Роден с късмет

Моите награди

Може да се каже, че съм роден под щастлива звезда, защото късметът ме спохожда от време на време. Така беше и точно преди седмица в четвъртък, денят, в който съм роден, когато ме поканиха на едно събитие като блогър. 

Тук е редно да уточня, че досега блогът, който пиша и поддържам от 2008 година насам, не ми е донесъл някакви финансови печалби, като дори доброволно съм спрял рекламите от Google в него. Понякога се изненадвам от броя на прочитите на някой пост или влиянието, който той е имал върху определени хора, пък били те познати или непознати.

Това се промени в един миг в края на презентацията на Huawei  преди седем дни, когато пусната моя визитка в прозрачна купа бе изтеглена и ми донесе една прекрасна награда и изненада, а именно смартфон Huawei P8 и blutooth колонка от същата марка. Не можех да повярвам, че точно аз спечелих точно такъв подарък, а организаторите ме помолиха да предоставя втора моя визитка, за да се уверят, че това действително съм аз и след подписване на протокол вече можех да отнеса подаръците вкъщи.

Получавам наградата
от водещия DJ Marten

В разговор с моя позната от mail.bg на коктейла на шега споделих, че ще се запозная със смартфоните от тази марка като спечеля голямата награда по-късно тази вечер и това действително се случи. Успях да активирам телефона и да прехвърля информацията от стария си такъв и след подмяна на sim картата от микро с нано карта в моя мобилен оператор, започнах да използвам своя подарък.

Предишната седмица бях решил да сменя своя смартфон с нов такъв, най-вече заради ограниченото място, което бе едва 2 GB и не позволяваше да си инсталирам всички желани и ползвани от мен приложения и постоянно триех едно или друго нещо, за да работи нормално телефона. За жалост тъй като вече бях използвал апарат на изплащане, а и имах още година от договора си, нямах право да се възползвам от офертата за нов Sony Xperia Z5 compact, което ме разочарова, но явно е имало причина да изчакам.

След седмица ползване на новия си спечелен смартфон вече имах всички приложения, от които се нуждая и достатъчно място на него и на картата, за да не се ограничавам в нищо. Приятно съм изненадан от качеството на 13 мегапикселовата камера, която прави страхотни снимки, а успях да направя и хубав клип на концерта на Whitesnake във вторник вечер.

Вече притежавайки Huawei P8 на път за работа забелях, че той краси всеки втори билборд по пътя ми по ключови софийски булеварди и явно бях станал част от мащабна маркетингова кампания, която включва и конкурс за най-добра нощна снимка със смартфон и тъмна стая в моловете. Но да се върна на късмета.



Самата дума идва от арабското qisma, „съдба“, или „участ“, и през турския език е стигнал и до нас. Ще споделя само няколко примера за моя късмет. Като ученик в езиковата гимназия и вече навършил 18 години реших да играя тото. Първият фиш ми донесе тройка, вторият четворка, а третият - петица, която навремето си беше доста добра сума, която ако си спомням правилно инвестирахме в техника. След това обаче при всичките ми игри не съм печелил друго, освен тройка, но и това е достатъчно, за да убедя скептиците, че от тото не се печели и всичко е предопределено.

Като студент един мой познат ме покани да участвам в игра в Канал 3, където избирането на буква на тогавашната ми приятелка ми донесе плажен чадър и шезлонг. По-късно съм печелил и други дребни неща, като при годишнината на столичен хотел спечелих бутилка скъпо френско шампанско при първата си игра на мини голф. Не зная, дали е съдба, късмет или нещо друго, но съм благодарен за всичко и вярвам в своя късмет. Вярвайте и Вие, защото късметът Ви дебне зад ъгъла или просто сте родени късметлии...

307

Когато от Новогодишната баница ми се падна късмет "Нова кола" не вярвах, че точно през тази година ще се сдобия с такава. Но понякога късметът ти излиза и ето, че три месеца и половина по-късно това стана факт.

Има някакво знамение и във цифрите, защото точно на 37 години получих Пежо 307 като подарък изненада от сестра ми. Но нека започна разказа си отначало, защото си заслужава да проследите хронологията.

Още миналата година сестра ми, която живее и работи в Германия ме попита, дали не искам да отида и да си харесам кола оттам, защото имало доста запазени автомобили. Изкуших се от идеята най-вече заради пътуването, но истината бе, че нямах достатъчно средства за такава покупка. Въпреки всичко тя почна да ми пуска връзки към коли, които е харесала и ме питаше, дали ми допадат. Разбра, че от марките коли най-много харесвам Пежо, може би поради факта, че първата ми кола е също такава.

Когато преди години като студенти пътувахме на автостоп с най-добрия ми приятел веднъж ни качи едно сиво Пежо 206. Тогава му споделих, че такава кола искам да имам, когато порастна. Понякога наистина трябва да внимаваме какво си пожелаваме, защото мечтите се сбъдват.

След сватбата си през 2006 купих първата си кола и по една случайност тя беше точно Пежо 206. Търсихме и гледахме различни автомобили с жена ми, но когато жената на неин колега ни предложи пежото, изборът бе направен. Взехме я на 70 000 км. и досега за близо 9 години я докарахме до 155 000 км. и свикнахме с нея, въпреки, че с две деца и много багаж, тя определено ни стана тясна, но пък имахме много хубави пътувания и преживявания с нея.

Връщам се обратно в днешни дни, когато очаквахме сестра ми да се прибере в България за Цветница, когато дъщеря ми има имен ден, а това съвпадаше и с немския Великден и затова те можеха да ползват отпуск и да дойдат на гости. По програма те трябваше да пристигнат в петък със самолет и бях организирал посрещане в обедната си почивка поради близостта на офиса си до летище София. В четвъртък обаче ми се обади техният кум, който трябваше да ми предаде нещо за нея лично и аз слязах на улицата, но не успях да го видя.

Вместо него до сградата беше спряло черното пежо от снимката горе и от него излязаха сестра ми и мъжът и, който с камера снимаше моята реакция при получаване на подаръка. Не можех да повярвам, че това се случва и дълго време бях като ударен и шокиран от това, което ми се случи. Моята сестра ми направи страхотен подарък, а дори нямах рожден ден...

Наложи се да си взема отпуск за следващия ден, за да регистрираме и застраховаме колата, процедура, която отне два часа в Пазарджик и когато всичко беше готово, нямаше за какво да мисля, освен да карам новата си кола.

Влизането ми в болница отложи с две седмици ползването на колата, а преди да я докара сестра ми, тя е пробвала и там, за да не излезе нещо, което не са видяли при покупката. Трима специалисти в автомобилния бранш са я гледали подробно, търсейки нещо, с което могат да свалят цената, но не открили такова и се наложило да изпразнят банкомата в отдалеченото селце в германската провинция, за да ми донесат такава радост и тя да бъде в отлично състояние.

Предимствата, които 307 има пред старото ми 206 са повече простор, огромен багажник, лети джанти, нови зимни гуми, спортно окачване, по-голяма мощност (109 конски сили срещу 75 преди), по-голям резервоар - 60 л., по-голям двигател - 1,6, повече комфорт, четири ел.стъкла вместо две, сензор за дъжд на предното стъкло, автоматично включване на фаровете при стъмняване, жабка с климатик за съхраняване на сандвичи, волан от естествена кожа и много други екстри, които правят пътуването още по-приятно. Колата е от август 2002 и е на 105 000 км, но доста запазена.

Сестра ми специално е търсила колата да е запазена, да е от непушач и да не са возени домашни любимци в нея, заради космите, които оставят. Оценявам всички нейни усилия и не мога да намеря подходящи думи да изкажа огромната си благодарност за жеста и подаръка.

Сега ще се наложи да продам старото си пежо, въпреки, че не ми се разделя с него. Но ако има желаещи, може да ми пишат. Аз пък ще карам новото си 307 по пътя и ще си пускам любими песни, а  сигурно като стана на 47 ще се сдобия и с 407 ;)

Късметът на смотаняка

Когато днес паяк ми вдигна колата в Пазарджик, и това мое първо удоволствие ми струва 50 лева, бе логично да се сетя за българското заглавие на книгата на Кърт Вонегът, която завърших тази сутрин.

Какъв ли е късметът на смотаняка и що за късмет е това и кой е този смотаняк? Ето тези въпроси ме вълнуваха преди да разлистя купената на Панаира на книгата неиздавана досега творба на моя любим писател.

Бял свят книгата вижда на 20 март 2013 г. и включва шест неиздадени разказа, едно есе и едно приложение, което е недовършено. Оригиналното заглавие е Sucker's portfolio и корицата, която ще поместя по-надолу силно напомня рисунките на Кърт. 

Шест разказа са озаглавени епизоди, а седмият е есе, което силно се различава от предишните. Вонегът е бил винаги наслада за моята душа, а първите шест напомнят поредицата "Разкази с неочакван край" на неговия колега фантаст Роал Дал, която бе филмирана и мнозина помнят от малкия екран в края на 80-те и началото на 90-те. Реално интригуващите епизоди бяха с времетраене от 25 минути и са снимани от 1979 до 1988 г., и винаги завършваха с неочакван обрат. Същият похват е ползвал и Вонегът в тези свои непубликувани разкази.

Определено те ми допаднаха, а седмият епизод/разказ е дълго есе в негов стил, което борави с дати, тръгвайки от 1492 и Христофор Колумб и покривайки доста голяма материя до 1992, когато го е писал, но въпреки разликата в него има доста неща, над които да се замислим.

Последното приложение, което има присъдата недовършено ни води в един фантастичен свят, но на мен силно ми напомни на момента, в който решиш да посетиш своето родно училище като възрастен и да видиш, дали всичко все още е същото.

Не вярвам всеки смотаняк да може да се похвали с такова богато портфолио, но всеки е имал смотаняшки изпълнения като това на пазарджишкия паяк, отмъкнал колата ми, и който се опита да развали празниците ми и почивката ми като ми бръкна дълбоко в джоба. Подобно бръкване ми предстои отново с моя късмет, защото се оказа, че антифризът на колата ми е изтекъл под педалите на шофьорското място. 

Ей това е късметът на смотаняка, а за другото препоръчвам да прочетете книгата на Кърт Вонегът от издателство "Ера" и поне за малко да поискате да се почувствате специални... смотаняци ;)

Дяволски късмет

Късметът е странна работа. Навестява те, когато най-малко очакваш. Така се случи и с последната постановка, която гледах наскоро. Пътувайки към работа слушах радио и точно преди да сменя станцията, чух за постановка същата вечер в театър 199 по текстове на Керуак и Буковски. Споменаването на двамата автори прикова вниманието ми и после проверих в сайта на театъра за повече информация за представлението и цените на билетите.

Оказа се, че точно за този ден цените на билетите във всички сектори (почти като на футболен стадион) са по 7 лева вместо стандартните за останалите дни от месеца, вариращи от 8 до 15 лева. Това ако не е късмет! Обадих се да проверя, дали ще ми провърви и със свободни места за вечерта, защото за останали постановки в други театри бе невъзможно да се намери билет за същата вечер, а за някои се чака дори месеци. Любезно момиче ми обясни, че билети има и аз помолих жена ми да купи два в нейната обедна почивка. Това тя направи с изнедващо появили се пари от незакрита и забравена банкова сметка, която покри точно цената на двата билета. Дали пък това не е късмет?

Отдавна не бях ходил на вечерна постановка в театър 199. За сметка на това точно преди няколко дни водих дъщеря ми на куклен театър именно там, защото те ни спечелиха за детските представления още първия път преди месец с любезно отношение и много мило държане. Дъщеря ми бе във възторг от поставените български народни приказки, а и началният час от 11:30 часа бе удобен за мен в съботните и неделните дни. След първата постановка и попълнена анкета, дъщеря ми получи първото си писмо от театъра с програмата, което както разбрах по-късно, носи и един безплатен билет за нея при предоставяне на писмото. В неделя не успях да се възползвам от тази екстра, защото срещнах моя колежка от университета и съученичка от гимназията в Пазарджик, която бе закупила групови билети и бе така любезна да ни почерпи с една "Неродена мома" по случай рождения ден на дъщеря ѝ. Благодарих сърдечно и се зарадвах на късмета си.

И така с предоставените от съдбата билети пристигнахме в театъра точно в уречения час, за да заварим пълна зала и една уютна обстановка. Сцената бе един бар, в който се споделяха болки, радости и прозрения от живота по пътя. Като акомпанимент в представлението бяха използвани барабани, което за мен лично бе попадение. Георги Кадурин, който бях гледал още като ученик в Пазарджишкия театър, изигра страхотно ролята си и допринесе за предаването на текстовете на Керуак и Буковски. На моменти някои цинизми ми бяха в повече, но съзнавам, че това е стила на Буковски. Думите стигаха до нас чрез приглушени светлини, ударни инструменти и добра актьорска игра. Единственото, което не ми хареса бе избора и играта на Пламен Сираков за ролята на Дийн, спътника и най-добър приятел на Керуак. Още са ми пресни спомените от филма и страхотния кастинг и сега не ми се връзваше точно той като визия да играе този образ. Вярно е, че го бях гледал като студент в друго хипи представление и тогава ме грабна и спечели, но тази вечер не успя да ме убеди и спечели с играта си. Мариана Миланова гледах за първи път и ми хареса как се преобрази в различните роли от барманка до проститутка, и имаше солидно присъствие на сцената.

Накрая ще използвам няколко изречение от сайта на театър 199 за постановката, чиято премиера е била през юли 2011 година: "От джубоксът звучат Луи Армстронг, Чарли Паркър, Дизи Гилеспи... Там сред шумната нощ, двама самотници мълчаливо пият, хвърлят премрежени погледи и едва загатнати усмивки към сръчната бараманка зад плота. Друг път, тълпата я няма, няма глъч, само двамата самотници седят. Пият уиски, цедят спомените си, общуват в стихове!... Ако някой друг случайно влезе, те ще го огледат и ще изберат какви да бъдат...И отново – спомени, мечти в облак от тютюнев дим и саксофон, китара, контрабас и барабан... Времето тече, но то край тях не отминава, тези двамата го поглъщат с всяка глътка алкохол и го отрязават във въображението ни.
В „КЪСМЕТ ПО ДЯВОЛИТЕ“ зрителят надниква в бара и в сърцата на тези герои, които пият, спомнят си, смеят се и тъгуват в тютюневия дим, сред звуците на музика и скрибуцането на небесни сфери."

Много ми харесаха завършващите думи от Буковски и ще ги използвам и за край на този пост: "Всичко, от което се нуждая, са единствено моите пишещи пръсти и нищожно количество болка." Бих добавил и малко късмет. :)