петък, 25 февруари 2011 г.

Моят син

Моят син се роди една съботна февруарска сутрин в болница "Шейново". Казаха ми, че е хубаво да се родиш в събота. Аз съм се родил в четвъртък. По принцип с жена ми искахме да имаме второ дете, но мислехме да изчакаме още малко, за да дойдат по-добри времена. Да но явно на моя син не му се чакаше :)

До 1 октомври миналата година трима лекари твърдяха, че бебето ще бъде момиче. Само дъщеря ми беше убедена, че ще бъде момче. Явно има силно развито чувство и позна не само това. Повечето от моите приятели имаха все момичета и всеки ми казваше, че все повече момичета се раждат и явно аз се бях примирил с това. Много исках момче, но и момиче щях да го обичам както дъщеря ми. Дори бяхме харесали името Яна.

На 1 октомври (моят месец) жена ми ходи на фетална морфология и на 3Д или 4Д видеозон доцент Томова е видяла всички органи на бебето и някак си небрежно е подхвърлила: "Знаете, че е момче, нали?" Не. Не знаехме. Бяха ни казали, че ще е момиче. Когато жена ми се обади по телефона и ми каза, нещо ми стана. Бях толкова щастлив и веднага намерих подходящата песен. The boys are back in town на Thin Lizzy с Гери Мур ми напълни душата. Не можех да си намеря място в офиса от щастие. Момче. Наследник. Син. Пуснах и откъса от рок операта на The Who - It's a boy, но малко хора се досетиха за какво става въпрос.

Времето мина много бързо и на 5 февруари Момчил се появи на бял свят със своите 50 см. и 3,200 кг. За него писаха и вестниците. Меридиан мач и Пазарджишка Марица ме поздравиха, за което им благодаря. Поздравления имаше и в сайтовете pzsport.info и hebarfc.com.

Тези дни бях зает да организирам всичко и да тичам от място на място, защото моите хора ги изписаха на 8 февруари. Успях да почерпя в офиса и на работното място на жена ми и се възползвах от новата промяна в закона, която дава 15 дни бащинство. При Калина това го нямаше, но явно хората са знаели какво е с две деца вкъщи в двустаен апартамент под наем. Изведнъж стана доста тясно, но и по-уютно и по-весело и щастливо. За разлика от дъщеря ми, която нощем спеше още от първите седмици, брат и реве та се къса. Буди ни по всяко време.

Къпането на двете деца между 8 и 9 вечер не ми тежи, а и плачът до 12 също не е проблем, защото съм свикнал да стоя до 0 или 1 часа. Лошото е към 3, 4 и 5 часа. Тогава ти се затварят клепачите, но трябва да си на смяна и да приспиш бебето, да го успокоиш, да го оригнеш и такива ми ти работи. Почнах да се будя всяка сутрин с главоболие и да не мога да си свърша заплануваните през деня неща. Не успявам и да спя. Разби ми се режима, а не ходя на работа.

Но това, както се казва, са бели кахъри. Важното е той да е жив и здрав и да расте спокоен, обичан, разумен. За две седмици беше качил 700 грама и е голям лакомник. Излющи се целия и се променя всеки ден. Разходите по него са повече, отколкото бяха при Калина, но пък тя помага много като носи памперси, пее му приспивни песнички, успокоява го и се грижи за него. Това ни радва изключително много.

Искахме името да е българско и се колебаехме между няколко и накрая Калина избра името Момчил, а и буквата "М" идва след "К". Името е юначно и българско и благозвучно.

Откакто се роди една песен е все в главата ми и думите в нея са много точни, защото наистина животът е това, което ни се случва, докато сме заети да си правим други планове...

Представям си след години как синът ми чете този пост и какво ли ще си помисли. Затова го поздравявам с песента на Джон Ленън - Красиво момче. Обичам те, Момчиле!