42

Когато започвах този блог преди 12 години реших да отбелязвам с пост всеки свой рожден ден като началото бе моят 30 годишен юбилей. Преглеждайки постовете назад установих, че съм пропуснал деня, в който съм ставал на 41, но честно казано тогава въобще не ми беше до празнуване и писане след поредната химеотерапия и безпаричие, което преживях. Сега за радост нещата са различни и се надявам болестите и лошите неща да са зад гърба ми.

Като ученик си мечтаех да доживея до 42 години поради две причини. Едната беше, че в любимата ми книга на Дъглас Адамс "Пътеводитетелят на галактическия стопаджия" това бе смисълът на живота и бях си наумил, че стигайки тази възраст, ще съм го намерил и донякъде това е така. Втората причина е, че доста от моите любими изпълнители като Джими Хендрикс, Джанис Джоплин и Джим Морисън са умирали млади и самата цел да ги надживея, виждах като успех в онези дни. Миналата година след всички трудности си пожелах само едно, да посрещна своя 42 рожден ден здрав. С времето човек осъзнава, че това е най-важното. Но какво се случи този октомври?

За първи път по стечение на обстоятелствата щях да празнувам своя рожден ден извън България, в Германия в компанията на сина ми и сестра ми. Спокойно мога да кажа, че празникът освен в градовете Щутгарт и Улм продължи и във Виена, Австрия, което само по себе си беше още един подарък за мен, защото обичам да пътувам. Качих се на телевизионните кули във Виена и Щутгарт като първата бе моя мечта, защото при всичките ми посещения в австрийската столица оставаше извън маршрута и плановете ми и затова посещението и беше нов подарък. Вечерта на самия мой неделен рожден ден бях в традиционна швабска кръчма в планината с неповторима атмосфера, храна и обслужване и се превърна в апогей на страхотния ден.

С напредване на годините подаръците ми на празника стават все по-малко, което е нормално, защото вече отдавна не съм дете, но сега съм в състояние и сам да си ги избирам и купувам, но това не прави празника по-малко хубав от преди. Подарък получих и от колегите, когато се завърнах от моето пътешествие за рождения си ден и това е рафтинг през май догодина. Подарък получих и от сестра ми, докато и гостувах и това е супер удобна за работа чанта на футболния щутгартски клуб. Сам си подарих последната книга на Мураками, а жена ми ми подари халат. Най-големият подарък обаче аз си направих сам през ноември за черния петък, когато си взех нов смартфон. Но разбира се не това е най-важното. За мен емоциите от изминалата година са истинските подаръци, както и новата работа, която ме вдъхновява и ми позволява да сбъдвам мечтите си една след друга и да пътувам много и да посещавам театри, концерти, събития и да се запознавам с нови интересни и интелигентни хора и да виждам нови места или стари по нов начин. Благодаря на всички, които бяха част от годината ми, от пожеланията за рождения ми ден и за всички, които оцениха това, което правя и все още вярват в мен. Обичам Ви! Имам поне 42 причини за това!

307

Когато от Новогодишната баница ми се падна късмет "Нова кола" не вярвах, че точно през тази година ще се сдобия с такава. Но понякога късметът ти излиза и ето, че три месеца и половина по-късно това стана факт.

Има някакво знамение и във цифрите, защото точно на 37 години получих Пежо 307 като подарък изненада от сестра ми. Но нека започна разказа си отначало, защото си заслужава да проследите хронологията.

Още миналата година сестра ми, която живее и работи в Германия ме попита, дали не искам да отида и да си харесам кола оттам, защото имало доста запазени автомобили. Изкуших се от идеята най-вече заради пътуването, но истината бе, че нямах достатъчно средства за такава покупка. Въпреки всичко тя почна да ми пуска връзки към коли, които е харесала и ме питаше, дали ми допадат. Разбра, че от марките коли най-много харесвам Пежо, може би поради факта, че първата ми кола е също такава.

Когато преди години като студенти пътувахме на автостоп с най-добрия ми приятел веднъж ни качи едно сиво Пежо 206. Тогава му споделих, че такава кола искам да имам, когато порастна. Понякога наистина трябва да внимаваме какво си пожелаваме, защото мечтите се сбъдват.

След сватбата си през 2006 купих първата си кола и по една случайност тя беше точно Пежо 206. Търсихме и гледахме различни автомобили с жена ми, но когато жената на неин колега ни предложи пежото, изборът бе направен. Взехме я на 70 000 км. и досега за близо 9 години я докарахме до 155 000 км. и свикнахме с нея, въпреки, че с две деца и много багаж, тя определено ни стана тясна, но пък имахме много хубави пътувания и преживявания с нея.

Връщам се обратно в днешни дни, когато очаквахме сестра ми да се прибере в България за Цветница, когато дъщеря ми има имен ден, а това съвпадаше и с немския Великден и затова те можеха да ползват отпуск и да дойдат на гости. По програма те трябваше да пристигнат в петък със самолет и бях организирал посрещане в обедната си почивка поради близостта на офиса си до летище София. В четвъртък обаче ми се обади техният кум, който трябваше да ми предаде нещо за нея лично и аз слязах на улицата, но не успях да го видя.

Вместо него до сградата беше спряло черното пежо от снимката горе и от него излязаха сестра ми и мъжът и, който с камера снимаше моята реакция при получаване на подаръка. Не можех да повярвам, че това се случва и дълго време бях като ударен и шокиран от това, което ми се случи. Моята сестра ми направи страхотен подарък, а дори нямах рожден ден...

Наложи се да си взема отпуск за следващия ден, за да регистрираме и застраховаме колата, процедура, която отне два часа в Пазарджик и когато всичко беше готово, нямаше за какво да мисля, освен да карам новата си кола.

Влизането ми в болница отложи с две седмици ползването на колата, а преди да я докара сестра ми, тя е пробвала и там, за да не излезе нещо, което не са видяли при покупката. Трима специалисти в автомобилния бранш са я гледали подробно, търсейки нещо, с което могат да свалят цената, но не открили такова и се наложило да изпразнят банкомата в отдалеченото селце в германската провинция, за да ми донесат такава радост и тя да бъде в отлично състояние.

Предимствата, които 307 има пред старото ми 206 са повече простор, огромен багажник, лети джанти, нови зимни гуми, спортно окачване, по-голяма мощност (109 конски сили срещу 75 преди), по-голям резервоар - 60 л., по-голям двигател - 1,6, повече комфорт, четири ел.стъкла вместо две, сензор за дъжд на предното стъкло, автоматично включване на фаровете при стъмняване, жабка с климатик за съхраняване на сандвичи, волан от естествена кожа и много други екстри, които правят пътуването още по-приятно. Колата е от август 2002 и е на 105 000 км, но доста запазена.

Сестра ми специално е търсила колата да е запазена, да е от непушач и да не са возени домашни любимци в нея, заради космите, които оставят. Оценявам всички нейни усилия и не мога да намеря подходящи думи да изкажа огромната си благодарност за жеста и подаръка.

Сега ще се наложи да продам старото си пежо, въпреки, че не ми се разделя с него. Но ако има желаещи, може да ми пишат. Аз пък ще карам новото си 307 по пътя и ще си пускам любими песни, а  сигурно като стана на 47 ще се сдобия и с 407 ;)

Дълбока космическа музика от Yen

Дълбоко навътре стигат акордите и текстовете на немската група Yen, която пее на английски и има интерeсна история, която съвсем неслучайно се преплете с мен преди 4 години.

Беше октомври и се разхождах в хубавото слънчево време по главната улица на Щутгарт, когато погледа ми бе прикован от четирима ентусиасти, които седнали на стар диван свиреха с настървение, страст и с две кухарки събираха любопитството на тълпата.

Аз също се присъединих, погледах, послушах това, което се оказа SOFA - so good tour. Групата обикаляше немските градове и свиреше на улицата безплатно и раздаваше картички, на които бе указан часа и клуба, където свиреха същата вечер, вече срещу вход и с електрически инструменти. Аз също си взех такава, но така и не отидох там вечерта...

Не зная защо, но вокалистката, която е и единствената жена в бенда, ми се стори адски позната като излъчване и лице. Първата песен, която чух бе едноименна и на нея бе кръстена тяхната обиколка и предшествалия я втори албум. 

Дотук - добре. Това е преводът на So far, so good, но за да има игра на думи и закачка, те бяха махнали едно "R"  и бяха съединили първите две думи и се получи думата диван, sofa, който използваха при турнето си. Самата песен е доста жизнерадостна и носи оптимизъм и предизвиква усмивки. Нейният клип също си заслужава, а да си призная го ползвах в две мои презентации като лектор като добър завършек.

)

Винаги, когато имам нужда от добро настроение, си пускам това видео и всичко се подрежда. Още на следващия ден потърсих в голям музикален магазин техен албум, но се оказа, че има само един Deep inside, който им е първи и за съжаление нямах възможност да си позволя да го купя. Много често ми се случва, когато пътувам в чужбина и видя и харесам дадено нещо и не успея да си го взема по една или друга причина, да съжалявам много и да го искам все повече.

Когато се върнах посетих сайта им и профила им в myspace и харесах страницата им във фейсбук и дотам. Три години по-късно за Коледа получих от сестра ми като подарък трите им албума, което ме направи много щастлив и ги слушах постоянно през почивните дни и все повече ми харесваха и чувах нови страхотни парчета. Стилът им е смесица от рок, пънк, джаз и неподправена щипка страст и любов. Повечето текстове са автобиографични и редуват бързи и бавни мелодии.

На 20 януари моят абонамент за техния канал в youtube ми съобщи, че имат нова песен с видео, която е и единствената на немски език и не мога да не Ви я пусна, а отдолу немскоговорящите ще си намерят думите, които също са вдъхновяващи и казват, че всичко си зависи само от теб.

)

И както се случва на концертите към края следва представянето на групата. Вокалистка е чаровната Yen-Hwei Anetzberger, на която е кръстена и групата. Първото и име на езика мандарин означава красив и явно красиви хора са призвани да пишат и изпълняват и красива музика.  Christian Fütterer е  соло китаристът, а брат му Steffen Fütterer свири на бас. На барабаните е Benjamin Heckmann. Групата е основана във Франкфурт през 2003 - 2004 година, но издава първия си албум едва през 2008. Ето и кои са албумите им поред на номерата:

Deep Inside (25 January 2008)

Sofa - so good (28 August 2009)

Into the Sun (25 January 2013)

Явно януари е продуктивен месец за тях, щом пускат и нова песен тази година именно през януари и вероятно тя може да стане част от четвъртия им албум, който чакам с нетърпение, а мечтата ми е да отида и на техен концерт в клуб да ги видя на живо и на сцена.

А дотогава Ви оставям с едно последно тяхно акустично изпълнение на балкона през нощта, което е нежно послание за Лека нощ от мен и от група Yen. Спете дълбоко в космическата нощ и сънувайте звезди ;)

)

Yen или музика на улицата

Още при първия се ден в Щутгарт се натъкнах на интересна група в центъра на града, която свиреше до един паметник, а едно момиче ми даде тяхна рекламна брошура, за да я посетим вечерта. Групата се казва Yen и обикаля Германия с един бус от град на град със стария диван на дядо и през деня свири акустично в центъра на града, а вечер прави концерт в някой клуб безплатно. Пеят на английски и текстовете им са доста лични, но ги разкриват пред публика безплатно. Чиста случайност и съвпадение да мина точно този ден оттам, защото на следващия те вече бяха в Хейделберг.

Като отминах се загледах в брошурата и момичето доста ми заприлича на моя бивша приятелка. Дали наистина хората имат двойници във всяка страна? Пофлиртувах с тази мисъл известно време докато се наслаждавах на слънчевото време в столицата на Баден Вюртемберг. Сетих се за текст на наша песен на ученическата ни група "Респект", където се пееше: "със слънце в косите и обичка на носа!" Точна такава е и вокалистската на тази група. По-късно проверих в Интернет за групата и видях, че имат издаден сингъл и един албум и наскоро втори, който включва две нови песни и най-известните стари.

Разбира се едва ли очаквам да намеря нещо тяхно в България и затова поръчах на сестра ми да поръча техен албум и да ми го донесе за Коледа. За радост в youtube открих някои техни парчета и концертни изпълнения и ще ви пусна едно позитивно, което ме зарежда, а заглавието му е игра на думи: Sofa so good! вместо So far, so good!

Дами и господа! Представям ви Yen!