четвъртък, 29 декември 2016 г.

Коледно Мастило в Пазарджик

Малко са групите, които могат да оцветят града. Малко са българските групи, които могат да оставят следа. Но една от тях е удачно кръстила себе си Мастило. И това Мастило остави неизличима следа в мен и моето семейство.

Благодарение на Община Пазарджик една съботна вечер в театъра при свободен вход и седмица преди Коледа моите любимци показаха професионализъм, чувство и изпълниха страхотно любимите ми песни. Но нека първо започна отначало и да се върна назад във времето.

Годината бе 1999. Със сестра ми и мой приятел решихме да посрещнем Нова година на площада в София. Времето беше ужасно студено. Сцената беше построена до сградата на БНБ с лице към Двореца. Когато излезе тази до тогава непозната за мен група да подгрее известните изпълнители, то тя успя буквално да подгрее и зъзнещата публика с настроение, усмивка и закачки и главната движеща сила бе вокалистката Виктория Терзийска. Гвоздеят на програмата стана новата им авторска песен: "В двореца съм сама", която много добре пасна с празнично осветения дворец на площада с жълтите павета. Помня, че скоро след това търсех албума им по магазините, но за съжаление той още не беше излязъл. (щеше да излезе 3 години по-късно).

По-късно гледах клипа на песента им и се чудех, дали той действително е сниман в Двореца, срещу който Вики пя в Новогодишната нощ. След това дойдоха и "Твоите кафеви очи", която също бързо се превърна в хит и я слушах по радиото, а веднъж на живо в клуб Кокарача.

След това се оказа, че мой приятел от Стара Загора учи заедно с Вики в журналистическия факултет и аз влюбен в това късо подстригано чаровно талантливо момиче го помолих да ме запознае. Действително ходих два пъти там, макар, че и нашият курс, бидейки в същия университет, имахме малко лекции там, но така и не успях да я засека и да ме запознаят с нея.

Времето си минаваше и веднъж вече организиращ концерт в Банско на площада с участието на Бони М, имах възможността да избера водещ за шоуто като негов организатор. Тогава се свързах с агентката на Вики, за да я ангажирам, но за съжаление по това време тя вече беше организирала своя почивка в чужбина и така вместо нея концерта води Тома Спространов.

Не спирах да следя песните, изявите и дисковете на групата, а преди три години от бензиностанция по пътя си купих диска им "В ръцете ти е най-добре", който се въртеше постоянно в колата и така и децата ми заобичаха групата и знаеха и пееха всяка от песните в него. Май пропуснах факта, че мой колега и приятел е учил с нея в Разград и бях го молил през годините да ми разкаже нещо за този период, а също така и че посетих родното и градче Исперих, но това не са толкова важни неща.

Като изключим началните години, когато имаше някакво влечение към нея като жена, то в последните години ценя повече текстовете и музиката и изпълненията и. Честно казано никога не съм се интересувал от личния и живот макар да научавах откъслечно от някои познати разни факти или слухове, но не съм се вълнувал, защото това си е лично нейна работа.

Стигаме вече в настоящата година и месец и аз мислех, че трябва да отидем по-рано, за да хванем места. Това щеше да бъде първия концерт, на който и двете ми деца ходят заедно, а дъщеря ми вече има малък опит с концерта на Бон Джоуви. За жалост интересът към събитието въпреки безплатния вход и разлепените плакати беше малък. С изключение на първи ред, който се пазеше от момчета и девойки, можеше да си избереш къде да седнеш съвсем спокойно и ние избрахме места на втори ред централно на сцената.

Подгряващ на Мастило беше Лазар Вълчев, който е записал своя песен към техния лейбъл и той изсвири няколко песни с един китарист на сцената. След вълнението и чакането най-вече от децата ми на сцената се появи Вики в целия си блясък и палавият и вечно мърдащ се моя син застина и замръзна и гледаше без да мига. Дъщеря ми си припяваше текстовете, но съвсем тихичко и не като в колата и когато Вики се закачи с нея и я поздрави с песен, тя съвсем са сви и се срамуваше.

Концертът беше страхотен и всяка песен бе изпълнена перфектно и аз останах много доволен. Предавах на живо две от песните и направих няколко снимки, които после публикувах в събитието. Сцената и осветлението също бяха на ниво, но за жалост не мога да кажа същото и за публиката в родния ми град, но това бе единственото, което не се получи тази вечер и заради нея нямаше и бис, но след края успяхме да се видим с Вики и Десо зад кулисите и да се снимаме с тях. Така децата ми останаха много щастливи и доволни, че са слушали, че са се запознали на живо с любима изпълнителка и са видели колко естествена, готина и свястна е тя.

На връщане към вкъщи слушахме отново диска на Мастило и децата забелязваха коя песен не са я изпълнили и коя са я пяли малко по-различно, а аз бях щастлив, че сбъднах една моя мечта.

Следващата седмица си купих от книжарницата и диска Маргаритка (на името на дъщерята на Вики) с детски песни, който е проект за създаване на музикални детски площадки и децата слушат и него с удоволствие. Защото както пее Виктория: "Така приятно е с теб..."