Нищо не е същото без Гери

Миналата неделя от мой приятел в Канада разбрах, че Гери Мур е починал. Това се случи на следващия ден след едно от най-щастливите събития в живота ми сякаш да ми напомни, че един се ражда, а друг умира. Съжалявам, че не успях да отида на негов концерт въпреки желанието ми. Поне два пъти си взимах билет и концертите в София и Стара Загора бяха отменяни, а точно когато той дойде в зала 1 в НДК бях ангажиран служебно с чужденци в обиколка из страната.

Наскоро използвах песента му "Nothing's the same" за мой пост, а наистина си мисля, че нищо няма да е същото без този талантлив композитор и китарист.

Едва сега разбрах, че пълното му име е Робърт Уилиям Гери Мур. Сега разбрах, че е имал и две жени и двама сина и дъщеря. Това е така, защото аз съм се интересувал главно от творчеството му, а не от личния му живот и имам негови касетки и дискове, които винаги слушам с удоволствие. Знаех само, че е ирландец.

Винаги съм смятал, че съдбата е оставила дълбок белег върху него и именно тъгата и неговото минало са причината да твори такива страхотни песни и най-вече баладите му да докосват много хора.

За първи път го гледах по Ефир 2 с Фил Линът в началото на 90-те и се заинтригувах от него. Записаха ми няколко касетки в звукозаписно студио в Пазарджик с хард рок албумите му от края на 80-те, а после дойде и блуса. Купувах си всеки негов нов албум. Разбрах, че е подготвял нов и се надявам да излезе. Невероятни дуети, невероятни песни и страхотни китарни изпълнения. Това пълнеше душата ми ден след ден. Няма смисъл да изброявам всички заглавия, но сега като го няма, стаите ще бъдат празни, но музиката му ще се опита да запълни празнината...