събота, 5 февруари 2011 г.

Нашингтон по вешимски

Щатите по нашенски. Нашингтон по вешимски, Четирима верни другари, четири истории, четири главни героя, две глави и 183 страници. Това е последната (засега) 13 книга на Михаил Вешим, чиято фамилия всъщност е Мишев и той е обърнал наобратно може би, за да не го свързват с известния му баща писателя Георги Мишев. Михаил е завършил журналистика и работи във вестник "Стършел", но това не е всичко.

Първата книга, която прочетох от него бе "Стари хипари". Четох я в транспорта и ми хареса. Един пътник с дълга коса и раница като видя какво чета се изненада приятно и ми каза, че познава автора от неговите хипарски години :) В метрото тази сутрин завърших и последната страница на "Нашингтон". Но да карам поред.

След хипарите си купих друга негова книга "Смях в залата", но въпреки, че ми хареса, не се смях чак толкова. Следващата в списъка бе "Английският съсед". Съседът ми бе доста близка, защото в подобни ситуации бях изпадал с Джентълмена от Англия, когато той си купи къща в българско село. Много исках книгата да излезе на английски (както е било предвидено, а скоро разбрах, че снимат и тв сериал по нея), за да му я подаря, защото тези неща не ги пишат в пътеводителите и няма как да си подготвен за сблъсъка с манталитета и вижданията на българите.

Именно това показва автора и в последната си книга, а аз първо разбрах за нея от Георги. Това бе неговата първа книга от този автор, а веднага след това той потърси "съседът". Баща ми пък тъкмо приключва със "съседът" и мисля да му дам "нашингтон-а". Много ми харесва и оформлението на последните четири книги на автора.

Първо жена ми прочете книгата и каза, че ще ми хареса. Така и стана. Четиримата герои, пренесли българското в обетованата земя, успяха да ме накарат да се усмихна. Всичко, което им се случва, е неподправено и съвсем истинско. Става ясно, че на българина в чужбина най-много му липсва българската кухня с нейните гозби. Българинът оцелява при всякакви условия и си остава българин, по нашенски без значение, дали е Гошо, Тошо, Сашо или Рашо и е способен да промени Джордж Вашингтон на Георги Нашингтон без да му мигне окото и да сготви домашния си любимец, дори той да носи прекрасното име Агнес. Сега разбрах защо на Георги му е харесала книгата. А тя ще хареса и на вас. Прочетете я!