42

Когато започвах този блог преди 12 години реших да отбелязвам с пост всеки свой рожден ден като началото бе моят 30 годишен юбилей. Преглеждайки постовете назад установих, че съм пропуснал деня, в който съм ставал на 41, но честно казано тогава въобще не ми беше до празнуване и писане след поредната химеотерапия и безпаричие, което преживях. Сега за радост нещата са различни и се надявам болестите и лошите неща да са зад гърба ми.

Като ученик си мечтаех да доживея до 42 години поради две причини. Едната беше, че в любимата ми книга на Дъглас Адамс "Пътеводитетелят на галактическия стопаджия" това бе смисълът на живота и бях си наумил, че стигайки тази възраст, ще съм го намерил и донякъде това е така. Втората причина е, че доста от моите любими изпълнители като Джими Хендрикс, Джанис Джоплин и Джим Морисън са умирали млади и самата цел да ги надживея, виждах като успех в онези дни. Миналата година след всички трудности си пожелах само едно, да посрещна своя 42 рожден ден здрав. С времето човек осъзнава, че това е най-важното. Но какво се случи този октомври?

За първи път по стечение на обстоятелствата щях да празнувам своя рожден ден извън България, в Германия в компанията на сина ми и сестра ми. Спокойно мога да кажа, че празникът освен в градовете Щутгарт и Улм продължи и във Виена, Австрия, което само по себе си беше още един подарък за мен, защото обичам да пътувам. Качих се на телевизионните кули във Виена и Щутгарт като първата бе моя мечта, защото при всичките ми посещения в австрийската столица оставаше извън маршрута и плановете ми и затова посещението и беше нов подарък. Вечерта на самия мой неделен рожден ден бях в традиционна швабска кръчма в планината с неповторима атмосфера, храна и обслужване и се превърна в апогей на страхотния ден.

С напредване на годините подаръците ми на празника стават все по-малко, което е нормално, защото вече отдавна не съм дете, но сега съм в състояние и сам да си ги избирам и купувам, но това не прави празника по-малко хубав от преди. Подарък получих и от колегите, когато се завърнах от моето пътешествие за рождения си ден и това е рафтинг през май догодина. Подарък получих и от сестра ми, докато и гостувах и това е супер удобна за работа чанта на футболния щутгартски клуб. Сам си подарих последната книга на Мураками, а жена ми ми подари халат. Най-големият подарък обаче аз си направих сам през ноември за черния петък, когато си взех нов смартфон. Но разбира се не това е най-важното. За мен емоциите от изминалата година са истинските подаръци, както и новата работа, която ме вдъхновява и ми позволява да сбъдвам мечтите си една след друга и да пътувам много и да посещавам театри, концерти, събития и да се запознавам с нови интересни и интелигентни хора и да виждам нови места или стари по нов начин. Благодаря на всички, които бяха част от годината ми, от пожеланията за рождения ми ден и за всички, които оцениха това, което правя и все още вярват в мен. Обичам Ви! Имам поне 42 причини за това!

Третият рожден ден на сина ми

Третият рожден ден на сина ми се падна в третия ден от седмицата. Затова празненството бе в неговата ясла с торта в негов стил с отпечатани камиони, коли, трактори, самолети и други превозни средства. Благодарение на факта, че оставихме фотопарат се наслаждаваме на снимки от празника в детското заведение, където Марта и Брияна са го целунали и поздравили за рождения ден, а всички останали са му пяли песничка с весели шапки за рожден ден.

На една от снимките той показва с пръсти на колко години е, а усмивката показва колко е щастлив и доволен, макар и небрежен и лежерен в този ден. Вечерта само ние скромно отпразнувахме в повода, а най-важни за него бяха подаръците.

Стар хипарски автобус, кола, килимче с пътища за колите, пожарна, одеалце и възглавница за пътуване в кола бяха нещата, които го зарадваха и направиха празника му пълен с игри. Тази събота вече с домашно приготвена торта (виждате я на снимката) отново на автомобилна тематика отпразнувахме празника и с моите родители.

Най-вече изводът от празнеството е, че синът ми порастна с още една година и вече се държи на положение, самостоятелен е и се справя с всякакви ситуации без да му пука много много и да постига целите си. Най-много ме радва неизчерпаемата му енергия, вечната му усмивка, закачливост и готовност за игри и лудории. Впечатлява ме как и какво говори и си записвам нови непознати думи като ниткаво, нътка, месахури и други.

Постът ми в блога бе добър повод да си припомня какво съм писал за първия и за втория рожден ден на сина ми.

Честит рожден ден, моето момче! Бъди здрав, усмихнат, весел и щастлив! Обичам те!

Разделни боклуци

Разделяй и владей! Това мото може да сложат като свой слоган компаниите в България, които се занимават с разделното събиране на отпадъците. Точно преди седмица смяната на фирмата, която обслужва столичния квартал Младост, накара стария концесионер Булекопак да събере своите жълти контейнери и да остави жителите му без опция за изхвърляне на разделния боклук.

Това ме накара да звъня до старата и до новата фирма Екопак България в търсене на информация, кога ще има място, където да изхвърля събраните разделно от мен отпадъци от хартия и пластмаса. За съжаление старата фирма вече не се интересува от това, което се случва и събирането на кофите е последната нотка от работата и на тази територия. Новата фирма не отговаряше на посочения телефон и затова потърсих отдел Екология в Община Младост, където ми отговориха, че още няма яснота, кога ще има нови кофи. Не искаха дори да съобщят, коя е новата фирма, а след като разбраха, че вече зная, съобщиха, че до края на януари се очаква да се подпише договора с нея и след това ще дойдат и техните контейнери. Дотогава ме посъветваха да събирам и пазя боклука вкъщи и ме похвалиха, че събирам разделно.

Копирам тук съобщението от виртуалния пресцентър на Столична Голяма Община, което ми даде малко светлина в тунела:

Нова организация за разделно събиране на отпадъци ще обслужва район „Младост“

3.1.2014 г. 

   

   Новата организация по оползотворяване на отпадъци от опаковки, която ще обслужва район „Младост“, е „Екопак България“ АД. Предстои зареждане на съдове за разделно събиране, съгласно сключения със Столична община договор. 

   От 6 януари 2014 г. (понеделник) организацията „Булекопак“ АД ще започне да прибира своите съдове (жълти и зелени) за разделно събиране от район „Младост“. „Булекопак“ АД продължава организиране на системата за разделно събиране на отпадъци от опаковки в районите „Искър“ и „Нови Искър“. Съгласно договора със Столична община, в двата района ще бъдат разположени контейнери на предварително определени места (2 бр. жълти и 1 бр. зелен контейнери), които гражданите да могат да използват. 

Седмица по-късно в цяла Младост още няма нито един жълт контейнер и това ме принуди да изхвърля боклука си в квартал Изток в кофите на Екопак България, които с нетърпение очаквам да се появят и в Младост. Сигурно си има процедура на действие, но според мен едно съгласуване за подмяната между двете фирми и общината може да има, и нещата да стават плавно и постепенно, и да няма толкова голям интервал от време без място за изхвърляне на разделния отпадък.

Преди две години отново имаше повод да се обаждам на Булекопак, защото намалиха драстично своите жълти контейнери и тогава любезен техен служител отново се възхити на факта, че хвърлям разделно, но прехвърли вината на инспекторите от общината, които преценили, че на това място кофите с жълт цвят не били ефективни. Не успях да се преборя да ги върна, а от общината тогава казаха, че фирмата прави икономии. Резултатът е, че вместо на 50 метра ходих 500 метра да изхвърлям разделния боклук.

Друг факт, на който се натъкнах преди време в района на Лъвов мост е, че същите жълти пластмасови контейнери се използват за битов отпадък, което бе обозначено с лепенка на тях.

Как тогава да възпитаме поведение и разпознаване на цветовете за разделно събиране? Зеленото е за стъкло, а жълтото за пластмаса и синьото за хартия и картон, но на много места сини липсват и се събира общо  само в жълтите.

Събирам разделно откакто се нанесох в настоящето жилище и уча и децата ми да го правят и те вече знаят в коя кофа какво се изхвърля. Отделно събираме и батериите и стари телефони, които изхвърляме на обозначените места в магазините и детските градини. Всяка година в Младост има и пункт за събиране на лекарства и сиропи и там също предаваме разделно събраното през годината.

Виждал съм в Англия как всеки ден се събира разделно различен отпадък, който изнасят пред вратите си, а и в Германия видях какво се случва с разделното събиране. Последният ми положителен пример е от Норвегия и мисля, че все още има какво да учим в тази насока.

Много пъти познати ме упрекват, че нямало смисъл да се събира разделно при положение, че все още няма такъв завод, който да преработва боклука и че камионите събирали всичко заедно, но за мен важното е да свикнем да го правим, а в един момент тези усилия ще бъдат възнаградени. Все още вярвам, че може да променим това, за да бъде страната и населените ни места по-чисти, защото на никой не му е приятно да живее в кочина, но хвърля боклук безразборно на улицата, където е ничия земя.

Човек е това, което изхвърля на боклука. По боклуците им ще ги познаете. Все максими, които носят своята истина, а се надявам поне да дам добър пример на децата си и един ден да живеят в по-чиста и подредена среда. А дотогава един съвет от мен: Събирайте и изхвърляйте боклуците си разделно!

Вторият рожден ден на Момчил

Вторият рожден ден на сина ми Момчил празнувахме два пъти с две торти. На самия ден във вторник гости бяха неговите баби и дядовци и кръстника му. В събота поканихме приятелски семейства с деца, за да може да има игра и забава за малките, и синът ми да почувства празника си. Не очаквах, че той ще получи толкова много подаръци. Автопаркът в жилището ни беше чувствително увеличен. Вече имаме мотор с кош, голям самосвал, мотокар, автовоз, чупещ се на две камион, коли, самолет, влак, който пуска пушек и какво ли още не. Синът ми прекарва повече време на новия си мотор, който може да кара, а също така и разглобявайки гумите и тасовете на колите. Дано бъдещета му професия не е автомонтьор! :)

Съвсем различно е въприятието на Момчил сега за разлика от първия му рожден ден преди година. Днес той разбира всичко, говори доста и се включва във всяка игра и забава, и може сам да духа качествено свещите от тортата. Радва ме и това, че на рождения си ден той се събуди с усмивка сутринта и първата му дума бе: "Торта!". Радва също така, че е жизнарадостен, лъчезарен, усмихнат и пълен с енергия. Дано това да продължи и той да расте жив и здрав, умен и разумен, както обичам да казвам. Честит Рожден ден!

Прощапулник

Събота късен следобед, както се пееше в песента, направихме прощапулник на Момчил. Идеята дойде спонтанно и без голяма организация и канене на много хора и така ритуалът се състоя в 16:00 часа на 5 май, ден преди Гергьовден и в деня, в който Момчил ставаше точно на една година и три месеца. Съвсем случайно това съвпадна и с прощапулника на Калина, който както се оказа по-късно също е бил в събота следобяд, но на 29 януари, когато тя беше на година и четири месеца, а повече за него съм писал тук.

Първите си самостоятелни и стабилни стъпки Момчил направи на 21 април, но дълго време не се престрашаваше да ги повтори, а истински се забавляваше да пристъпя и да осъзнава, че може да се движи на собствен ход. На неговия празник дойдоха деца, които вече ходят стабилно, а той искрено се забавляваше през цялото време. На масата подредихме предмети, които той не бе виждал преди, като всеки един от тях бе наречен за някоя професия, а сестра му компетентно обясняваше на другите деца защо се прави ритуала и с нетърпение очакваше какво ще се изебере той. За да спазим традицията имаше и питка с изобравени малки крачета отгоре :)

Търкулихме я по зелена покривка, а не бяла както повелява преданието, но върху зелената морава, питката падна по лице и синът ми се наведе да я пипне. След това продължи към масата, където го чакаха неговите бъдещи професии. Без колебание той избра макара с бял конец, която беше на втори ред и това беше първия му избор. Дали ще стане шивач или дизайнер не дрехи не зная, но се надявам бъдещето му да не е съшито с бели конци... Важно е какво поприще ще има, а песента, която бях решил да пусна от самото начало в този пост е весела и удачна за повода :)

След като разгледа белия конец, той продължи да взима предмети, и така вторият избор бе черпак за готвач, третият химикал за писател или журналист, а по-нататък следваха портфейл, на който отдели най-голямо внимание и време, българо-немски разговорник, книга, книжка за 100-те туристически обекта и баскетболна топка. След избора му, децата тичаха по поляната, за да може и той да укрепне и да тича като тях след време. На няколко пъти синът ми се пусна и почна да прави стъпки в тревата, а аз се надявам да ходи все по-стабилно и да прави важни малки стъпки в живота си занапред.

Приятна разходка, сине!

Година по-късно или рожденият ден на сина ми

Неусетно мина януари. Също така неусетно измина и година от раждането на сина ми. В неделя празнувахме неговия първи рожден ден. Спомням си, че при дъщеря ми празнувахме всеки месец до първата годинка, на на рождения и ден направихме и кръщене. Сега нещата са по-различни. Такъв беше и празникът.

И двете ни деца бяха болни и поради тази причина празненството с наши приятели с деца бе отложено. Все пак имаше празничен обяд и торта за най-близките. Тортата бе във формата на кола, а регистрационният номер бе първата буква на сина ни и годината, в която се роди. Той получи подаръци, внимание и снимки, но не съм сигурен, че осъзна какво се случва наистина. Музикалната свещичка го заинтригува и дори и ръкопляска, а сестра му духна пламъка на няколко пъти, защото той все още не знае какво точно трябва да прави. Все пак опита малко от тортата и се намръщи. Явно не харесва сладко. Денят бе специален, но мина бързо и се върнах в ежедневието като в понеделник почерпих колегите с бонбони по случай повода.

Все пак нещата се промениха. В малкото дни след празника, Момчил показа упорство в желанието си да ходи и да тича с някой, който го държи за две ръце, а и подава топка и играе със сестра си и разбира всичко, което му се казва. Явно и вирусът вече го напуска и той е по-весел и диша свободно. Сестра му проходи на година и три месеца, но по всичко личи, че той ще го направи по-рано. Момчето ми порасна. Неусетно...

Надявам се той да расте свободен и да се научи да дава преди да получава, да се учи, да греши, да се радва, да плаче, да обича, да мечтае и да пътува, да вижда, да слуша, да бъде смел, да бъде разумен, да действа и неразумно и да има интересен и разнообразен живот. И най вече да бъде син на баща си...

Father and son

Тази песен ме предследва цял ден и реших да я споделя...


It's not time to make a change,
Just relax, take it easy.
You're still young, that's your fault,
There's so much you have to know.
Find a girl, settle down,
If you want you can marry.
Look at me, I am old, but I'm happy.

I was once like you are now, and I know that it's not easy,
To be calm when you've found something going on.
But take your time, think a lot,
Why, think of everything you've got.
For you will still be here tomorrow, but your dreams may not.

How can I try to explain, when I do he turns away again.
It's always been the same, same old story.
From the moment I could talk I was ordered to listen.
Now there's a way and I know that I have to go away.
I know I have to go.

It's not time to make a change,
Just sit down, take it slowly.
You're still young, that's your fault,
There's so much you have to go through.
Find a girl, settle down,
if you want you can marry.
Look at me, I am old, but I'm happy.

All the times that I cried, keeping all the things I knew inside,
It's hard, but it's harder to ignore it.
If they were right, I'd agree, but it's them you know not me.
Now there's a way and I know that I have to go away.
I know I have to go.

Моят син

Моят син се роди една съботна февруарска сутрин в болница "Шейново". Казаха ми, че е хубаво да се родиш в събота. Аз съм се родил в четвъртък. По принцип с жена ми искахме да имаме второ дете, но мислехме да изчакаме още малко, за да дойдат по-добри времена. Да но явно на моя син не му се чакаше :)

До 1 октомври миналата година трима лекари твърдяха, че бебето ще бъде момиче. Само дъщеря ми беше убедена, че ще бъде момче. Явно има силно развито чувство и позна не само това. Повечето от моите приятели имаха все момичета и всеки ми казваше, че все повече момичета се раждат и явно аз се бях примирил с това. Много исках момче, но и момиче щях да го обичам както дъщеря ми. Дори бяхме харесали името Яна.

На 1 октомври (моят месец) жена ми ходи на фетална морфология и на 3Д или 4Д видеозон доцент Томова е видяла всички органи на бебето и някак си небрежно е подхвърлила: "Знаете, че е момче, нали?" Не. Не знаехме. Бяха ни казали, че ще е момиче. Когато жена ми се обади по телефона и ми каза, нещо ми стана. Бях толкова щастлив и веднага намерих подходящата песен. The boys are back in town на Thin Lizzy с Гери Мур ми напълни душата. Не можех да си намеря място в офиса от щастие. Момче. Наследник. Син. Пуснах и откъса от рок операта на The Who - It's a boy, но малко хора се досетиха за какво става въпрос.

Времето мина много бързо и на 5 февруари Момчил се появи на бял свят със своите 50 см. и 3,200 кг. За него писаха и вестниците. Меридиан мач и Пазарджишка Марица ме поздравиха, за което им благодаря. Поздравления имаше и в сайтовете pzsport.info и hebarfc.com.

Тези дни бях зает да организирам всичко и да тичам от място на място, защото моите хора ги изписаха на 8 февруари. Успях да почерпя в офиса и на работното място на жена ми и се възползвах от новата промяна в закона, която дава 15 дни бащинство. При Калина това го нямаше, но явно хората са знаели какво е с две деца вкъщи в двустаен апартамент под наем. Изведнъж стана доста тясно, но и по-уютно и по-весело и щастливо. За разлика от дъщеря ми, която нощем спеше още от първите седмици, брат и реве та се къса. Буди ни по всяко време.

Къпането на двете деца между 8 и 9 вечер не ми тежи, а и плачът до 12 също не е проблем, защото съм свикнал да стоя до 0 или 1 часа. Лошото е към 3, 4 и 5 часа. Тогава ти се затварят клепачите, но трябва да си на смяна и да приспиш бебето, да го успокоиш, да го оригнеш и такива ми ти работи. Почнах да се будя всяка сутрин с главоболие и да не мога да си свърша заплануваните през деня неща. Не успявам и да спя. Разби ми се режима, а не ходя на работа.

Но това, както се казва, са бели кахъри. Важното е той да е жив и здрав и да расте спокоен, обичан, разумен. За две седмици беше качил 700 грама и е голям лакомник. Излющи се целия и се променя всеки ден. Разходите по него са повече, отколкото бяха при Калина, но пък тя помага много като носи памперси, пее му приспивни песнички, успокоява го и се грижи за него. Това ни радва изключително много.

Искахме името да е българско и се колебаехме между няколко и накрая Калина избра името Момчил, а и буквата "М" идва след "К". Името е юначно и българско и благозвучно.

Откакто се роди една песен е все в главата ми и думите в нея са много точни, защото наистина животът е това, което ни се случва, докато сме заети да си правим други планове...

Представям си след години как синът ми чете този пост и какво ли ще си помисли. Затова го поздравявам с песента на Джон Ленън - Красиво момче. Обичам те, Момчиле!