път, идвайки в България, както и да разменя няколко думи. Настина той освен гениален китарист и композитор е много земен, но и космополитен човек, живял в Аржентина, Англия, САШ и понастоящем във Франция и владеейки испански, френски, английски, италиански и вдъхновявайки много хора по света. Още една моя мечта беше сбъдната, а музиката му изпълваше дните ми като листа в spotify и като диск в колата ми при всяко пътуване. Не мога да бъда максималист и да искам да го видя отново със Стинг в Пловдив през юни тази година, защото билетите са свършили и ще чакам негов нов концерт през май някоя друга година, а дотогава ще си пусна записаната на живо любима песен "Saint Agnes and the burning train" от далечната 1991 година и ще се отдам на спомени. Лека нощ!






вторник, 8 май 2018 г.

Роджър Уотърс превърна арената в София в туптящо сърце с грандиозен спектакъл

В полунощ след концерта на Роджър Уотърс слушах в колата диска с последния му солов албум и в ушите ми все още отекваше грохота на тълпата в препълнената зала, а във фаровете на движещите се срещу мен коли виждах светлинните ефекти от този тричасов грандиозен спектакъл.

Това изживяване за мен беше поредното сбъдване на една мечта и се чувствах истински щастлив, че в рамките на 5 години мога да гледам на живо един от стожерите на моята любима група "Пинк Флойд". Повече за концерта на стадион "Васил Левски" през 2013 година може да прочетете тук.

По чиста случайност в Рим предишния ден имах щастието да разгледам изложбата "The Pink Floyd Experience" в музея за съвременно изкуство, където отбелязват 50 години от основаването на групата (всъщност са 53) и това е първото и гостуване извън Лондон, където е представена за първи път тази година. Може да я видите все още в Рим до 20 май тази година, а тя определено си заслужава, защото с пътуване във времето може да проследите цялата кариера и всеки албум на Пинк Флойд, а за мен лично бе перфектната подготовка за концерта следващата вечер.

Билетите бях взел още през декември от Силистра, възползвайки се от Коледна отстъпка, а мястото им беше отпред на сцената и не съжалявам, че наблюдавах от няколо метра моя любим изпълнител. Макар обявеното начало да бе точно в 20:00 часа, концертът стартира малко по-късно със седнала на плажа жена, загърбила публиката. Това всъщност бе актрисата и танцьорка Azzurra Caccetta, която се появява в няколко клипа от последния му солов албум. Първоначално бях гледал сетлист с песните от предишния концерт в Букурещ, но се оказа, че съм недогледал, че има продължение и се чудех, дали ще изпълни само 12 песни, а накрая се оказа, че реално те са 22, а ето и кои песни изпълни той в София:

Setlist Roger Waters "Us and them tour" Sofia, Bulgaria, 4 May 2018

Set 1:

Интро: Speak to Me (Pink Floyd song) from "Dark side of the moon" 1973

1.Breathe (Pink Floyd song) from "Dark side of the moon" 1973
2.One of These Days (Pink Floyd song) from "Meddle" 1971
3.Time (Pink Floyd song) from "Dark side of the moon" 1973
4.Breathe (Reprise) (Pink Floyd song) from "Dark side of the moon" 1973
5.The Great Gig in the Sky (Pink Floyd song) from "Dark side of the moon" 1973
6.Welcome to the Machine (Pink Floyd song) from "Wish you were here" 1975
7.Déjà Vu (Roger Waters song) from "Is This The Life We Really Want?" 2017
8.The Last Refugee (Roger Waters song) from "Is This The Life We Really Want?" 2017
9.Picture That (Roger Waters song) from "Is This The Life We Really Want?" 2017
10.Wish You Were Here (Pink Floyd song) from "Wish you were here" 1975
11.The Happiest Days of Our Lives (Pink Floyd song) from "The Wall" 1979
12. Another Brick in the Wall Part 2 (Pink Floyd song) from "The Wall" 1979
13. Another Brick in the Wall Part 3 (Pink Floyd song) from "The Wall" 1979

Set 2:

14. Dogs (Pink Floyd song) from "Animals" 1977
15. Pigs (Three Different Ones) (Pink Floyd song) from "Animals" 1977
16.Money (Pink Floyd song) from "Dark side of the moon" 1973
17.Us and Them (Pink Floyd song) from "Dark side of the moon" 1973
18.Smell the Roses (Roger Waters song) from "Is This The Life We Really Want?" 2017
19.Brain Damage (Pink Floyd song) from "Dark side of the moon" 1973
20. Eclipse (Pink Floyd song) from "Dark side of the moon" 1973

Encore:

21.Mother (Pink Floyd song) from "The Wall" 1979
22.Comfortably Numb (Pink Floyd song) from "The Wall" 1979

Докато предишният концерт в София на Роджър бе посветен изцяло на "Стената", то този път той бе наблегнал на други два гениални албума, а именно "Dark side of the moon" и "Animals" като изпълни и 4 песни от последния си солов албум "Is This The Life We Really Want?" от 2017. За първи път в "Арена Армеец" бе инсталирана такава surround система, който имаше огромен ефект върху публиката. Същият ефект се случи и след антракта, щом всички заснеха срещу какво би трябвало да се съпротивляваме или да устояваме в паузата. Тогава от средата на покрива в средата на залата се спуснаха екрани и макети на топлоелектрическата централа в Лондон, която краси корицата на албума "Animals", което обърка, но и впечатли публиката. Друг ефектен трик бе пирамидата от "Dark side of the moon", която на снимки от горе изглежа наистина впечатляващо. Но за мен лично най-ценни бяха посланията и текстовете, които са изиграли голяма роля в живота ми най-вече в трудни моменти. 

Ще се абстрахирам от политическата страна, защото за мен беше доста грозно това да бъде акцент от великолепното шоу. Ще се разгранича и от спора Дейвид Гилмор - Роджър Уотърс, защото аз харесвам двамата еднакво и поотделно, както и заедно в "Пинк Флойд". След като пропуснах да гледам концерта от "Division bell tour" през 1994 година в Прага, въпреки, че бях там и не видях и Дейвид Гилмор в Рим през 2016, макар да бях там за годишнината от сватбата, сега се радвам, че два пъти гледах на живо Роджър Уотърс. Той успя да напълни с 15 000 души зала "Арена Армеец", да зарадва своите верни фенове и да забележи, че знаят песни от последния му албум. А разликата между тях и нас мисля, че отдавна е направена и ние отдавна обичаме Роджър, колкото и дъблоко да се врязват в душите ни думите от песните му и въпреки това, че той вече е видян...



сряда, 25 октомври 2017 г.

Интимен концерт на Натали Имбрулия във Военния клуб

Понякога е странно как се формират музикалните ни вкусове и как един изпълнител ти става любим и си купуваш всеки негов албум и знаеш текстовете наизуст. С Натали Имбрулия при мен това се случи преди 20 години, когато като студент в уолкмена ми неизменно стоеше касетката с нейния дебютен албум "Left of the middle".

Тогава бях в такъв период, че нейните песни ми въздействаха най-добре, а и нейната младежка, естествена визия с къса коса и небрежен поглед и наглед неглижирано облекло ме спечелиха, а определено австралийката притежава голяма доза чар и талант.

Новината за неин концерт в София през април тази година ме изненада приятно и ме върна отново в студентските години. Не беше трудно да следя нейната кариера, защото след първите и два албума тя издава по един на 4-5 години, а последният от 2015 "Male" с кавъри на мъжки изпълнители дори не го бях чувал или купил.

Първоначално концертът трябваше да се състои на ново място в зала на улица "Пиротска", но почти месец преди датата бе преместен в залата на Военния клуб. Лично аз бях изненадан от малкия интерес към събитието, защото Натали е световна звезда и има големи хитове.

Залата беше малка, но уютна и създаде прекрасна атмосфера за този акустичен и интимен концерт на 42 годишната певица. Капацитетът на залата е малко над 400 души, но когато влязохме, в нея нямаше повече от 200. Това позволи да се приближим максимално близо до сцената и да наблюдаваме концерта от близо. Като недостатък на организацията мога да посоча освен смяната на мястото, така и смяната на часа с по-ранен, което поне на нас ни костваше пропускане на първата песен, а много други изпуснаха и почти половината концерт.

Сцената бе подредена като стая с нощна лампа, килим и мебели, а музикантите бяха седнали удобно и свиреха като на гости в нечий дом. Натали бе в прекрасна рокля и чарът и се прояви във всяка изпята песен, във всяка нейна усмивка, а контактът с публиката наистина бе доста интимен. Дори забравянето на текст от нейна песен бе преодолян умело и със смях и радост.

Изпълненията и бяха на един дъх и така концертът свърши неусетно, а и неговото времетраене бе по-кратко, но на бис изпя три песни. Ето и какво включваше сетлиста на 30 април:

1.Wrong Impression
2.Stuck on the Moon
3.I Will Follow You Into the Dark (Death Cab for Cutie cover)
4.Satisfied
5.Counting Down the Days
6.Glorious
7.On the Run
8.That Day
9.Beauty on the Fire
10.Torn (Ednaswap cover)
11.Smoke
12.Lukas
13.Shiver
14.Instant Crush (Daft Punk cover)

Encore:

15.Butterflies
16.Intuition
17.Big Mistake

След първия бис напразно се надявахме на втори, но всичко приключи и на сцената останаха само нейните музиканти, които прибираха. Много исках да я видя след това, но за съжалание чакането на задния вход на Военния клуб, не се възнагради. По-късно разбрах, че тя е давала интервю и е имала среща с певци от музикален формат. Надявам се, че Натали Имбрулия ще посети отново България някой ден и ще мога да се насладя на нейната музика и чар.

А дотогава ще слушам нейните дискове в колата си...




вторник, 24 октомври 2017 г.

Музикално пътешествие с Мерилиън в Античния театър в Пловдив

За мен Мерилиън е много лична група и музика. Тя докосва онези кътчета на душата, които умело се опитваме да скрием под забързания ритъм на ежедневието. Може би съм един от малкото, който харесва групата както в периода на Фиш (1979 -1989), така и в този със Стийв Хогарт (1989 до днес).

За втори път щях да се насладя на тяхната музика в България, като първият път ги гледах в Зимния дворец в Студентски град в София през юни 2009 и моите впечатления от онзи концерт може да прочетете тук.  Преди този концерт разбрах, че тогава организаторите не са им платили, но това за група от техния ранг не е повод да не посещават повече страната, а точно обратното, те бяха тук, за да покажат новите си песни от последния си албум Fuck Everyone and Run (F E A R) (2016), който получих като Коледен подарък от сестра ми и слушахме на път за концерта.

Любопитно беше, че последният път, когато бях на концерт в Античния театър на неговата сцена беше Фиш през септември 2012 и моите емоции от тогава може да прочетете тук. Със сигурност мястото носи своята атмосфера и както Хогарт каза, ако може само да си представим, че на това място е имало представления преди толкова много години...

Местата ни бяха с добра видимост към сцената, защото гледахме от първи ред на горната трибуна, но като единствен недостатък ще споделя, че бяхме леко вляво от сцената и една от тонколоните ни пречеше да видим добре клиповете, които вървяха на видео стената.

Това, което ни очакваше бе изумително: феерия от светлини, звуци и мултимедия в общ проект на силни текстове и артистичност на вокалиста на Мерилиън. Преобладаваха парчетата от новия им албум като съотношението им към предишни албуми бе повече от внушително. От периода с Фиш имаше само едно песен, също като на концерта им в София и тя бе "Sugar mice". Като изключим новите песни, от моите любими бях щастлив да чуя "Fantastic place", "Afraid of sunlight", "Man of thousand faces"  и "Neverland".

Две песни бяха приятна изненада за мен, а именно "Real tears for sale", където се осъждаше похвата на музиканти да използват своя тъга и страдание в песните си, за да печелят повече пари от съчуствието и състраданието на своите фенове. Като такъв пример на екрана изгря Шиниъд О' Конър, а тази гледна точка на Мерилиън към колеги, бе съвсем нова за мен. В другата песен "King" на екрана се редяха отишли си без време музиканти като Джим Морисън, Джими Хендрикс, Джанис Джоплин, Елвис Пресли и много други, явно станали жертва на славата и свързаните с нея пороци.

Мисля, че тук е и момента да пусна и сетлиста от концерта, за да се ориентирате какво изпълниха Мерилиън на Античния театър в Пловдив:

1. El Dorado: I. Long-Shadowed Sun
2. El Dorado: II. The Gold
3. El Dorado: III. Demolished Lives
4. El Dorado: IV. F E A R
5. El Dorado: V. The Grandchildren of Apes
6. You're Gone
7. The Leavers: I. Wake Up in Music
8. The Leavers: II. The Remainers
9. The Leavers: III. Vapour Trails in the Sky
10. The Leavers: IV. The Jumble of Days
11. The Leavers: V. One Tonight
12. Fantastic Place
13. Mad
14. Afraid of Sunlight
15. Sugar Mice
16. Real Tears for Sale
17. Sounds That Can't Be Made
18. Power
19. Man of a Thousand Faces
20. King
21. Neverland

Encore:
22. The Invisible Man

Encore 2:
23. Three Minute Boy

Не мога да не кажа, че очаквах да чуя поне "The space", "Easter" и някои други мои любими техни песни, но човек не може да получава всичко, а това което получих бе повече от достатъчно, поне до следващата ми красива среща с Мерилиън...





понеделник, 23 октомври 2017 г.

Дейвид Гилмор на живо от Помпей на голям екран

Сряда вечер не е типичното време за кино или за концерт, но по ирония на съдбата аз съчетах двете, за да сбъдна една моя мечта. Разбира се тя е наполовина сбъдната, защото все още се надявам, че ще успея да чуя Дейвид Гилмор на живо някой ден, но и това което видях в Кино Арена Запад си струваше.

Първоначално се уговарях с моя висок и умен колега и приятел да ходим заедно, но се оказа, че билетите, които той е купил от сайт с изгодни оферти, съвпадаха с концерта на Стинг, за който аз вече си бях купил билети, а и който не исках да пропускам за нищо на света. Затова той бе така добър, да смени само моя билет за друга по-ранна дата.

Признавам си, че когато за първи път видях това кино да рекламира опери и концерти на голям екран, не прегърнах идеята и ми се видя странно и налудничево. Не мисля, че киното може да замести изживяването при концерт или представление на живо. След видяното обаче си промених поне малко мнението и мисля, че си заслужава да се види цялостната обстановка, кадри от високо, зад кулисите и други детайли, които е невъзможно да усетиш, когато си сред тълпата. Високото качество и звук също допринесоха за приемането и насладата от концерта.

Излишно е да казвам, че съм голям фен на Пинк Флойд, а едно от нещата, за които съжалявам в живота си е, че пропуснах техен концерт в Прага, когато бях там през 1994. Вярно е, че си купих тяхна фланелка и диск, но бях с група ученици от немската гимназия и госпожата отказа да ме пусне сам на рок концерт, далеч от мястото, където спяхме и в чужда страна, чийто език не владея. Останах си със спомена за плаката, фланелката и диска...

По-късно си купих видеокасета с техен стар концерт в Италия в Помпей, който въртях вкъщи на видеото по няколко пъти. Мястото беше впечатляващо, а музиката космическа. Не мога да забравя, че и същата година моите двама най-добри приятели ми подариха за рождения ден диск с албума "Atom heart mother" с крава на корицата и надписани с перманентен черен маркер пожелания на самия диск ;)

През август 2013 имах щастието да видя Роджър Уотърс на живо в София на стадион "Васил Левски" с изпълнение на "The wall", а догодина живот и здраве се надявам да го видя през май в зала "Арена Армеец" с представянето на новия му албум.

Миналата година мое посещение в Рим по случай десетата годишнина от сватбата съвпадна с негов концерт в италианската столица, но билетите бяха свършили и не успях да се възползвам от този подарък от съдбата...

Но да се върна на Гилмор и концерта му в Помпей. Бях чул, че през 2016 година той е изнесъл великолепен концерт на античната арена в италианския град, а решението му година по-късно да го издаде на DVD със сигурност вече мога да кажа, че е повече от правилно.

Краткото встъпление показа на кои музиканти разчита той днес, а и направи връзката между онзи концерт с Пинк Флойд през 1972. След това започна самия концерт и думите ми за него ще бъдат оскъдни, защото страхотната организация, осветление, ефекти, кръглия екран и професионализма на целия състав и на Гилмор въобще са на светлинни години и не подлежат на друг коментар, освен положителен.

Факлите на стените, атмосферата, отбраната публика и сетлиста, като изключим разбира се осезаемата липса на "Echoes", която сякаш е правена за това място и е акцент на концерта от 1972, прави този концерт различен от всеки друг, а аз почнах да мечтая това да се случи и в Античния театър в Пловдив, но вероятно съм прекалено голям оптимист...

За да имате представа кои песни чух и гледах в киното Ви пускам сетлиста:

Set 1:
5 A.M.
Rattle That Lock
Faces of Stone
What Do You Want From Me (Pink Floyd song)
The Blue
The Great Gig in the Sky (Pink Floyd song)
A Boat Lies Waiting
Wish You Were Here (Pink Floyd song)
Money (Pink Floyd song)
In Any Tongue
High Hopes (Pink Floyd song)

Set 2:
One of These Days (Pink Floyd song)
Shine On You Crazy Diamond (Parts I-V) (Pink Floyd song)
Fat Old Sun (Pink Floyd song)
Coming Back to Life (Pink Floyd song)
On an Island
The Girl in the Yellow Dress
Today
Sorrow (Pink Floyd song)
Run Like Hell (Pink Floyd song)

Encore:
Time (Pink Floyd song)
Breathe (Reprise) (Pink Floyd song)
Comfortably Numb (Pink Floyd song)

Вероятно забелязвате, че има доста песни от последния всъщност четвърти албум на Дейвид Гилмор "Rattle that lock" 2015, а признавам, че имам доста любими песни от него и с удоволствие го слушам в колата. Предишният му албум "On an island" от 2006 също го имам на диск, а предишните два: "David Gilmour" - 1978 и "About a face" - 1984, ги имам само на касети, като фаворит ми е вторият от 1984.  Но след като видях концерта много искам да видя на живо Гилмор, след като е ясно, че Пинк Флойд не може да съществува повече в такъв формат след смъртта на Ричард Райт през 2008, а и след като имах и ще имам възможността да чуя Роджър Уотърс в България, се надявам, че ще сбъдна и тази моя мечта някой от тези дни...



събота, 21 октомври 2017 г.

Моят четвърти концерт на Стинг в България

Учебната година в България току що бе започнала, но ден по-късно в столицата пристигна бившият учител Гордън Съмнър, известен повече като Стинг, за да ни научи, че някои песни и текстове не омръзват, колкото и пъти да ги слушаш и да вникваш в тях.

Класната стая бе пълна с ученици на различна възраст, които си бяха написали домашното за различни класове и години от богатото творчество на английския музикант. Арена Армеец бе толкова пълна като на концерта на Дийп Пърпъл и всеки с нетърпение очакваше старта на шоуто.

За мен това бе четвърта среща на живо със Стинг като любопитното е, че всички те се случиха в България на четири различни места. През 1996 година той дойде за първи път в страната ни и напълни Зала 1 на НДК. 10 години по-късно през 2006 той свири на стадиона в Несебър заедно със сина си, а аз отново бях там. За последно го слушах на стадион "Георги Аспарухов" през 2011, като повече за третия му концерт може да прочетете в моя пост тук. Сега годината е 2017 и мястото отново е различно, зала Арена Армеец.

Започнах да слушам Стинг през 1987 година, когато излезе албумът му "Nothing like the sun". Страстта ми се задълбочи с купуването на всички албуми на предишната му група "The police" и сега бях много радостен, че той изпълни много песни от този си период. Годините и спомените се трупаха, а всяка песен и негов албум ги свързвам с определено събитие в моя живот. Текстовете съм научил наизуст, а за тяхното значение съм се ровил в безсънни нощи сред купища книги, вдъхновили Стинг, а накрая прочетох и неговата автобиография "Разпилени ноти" от 2012 година, която ми разкри още страни от неговата личност и творчество.

Но нека сега след дългото предисловие се върна на самия концерт. Изненада за мен беше участието на сина му само с една китара и глас като подгряване за основната част, а и самата поява на бащата още в самото начало. Последния му албум го слушам в колата и знаех, че голяма част от него ще чуя и на живо. Друга изненада бе участието на сина на верния китарист Доминик Милър на другата китара и така групата на сцената доби семеен уют и сплоти две поколения. Много се зарадвах и на любимата ми "Mad about you" от албума Soul cages, а за да допълня картинката ще Ви насоча към сетлиста на целия концерт и към страхотния отзив на сайта werock, който може да прочетете тук. Знаех, че всеки концерт завършва с "Fragile" и за това не се надявах на повече, но бях доволен от всяка изсвирена нота и от всеки текст на всяка песен тази вечер.

1.Synchronicity II (The Police song)
2.If I Ever Lose My Faith in You
3.Spirits in the Material World (The Police song)
4.Englishman in New York
5.Every Little Thing She Does Is Magic (The Police song)
6.Mad About You
7.Fields of Gold
8.Shape of My Heart
9.Petrol Head
10.She's Too Good for Me
11.Message in a Bottle (The Police song)
12.De Do Do Do, De Da Da Da (The Police song)
13.Ashes to Ashes (David Bowie cover)
14.50,000
15.Walking on the Moon (The Police song)
16.So Lonely (The Police song)
17.Desert Rose
18.Roxanne / Ain't No Sunshine

Encore:
19.Next to You (The Police song)
20.Every Breath You Take (The Police song)

Encore 2:
21.Fragile

Над 20 песни и над 2 часа изпълниха с емоции и спомени всички присъстващи, а аз се радвам, че отново видях моя любим изпълнител и заредих седмицата си с неговата музика и захраних душата си, споделяйки чувството с любим и скъп човек.

"А през цялото това време реката течеше нежно към морето..." И така до следващата ни среща... на която не бива да забравяме колко крехки сме всъщност и за "всички родени под сърдита звезда, не бива да забравяме колко крехки сме..."




четвъртък, 20 юли 2017 г.

Дълбоко пурпурно сбогуване със софийската сцена

Преди малко повече от два месеца поне според моето скромно мнение "Арена Армеец" постави рекорд по посещаемост. Причината в неделната вечер на 14 май да има повече от 18 000 души на едно място в София, беше концерта от прощалното турне на легендите от Deep Purple. Разбира се и аз бях там.

Моят висок и умен колега се беше погрижил да имаме перфектните места и бяхме на първи ред вляво от сцената с чудесен изглед към групата. За жалост точно преди концерта получих мигренозен пристъп и болката в главата ми попречи донякъде на по-доброто изживяване на музиката. Може би и заради това подгряващата група Monster truck  се превърна в живо мъчение за мен. Не помня на друг концерт да съм се чувствал така зле като на този, а и не помогна плискането с вода и излизането на чист въздух. В крайна сметка една дама, седяща до нас, ми услужи с хапче за глава и това позволи след десетата песен на Deep Purple вече да вляза в час и до края да слушам и възприемам музиката така, както трябва. Повече за самия концерт и сетлист на песните може да откриете тук.


Странно за мен е обаче, че когато Ian Gillan дойде сам в София в края на ноември в зала 1 на НДК, там нямаше толкова голям интерес и публиката беше в пъти по-малко, въпреки, че песните, които изпълни тогава самостоятелно и с групата паснаха повече от 80%.  Но си обяснявам, че името на групата винаги е по-голяма от това на вокалиста и, а и самата част с прощално турне доведе много хора на събитието. Не зная обаче, дали това не е също маркетингов трик като последното турне на Scorpions, които след него идваха още веднъж в София, но това не е най-важното.

Признавам, че не бях слушал последния албум на групата и може би заради това и песните от него, не ме впечатлиха толкова, а може би и Ричи Блекмор и Джон Лорд ми липсваха на моменти, но в крайна сметка концертът беше на супер ниво и ме зарадва с изпълнението на любимите за мен песни Hush, Black night, Smoke on the water и Perfect strangers, някои от които успях да предавам на живо, докато не ми падна батерията на телефона.

Винаги на техен концерт се сещам за моя приятел от Козлодуй Калин, който всички наричаха Ричи, който си отиде твърдо рано от този свят, но цялата му същност бе отдадена на групата, докато беше сред нас...

Ясно ми е, че няма как в днешно време Gillan да изпълни Child in time, а също така и, че не е възможно в рамките на няколко часа да чуеш всички любими песни от група, която е на сцената вече почти 50 години. Но е едно е сигурно - радвам се, че бях там, бях щастлив да чуя групата на живо отново и ако случайно пак решат да дойдат отново ще бъда там, за да им отворя душата си, ако почукат на задната врата...


вторник, 23 май 2017 г.

Европейска нощ на музиката

Беше вторник вечер миналата седмица. Предстоеше концерт на моята първа любима група. Първата група с първата песен е като първата любов - незабравима. Финалното отброяване на часовете на работния ден ме приближаваха все повече към поредната среща с моите любимци от шведската рок група Юръп

Като дете преди 30 години не правех асоциация с името на групата и континента, а европейският съюз тогава не беше актуален и за мен то беше като извън този свят. Такава бе и първата им хитова песен, която направо излетя в космоса и нямаше стрелбище, хоремаг или радио, което да не я върти, когато излезе. Въртях я и аз на касетка със записан в студио в Пазарджик албум, за който платих с парите от тетрадки, които продавах пред училището си на импровизирана маса. Последваха нови касетки с албуми на групата, които сигурно са се въртяли хиляди пъти в ролката на касетофона и са дали тласък на моето въображение още като дете.

Вече ги бях гледал на живо в България на площада в Ловеч (11 май 2007) и в зала Фестивална (15 юни 2012), но сега те изнасяха концерт за първи път в Арена Армеец. Ходихме заедно с моя колега и приятел и по-ранното ни отиване в залата позволи да се приближим максимално до сцената при изпълнението на подгряващата група "Sevi", която бях срещнал случайно на бензиностанция при моя командировка в Благоевград.

Бях изненадан, че сцената е разположена в средата на залата след концерта на Пърпъл и дори тази половинка не се напълни съвсем, но за мен това нямаше значение. Любимата ми група щеше да свири на метър от мен и това за мен лично си беше доста вълнуващо. Разположението ми позволи да ги видя още преди да се качат на сцената, а след това концертът беше на страхотно ниво. За първи път нямах проблем с батерия или обхват и снимах и предавах на живо и се насладих на всяка една песен. Ето и самия сетлист като песните 16 на брой отговаряха на датата: 16 май:

1.War of Kings
2.Hole in My Pocket
3.Rock the Night
4.Scream of Anger
5.Last Look at Eden
6.Carrie
7.The Second Day
8.Firebox
9.Sign of the Times
10. Girl From Lebanon
11. Ready or Not
12.Nothin' to Ya
13.Superstitious
(with snippet of "Here I Go Again" by Whitesnake)
14.Cherokee
15.Days of Rock 'n' Roll

Encore:
16. The Final Countdown

Много хубаво ревю за концерта може да прочетете на сайта werock.bg, а беше логично групата да представи повече песни от последния си албум "War of kings" - 2015, а стана ясно че през октомври пускат и следващ нов албум, 11-ти поред.

Групата се раздаде максимално и се забавляваше истински, а аз преливах от радост. Ще ги очаквам отново за четвърти път в България с новия си албум, а дотогава ще продължавам да ходя по пътя си и да ги следвам...

четвъртък, 29 декември 2016 г.

Коледно Мастило в Пазарджик

Малко са групите, които могат да оцветят града. Малко са българските групи, които могат да оставят следа. Но една от тях е удачно кръстила себе си Мастило. И това Мастило остави неизличима следа в мен и моето семейство.

Благодарение на Община Пазарджик една съботна вечер в театъра при свободен вход и седмица преди Коледа моите любимци показаха професионализъм, чувство и изпълниха страхотно любимите ми песни. Но нека първо започна отначало и да се върна назад във времето.

Годината бе 1999. Със сестра ми и мой приятел решихме да посрещнем Нова година на площада в София. Времето беше ужасно студено. Сцената беше построена до сградата на БНБ с лице към Двореца. Когато излезе тази до тогава непозната за мен група да подгрее известните изпълнители, то тя успя буквално да подгрее и зъзнещата публика с настроение, усмивка и закачки и главната движеща сила бе вокалистката Виктория Терзийска. Гвоздеят на програмата стана новата им авторска песен: "В двореца съм сама", която много добре пасна с празнично осветения дворец на площада с жълтите павета. Помня, че скоро след това търсех албума им по магазините, но за съжаление той още не беше излязъл. (щеше да излезе 3 години по-късно).

По-късно гледах клипа на песента им и се чудех, дали той действително е сниман в Двореца, срещу който Вики пя в Новогодишната нощ. След това дойдоха и "Твоите кафеви очи", която също бързо се превърна в хит и я слушах по радиото, а веднъж на живо в клуб Кокарача.

След това се оказа, че мой приятел от Стара Загора учи заедно с Вики в журналистическия факултет и аз влюбен в това късо подстригано чаровно талантливо момиче го помолих да ме запознае. Действително ходих два пъти там, макар, че и нашият курс, бидейки в същия университет, имахме малко лекции там, но така и не успях да я засека и да ме запознаят с нея.

Времето си минаваше и веднъж вече организиращ концерт в Банско на площада с участието на Бони М, имах възможността да избера водещ за шоуто като негов организатор. Тогава се свързах с агентката на Вики, за да я ангажирам, но за съжаление по това време тя вече беше организирала своя почивка в чужбина и така вместо нея концерта води Тома Спространов.

Не спирах да следя песните, изявите и дисковете на групата, а преди три години от бензиностанция по пътя си купих диска им "В ръцете ти е най-добре", който се въртеше постоянно в колата и така и децата ми заобичаха групата и знаеха и пееха всяка от песните в него. Май пропуснах факта, че мой колега и приятел е учил с нея в Разград и бях го молил през годините да ми разкаже нещо за този период, а също така и че посетих родното и градче Исперих, но това не са толкова важни неща.

Като изключим началните години, когато имаше някакво влечение към нея като жена, то в последните години ценя повече текстовете и музиката и изпълненията и. Честно казано никога не съм се интересувал от личния и живот макар да научавах откъслечно от някои познати разни факти или слухове, но не съм се вълнувал, защото това си е лично нейна работа.

Стигаме вече в настоящата година и месец и аз мислех, че трябва да отидем по-рано, за да хванем места. Това щеше да бъде първия концерт, на който и двете ми деца ходят заедно, а дъщеря ми вече има малък опит с концерта на Бон Джоуви. За жалост интересът към събитието въпреки безплатния вход и разлепените плакати беше малък. С изключение на първи ред, който се пазеше от момчета и девойки, можеше да си избереш къде да седнеш съвсем спокойно и ние избрахме места на втори ред централно на сцената.

Подгряващ на Мастило беше Лазар Вълчев, който е записал своя песен към техния лейбъл и той изсвири няколко песни с един китарист на сцената. След вълнението и чакането най-вече от децата ми на сцената се появи Вики в целия си блясък и палавият и вечно мърдащ се моя син застина и замръзна и гледаше без да мига. Дъщеря ми си припяваше текстовете, но съвсем тихичко и не като в колата и когато Вики се закачи с нея и я поздрави с песен, тя съвсем са сви и се срамуваше.

Концертът беше страхотен и всяка песен бе изпълнена перфектно и аз останах много доволен. Предавах на живо две от песните и направих няколко снимки, които после публикувах в събитието. Сцената и осветлението също бяха на ниво, но за жалост не мога да кажа същото и за публиката в родния ми град, но това бе единственото, което не се получи тази вечер и заради нея нямаше и бис, но след края успяхме да се видим с Вики и Десо зад кулисите и да се снимаме с тях. Така децата ми останаха много щастливи и доволни, че са слушали, че са се запознали на живо с любима изпълнителка и са видели колко естествена, готина и свястна е тя.

На връщане към вкъщи слушахме отново диска на Мастило и децата забелязваха коя песен не са я изпълнили и коя са я пяли малко по-различно, а аз бях щастлив, че сбъднах една моя мечта.

Следващата седмица си купих от книжарницата и диска Маргаритка (на името на дъщерята на Вики) с детски песни, който е проект за създаване на музикални детски площадки и децата слушат и него с удоволствие. Защото както пее Виктория: "Така приятно е с теб..."



събота, 10 декември 2016 г.

Преживяването Dire Straits в петък вечер

Рядко човек получава втори шанс в живота. Когато обаче си роден под щастлива звезда и силно желаеш нещо, тогава получаваш и втори шанс и сбъдваш мечтите си. Мина цяла седмица от концерта на Dire Straits Experience в зала 1 на НДК на 2 декември 2016 година, а при мен споменът е още жив.

Може би е излишно да казвам, че за мен Dire Straits е велика и любима група, която по обясними причини не съм имал удоволствието да наблюдавам на живо, но двете изяви на нейният вокалист и основател Марк Нопфлер със сигурност запълниха тази празнина, като за тази от 2013 още пазя топли спомени.

Тук е мястото да благодаря на моя много добър  и висок приятел и колега Боян, който купи билети за концерта преди месец и по този начин на прилична цена ни осигури места на първи ред в оркестрината, буквално на метър от изпълнителите. Другата изненада бе да видя на живо една от най-големите български фенове на групата Славина, която се оказа на съседно място на първи ред. По-късно разбрах, че тя е присъствала и на трите изяви на групата в България, а също така, че е и лична приятелка на саксофониста Крис Уайт.

Но да започна отначало. Когато 2016 започна разбрах, че Dire Straits Experience ще имат концерт в България за първи път, но той ще бъде в Русе в новооткритата зала Булстрад Арена на 21 март. За жалост това бе понеделник и не успях да организирам така нещата, за да отида и да ги гледам на живо, макар, че билетите бяха с много приемлива цена и дори с нощувка в Русе и транспорта не бяха нещо недостижимо. Щях да видя и новата зала в дунавския град, но в крайна сметка плановете ми не се осъществиха и пропуснах своя първи шанс да видя групата с двама оригинални членове.

Затова, когато разбрах, че идват през декември в София и Пловдив, си запазих отрано датата за представлението в София. Като цяло бях скептичен за tribute бандите, когато липсват основни техни членове, като в случая Марк, но след концерта на Брит Флойд миналата година си промених мнението. 

След като ходих на уроци по барабани това лято, оцених приноса на Крис Уитън в последния и много любим албум на Dire Straits On Every Street, а сега имах възможността да го гледам на живо. Какво да кажа обаче за Крис Уайт, който в личната ми класация заедно с Дейвид Санборн и Кени Джи заема достойно място и без неговия уникален звук песните на Dire Straits нямаше да бъдат завършени. Освен страхотен саксофонист за мен той се оказа и страхотен човек като наблюдавах от първи ред реакциите му, вълнението и чувството при всяко парче. Скромен, почтен и велик май най-точно описват неговата личност. Това личи и в интервюто на този линк.

Без бавене концертът започна директно с Telegraph road в 8 и 15 и магията вече се случи. Музикантите от бенда бяха истински професионалисти и свиреха с жар и чувство всяко изпълнение и това накара залата да стане на крака при разпознаваеми акорди и мелодии като Romeo and Juliet, Tunnel of Love, Sultans of swing, Money for nothing и Brothers in Arms. За мен лично двата часа минаха неусетно, гарнирани с множество снимки, три излъчвания на живо в социалната мрежа и падането на батерията на телефона, което не ми позволи да запиша още някое видео в края на концерта, но дори това не успя да развали удоволствието.

Върнах се в моите ученически и студентски години, когато текстовете на Dire Straits бяха стимул за мен да науча английския език, а касетките им се въртяха в стария касетофон безспирно, обръщайки ги и знаейки наизуст всяка дума, извивка и припев. Спомените нахлуха и трябва да призная, че на моменти очите ми се насълзиха.Блаженство и щастие и сбъдната мечта - това бе за мен преживяването на Dire Sraits макар и без Марк Нопфлер в петък вечер.

Ако искате да научите сетлиста и да прочетете още едно ревю на концерта може да последвате линка, написан от Нуша, а по-хубаво аз не бих могъл да го напиша. Това, което мога обаче е да търся и да преследвам музикалните си мечти зад всеки ъгъл и на всяка улица...


сряда, 30 ноември 2016 г.

Ноемврийска петъчна вечер с Ian Gillan и песните на Deep Purple

Ето, че ноември отива към своя край, а най-незабравимото музикално събитие от месеца за мен беше концертът на Ian Gillan на 4 ноември, петък в зала 1 на НДК. Почти винаги при гостуване в България на музикална легенда от този ранг се мъча да си припомня кога преди това той е гостувал у нас и дали аз съм имал удоволствието да присъствам. Този път верен помощник в спомените ми беше официалният сайт на вокалиста, който пази всяка дата и концерт. Ето и резултатите: 

08.09.92     Sofia, Bulgaria
10.09.92     Varna, Bulgaria
Deep Purple (with Blackmore, then Satriani and then Morse)
27.11.98     Winter Sports Palace Sophia, Bulgaria
28.11.98     Winter Sports Palace Sophia, Bulgaria 
21.07.05     Kalialra Stadium, Kavarna, Bulgaria
01.11.07     Sportshall, Sofia, Bulgaria

Това щеше да бъде петата визита на Гилън в България. Залата беше пълна, а моят билет беше подарък за рождения ден от жена ми и за по-добър подарък не можех и да мечтая. Тъй като мястото ми беше доста назад в залата се бях снабдил с бинокъл, който ми позволи да видя всичко, което се случва на сцената отблизо. Там точно в 20:00 часа излезе неговата дъщеря, която бе доста естравагантна и пееше боса с доста голямо желание и ритъм, но в стил много далеч от този на баща си. По-късно тя се присъедини като бек вокал в неговото шоу, а той дори и позволи да изпее и негова любима нейна песен по средата му. Аз нямах нищо против, но сред зрителите имаше доста недоволстващи от изпълненията и. Така или иначе те не успяха да развалят моята нагласа. Сетлистът на Гилън от тази вечер както и  подробно ревю на концерта може да прочетете на сайта werock.bg.
За мен беше голямо удоволствие да чуя парчетата на Deep Purple, гарнирани с изпълнението на Софийския Филхармоничен оркестър и залата единодушно аплодира изпълненията на Pictures of Home, Strange kind of Woman, Lazy, а при началните акорди на великата балада When a blind man cries не се сдържах да я пусна на живо в социалната мрежа, за да я видят и моите приятели, които нямаха възможност да присъстват на концерта.Продължението с Anya, Perfect strangers, Demon's eye и Smoke on the water беше впечатляващо и Гилън доказа, че и на тези години може да пее страхотно и да вълнува публиката. Най-хубавото обаче дойде при биса, когато той изпълни моите две любими песни Hush и Black noght, с което концертът завърши. Разбира се винаги ще има недоволни и хора, които ще искат да чуят Child in Time и други велики парчета, но за мен лично това бе достатъчно. Макар, че гледах концерта сам, аз го споделих с перфектни непознати. Може там да сте били и Вие...


сряда, 26 октомври 2016 г.

Брайън Адамс - директно от сърцето


Когато ходиш често на концерти неизбежно се сблъскваш с онзи момент, когато напускайки залата или стадиона, съжаляваш, че не си чул любима твоя песен.

За мое щастие това не се случи на концерта на Брайън Адамс в София на 11 октомври, който бе и последен за европейското му турне тази година.
Отново беше вторник вечер и се радвах на билета си, защото преди 10 години не успях да отида на негов концерт в Зимния дворец и сега щях да го гледам за първи път на живо.

Не вярвах, че късметът ми ще проработи отново и че ще мога да бъда на метри от изпълнителя на втори ред от правостоящите в Арена Армеец. Признавам, че не съм луд фен на Адамс, но през годините съм харесвал много негови песни. Но не съм вярвал, че ще чуя всяка една на живо и то изпълнена перфектно.  Едва след концерта разбрах, че е открил и негова фото изложба в центъра на нашата столица.

През деня видях в неговия инстаграм снимка на българския пропусквателен пункт откъм Сърбия и се учудих, че пътува с кола, а дори мисля, че и той шофираше. Това беше първи знак за това колко земен и естествен е той и че предстои нещо страхотно.

За мое щастие очакванията ми бяха надминати като профучаващ спортен автомобил в скоростна лява лента на магистрала. Въпреки, че доста мои познати и приятели бяха заявили, че ще ходят на шоуто, в залата не видях нито един от тях, а в началото при вида на толкова празно място на терена точно в 20:00 часа, дори се притесних, че няма да се напълни. Придвижих се безпрепятствено до самата сцена, което се оказа много добър ход, а и този път за разлика от други концерти, нямаше отделена с ограда част на правостоящи пред самата сцена.

На самата стена стоеше плакатът на турнето, където Брайън е обхванат от женски ръце. При по-внимателно вглеждане се виждаха движения на очите, изплезване и други ефекти, които показаха чувството му за хумор, а в 20 часа и 20 минути той излезе и стартира ударно концерта, който продължи над два часа.

Освен парчетата от новия албум останалите песни се знаеха наизуст от публиката и това направи комуникацията между изпълнителя и аудиторията много лесна и приятна. Оказа се, че без да се усетя, аз също си припявах заедно с бенда.

Няма да се спирам на всяка отделна песен, защото има места, откъдето може да се види детайлно сетлиста на шоуто, но при песента Everything I do, I do it for you си спомних за безбройните блусове, изтанцувани на тази песен и понеже тя е по-дълга от стандартните, а и има момент, където сякаш свършва, има пауза и после пак продължава, имаше доста весели моменти с моите партньорки тогава. Но да не се отплесвам повече.

С две думи Брайн Адамс ме впечатли. Изпълни сам и песните дуети с известни негови колеги, а накрая с кухарката и невероятния си глас, подпомаган от устна хармоника, той окончателно завладя залата и апотеоз на всичко това бе последната моя най-любима песен, която той изпълнява със Стинг и Род Стюърт All for Love, когато залата бе пълна със светлина от мобилни телефони и от емоцията на неговия последен концерт от европейското турне.

Един незабравим великолепен концерт, който идваше директно от сърцето и със сигурност ще остане там...

понеделник, 14 декември 2015 г.

P.I.F. излетяха от Терминал 1 с 10 песни от новия албум

След емоциите от два мача в четвъртък вечер се озовах за първи път в клуб Терминал 1, където концерт имаха група P.I.F. За първи път чух тази група през студентските си години и ги гледах и слушах на живо в клуб Маската в Студентски град. Песните "Невидимо дете" и "Приказка" ме накараха да си купя дебютния им албум.

Моят тогавашен съквартирант ги познаваше от Варна и ги беше слушал още преди да станат известни. Помня, че с него дори имахме спор относно групата и докъде ще я докарат в бъдеще.

Не зная защо, но винаги първата ми асоциация с Пиф е френския комикс с кучето Пиф и котарака Еркюл, които за първи път видях, когато като дете посещавах приятелско семейство на площад Гарибалди в София и оставяйки да спя там, докато чувах трамваите в нощта, разглеждах на нощна лампа списанията с двамата герои, а по-късно и ги получих и за подарък.

Много е удобно да имаш група с абревиатура, защото винаги може да измислиш ново значение за нея. Това се отнася и за тази група, която първоначално е Patriots in Fashion от 1999/2000, а после издава и втория си албум със заглавие Pictures in Frames, който си купих на диск. Следва Passion in Fact, а със сигурност има и още доста опции, които са неизползвани от тях досега, а на мен в момента ми идва ето това: Private Interesting Facts.

За известно време бях загубил следите на групата и бях учуден да разбера, че са минали през някакъв електронен период и албум, който не познавах. Друг техен албум получих като бонус с билетите, който е издаден през 2013 и го слушах в колата си.

Въпреки, че бе обявен за 22:30 концертът започна малко преди 23 часа и свърши към 1 през нощта. Първата част бе посветена на предстоящия пети албум, който се очаква да се появи до края на месец януари. От изсвирените 10 песни от него бях чувал само песента "Този ден", която бе представена наскоро и с видео клип и звучи доста свежо и зареждащо. Любопитен факт е, че в предишния албум от 2013 има песен с името "Тоз ден", която също е хубава, но за разлика от новата е бавна и малко тъжна. Нормално бе повечето хора сред публиката да не познават новите песни освен вече споменатата, но реагираха адекватно и дори припяваха на места. Специално участие в три от песните имаше невероятният тромпетист Михаил Йосифов, който добави страхотно звучене в песните на групата.

Последва десетминутен антракт, след който дойде моментът, който всички очакваха. Една музикална разходка сред най-известните песни на P.I.F., където освен Мишо Йосифов се включваше и публиката с пълен глас, познавайки наизуст текстовете. Включих се и аз и на следващия ден бях с променен глас, но определено това си заслужаваше. Групата излиза и на два пъти на бис като вторият път повтори една от новите песни. След концерта открих албумите им в приложението spotify и пътувайки в метрото ги слушах непрекъснато през последните няколко дни, докато в колата се въртеше последния им диск, очаквайки да си закупя и новия през новата година.

За финал на тази музикална приказка ще пусна една тяхна песен, свързана с предстоящите празници. Приятно слушане!

петък, 4 декември 2015 г.

Бялата змия с дълбок лилав оттенък покори армейската арена в София

Беше дъждовна ноемврийска вторнична вечер и задръстването по Цариградско подсказваше, че предстои събитие, което ще напълни зала Арена Армеец въпреки лошото време. Не мога да преброя кой поред концерт на групата Whitesnake посещавах в София, но съм сигурен, че всеки един от тях е свързан с дъжда така, както и тяхната песен Crying in the rain е свързана с тяхната дискография.

Няма да забравя чакането и големия дъжд на стадион "Академик", когато те свириха заедно с Деф Лепърд, както и прокапването на покрива на залата в Зимния дворец и след проверка установих, че не съм бил само на концерта им в Каварна:

1997 София - Зимен дворец на спорта
2003 София - Стадион "Академик"
2006 Каварна - Стадион "Каварна"
2008 София - Стадион "Академик"
2011 София - Стадион "Българска Армия"
2015 София - Зала "Арена Армеец"

Какво ново още може да предложи група, която идва за шести път в България? Нови или стари песни, нов състав (със сигурност) - единственото постоянно в Whitesnake е Дейвид Ковердейл и нов албум. Отново допуснах грешка като не си купих албума преди концерта, защото след това той бе свършил, но се надявам за Коледа да си го купя за подарък.

Като подготовка за концерта обаче си бях взел троен диск, който отпразнуваше тяхна годишнина и който слушах в колата по време на път. Когато пътувах с метрото в слушалките ми звучаха други техни албуми, а излизането на книгата на канадеца Мартин Попов на български бе допълнителен бонус за предстоящия концерт. От нея разбрах за пътя, който Ковърдейл е изминал от певец в кръчми през прослушване и участие в три албума на Deep Purple до най-успешния си албум през 1987 и до днес. Преди Интернет да навлезе в ежедневието ни, не се интересувах от личния живот на изпълнителите, които харесвах и слушах, защото за мен най-важно бе тяхното творчество. Затова и сега от книгата разбрах за първи път за съперничеството с друг мой любимец Робърт Плант както и за проблемите, които са съпътствали записите на всеки един албум и привличането на нови музиканти и раздялата със стари, като не мога да не отбележа участието на мой любим китарист Стив Вай в един от най-успешните периоди на групата.

Още в ученическите години с мой приятел спорихме кой е по-добър и по-велик от двете наши любими групи. Той беше запален по Дийп Пърпъл, а аз по Лед Цепелин и така спорът беше, дали Ричи Блекмор или Джими Пейдж е по-добър китарист, а и също дали Робърт Плант пее по-добре от Йън Гилън и от Дейвид Ковердейл. Разбира се това беше само за спорта, защото и двамата слушахме и двете групи, но имахме своите причини да харесваме едната или другата повече. Няма да забравя, когато излезе албумът на Ковърдейл и Пейдж през 1993 и за първи път го занесах в кафенето "Бразилия" в Пазарджик, връщайки се от София, за да го чуят моите приятели и компания и как се наслаждавахме на всяка песен на това сътрудничество. "Бразилия" беше място в града, където се събираха музиканти, художници, артисти, поети и беше страхотно кътче за подобни дебюти и за слушане на хубава музика.

Но да се върна на концерта. Организацията при пропускането на хората в залата отново създаде дълги опашки и купища от чадъри, бутилки от вода и бира на входовете, които затрудниха достъпа, но въпреки тези препятствия успях да вляза като пропуснах две от песните на подгряващата група. Бях от правостоящите на терена и след паузата между двете групи, успях да намеря място, където да гледам фронтално сцената и двата екрана от двете и страни. Появата на Ковърдейл с риза с българското знаме предизвика фурор в предните редици, както и ударното Burn от репертоара на Deep Purple, която мой приятел смята за най-добрата песен на групата докато аз не мога да се огранича само с една песен.

Рядко се случва на един концерт да можеш да слушаш две твои любими групи, но тази вечер това се случи и се сбъдна. Deep Purple и Whitesnake имаха концерт и обединяваващата ги личност бе Ковърдейл, който по този начин отдава своето уважение и почит на групата, която го направи известен. На концертите на Пърпъл в България с Йън Гилън не си спомням да са свирили песни от трите албума с Ковърдейл, а мисля, че и той все още държи авторските права за тях и това бе добър повод да ги чуем днес. Признавам, че ми липсваше другия мой любимиц Глен Хюз, но идеални моменти почти няма.

Двата часа се изнизаха бързо, а сетлистът бе подбран чудесно и сред него нямаше лоша песен, а ето го и него, благорадение на werock.bg, където има чудесно ревю за концерта:

--- Intro: My Generation (THE WHO song)
01. Burn (DEEP PURPLE cover)
02. Bаd Boys 
03. Love Ain't No Stranger
04. The Gypsy (DEEP PURPLE cover)
05. Give Me All Your Love
06. You Keep on Moving (DEEP PURPLE cover) 
--- Guitar Solo (Reb Beach /Joel Hoekstra)
07. Ain't No Love in the Heart of the City (Bobby "Blue" Bland cover)
08. Mistreated (DEEP PURPLE cover)
09. Harmonica Solo (Michael Devin) / You Fool No One (DEEP PURPLE cover)
--- Drum Solo (Tommy Aldridge)
10. Soldier of Fortune (DEEP PURPLE cover)
11. Is This Love
12. Fool for Your Loving
13. Here I Go Again
Бис:
14. Still of thе Night
--- Outro 1: We Wish You Well
--- Outro 2: Always Look on the Bright Side of Life (Monty Python song)

На връщане към вкъщи в колата слушах песни, които групата не изпълни, но съм наясно, че не може да чуеш всичко любимо за една вечер, а се надявам, че те отново ще дойдат и пак ще напълнят залата или някой стадион с над 15 000 привърженици на рока, а дотогава музиката им ще продължи да звучи в тишината на нощта...

петък, 13 ноември 2015 г.

Бандата на Мери в петък вечер

Мери в София Лайв Клуб 
Отдавна не ми се беше случвало да ходя на два концерта в една вечер, но миналият петък това стана факт. След емоциите на концерта на Брит Флойд в Арена Армеец стигнах бързо с колата до НДК, където в София Лайв Клуб ме очакваше мой приятел и концерта на Мери Бойс Бенд.

За щастие въпреки лекото засичане на края на предишния концерт и началото на този, аз успях да вляза в клуба към края на първата песен и не пропуснах почти нищо от представянето на тази хубава и приятна българска група. Щастлив съм, че имам приятели, които ми подаряват в пряк и преносен смисъл такива емоции. Билетът и тази вечер бяха още един подарък от изминалия ми рожден, който както каза една моя позната, се е проточил доста във времето.

За първи път чух тази група с песента на Диана експрес "Есен", която е един от шедьоврите на Митко Щерев и не зная защо, но винаги я свързвам с площад Славейков в София. По-късно от радиото ме завладя и "Непознати улици", която бе свързана с пътуване и ме накара да си купя първия техен албум преди време. 

На концерта в Банско през 2004
По-късно фирмата, за която работех бе активно свързана с групата и с издаването на двата следващи албума, от които имам доста копия вкъщи, както и с концертите им в Банско. Те заедно с БТР бяха спонсорирани от тогавашния ми немски шеф и затова ги виждах и слушах на живо доста често понеже бях сред организаторите на тези концерти. Тогава любими ми станаха още няколко техни песни и си ги пусках от време на време. Честно казано обаче след това не съм имал възможност да посетя техен концерт или участие и ги гледах само случайно по телевизия или ги слушах по радиото в колата. Купих си и следващия им албум с един всекидневник и наскоро разбрах, че имат нова песен "Дъждовните дни" при едно участие на Мери в БНТ.


Малко преди рождения си ден, установих, че мой приятел много ги харесва и той настоя в шеговит тон да го запозная с Мери. Това прерасна в подарък и една много хубава петъчна ноемврийска вечер, която беше много приятен завършек на работната седмица. Гласът и талантът на Мария Мутафчиева е безспорен, а на моменти много ми напомня този на Джанис Джоплин и тя лесно завладя сцената и зрителите в клуба. А имах чувството, че това беше доста подбрана публика като повечето бяха близки и познати на изпълнителката, защото тя често ги поздравяваше и им благодареше, че са дошли.

Снимка за спомен 2015
Успяхме да се снимаме с нея, но съжалявам, че не си купих стихосбирката и, но се надявам да направя това в близко бъдеще. Не зная, дали всички знаят, че тя е от Бургас и това може да се усети в емоциите и текстовете на доста от изпетите песни, но друг любопитен факт е, че тя филолог и държи на правилното говорене и писане, за което я адмирирам. Тук е мястото да благодаря искрено на Емо за подаръка, за концерта и споделената емоция и се надявам, че някой ден пак ще я повторим.

Накрая ще пусна моята любима песен на групата, която помня от концертите им в Банско и също е много въздействаща и още звучи в мен, когато поема дългия път към дома и е само за теб...