31

Вчера станах на 31. Денят мина някак си неусетно. Започна добре в таксито до работа, когато по някое радио поздравяваха рожденници. Сетих се за чичо ми Тошо (Бог да го прости!). Преди години винаги ме поздравяваше с песен по националното радио и пращаше телеграма. Колко романтика и мили спомени има в тези жестове. В забързаното ежедневие само напомнянията по скайп и кю помагат да не забравим любимите хора на техните рожденни дни. Вчера получих много съобщения на мобилния, обаждания от близо и далеч, а и по скайп и кю едва смогвах да благодаря на всички. Точно в 3 и 10 почерпих и колегите с торта, ядки и напитки. Те пък ми подариха биографична книга на "Jimi Hendrix: Стая с огледала" и билет за утрешния концерт на саксофониста David Sanborn. Вечерта празнувах с най-близките си у дома, а поздравленията не секваха до полунощ. Замислих се, че започнах този блог точно на предишния си рожден ден и вече 1 година пиша чат пат тука. Дали някой го чете, не зная, но поне е идеалното място за мен да споделям мисли и чувства. И така: Честит рожден ден на мен!!!

P.S. Роден съм на 13-тия етаж в Майчин дом-София на 27 октомври 1977 година-четвъртък в 13 и 20 часа.

P.P.S. Не мога да не спомена, че се сетих и за това как празнувах рожденните си дни в Студентски град с гости между 20 и 30 човека, разтворими степчета, макси-микс и ядки и това за скромната сума от 16 лева. Тази година рожденния ден ми струва 160 лева,а гостите ми не бяха толкова много като навремето в студентските години. Такива са цифрите и фактите, а спомените си остават за мен...