петък, 6 юли 2018 г.

Стинг и Шаги заредиха античния театър в Пловдив с модерни ритми

Няма как да ми омръзне да ходя на концерти на Стинг. Всеки път има нещо различно, нещо ново. Дали ще е нов прочит на стара песен или дует с Шаги, което едва ли си е представял някой, когато е слушал култовата "Oh, Carolina" през 1993 година или когато Стинг дойде за първи път в България през 1996.

Въпреки, че се бях отказал да ходя на точно този концерт поради изчерпани билети и високи цени, съдбата отново се намеси и намери начин да ме прати пак под звуците на моя любим изпълнител. В случая в ролята на добрия ангел се оказа колежка от Пловдив с името Радост, която действително донесе радост в юнската вечер при втория концерт на Стинг в южния град. По пътя от София до Пловдив слушах в колата новия албум на Стинг и Шаги, който си бяхх купил две седмици преди концерта и знаех новите песни почти наизуст.

Въпреки, че вече бях гледал и Фиш и Мерилиън на тази сцена в онази вечер всичко бе различно. Природата се беше постарала да насити небето с облаци, цветове и залез, а луната кротко гледаше случващото се на пловдивската сцена. Градът и Родопите като фон на музиката бяха нещо забележително и придадоха допълнително вълшебство на изпълненията.

Малко странно ми беше, че концертът започна по светло, но така бързо се ориентирах в музикантите, сред които бе и моят любимец Доминик Милър, който имах шанса да гледам в София месец по-рано. С него беше и синът му Руфъс, който беше в София и на предишния концерт на Стинг в Арена Армеец. Бях гледал кадри на живо и снимки от първия концерт предишната вечер, но сега всичко беше различно, защото бях там. Макар да знаех списъка с песните, при слушането им отново настръхвах и отново преживявах всичко, потапяйки се в уникалната музикална и светлинна атмосфера.

Мнозина смятат, че на това място би било по-подходящо Стинг да изнесе акустичен концерт или поне със симфоничен оркестър, както направи през 2011 на стадион "Георги Аспарухов" в столицата, а чух и доста критики, че не мръднал от квадрата на сцената, където свири и пя, но за мен тези неща са незначителни и не развалят общото мое настроение и усещане за шоуто.

Сега е време да публикувам и сетлиста, който видях в инстаграма на Шаги, след като го последвах. Сами ще видите, че разнообразието е голямо и тези 24 песни са подарък и от двамата изпълнители:
Чух също така и доста разочаровани фенове, за които присъствието на Шаги е било неуместно, но лично за мен той се вписа добре и не прекаляваше така, че да развали добрите композиции и всичко бе добре балансирано. От друга страна неговите хитове, закачки с публиката и разхождането му по цялата сцена създаде нужното весело настроение в юнската вечер и аз също приемах всичко с усмивка и радост. Оказа се, че  той е доста по-активен от Стинг в социалните мрежи и благодарение на това видях как той се разхожда по пистата на летище Пловдив на път за самолета и към следващата спирка на турнето: Атина. Не мисля, че е нужно да преразказвам концерта, а само ще пусна като завършек едно мое видео, за да усетите атмосферата, а аз вече с нетърпение очаквам следващия концерт на Гордън Съмнър - Стинг в България...

събота, 2 юни 2018 г.

Тиха светлина на гениалност от Доминик Милър в София

Когато настойчиво следваш мечтите си дори и невероятните обрати на съдбата не могат да си позволят да те разочароват. За мен това с пълна сила важи за концерта на Доминик Милър. Мнозина от Вас сигурно не са чували за него и едва ли биха го свързали със сбъдване на своя мечта, но сега ще Ви разкажа моята история с него.

Годината бе 1991 или 1992. Бях си купил касетка с новия албум на Стинг "Soul cages". Слушах албума в тежък за мен период. Той бе подходящото лекарство за моята наранена душа. Не зная, дали знаете, но той е писан и посветен на бащата на изпълнителя, който е починал. Цялата болка, емоция и страдание е предадено чрез музиката и текстовете на песните. От 9 песни имаше една акустична, където само китарата повтаряше стар средновековен мотив и се падаше първа песен на втората страна на касетката. 

Много пъти превъртах началото и я слушах, защото тя беше кратка, всъщност най-кратката в албума и траеше 2 минути и 42 секунди. Учудващо успокояващо действаше тази композиция със странното име "Saint Agnes and the burning train", която доста по-късно разбрах, че е посветена на бабата на Стинг Агнес, която винаги е настоявала да  ги посети с влак и е отказвала превоз с кола докато един ден, идвайки за Коледа влакът, с който пътувала не се запалил и това е подействало като предупреждение, че смъртта дебне от всеки ъгъл. Света Агнес е девствена светица от Рим, която покровителства сгодените, девствени момичета и градинарите. За жалост тази композиция много рядко се изпълнява на концерти на Стинг през годините, а една от първите видеокасети, които си купих като ученик беше от турнето на този албум, която гледах на видеото стотица пъти. Именно там освен Стинг огромно впечатление ми направи дългокосия млад китарист Доминик Милър, който тъкмо тогава се присъединява към състава на певеца и свири с него до ден днешен. След това открих, че той свири и в любимия ми албум на Фил Колинс от 1989 "But seriously"

Не помня как ми попадна първия му солов албум "First touch" от 1995 година, но ми хареса песента "David", която беше доста нежна и когато присъствах на първия концерт на Стинг в България през 1996 в НДК се радвах да видя симпатичния китарист на живо, за който разбрах, че пише доста от песните съвместно със Стинг като "Shape of my heart".

Роденият в Аржентина китарист за първи път щеше да идва самостоятелно в София и бях много развълнуван да го видя преди концерта на Стинг през 2011, когато той щеше да има два концерта в Sofia live club на 26 и 27 май, на които представи новия си албум "November" но тогава семейни причини ми попречиха да го гледам на живо и успях да го видя само на концерта на Стинг. Тогава разбрах, че е изпълнил 20 песни като е включил и Бистришките баби и се е получило страхотно изживяване, което за жалост пропуснах.

Когато разбрах, че ще идва за втори път самостоятелно през 2012 в Античния театър в Пловдив да представи своя албум "5th house", веднага побързах да си купя билет, но отново нещо ми попречи да отида да отида в Пловдив, макар да имах ценната хартийка за 25 лева. Тогава той отново свири с невероятния барабанист Ману Каче, който свири заедно и със Стинг.

Знаете поговорката за трите пъти и щастието, но при третото идване на Доминик в България се случи нещо необичайно. Концертът беше на 20 май 2014 за втори път в Sofia live club и представяше новия му албум "Ad hoc" и аз успях да си купя от промо билетите, които се продаваха до 1 април на цена от 25 вместо 35 лева и чаках с нетърпение своя първи концерт на любимия изпълнител. Но за жалост съдбата отново беше решила друго. Май месец е винаги натоварен за мен и изпълнен с много ангажименти от всякакъв характер. 

На 21 май се събудих и с радост очаквах да отида вечерта на концерт, който чаках и пропусках вече два пъти. Тогава пускайки телевизора видях, че снощният концерт на китариста на Стинг Доминик Милър бил прекрасен. Погледнах билета си и видях, че на него пише 20 май, а аз бях решил, че е на 21 вероятно заради ранното му закупуване и осъзнах, че съм пропуснал събитието без основателна причина. Бях опустошен. Бях решил, че не е писано да го гледам на живо макар да бях изхарчил вече 50 лева за два негови концерта и не се надявах, че той ще дойде за четвърти път, но се задоволих с четвъртия концерт на Стинг в България през октомври 2017 в Арена Армеец, където Доменик Милър свиреше заедно със сина си на една сцена със Стинг.


Но ето, че дойде и моят час и отново беше месец май, този път 2018 и бях решен за нищо на света да не изпускам концерта, още повече, че беше събота вечер и той бе по случай 9 годишнината на Sofia Live Club. Взех два билета за мен и за жена ми и макар, че закъсняхме и стояхме прави, тъй като не открихме свободни места, се насладихме изцяло на концерта по случай новия му албум "Silent light". Обстановката бе непринудена и задушевна и макар, че не пеееше, а само свиреше на своята акустична китара, в малките паузи, в които говори имаше доста настроение и чувство за хумор. Композициите бяха вълшебни и докоснаха сърцето ми. Имаше доста от тези със Стинг, но в съвсем различен аранжимент и прочит, в който джазът преобладаваше.


Като екстра за всички пропуснати срещи на живо, аз успях да се снимам с него и да взема автограф върху албума, който той представи за първи път, идвайки в България, както и да разменя няколко думи. Настина той освен гениален китарист и композитор е много земен, но и космополитен човек, живял в Аржентина, Англия, САШ и понастоящем във Франция и владеейки испански, френски, английски, италиански и вдъхновявайки много хора по света. Още една моя мечта беше сбъдната, а музиката му изпълваше дните ми като листа в spotify и като диск в колата ми при всяко пътуване. Не мога да бъда максималист и да искам да го видя отново със Стинг в Пловдив през юни тази година, защото билетите са свършили и ще чакам негов нов концерт през май някоя друга година, а дотогава ще си пусна записаната на живо любима песен "Saint Agnes and the burning train" от далечната 1991 година и ще се отдам на спомени. Лека нощ!






вторник, 8 май 2018 г.

Роджър Уотърс превърна арената в София в туптящо сърце с грандиозен спектакъл

В полунощ след концерта на Роджър Уотърс слушах в колата диска с последния му солов албум и в ушите ми все още отекваше грохота на тълпата в препълнената зала, а във фаровете на движещите се срещу мен коли виждах светлинните ефекти от този тричасов грандиозен спектакъл.

Това изживяване за мен беше поредното сбъдване на една мечта и се чувствах истински щастлив, че в рамките на 5 години мога да гледам на живо един от стожерите на моята любима група "Пинк Флойд". Повече за концерта на стадион "Васил Левски" през 2013 година може да прочетете тук.

По чиста случайност в Рим предишния ден имах щастието да разгледам изложбата "The Pink Floyd Experience" в музея за съвременно изкуство, където отбелязват 50 години от основаването на групата (всъщност са 53) и това е първото и гостуване извън Лондон, където е представена за първи път тази година. Може да я видите все още в Рим до 20 май тази година, а тя определено си заслужава, защото с пътуване във времето може да проследите цялата кариера и всеки албум на Пинк Флойд, а за мен лично бе перфектната подготовка за концерта следващата вечер.

Билетите бях взел още през декември от Силистра, възползвайки се от Коледна отстъпка, а мястото им беше отпред на сцената и не съжалявам, че наблюдавах от няколо метра моя любим изпълнител. Макар обявеното начало да бе точно в 20:00 часа, концертът стартира малко по-късно със седнала на плажа жена, загърбила публиката. Това всъщност бе актрисата и танцьорка Azzurra Caccetta, която се появява в няколко клипа от последния му солов албум. Първоначално бях гледал сетлист с песните от предишния концерт в Букурещ, но се оказа, че съм недогледал, че има продължение и се чудех, дали ще изпълни само 12 песни, а накрая се оказа, че реално те са 22, а ето и кои песни изпълни той в София:

Setlist Roger Waters "Us and them tour" Sofia, Bulgaria, 4 May 2018

Set 1:

Интро: Speak to Me (Pink Floyd song) from "Dark side of the moon" 1973

1.Breathe (Pink Floyd song) from "Dark side of the moon" 1973
2.One of These Days (Pink Floyd song) from "Meddle" 1971
3.Time (Pink Floyd song) from "Dark side of the moon" 1973
4.Breathe (Reprise) (Pink Floyd song) from "Dark side of the moon" 1973
5.The Great Gig in the Sky (Pink Floyd song) from "Dark side of the moon" 1973
6.Welcome to the Machine (Pink Floyd song) from "Wish you were here" 1975
7.Déjà Vu (Roger Waters song) from "Is This The Life We Really Want?" 2017
8.The Last Refugee (Roger Waters song) from "Is This The Life We Really Want?" 2017
9.Picture That (Roger Waters song) from "Is This The Life We Really Want?" 2017
10.Wish You Were Here (Pink Floyd song) from "Wish you were here" 1975
11.The Happiest Days of Our Lives (Pink Floyd song) from "The Wall" 1979
12. Another Brick in the Wall Part 2 (Pink Floyd song) from "The Wall" 1979
13. Another Brick in the Wall Part 3 (Pink Floyd song) from "The Wall" 1979

Set 2:

14. Dogs (Pink Floyd song) from "Animals" 1977
15. Pigs (Three Different Ones) (Pink Floyd song) from "Animals" 1977
16.Money (Pink Floyd song) from "Dark side of the moon" 1973
17.Us and Them (Pink Floyd song) from "Dark side of the moon" 1973
18.Smell the Roses (Roger Waters song) from "Is This The Life We Really Want?" 2017
19.Brain Damage (Pink Floyd song) from "Dark side of the moon" 1973
20. Eclipse (Pink Floyd song) from "Dark side of the moon" 1973

Encore:

21.Mother (Pink Floyd song) from "The Wall" 1979
22.Comfortably Numb (Pink Floyd song) from "The Wall" 1979

Докато предишният концерт в София на Роджър бе посветен изцяло на "Стената", то този път той бе наблегнал на други два гениални албума, а именно "Dark side of the moon" и "Animals" като изпълни и 4 песни от последния си солов албум "Is This The Life We Really Want?" от 2017. За първи път в "Арена Армеец" бе инсталирана такава surround система, който имаше огромен ефект върху публиката. Същият ефект се случи и след антракта, щом всички заснеха срещу какво би трябвало да се съпротивляваме или да устояваме в паузата. Тогава от средата на покрива в средата на залата се спуснаха екрани и макети на топлоелектрическата централа в Лондон, която краси корицата на албума "Animals", което обърка, но и впечатли публиката. Друг ефектен трик бе пирамидата от "Dark side of the moon", която на снимки от горе изглежа наистина впечатляващо. Но за мен лично най-ценни бяха посланията и текстовете, които са изиграли голяма роля в живота ми най-вече в трудни моменти. 

Ще се абстрахирам от политическата страна, защото за мен беше доста грозно това да бъде акцент от великолепното шоу. Ще се разгранича и от спора Дейвид Гилмор - Роджър Уотърс, защото аз харесвам двамата еднакво и поотделно, както и заедно в "Пинк Флойд". След като пропуснах да гледам концерта от "Division bell tour" през 1994 година в Прага, въпреки, че бях там и не видях и Дейвид Гилмор в Рим през 2016, макар да бях там за годишнината от сватбата, сега се радвам, че два пъти гледах на живо Роджър Уотърс. Той успя да напълни с 15 000 души зала "Арена Армеец", да зарадва своите верни фенове и да забележи, че знаят песни от последния му албум. А разликата между тях и нас мисля, че отдавна е направена и ние отдавна обичаме Роджър, колкото и дъблоко да се врязват в душите ни думите от песните му и въпреки това, че той вече е видян...



четвъртък, 22 февруари 2018 г.

Далечни песни за близки хора

Когато за първи път разбрах, че Марги пише книга за Родопите, исках да включи познати и близки за мен места в Западните части на планината. Когато присъствах на премиерата на книгата, разбрах, че става въпрос за нещо съвсем различно. Когато прочетох книгата, която купих с намаление по случай деня на Будителите, усетих духа на нейното пътуване из душите на хората и техните животи там високо, на чисто, просторно и неподправено място.

"Далечни песни" е книга за хората, за тяхното съществуване, за техните прости истини, за тяхната болка и любов, смях и тъга. Макар да е изцяло в черно и бяло, книгата изобилства от пъстрота на емоции, усмивки и много докосвания до вълшебната част на планинските хора, които са отворили душите си пред обектива и ушите на Русева.

19 истории катерят билото на планината сезон след сезон, къща подир къща, среща подир среща. Запазеният автентичен език, обстановка и атмосфера са ценни и допринасят за уловената емоция.

Четейки книгата сякаш Марги ме е хванала за ръка и ме води от село в село да ми покаже едни хора, вече свои хора, близки хора, които пеят само пред нея своите далечни песни.

92 страници редуват образи и думи, минало и бъдеще и спомена за невероятни срещи с истински хора, без фалш, без имане и без граници.

Твърдите корици и големият формат на книгата обгръщат меките души на родопчани в силна и вечна прегръдка.

Ако искате да чуете и Вие далечните песни, прочетете книгата! Със сигурност тя няма да Ви остави безразлични, а моята любима история е последната, песента на Сашо, вероятно по субективни причини...




сряда, 17 януари 2018 г.

Дъвка за балончета - копнеж по неизживяното

В навечерието на 103 годишнината на българското кино гледах съвременен български филм, който много ми хареса и ме грабна, а и играта на главните актьори беше на ниво. Заглавието му "Дъвка за балончета" предполагаше, че може да се гледа  и от деца и след запитване в съобщение до фейсбук страницата и на касата на киното разбрах, че той е без ограничения в показа, заведох и двете си деца на него (7 и 10 години). Така реално за първи път цялото семейство бяхме заедно на кино на филм, който не е анимационен...

Бях гледал трейлъра, но за тези от Вас, които не са го видяли още, ще го пусна и тук:

Беше хубаво да се върна обратно в детството и в ученическата стая, в която също и ние като ученици сме вършели доста пакости и бели, които сега възприемам с усмивка. Помня, че мой съученик си беше вързал пионерската връзка на крака, за което беше наказан. Имахме свои скривалища, свои тайни, своя тайфа и собствен интересен живот и игри без телевизия, телефони и електронни игри (като изключим играта на "Ну погоди" с яйцата, разбира се). Всичко беше истинско, неподправено, наивно и незабравимо. Детството ни беше изградило част от нас като личности, а и ни научи да мечтаем.

Дъвките също бяха част от нашето ежедневие. Редувахме "Идеал" с "Турбо" и събирахме картинки като първи опити за колекционерство. За мен беше истинско откритие да видя, че все още има дъвки "Турбо" в едно заведение за хамбургери и винаги при възможност носих такива на сина ми. За прожекцията на филма също бях взел четири дъвки с различен цвят: зелено, червено, жълто и синьо. Реших да ги дам на всеки от семейството ми след прожекцията.

Самият филм леко ни водеше за ръка през спомените на двамата герои и техните места от детството. По случайност или не улиците и училището се намират близо до настоящата ми месторабота и ги виждам всеки ден, а това направи възприемането на лентата още по-лесно. Детските преживелици и емоции в периода на порастването са незабравими, а такава разбира се и първата любов.

Всеки има своята неизживяна любовна история и когато я срещне в период на живота си, когато има свое семейство и деца, кръстопътят и изборът са ужасно трудни. Поздравления за авторите на филма, които не са се полакомили да направят холивудски хепи енд, а са сътворили страхотна любовна история с привкус на детство, чийто сок е по-траен от този на дъвката, а балончето не се пука тъй лесно...

Най-любопитна беше реакцията на сина ми след прожекцията, който поиска да отворим всички дъвки в търсене на номер 109, а после и вкъщи търсенето на заветния номер продължи, а аз се опитах да му обясня, че за всеки номерът е различен и, че най-желаното в живота е именно това, което ни липсва. Днес може да е номер 109, друг път 42, е трети дори единица. Интересно беше за мен поне, че в две от дъвките "Турбо" картинките с коли бяха с номер 115, номерът на стаята ми в Студентски град, където преминаха 5 години от живота ми... А казват, че няма случайности... Няма да сгрешите, ако гледате филма, а аз съм длъжен да Ви предупредя, че има опасност в края му очите Ви да се насълзят и да кажа на създателите му, че има по-подходяща песен за край и тя е тази на Валди Тотев - "Ако си представиш", но цитатът който са избрали за финал е повече от подходящ: 

"Болезненият спомен за неизживяното ни преследва цял живот." Александър Блок


вторник, 16 януари 2018 г.

Боровинкова смърт

Беше понеделник, най-натовареният ден в седмицата. След работа закарах дъщеря ми на рисуване и отидох на зъболекар. Когато подраних при връщането си, отворих туитър да проверя за новини и тогава видях тъжната вест за смъртта на Долорес.

Кренбърис бяха любима и лична група, свързана с безгрижните ученически години. Толкова много спомени, толкова много текстове и толкова много качествена музика... А нея вече я няма... Мислех, че ще успея да я видя поне веднъж на живо на концерт, но това вече е невъзможно. Както при друг ирландец, Гери Мур, смъртта е в хотелска стая и отново е необяснима... Когато умират героите от твоето детство, осъзнаваш с пълна сила, че остаряваш...

Шест години, само шест години е тя по-голяма от мен. Толкова хора си тръгват преди да навършат 50. Няма сделка, няма година, няма значение. Стоях сам в тъмната кола на празния снежен паркинг и слушах гласа и в слушалките. Разплаках се. Не успях да се сдържа. Не и този път...

В училището на сцена с наша приятелка направихме кавър на "Zombie", а миналата година, когато ходих на уроци по барабани, научих и как се свирят ударните, които са ми любими.

За първи път чух тяхна песен по MTV през 1994, а на морето в Китен през 1995 на морския бряг в тишината на нощта едно момиче изпя "No need to argue"... Красиво, тъжно и подходящо.
Точно от тази песен пуснах статус в туитър по повод тъжната вест:

"There's no need to argue anymore. 
I gave all I could, but it left me so sore. And the thing that makes me mad,
Is the one thing that I had, 
I knew, I knew, 
I'd lose you. 
You'll always be special to me, 
Special to me, to me." RIP Dolores O'Riordon!