Вдъхновението явно ме е изоставило, щом от година на година единствените постове в моя личен блог са за моите рождени дни и то с месец или два закъснение. И докато 42 като любима цифра си беше щастие, то 43 е мъка в една мъчна година.
Беше понеделник вечер, когато в очакване на предстоящия рожден ден, очаквах и резултата от PCR теста си за коронавирус. Това бе и първият ми подарък. Положителен. Винаги съм бил положителен, позитивен, а даже и кръвната ми група е на плюс. Да, но в този случай това значеше потвърждение на болестта на 2020, която носеше цифрата на миналата година и от която бях успял да се опазя цели 10 месеца. Сега обаче тя беше тук и заедно с нея трябваше да посрещна своя рожден ден и да започна своята карантина.
Първите пет дни бяха ужасни, но за празника сякаш ми бяха отпуснали малко живец и бях на крака и готов да посрещна обичайните поздравления в социалните мрежи и по телефона. Колегите ми се погрижиха да ме зарадват с торта и свещички с достигнатите цифри, сок, бонбони и други екстри.
Семейството ми пък ми подари нов портфейл, което си остана и моя единствен подарък за този рожден ден. Като се замисля и върна назад лентата, то подаръкът ми от колегите от миналата година, рафтинг, също си остана неизползван поради ситуацията и мерките. А моите мерки се увеличиха като възраст, но намаляха като килограми, защото успях да сваля 7-8 от тях покрай боледуването. На него обаче повече няма да се спирам тук, защото все пак е празничен пост.
И така 42 стана 43. Доживях въпреки всичко и всички, но изпитанията предстоят. Като във вица, в който Господ не го кефи страдащият от лош късмет свой раб, така и аз сякаш страдам от някакво древно проклятие, което освен интересните времена, както пише Пратчет, носи и доста несполуки, безпаричие и несгоди, които ще спестя на редовните си читатели.
Тази година се разделих с доста илюзии, хора, ангажименти и мечти. Още от студентските си години си бях казал, че преди да навърша 42 искам да имам собствена тенис маса, джага и комплект барабани. Сега обаче тези неща не са приоритет и нищо чудно, когато мога да си ги позволя, да не мога вече да ги ползвам по предназначение. Не, че свиря на китарата, която си купих миналата година за празника , защото старата беше счупена и не ставаше за свирене. Но явно пак става въпрос за вдъхновение и възможности.
Зная, че вече никой не чете дълги постове и размишления, а освен, че улиците, заведенията и главите на хората са празни, то и моите мисли се изпразват от съдържание и затова ще сложа още една празнична снимка с втора торта, с която отбелязах навършването на 43 с моите родители, които заради мерки, карантина и вирус не бях виждал 66 дни.
Докато бях затворен повече от месец вкъщи си пуснах косата и брадата да растат свободно, а след края на изгнанието се подстригах късо и обръснах и бях като чисто нов. Само кашлицата остана стара, но и тя изчезна скоро като стара година.
Нямам си идея какво ще ми се случи до следващия 44 рожден ден, а в тези времена да планираш дългосрочно вече не е на дневен ред, но се надявам да съм жив и здрав и да мога да пиша пак тук. До скоро! Бъдете здрави!
Когато започвах този блог преди 12 години реших да отбелязвам с пост всеки свой рожден ден като началото бе моят 30 годишен юбилей. Преглеждайки постовете назад установих, че съм пропуснал деня, в който съм ставал на 41, но честно казано тогава въобще не ми беше до празнуване и писане след поредната химеотерапия и безпаричие, което преживях. Сега за радост нещата са различни и се надявам болестите и лошите неща да са зад гърба ми.
Като ученик си мечтаех да доживея до 42 години поради две причини. Едната беше, че в любимата ми книга на Дъглас Адамс "Пътеводитетелят на галактическия стопаджия" това бе смисълът на живота и бях си наумил, че стигайки тази възраст, ще съм го намерил и донякъде това е така. Втората причина е, че доста от моите любими изпълнители като Джими Хендрикс, Джанис Джоплин и Джим Морисън са умирали млади и самата цел да ги надживея, виждах като успех в онези дни. Миналата година след всички трудности си пожелах само едно, да посрещна своя 42 рожден ден здрав. С времето човек осъзнава, че това е най-важното. Но какво се случи този октомври?
За първи път по стечение на обстоятелствата щях да празнувам своя рожден ден извън България, в Германия в компанията на сина ми и сестра ми. Спокойно мога да кажа, че празникът освен в градовете Щутгарт и Улм продължи и във Виена, Австрия, което само по себе си беше още един подарък за мен, защото обичам да пътувам. Качих се на телевизионните кули във Виена и Щутгарт като първата бе моя мечта, защото при всичките ми посещения в австрийската столица оставаше извън маршрута и плановете ми и затова посещението и беше нов подарък. Вечерта на самия мой неделен рожден ден бях в традиционна швабска кръчма в планината с неповторима атмосфера, храна и обслужване и се превърна в апогей на страхотния ден.
С напредване на годините подаръците ми на празника стават все по-малко, което е нормално, защото вече отдавна не съм дете, но сега съм в състояние и сам да си ги избирам и купувам, но това не прави празника по-малко хубав от преди. Подарък получих и от колегите, когато се завърнах от моето пътешествие за рождения си ден и това е рафтинг през май догодина. Подарък получих и от сестра ми, докато и гостувах и това е супер удобна за работа чанта на футболния щутгартски клуб. Сам си подарих последната книга на Мураками, а жена ми ми подари халат. Най-големият подарък обаче аз си направих сам през ноември за черния петък, когато си взех нов смартфон. Но разбира се не това е най-важното. За мен емоциите от изминалата година са истинските подаръци, както и новата работа, която ме вдъхновява и ми позволява да сбъдвам мечтите си една след друга и да пътувам много и да посещавам театри, концерти, събития и да се запознавам с нови интересни и интелигентни хора и да виждам нови места или стари по нов начин. Благодаря на всички, които бяха част от годината ми, от пожеланията за рождения ми ден и за всички, които оцениха това, което правя и все още вярват в мен. Обичам Ви! Имам поне 42 причини за това!
Винаги съм обичал своите рождени дни. Освен за мен съм се старал те да се превърнат и в празник на всички мои приятели, роднини и близки. Много често хората чакат дълго време кръгла дата, за да отпразнуват юбилей по различен тържествен начин, но за своя 40-ти рожден ден се сблъсках с едно поверие, което явно бе завладяло съзнанието и на стари и млади и всеки ме предупреждаваше да не празнувам шумно своя рожден ден под номер 40, защото рискувам да ми се случат лоши неща...
Тук е мястото да кажа, че не съм суеверен и не съм чак толкова религиозен, а и общуването с различни култури, нации и хора, ме е научило, че неприемането на едно нещо, в друга страна отсъства изцяло. Така е и с фаталната цифра и дата 13. Някои хотели и сгради нямат етаж с номер 13, докато италианците свързват 17 със смъртта, а за японците 9 е заплаха. В Афганистан 39 не е на почит и затова когато навършат тези години, те казват, че са почти на 40. Именно поради тези различия не вярвам истински, че една цифра, едно честване и един юбилей могат да ти докарат куп неприятности, а дори и смърт. Странно ми е как нация като нашата обръща толкова голямо значение на такива подробности, а и също как спазва с еднакъв плам религиозни празници, древни вярвания и съвременни постулати.
Първоначално бях решил да поканя 40 души на голям празник, но тази моя идея не не осъществи, макар рожденият ми ден да се падна в петък тази година и това беше идеалното време за такова отпразнуване на юбилея. Вместо това поддавайки се на натиска, реших да изкарам един кротък и спокоен празник без шумни празненства. За първи път от 40 години насам нямам снимка с торта...
Сутринта най-хубавите подаръци дойдоха от децата ми, които бяха нетърпеливи да ми честитят и да ми кажат, че ме обичат, а наред с това да ми подарят по една своя рисунка. Дъщеря ми беше нарисувала самолет с емблемата на ЦСКА, а синът ми куфари с надписи, различни знамена с пожеланието да обиколя света.
В офиса почерпих с бонбони "София" в чест на града, в който съм роден, а те се оказаха доста сполучливи. От колегите получих хубава зелена картичка с пожелания и събрана сума, каквато е традицията във фирмата.
Съвсем спонтанно реших да поканя 4 мои верни приятели на обяд в ресторант "Щастливеца", за да ги зарадвам с хубав обяд и обстановка и да покажа колко щастлив съм да ги имам. А и часът, в който съм роден (13:25) исках да отбележа с много близки хора. Бях помолил да не носят подаръци, но двама от тях, въпреки краткото време, ме изненадаха с такива.
След обяда денят мина в отговаряне на поздравления като 40 души ми се обадиха лично по телефона, 40 ми писаха в Linkedin и Skype, над 400 във Facebook и Messenger и 4 в twitter и ICQ.
Вечерята вкъщи бе като всяка друга вечер с разликата, че сега имаше пържоли, а десертът бе парче бисквитена торта, на която не съм духал свещи.
Беше ми странно, че много хора се притесняваха дори да ми честитят лично, а тенденциозно изчакаха следващия ден, за да не предизвикат съдбата и проклятието, което тегне на това суеверие.
Много оригинални поздравления получих от някои мои приятели и познати, които ми честитяха идването в техния клуб на 40-те, качването на 4-тия етаж, пристигането на 4-ти коловоз и стигане на 4-то ниво в играта на живота. Истината е, че именно 40 е реално половината на житейския път на всеки човек, защото много рядко някои успяват да живеят до 100, но напоследък много хора си отиват в 40-те и 50-те и затова един приятел бе прав да възкликне: "Как така няма да си празнуваш рождения ден? Ами ако той ти е последен?"
На следващия ден сутринта бях зает с ангажименти на дъщеря ми и пътувахме към моите родители в късния следобед. Там в механата край камината имаше тържествена вкусна вечеря със скара и малка торта с моето име, но без свещи с моите нови години, а само с една свещичка, която по настояване на децата духнах.
Едва на следващата сутрин купих бонбони, с които да почерпя тези, които са ми дали всичко в този живот, моите родители, и така приключи моят 40-ти почти непразнуван рожден ден. От майка и татко получих също пари в плик, а явно занапред това ще бъде удачния начин, за да си купя подаръците, които искам.
Ето все пак какво освен пари и рисунките получих за своя юбилей:
- новият албум на Europe "Walk the earth"
- книга за Brian May
- колаж със снимка от моята профилна снимка с ограничение на скоростта от 40
- чаша с логото на Facebook
Преди правих wishlist преди своя рожден ден, но този път ще го направя след, та ако има някой заблуден забравил доброжелател да ме зарадва:
- новият албум на Robert Plant "Carry that fire"
- билет за концерта на Roger Waters през май 2018 в България
- билет за представлението на Камен Донев за Сватбите през декември
- книгата на Александър Ненов "Летящата планета"
Те отново се оказаха 4 и мисля, че съм скромен в желанията си, въпреки, че нескромно се надявам някой да плати и сметката ми към Мтел, която надхвърля 400 лева или пък те да я ревизират след подадената от мен жалба.
Ами това беше рожден ден номер 40. Имам една година да се подготвя за номер 41. А през това време се надявам да сме заедно, да сме живи и здрави и по-спокойни и добри...
Денят е 10 януари 2017 година. Родерик Дейвид Стюарт празнува своя 72 рожден ден. Роденият в Лондон от баща шотландец и майка англичанка певец с дрезгав глас и разрошена руса коса е различен и неповторим.
Със сигурност сте чували поне някоя от хитовите му песни, но най-добре бихте го опознали от неговата автобиографична книга, която изобилства с чувство за хумор, откровения и любопитни моменти от неговия разюздан живот и кариера. Сменил доста сценични костюми, наркотици, групи и жени, той съзнава своето място и отчита своите грешки и дузина деца (8) от различни бракове в един завладяващ разказ.
Книгата си купих от традиционния вече първи ноември в книжарница Сиела на половин цена в тяхната промоция в деня на Будителите и я прочетох през декември. Признавам, че слушах неговия репертоар, докато разгръщах страниците и навлизах все по-дълбоко в личното му пространство, което той доброволно отваря пред читателя.
Необикновен чаровник с голям късмет и с орисия да произвежда хитове в различни музикални стилове той взема стари позабравени песни и ги превръща в диаманти с дрезгавия си глас и стърчаща коса, за която полага неимоверни грижи. Със сигурност много от случките в книгата, ще Ви изненадат, ще разберете за приятелството му с Елтън Джон и ще го видите като запален запалянко на Селтик и на националния отбор на Шотландия както и за преместването му в САЩ и превръщането на американски песни в четири албума с небивал успех.
Засега последният му албум е от октомври 2015 година и носи името "Another country", а от октомври 2016 Стюарт вече е рицар на Британската империя и спокойно може да слагате едно Sir пред името му. Твърди, че от 2000 година насам е спрял наркотиците, а през 2017 година ще празнува 10 години от последния си засега брак (трети) с модела Пени Ланкастър, от която има две деца. Ако искате да го гледате на живо може да си резервирате билет за концерта му в Краков, Полша на 19 февруари 2017. Това обаче са незначителни подробности на фона на могъщата музика, която прави и аз със сигурност съм затруднен в избора си на песен, с която да завърша поста. В крайна сметка ще се спра на тази със заглавие "Вечно млад", защото макар и минал 70-те Род все още е с млад дух и неостаряваща енергия...
Отмина и поредният рожден ден. За мен той беше различен, защото за първи път го празнувах на самата дата само с дъщеря ми на ресторант. Беше различен, защото за първи път от 10 години насам го празнувах на ново работно място.
Сутринта колегите ме посрещнаха с песен и подаръци, а моята почерпка за тях се състоя в часа, в който съм роден под звуците на Dire Straits. Бяха ми избрали хубава тематична картичка, уникална тиква вместо букет и книга. Почувствах се специален.
Такъв ме накараха да се почувствам и всичките над 390 поздрава, честитки и пожелания от мои близки приятели, колеги, роднини и познати в социалните мрежи. Най-голям броят им беше във фейсбук, но също така и по скайп, мейл, линкеднин, вайбър, туитър и в няколко сайта. Едва смогвах да отговаря на всички обаждания и съжалявам, че не успях да почерпя всички, но държах лично да отговаря на всеки поздрав, което беше времеемко, но си заслужаваше, защото показва уважение и благодарност.
Роден съм в четвъртък и тази година денят съвпадна и премина чудесно. Имах планове да заведа дъщеря си на панорамен ресторант, но тя избра друг, който на нея и хареса повече като идея и не съжалявах за избора. Смешното в случая беше само, че направих резервацията за четвъртък вечер в 19:30, а когато отидохме момичето не успя да намери резервацията, но все пак ни настани на хубаво място в ресторанта и си изкарахме страхотно. На другия ден в същия час ми звъняха от ресторанта да ме питат, дали ще ползвам резервацията си. Явно са разбрали за петък вечер, което породи объркване у тях и смях у мен. Жалко, защото явно са се били подготвили за рожденик, но изненадата не се състоя.
Никога не съм страдал от скрупули или комплекси за годините, на които съм. Чувствам се чудесно и мисля, че това са най-хубавите моменти, които трябва да се изживеят пълноценно. Вярно вече подаръците и купоните не са като преди 20 години например, когато събирах над 100 човека от цялата страна в къща, но и празникът, прекаран с моята дъщеря си има своя неповторим чар. Празнувах още два пъти празника в Сандански и в Пазарджик с жена ми и сина ми и с моите родители и съм доволен, че близките ми хора ме подкрепят и обичат...
В края на годината се сещам за пропуснатите постове в блога и реших да споделя един, който се откроява над другите със своята си важност. Става въпрос за рождения ден на дъщеря ми, която навърши осем години преди няколко месеца. Тази година решихме той да бъде различен и да не каним гости, а да предприемем пътуване, в което да сбъднем нейни мечти и желания.
Тръгнахме рано сутрин от Пазарджик с баба, дядо и първата ни спирка бе Пловдив, където имаше ретро рали със стари автомобили, което бе атракция и за дъщеря ми, но най-вече за сина ми, който имаше време да ги огледа внимателно и да се снима с колите и да види как потеглят.
Втората ни спирка бе Асеновград, където обядвахме, разходихме се по пешеходната улица и посетихме Историческия музей и Рибната църква. Пропуснахме Бачковския манастир, защото събралите се почивни дни бяха накарали много хора да го изберат за своя дестинация и буквално нямаше свободно място за спиране.
Третото място, което посетихме през първия ден бяха Чудните мостове, където останахме повече от няколко часа, а децата останаха много доволни от видяното. За съжаление времето напредна и не успяхме да посетим музея на родопския карст и пещерите в Чепеларе, защото стигнахме в родопското градче повече от два часа след края на работното му време.
В края на вечерта пристигнахме в първия наш пристан за пътуването, а именно къща за гости "Момчил юнак" в Момчиловци. Посрещна ни топлина, уют, гостоприемство и вкусна вечеря, лично сготвена от домакините, след която се отправихме към сбъдването на една мечта на рожденичката, а именно посещение на обсерваторията в Рожен. Малко закъсняхме за старта на нощното наблюдение, но все пак пазачът ни заведе до групата, където в рамките на час гледахме звезди, съзвездия, планети и галактики, което направи дъщеря ми много щастлива. Тя много се интересува от космоса от няколко години насам и чете с голямо удоволствие книжките, които и купуваме по темата.
На следващия ден след вкусна закуска и посещение на музея, църквата и туристическия център в Момчиловци, потеглихме към Смолян, където децата посетиха планетариума, което също бе желание на дъщеря ми.
Следващата ни дестинация бе Момчилова крепост, като преди това обядвахме в ресторанта със същото име, а децата изкатериха стълбите до върха без проблем, докато баба и дядо останаха да чакат в подножието. На връщане минахме отново през Смолян, където посетих Историческия музей, а навън заваля проливен дъжд с гръмотевици, което оправда избора ни да гледаме звездите на Рожен през първата вечер.
В края на деня стигнахме мястото на втората нощувка, Широка лъка, където бяхме приютени в Хаджийската къща, която е база на българските архитекти. Там обаче нямаше възможност за изхранване и затова вечеряхме в наблизо намиращата се Згуровска къща и механа.
На сутринта след закуска в центъра на архитектурния резерват се разходихме и се отправихме към следващото място, което ни чакаше, а именно пещерата Дяволско гърло в Триградското ждрело. След нея посетихме и музея на мечката и обядвахме и ресторанта на хотел Хорлог. Следващата пещера, която посетихме бе Ягодинската, а там влязохме вече всички в последното възможно извънредно посещение за деня. След това се отбихме в Девин, за да купим торта за рожденичката и късно вечер се прибрахме натрупали спомени, преживявания и много снимки, за да отпразнуваме един различен рожден ден.
Надявам се поне малко да сме успели да зарадваме рожденичката и да и доставим наслада в празника. Много вдигнахме летвата за следващите рождени дни, а скоро предстои и петия такъв на сина ми.
Точно преди месец беше моят тридесет и осми рожден ден. Бях решил да пиша за него след като го отпразнувам и получа всички подаръци, но нещата се проточиха във времето, а и вчера пристигна и последният ми подарък.
Преди се е случвало да пропусна пост за рождената ми дата, но реших това да не се повтаря. Тази година празникът се падна във вторник и затова почерпих колегите в офиса с домашно направен сладкиш, бонбони, солени и сладки неща и напитки. Може би останах един от малцината, които черпят целия офис и който празнува рождения си ден на работното място, но мен лично това ме прави щастлив.
Реших да оставя и една тетрадка за пожелания, в която всеки можеше да напише или пък да не напише свое пожелание за моя рожден ден. Признавам си, че бях правил същото за моя 18-ти и 28-и рожден ден, но хората и пожеланията са различни. Някои отнеха секунди, а други две седмици, а не липсваха и рисунки и празни страници.
Важното за мен е, че сред всички поздрави по различни канали получих няколко много стойностни, които ме изненадаха и зарадваха. Отново не смогвах да отговарям на телефонните обаждания и да благодаря на всеки персонално, че се е сетил за моя празник по един или друг начин. Интересно е как хората влизат и излизат от живота ти и се сещат за твоето съществуване веднъж в годината. За мен това обаче няма голямо значение, защото самият факт, че някой се е сетил макар и за миг, значи си оставил своята следа някъде там в мислите му.
Вечерта заведох семейството си в ресторант механа "Българка", където се оказа, че не беше нужно да правя резервацията по телефона, защото, когато се озовахме там, заведението беше празно. Храната беше вкусна, но по-важно бе, че бях с любимите хора и ги почерпих.
Втората част на празника бе в събота, когато събрах приятели и роднини на едно весело празнуване с много смях, подаръци и хубави емоции. Няма да се спирам подробно на подаръците, но както обикновено това бяха билети за концерти, книги и музика, които ценя и обичам. Благодаря отново на всички, които ме поздравиха, подариха и зарадваха на личния ми празник. А аз съм си все същият, само малко по-стар...
Когато разбрах, че група, имитираща Пинк Флойд ще идва в София, не бях особено очарован от факта, още повече, че преди две години имах щастието да гледам Роджър Уотърс на живо и емоциите от тогава може да прочетете в този пост.
Понякога обаче съдбата си знае работата и те води към нови и близки до теб преживявания и емоции и дори твоят отказ не би могъл да я спре. В случая жена ми реши да ми подари билет за концерта на Брит Флойд в София по случай моя рожден ден. Че Брит Флойд не са Пинк Флойд е ясно, но също така е ясно, че оригиналният състав на Пинк Флойд никога няма да свири в София особено след смъртта на Ричард Райт.
Въпреки всичко отидох на концерта в зала Арена Армеец в петъчната ноемврийска вечер без големи очаквания и без компания, за да видя какво ще покажат музикантите от тази група. Около залата нямаше голяма тълпа за разлика от предишни събития, на които ходих скоро там, но това се дължи на факта, че само 5 000 са били билетите в продажба, което е по-малко от половината капацитет на съоръжението.
Първото нещо, което ме зарадва, щом се озовах вътре, беше перфектното място директно срещу сцената, което отреди билетът ми. Второто нещо, което ми направи добро впечатление беше точния час, който бе спазен, докато зрителите още се лутаха да намерят своите места.
Не мога да не призная, че ми хареса машината на времето на кръглия екран, която с така добре познатата пирамида от албума "Тъмната страна на луната" ограждаше годината, от чиито албум Брит Флойд изпълняваха песни в своя концерт. Визуалните и светлинни ефекти също бяха на ниво и допълваха първите няколко добри мои впечатления.
Като заклет фен на Пинк Флойд знаех всеки акорд и всеки текст, който следваше сетлиста тази вечер и наистина, ако затворех очи спокойно можех да си представя, че слушам оригиналната група. Времето минаваше неусетно като едноименната песен на Пинк Флойд, чието начало все се каня да направя за мелодия на будилника сутрин ;)
Първото ми разочарование за вечерта дойде с 20 минутен антракт, който беше нито в клин, нито в ръкав, но явно направен с ясната цел да се купи нещо от щанда с фланелки, дискове и дивидита.
Второто ми разочарование бе именно с диска и дивидито, които купих на промоционална цена след края на шоуто, защото нито едното, нито другото тръгна в колата и сиди плейъра и на компютъра.
За да има баланс ще кажа, че бях очарован от саксофоните, които музикантът в групата Джей Дейвидсън използваше именно на деня на саксофона в песните Money и Shine on you crazy diamond, а и вокалното изпълнение на една от беквокалистките Ола Биенковска на Great Gig in the sky също бе впечатляващо. Останалите от групата си бяха разпределили песните според това, дали в оригинал ги изпълнява Роджър Уотърс или Дейвид Гилмор и като цяло бяха доста удачни, а и композициите бяха изсвирени професионално, като изключа само една импровизация на една песен от Стената, която не ми хареса. Wish you were here обаче бе на ниво.
Много ми харесаха също изпълненията от ранните албуми на See Emily play и на Set the control for the heart of the sun. Сетих се, че за един мой рожден ден приятелите ми подариха диск на албума на Флойд Atom Heart Mother, но тази вечер не чух песен от него.
Дали заради емоцията или заради текстовете, но си признавам, че на три пъти сълзите преляха от очите ми, което може да бъде най-добрия комплимент за ентусиастите от Брит Флойд. В крайна сметка три часа (заедно с паузата) и 27 (като рожденната ми дата) песни от творчеството на Пинк Флойд наистина бяха хубав подарък за моя рожден ден.
Със сигурност мненията за този концерта няма да бъдат еднозначни, но поне за мен той си струваше, а други отзиви може да прочетете тук, тук и тук.
Много се чудех с коя песен да завърша поста си, но след теглене на чоп се падна ето тази:
37 е просто, естествено, цяло число, следващо 36 и предхождащо 38. Всъщност при достигането на определена възраст нищо не е просто, естествено или цяло, освен числото. Цифрата е измерение на време, което съществува само в главите ни, а не състояние на духа.
Досега никога не съм се притеснявал за годините си и не смятам да го правя и сега. Сетих се, че преди 7 години, започвайки да пиша този блог, писах и за своя 30-ти рожден ден. От една страна е хубаво да можеш да проследиш какво си правил на предишните си рождени дни, но от друга имам чувството, че нещата се повтарят като в песента на Веселин Маринов. Както и при моя 31 рожден ден празникът се падна в понеделник и не позволи на шумен купон вечерта в началото на работната седмица. За сметка на това за първи път празнувах ден по-рано на Димитровден и за първи път в новата квартира.
Идеята беше спонтанна за следобедно кафе, сладки и торта, но прерастна в соаре с ябълки, круши, сок от черница, сок от къпина и баница. Благодарение на моята половинка всичко на масата бе на ниво, вкусно и интригуващо. Тортата бе черешката, а идеята за нея дойде от децата, които решиха да сложат на нея любимите ми неща: лап топ, книга и футболен екип, като идеята може да се разгърне като вестник и за умен телефон, Интернет, мачове и ЦСКА, което пък бе проворикано от победата в дербито предишния ден.
Децата имаха на воля детската стая, която се превърна в бойно поле на игри, а малчуганите бързо стопиха ледовете помежду си с играчки и много забавни моменти. Подаръците, които получих са чудесни, но не мисля да ги изреждам в този пост, за което може би в бъдеще, ще съжалявам, но човек е роден да прави грешки.
На самия ден напазарувах за 37 лева почерпка за колегите в офиса, а вместо традиционната торта, жена ми направи малки кексчета за всеки, които се радваха на засилен интерес и дори и допълнителните свършиха. Бях засипан от поздравления по всички възможни канали и вярвате ли или не, те бяха точно 370 (ако не вярвате, смятайте). За първи път получих поздравления през Linkedin, служебната поща и pinterest, където вече има възможност за съобщения. Най-много бяха поздравите във фейсбук като съобщения на стената или на лична, а такива получих и по скайп, ай си кю (да, още съществува и работи безотказно и го ползвам) и по телефона.
В крайна сметка денят ми бе оцветен от разнообразни поздравления, сред които и някои много оригинални. Приятел сравни годините като висока температура, а се оказа, че точно температура от 37 градуса е нормална и необходима да поддържа живота ни, така че 37 значи живот.
Сутринта по радиото в колата чух, че точно на тази дата император Константин получил видение и спечелил битката. Тогава обаче той бил на 40 и ще се наложи да чакам поне още три години и аз да видя нещо, което да промени живота ми. Дотогава ще си празнувам както го направих и при рождените дни на 32, 33, 34, 35 и 36.
Интересни данни за това, кой се е родил и кой е умрял на днешния ден може да намерите в Уикипедия на следния линк. 27 октомври е и празник на град Бобов дол и на селата Акациево, Буря, Горан и Добролево. Така че освен да сея боб в дола, да мириша на акация, да предизвиквам буря от чувства или да хвана гората доброволно, друго не ми остава. Поне до следващия рожден ден.
Казват, че първите седем години при децата били най-важни при тяхното развитие. Странното обаче е, че като възрастни точно първите седем са тези, които забравяме или за които пазим откъслечни и далечни спомени.
Поводът за тези размисли е отминалия седми рожден ден на дъщеря ми. Не бих си позволил да кажа, кога минаха тези години и дали е било бързо, бавно или точно, защото имам друго възприятие за времето.
Това, което ме радва обаче е фактът, че според мен сме си свършили добре работата като родители в този период и сега може да се радваме на умно, порастнало дете, с грижа към брат си, с любознателност и жажда за знания,
Възпитанието и грижите, положени за нея, според мен са дали резултат и сега настъпва нов период на училищно образование, което трябва да помогне тя да се формира като личност и да получи нови знания и умения.
Самият празник бе перфектно организиран от жена ми, като освен двете домашно приготвени торти, тя бе направила и карта за ориентиране за намиране на съкровище в парка, гатанки, кръстословица и куп други увлекателни занимания за малчуганите, уважили рождения ден в неделната сутрин.
Нямахме ограничения във времето, но реално празненството продължи три часа и едва, щом всички гости си тръгнаха, заваля дъжд.
Много се надявам дъщеря ни да уважи всички усилия, положени за нейния седми рожден ден и освен много подаръци в нея да остане един хубав спомен за един различен и разнообразен ден.
В нейните ръце и в нейната глава сега вече са възможностите и пътищата, по които тя ще поеме, за да бъде щастлива, а ние ще бъдем до нея и в добро и лошо, в празник и делник, в слънце и дъжд и през всички сезони, седем дни в седмицата...
Третият рожден ден на сина ми се падна в третия ден от седмицата. Затова празненството бе в неговата ясла с торта в негов стил с отпечатани камиони, коли, трактори, самолети и други превозни средства. Благодарение на факта, че оставихме фотопарат се наслаждаваме на снимки от празника в детското заведение, където Марта и Брияна са го целунали и поздравили за рождения ден, а всички останали са му пяли песничка с весели шапки за рожден ден.
На една от снимките той показва с пръсти на колко години е, а усмивката показва колко е щастлив и доволен, макар и небрежен и лежерен в този ден. Вечерта само ние скромно отпразнувахме в повода, а най-важни за него бяха подаръците.
Стар хипарски автобус, кола, килимче с пътища за колите, пожарна, одеалце и възглавница за пътуване в кола бяха нещата, които го зарадваха и направиха празника му пълен с игри. Тази събота вече с домашно приготвена торта (виждате я на снимката) отново на автомобилна тематика отпразнувахме празника и с моите родители.
Най-вече изводът от празнеството е, че синът ми порастна с още една година и вече се държи на положение, самостоятелен е и се справя с всякакви ситуации без да му пука много много и да постига целите си. Най-много ме радва неизчерпаемата му енергия, вечната му усмивка, закачливост и готовност за игри и лудории. Впечатлява ме как и какво говори и си записвам нови непознати думи като ниткаво, нътка, месахури и други.
Постът ми в блога бе добър повод да си припомня какво съм писал за първия и за втория рожден ден на сина ми.
За последен път рожденият ми ден се падна в неделя през 2002 г. 11 години по-късно не мога да си спомня какво правих тогава :(
Като преглеждах постовете за изминалите лични празници, забелязах, че съм започнал да пиша от своя 30-ти рожден ден, но съм пропуснал да напиша нещо за изминалия 35-ти миналата година. Реших да не допусна същата грешка и сега и ще споделя накратко своите преживявания от неделния ден.
Не мога да кажа, че денят започна празнично, защото синът ми се събуди в 1:30 не за да ми честити първи, а за да плаче с прекъсвания до 5:30, когато вече и той и аз заспахме. Заради недоспиването и смяната на времето денят започна с главоболие и с трудна подготовка за гостите. Все пак успях да си направя кратка разходка в квартала, за да си купя вестници, кафе и да пусна тото с цифрите от датата на рождения ми ден. Не спечелих ...
Жена ми се беше постарала доста с две различни менюта за обяд и вечеря, домашно приготвен хляб, сладкиш, торта и печени ябълки за десерт. Най-голямата изненада от нейна страна обаче беше торта с моя личен герб, която тя тайно е поръчала и успя да ме зарадва.
Първите гости дойдоха на обяд и приятната компания ми повдигна настроението и влязох в тон с празника. Разговорите бяха оживени, а купонът започна при духането на музикалната свещичка, която донесе много радост на децата и много смях за възрастните.
Неусетно мина времето до вечерните гости, които уплътниха времето от 18 до 23 часа с приятни разговори, смях и забавни случки, много настроение и хубави пожелания.
Гостите бяха точно на половина на годините, на които ставах, а един от тях ми каза, че вече половината ми живот е минал. Надявам се да ме очаква още по-добра половина през следващите 36 години.
В колекцията от български филми на 24 часа под номер 36 бе филма "Не си отивай" с Филип Трифонов и Невена Коканова, който е продължение на "Момчето си отива". Изгледах го и съм очарован от добрата игра, хубавия сценарий на Георги Мишев и чувството за хумор в него.
Минути преди полунощ, използвайки времето, което бе с час повече на този мой рожден ден, прегледах поздравленията и пожеланията на мейлите си, в скайп, фейсбук, съобщения, а през деня получих и доста обаждания. Със сигурност бяха повече от 360, но не успях да отговоря на всеки индивидуално, но им благодаря за това, че по един или друг начин са се сетили за мен в празничния ден и са отправили много мили и хубави пожелания и доста позитивна енергия.
Зареждащо ми действа всеки рожден ден и не мисля да спирам да ги празнувам, защото за мен това е специален ден и винаги ми носи хубави емоции и чудесни подаръци ;)
Понякога нещата просто се получават. За наша голяма радост миналата събота се получи отличен рожден ден на дъщеря ми. От месеци тя говореше и очакваше с нетърпение деня, в който щеше да навърши 6.
Този път решихме да разнообразим празника и поканихме избрани от нея деца на куклен театър. Спряхме се на столичния куклен театър на Гурко, а представлението беше точно на обяд и носеше интригуващото заглавие: " О, колко е хубаво в Панама!" с Мая Бежанска и Мила Коларова. Случайно или не, когато се обаждах през седмицата и по погрешка се обадих в дирекцията се оказа, че жената, която ми отговори, също има рожден ден на 21 септември. Тя много се зарадва, че сме избрали този начин за отпразнуване на специалния за нас ден. Не беше никак случаен избора ми на ред номер 6, а в крайна сметка и сумата, която платих на касата беше 66., а и представлението траеше 60 минути. Аз не го гледах, защото бях с Момчил в Градската градина, тъй като постановката не беше за неговата възраст, а и той бързо се разсейва и не може да стои на едно място повече от 10 минути. От дъщеря ми разбрах, че идеята на представлението е, че най-хубаво е вкъщи, когато обиколиш почти целия свят и се завърнеш на мястото, което си търсил, а то се оказва под носа ти.
Под носа ми гъмжаха весели деца, а Калина получаваше подарък след подарък. Кулминацията на празника се случи в градинката пред Народния театър, където окупирахме три пейки и нахранихме децата и техните родители с весели и вкусни сандвичи във форма на животни, пихме сок и минерална вода и отделихме внимание на направената от жена ми вкусна торта с феи и духане на свещи. Всички желания на децата бяха задоволени с игра на площадка и тичане из парка. Дъщеря ми грееше от щастие и се прибрахме уморени, но доволни след близо 6 часа навън.
Мечтата и за подарък диск с Пинко Розовата пантера се сбъдна точно на деня след безуспешно търсене на доста места, където бе изчерпан. В точното време и на точното място. Нямам намерение да описвам всички останали подаръци в детайли,но всичко за дъщеря ми бе чудесно и прекрасно, а за мен бе важно, че денят и бе празничен и щастлив.
Продължението на рождения ден беше в детската градина, където вече имаше втора торта, поръчана с Камбанка и тайната на крилете, а за случая тя беше облякла подарената в събота страхотна рокля, която виждате и на снимката. Както казах в началото това беше един отличен рожден ден, за една бъдеща отличничка, която точно след година тръгва на училище...
Честит рожден ден, моя малка принцесо, моя вълшебна фея! Бъди щастлива и здрава!
Вторият рожден ден на сина ми Момчил празнувахме два пъти с две торти. На самия ден във вторник гости бяха неговите баби и дядовци и кръстника му. В събота поканихме приятелски семейства с деца, за да може да има игра и забава за малките, и синът ми да почувства празника си. Не очаквах, че той ще получи толкова много подаръци. Автопаркът в жилището ни беше чувствително увеличен. Вече имаме мотор с кош, голям самосвал, мотокар, автовоз, чупещ се на две камион, коли, самолет, влак, който пуска пушек и какво ли още не. Синът ми прекарва повече време на новия си мотор, който може да кара, а също така и разглобявайки гумите и тасовете на колите. Дано бъдещета му професия не е автомонтьор! :)
Съвсем различно е въприятието на Момчил сега за разлика от първия му рожден ден преди година. Днес той разбира всичко, говори доста и се включва във всяка игра и забава, и може сам да духа качествено свещите от тортата. Радва ме и това, че на рождения си ден той се събуди с усмивка сутринта и първата му дума бе: "Торта!". Радва също така, че е жизнарадостен, лъчезарен, усмихнат и пълен с енергия. Дано това да продължи и той да расте жив и здрав, умен и разумен, както обичам да казвам. Честит Рожден ден!
Реших да драсна два реда от телефона си за неколцината приятели, които четат личния ми блог. Причината да не пиша тук не е липсата на време, желание или муза, а неприятният инцидент през месец
юли, при който неизвестни извършители откраднаха от колата ми личния и служебен лап топ. Поради предстоящия в събота мой рожден ден призовавам приятелите си вместо подаръци да подпомогнат финансово закупуването на нов личен лап топ. Предварително благодаря!
Неусетно мина януари. Също така неусетно измина и година от раждането на сина ми. В неделя празнувахме неговия първи рожден ден. Спомням си, че при дъщеря ми празнувахме всеки месец до първата годинка, на на рождения и ден направихме и кръщене. Сега нещата са по-различни. Такъв беше и празникът.
И двете ни деца бяха болни и поради тази причина празненството с наши приятели с деца бе отложено. Все пак имаше празничен обяд и торта за най-близките. Тортата бе във формата на кола, а регистрационният номер бе първата буква на сина ни и годината, в която се роди. Той получи подаръци, внимание и снимки, но не съм сигурен, че осъзна какво се случва наистина. Музикалната свещичка го заинтригува и дори и ръкопляска, а сестра му духна пламъка на няколко пъти, защото той все още не знае какво точно трябва да прави. Все пак опита малко от тортата и се намръщи. Явно не харесва сладко. Денят бе специален, но мина бързо и се върнах в ежедневието като в понеделник почерпих колегите с бонбони по случай повода.
Все пак нещата се промениха. В малкото дни след празника, Момчил показа упорство в желанието си да ходи и да тича с някой, който го държи за две ръце, а и подава топка и играе със сестра си и разбира всичко, което му се казва. Явно и вирусът вече го напуска и той е по-весел и диша свободно. Сестра му проходи на година и три месеца, но по всичко личи, че той ще го направи по-рано. Момчето ми порасна. Неусетно...
Надявам се той да расте свободен и да се научи да дава преди да получава, да се учи, да греши, да се радва, да плаче, да обича, да мечтае и да пътува, да вижда, да слуша, да бъде смел, да бъде разумен, да действа и неразумно и да има интересен и разнообразен живот. И най вече да бъде син на баща си...
Тази година моят рожден ден мина доста странно. Сутринта на път за работа с колата се отбих в сладкарница "Неделя" и взех тортата, която по цена отговаряше на годините, които навършвах, а именно 34. Беше Бялата неделя, а аз съм бял скорпион, така че всичко май е ок. Денят, в който съм роден, също е четвъртък като тази година. Спрях и в един супермаркет за напитки и бонбони. Защо почти никога не пишат най-важната информация на кутията със шоколадови бонбони? Може да разбереш съдържанието, грамажа и датата на производство, но като бройка е почти абсурд да намериш. Поне за мен това е важно, за да зная, дали ще ми стигнат, за да почерпя всички колеги. В крайна сметка взех моите любими "Морски дарове", които бяха прозрачни отпред и ми позволиха да преброя колко са.
Празник в офиса
Пристигнах в офиса и почерпих с бонбони и написах мейл за почерпката следобяда. След това се отправих към Експо центъра, където течеше втория ден на Webit конгреса, на който имах удоволствието да участвам заедно с колега. Почерпих своите познати и там. След две изключително интересни лекции пак се върнах до офиса за една среща и обяд. Следобяд отново уебитнах малко и се върнах навреме за уречения час за почерпка в нашата хубава оранжева кухня. Тортата се оказа хубава, но тази година не духах свещи. Така го реших. Беше весело и непринудено и тортата не стигна за всички, но от напитките остана. След като оправих и след последния гост, потеглих към вкъщи, където ме чакаше семейството ми.
Празник вкъщи
Домашното парти беше хубаво и бе подплатено с домашна торта. Дъщеря ми подреждаше салфетки и прибори по правилния начин, което ме изненада приятно. Нямаше как да се размина без свещи, защото и тя искаше да духа заедно с мен. Справихме се. Всичко бе много вкусно и родителите ми също се насладиха на вечерта. Остана да излезем за третата част от рождения ден, все пак съм още в 30-те :)
Празник с Големите
Когато преди няколко дни получих покана във фейсбук да присъствам на представление на "Големите" в пиано бар "Камино" написах, че точно на този ден имам рожден ден и затова няма да мога да дойда, а ми се гледаше новата програма. За първи път ги бях гледал в бар "Баристо" и много ми харесаха и се смях от сърце. Там дори и аз се включих в паузата с виц. Анелия беше достатъчно мила да ми предложи да отида и като рожденик да получа два безплатни пропуска. Реших да се възползвам и потвърдих и мога да кажа, че това бе страхотен и различен избор за моя празник. Бяха ни запазили маси точно до сцената и се насладихме напълно на скечовете на талантливите актьори. Горещо ги препоръчвам на всички свои приятели и познати. Посмяхме се хубаво и се насладихме на свободата и на последните часове от моя 34-ти рожден ден, а за него получих точно 340 поздрава, повечето на стената ми във фейсбук, други като обаждания, съобщения и мейли или лично. Благодарих на всички със страхотната песен на Led Zeppelin "Thank you", а групата слушах цял ден в колата си докато пътувах.
Докато пишех този пост осъзнах, че вече 4 години го списвам и реших да споделя с линк предишните ми постове за рождените ми дни. Ето ги и тях по ред на номерата :):
Този рожден ден подаръците бяха малко, но явно това е нормално. Най-големият подарък са децата ми, които ме радват и разсмиват. Ето кои са другите: Балони, парички за почивка, която бях ползвал и още изплащам, книга за футбол, долнище за анцуг, спортен панталон, риза с дълги ръкави и официален панталон. Вече е напълно готов и моят личен герб и качен в сайта на БХВО с неговата символика и може да го видите тук. Това е. Нямах wishlist, както го бях замислял, но нямах и празник, на който да поканя 34 приятели, но нека това да остане за догодина, а до тогава Happy birthday to me!
Бях замислил този пост за вечерта след рожденния ден на дъщеря ми, но куп други неща провалиха писането в черновата и пускането и на бял свят. Самият празник мина чудесно, а подаръците бяха много и предизвикаха щастие и усмивки. Най голям беше колелото. Сигурно сте чували прословутата реплика от български филм "Татко ще ми купи колело, а ама друг път." Е колелото е купено, но не само от татко и мама, а с помощта на дядовци и баби, роднини и приятели. Съединението прави силата! Колелото вече е пробвано по велоалеите в Младост, а към него се добавиха звънец и каска като допълнителни подаръци, а паданията засега са само три, но не отказват дъщеря ми от каране и желание да се научи и да махне помощните колелца.
За поздрав за четвъртия рожден ден на Калина съм избрал най-подходящата песен, а именно "Little wing" на Джими Хендрикс, но в изпълненение на Стинг, който днес има рожден ден и става на 60 с 25 годишна кариера на музикант. Пускам и текста преди песента и отново казвам: Честит рожден ден, Калина! Бъди щастлива!
Well she's walking through the clouds
With a circus mind that's running round
Butterflies and zebras
And moonbeams and fairy tales
That's all she ever thinks about
Riding with the wind.
When I'm sad, she comes to me
With a thousand smiles, she gives to me free
It's alright she says it's alright
Take anything you want from me,
Anything.
Три дни яли, пили и се веселили. 33 години навършили и 3 торти опустошили. Нещо такова може да се каже за празнуването на моя 33 рожден ден. Той започна с няколко предварителни подаръка и един концерт на любима група и с лек опит за меланхолия и депресия понеделник сутрин, но съдбата си знае работата и бързо се погрижи всичко да е в релси.
Тортите
Тортите наистина бяха три и трите бяха домашно приготвени. Две от тях с блатове си приличаха, като разликата бе, че едната е правена с бял, а другата с черен шоколад без да има за цел да бъде Ин и Ян, а бе търсено разнообразието и различния облик. Третата бе бисквитена, но много вкусна. Свещички духах на две от тях, а на снимката правя това упражнение в офиса. С една дума: вкусотия!
Поздравленията
Вярвате или не за 33-ия си рожден ден получих точно 330 поздрава. Те идваха като sms, обаждания по телефона, по скайп, по кю, във фейсбук на стената или като лични съобщения и на мейлите ми. Явно функцията за подсещане за рожден ден работи безотказно и хората се сещат за теб в този празничен ден. Благодаря на всички за хубавите и оригинални пожелания и въобще за факта, че се свързаха с мен на този ден. Държах да благодаря лично на всеки от тях, защото наистина ми показаха, че не съм им безразличен в едно или друго отношение.
Подаръците
Бях решил да напиша един лист с желани подаръци и да го пусна тук, но не остана време за това. Въпреки липсата му, вече доста хора ме попитаха какво ще желая или пък аз сам си казах и така получих неща, които желая от доста време. Това най-вече са книги, музика, билет за концерт, фланелка на любим отбор, раница и други дребни нещица. Все пак важен е жеста, но чашата с моя герб и посланието на гърба беше върха на изненадата и нещо, което ме зарадва истински. Митове и легенди получих от колегите, които миналата година ми подариха Знаци и символи от същия автор. Благодаря на всички за подаръците!
Празнуването
Почерпката с колегите в офиса бях решил да е различна от други години и това наистина се получи. За първи път празнувах на работното си място, а не в залата, която беше заета и вместо в 3 часа 33 минути и 33 секунди изтеглих празненството за 3 часа 3 минути и 3 секунди. Не се осъществи идеята да сме точно 33 души, но пък бе готино и имаше атмосфера за точно 33 минути. Вечерта празнувахме семейно тримата в близък ресторант, а в събота бях поканил 33 души, от които дойдоха 9 (три по три), но празникът бе хубав и бе отново с начален час 3 часа 33 минути и 33 секунди. Разговорът бе приятен и хапването и пиенето се хареса и услади на гостите, което ме направи щастлив. Последното празнуване бе под формата на празничен обяд с родителите ми и завършено с торта и сложи край на тридневното яли, пили и се веселили.
Зодията
Никога не съм вземал насериозно зодиакалните знаци, но все пак аз съм скорпион. Казвали са ми, че съм бял, защото съм роден през октомври. Наскоро прочетох в един хубав блог подробно описание на зодиакалния знак и ще си позволя да то пусна и тук: Скорпионът е женски, воден знак. Представителите на този знак притежават завидно здраве и феноменална способност в кратък срок да възстановят силите си. Само сериозно заболяване може да извади Скорпиона от строя. Душата им е подложена на мъчителни душевни терзания, обусловени от подсъзнателни комплекси, конфликти с обкръжаващите и сексуални проблеми. Склонни са да скачат от една крайност в друга, от силна любов към силна омраза, прикриват истинските си чувства и емоции, заради нежеланието си да допуснат някой прекалено близо до себе си. Скорпионът държи на приятелите си. “Няма по-велика обич от тази да жертваш живота си за приятелите.” Той никога няма да забрави подаръка, който сте му направили, или добротата, която сте проявили към него. Жената скорпион е богиня на любовта, тя е обаятелна, женствена, интелигентна, страстна, притежава магнетично излъчване, в сексуалните си желания е дива и неудържима, но може и да избухне в силен гняв и да се превърне студена и коравосърдечна. Скорпионът се отнася с пристрастие към въпросите на религията, живота и смъртта, секса. Проявява непрекъснат стремеж към обновление. Но заедно с това той е предан на семейството и любовта, проявява нежност и покровителства децата и слабите. Скорпионите имат репутацията на знака с най-голям сексуален магнетизъм, чар и загадъчност… те са просто великолепни!… но винаги има и скрита страна, която се свързва с тяхната потайност, неуловимост, техният огромен емоционален потенциал и издържливост и често те несправедливо са били обявявани за “черните овце”, когато нещата не вървят добре. Заради това, че винаги имат собствено мнение и го отстояват с всички сили те нерядко влизат в ролята на критикари и вечната опозиция. Обявяват ги за хора, които служат единствено на личния си интерес и не признават никакви пречки пред целите си. Именно поради това те се асоциират с Юда в християнството. същества.” Представителите на Скорпион обикновено са добре сложени, с стройно тяло. Очите и косите често са тъмни, а очите са дълбоки и с проникващ поглед. Известни личности зодия Скорпион: Уйнона Райдър, Джоди Фостър, Леонардо Дикаприо, Софи Марсо, Джулия Робъртс, Сесилия Саркузи, Бил Гейтс, Пикасо, Деми Мур, Хилари Клинтън, Ален Делон, Бьорк, Мег Райън, Мария Антоанета, Калиста Флокхард (Али Макбийл), Жо Дасен, Ерос Рамацоти, Мария Кюри, Мартин Скорсезе, Марадона, Борис Бекер, Достоевски, Роден, Индира Ганди.
Та това е моята зодия, а за тези, които се интересуват по-подробно съм роден на 27 октомври 1977 година (четвъртък) в 13:25 часа на 13 етаж в болница до НДК в София.
Христова възраст
Всеки свързва числото 33 с годините на Христос и тази възраст често се нарича на негово име и според доста хора е време за равносметка и размисъл и ако досега са те съдили до външния вид, то сега е време да те съдят по делата, които си направил. Преди време любима ми беше рок-операта Исус Христос Суперзвезда и я знаех наизуст. Пуснах си я и на рождения ден, за да си спомня онези хубави безгрижни години и да видя що за възраст е това. Ако приемем обаче, че Христос се е родил на Коледа, а е бил разпнат през април, ще видим какво ще ми се случи дотогава по пътя към моята Голгота. Далеч съм от мисълта да се сравнявам с Бог, но дори и един обикновен човек може да постигне много стига да има вяра в собствените сили и да върши всичко с желание и вдъхновение. Доста пожелания получих да живея още три пъти по толкова или до 99 години поне, но това ще го покаже бъдещето, а то е пред мен и пред моя 34 рожден ден.
Във вторник дъщеря ми навърши три години. Целият ден бе доста празничен, а в детската градина се насладиха на огромна торта с Мини маус, а вечерта отбелязахме скромно с друга домашна бисквитена торта с пате. На следващия почивен ден дойдоха приятели с деца и детският рожден ден стана факт с нова торта (купена от Фантастико), игри и подаръци и много настроение. Вчера беше последното отпразнуване за нашите родители и кумове, което завърши с тортата на снимката (домашно направена с калинка). Калина беше много доволна и щастлива и при трите официални празненства. Дъщеря ми порастна и получи много настроение, усмивки, игри, подаръци, три празненства и три официални торти!
