Големите - голяма порция смях

За първи път се сблъсках с Големите преди година-две, когато мой приятел ми предложи два билета, които той не можеше да използва поради изникнал ангажимент. Същият ги беше гледал веднъж и ми ги препоръча горещо. Без да имам каквито и да е очаквания отидох в бар "Бариста" леко закъснял и на входа издиктувах името на моя приятел, на чието име бе записана резервацията. Местата ни бяха чудесни, а самото заведение представлява бар и маси, разположени в партерната част на сграда с магазини и импровизирана сцена. Знаех нещо само за Катето Евро, която беше гост в програмата им този сезон. Идеята е за комедийна вечер, известна в Щатите като stand up comedy, където един или повече актьори разиграват скечове пред публика в заведения. В случая се оказа, че това са две момичета и две момчета, които са свежи, нови, усмихнати, забавни и красиви и наистина големи. Те са по азбучен ред: Анелия, Борис, Веселин и Рая или Ани, Боби, Весо и Рая.

Отдавна не се бях смял така. Забавлението беше на ниво, а много ми хареса, че дори и те не се въздържат да се засмеят на някой свой номер, докато го играят, което намирам за много мило. В антракта Ани (Анелия Луцинова) мина на нашата маса и ни покани да разкажем един виц на сцената. Направи го по такъв чаровен начин, че нямаше начин да откажа. Наградата беше бутилка червено вино, но не станах заради нея, а заради тръпката, и заедно с още 4 смелчаци разказахме по един виц. Моят беше за един робот ;). Не спечелих бутилката, но спечелих още забавни минути след антракта. Веднага след това ентусиазиран харесах групата им във фейсбук и станах приятел с една комедийна вечер и започнах да получавам редовно покани за програмите им.

Сигурно и Вие сте заляти от покани за събития и постановки в социалната мрежа, но по едно чудно съвпадение получих такава за Комедийна вечер Големите точно на рождения си ден в пиано бар "Камино". Написах, че точно на този ден имам рожден ден и затова няма да мога да дойда, а ми се гледаше новата програма. Анелия беше достатъчно мила да ми предложи да отида и като рожденик да получа два безплатни пропуска. Реших да се възползвам и потвърдих и мога да кажа, че това бе страхотен и различен избор за моя празник. Бяха ни запазили маси точно до сцената и се насладихме напълно на скечовете на талантливите актьори. Горещо ги препоръчвам на всички свои приятели и познати. Посмяхме се хубаво и се насладихме на свободата и на последните часове от моя 34-ти рожден ден.

За трети път отидох да ги гледам в края на миналата година отново в Бариста с жена ми. Тогава кумата ни се разболя и не можа да дойде и с жена ми в последния момент поканихме нейната най-добра приятелка (на жена ми, а не на кумата :)). Вечерта отново беше на ниво и тримата се забавлявахме истински добре с четиримата на сцената. Тук трябва да отбележа, че между втория и третия път мина доста време и вече бях гледал актьорите във веселия сериал "Сутрешен блок", където си партнираха с Тодор Колев. Анелия пък стана част от Комиците, напълно заслужено, ако питате мен, а също така се появи и в няколко телевизионни реклами, където пък я последва нейния колега Веселин.

В началото на февруари отново получих покана за представление номер 18, което правеше своя дебют след паузата около празниците, а датата отново беше празнична: 14 февруари. За жалост тази година на жена ми не и беше до празнуване, а и не искаше да влизаме в излишни разходи в затрудненото финансово положение, в което сме. Отказах поканата, а ми се ходеше много. Случайно или не този ден се озовах в близост до един тотопункт и реших да си пробвам късмета. Използвах цифри, свързани с деня и дата, а именно 14, 2, 20, 13 както и номера на представлението на Големите - 18. Казах си като не ми върви с празника на любовта, поне да ми върви на карти фишове. Шега или не, спечелих четворка, която беше 34.80 лв. Точно с тази печалба заведох жена ми на представлението на Големите в Студио 5 на следващата възможна дата. За първи път ходихме в този клуб и обстановката много ни хареса. Местата този път не бяха от най-добрите и трябваше да делим маса с една двойка симпатични студенти, но всичко това стана без значение, щом завесата се вдигна. Времето мина неусетно и отново ни заболяха коремите от смях. Тази сладка болка ме съпътства всеки път с голямата порция смях от Големите. Наскоро моя добра позната ми каза, че трябва да може да се смеем на всичко, дори и на себе си, а аз мога да кажа, че усмивката и смеха са запазена марка на Големите. Съветът ми е да ги гледате обезателно, за да може после и аз да видя усмивката на лицата Ви. Приятно гледане и приятно усмихване!




P.S. Честит празник на Ани и Рая от Големите и на всички жени! Бъдете усмихнати, чаровни, обичани и обожавани!

Присъда: Непушач

Много често хората искат да разберат колко толерантен е българина. Най-често неговата толерантност се измерва от отношението му към чужденци, различни етноси, различни полове, различни интереси, но не зная, дали някой се е сетил да направи анкета за поносимостта на българина към непушачите. За мен тя клони към нула. Тук е момента да споделя, че не пуша, не съм пушил и не смятам да пуша цигари. За мен това е отрова. Много рядко може да срещнеш пушач, който би се съобразил с непушач и да го попита "Имате ли нещо против да запаля?". Да, имам много против. Ако тровиш себе се, поне недей да тровиш и мен. Активните и пасивните пушачи се разболяват от рак. Някои умират от рак. Аз не искам да свърша така.

Точно на днешната дата се навършват две години откакто мой добър приятел не пуши. Запомнил е и точния час: 18:25. Странното в случая е, че той не пушеше в ученическите и студентските години, а ги захапа сериозно чак, когато започна работа. Помня как мои съченици се криеха в храстите да пушат и го смятаха за модерно и престижно. Аз не смятах така. В университета между лекциите също доста колеги пушеха. Аз не бях от тях. В казармата един ефрейтор от Котел се опита да ме накара да пропуша, но не успя. Когато имаше почивка, той казваше почивка за цигара. И тъй като аз не пушех, нямах право на почивка, а бях наказван с лицеви опори или с допълнителна работа. Искаше да ме пречупи и да ме накара да пропуша. Стана му фикс идея. Е и той не успя. Все още съм непушач. Може това да се дължи на факта, че моите родители не пушат, а само единият ми дядо пушеше, но имаше астма и в последните му години му бяха забранили цигарите. Той ми казваше: "Александре, от цигарите по-голяма отрова няма!" Помня неговите думи. Зная, че като е срещнала баща ми, майка ми е запалила цигара в компания. Тогава той е казал: "Избирай, или мен, или цигарите." Тя е избрала него и не е сгрешила. Споделям тези неща, за да мога да изясня и на себе си, защо моята присъда е непушач.

Радвах се, когато в заведенията и ресторантите направиха сектори за пушачи и непушачи, въпреки че то бе доста условно. Ще дам и пример. Ако масата е за непушач и има такава табела, но няма други места в кафето, табелата се маха, слага се пепелник и става за пушач. Други места са направили първия си етаж за пушачи, а втория за непушачи. Познайте какво става: целият дим се качва горе при непушачите. Трябва да призная, че има ресторанти и барове, които са инвестирали доста в добри системи за аспирация и климатизация и там цигареният дим почти не се усеща. Трудно е един пушач да се съобрази с непушач. За него винаги непушачът трябва да отстъпи, да си стои вкъщи - къде е тръгнал по заведения? Най мразя да ям и да вдишвам цигарен дим. По отвратилно нещо не мога да си представя. Да помислим и в друг аспект: децата. Защо да няма места, където спокойно може да заведеш детето си без да се притесняваш, че ще се задуши от цигарен дим. Да не говоря, че след половин час в питейно заведение, дрехите ми смърдят на цигарен дим и трябва да се проветряват цяла нощ или да се изперат.

Друг довод е, че ще попречи на туризма, но защо това не се случи в Италия и други по-посещавани от нашата страни, а хората се научиха да излизат извън заведението и там да запалят цигара. Познавам доста пушачи и смятам, че всеки сам има право на избор, дали да пуши или не, но не мога да се съглася с дискриминацията към непушачите в заведенията. Най-глупав е обаче мотива, че то така или иначе никой не спазвал закона и затова да не го приемат. Предлагам тогава да отменят и закона за движението по пътищата както пише един приятел. Така ли иначе малко го спазват...

Пицария на края на града

Винаги съм се изумявал на изобретателността на българина. Едва ли в друга страна ще намерите заведение в трафопост. Едва ли някой чужденец ще се сети да кръсти пицарията си "Траф" (може би на галено от трафопост) и тя да е успешна. В случай става въпрос за пицария на края на града (Младост 4), която посетих една вечер с моето семейство. Тя е сравнително нова и все исках да вляза, за да видя какво представлява. Обстановката ме грабна от влизането и подредбата бе доста уютна, а тоалетната чиста и спретната. Звучеше италианска и гръцка музика, а ние бяхме сами на една от 7-те маси. Обслужването беше добро, а и храната беше вкусна. Нарочно си поръчах пица, за да видя как я правят. Имаше само един недостатък. Беше доста солено, но може би кашкавалът бе такъв. Цените бяха малко по-високи, но си заслужава. Все пак съм доволен, че има още едно ново хубаво заведение, което предлага и обедно меню и хубава обстановка. Работи от 10:00 до 23:00 часа. Забелязвам, че почнаха да се увеличават хранителните и питейни заведения в Младост като цяло, защото определено има нужда от тях. Приятен апитит на всички!

Клондайк

Думата Клондайк вече се е превърнало в нарицателно за търсенето на злато и доста филми, сюжети и истории са базирана на тази река в Аляска. Клондайк провокира доста хора през далечната 1896 година да тръгнат на север, търсейки бързо забогатяване и нов живот. Доста са загубили живота в тази надпревара, но причината да се сетя за това тази вечер е един нов ресторант в Младост 4. Решихме да го пробваме, защото го бях видял бегло, като минавах на гърба на БИЛА. Не очакмах много, защото в Младост 4 е трудно да намериш свестен ресторант. Има достатъчно заведения тип кръчма, където шофьорите нямат претенция къде обядват кебабчета и картофки, но истински стилен ресторант липсваше. Дори и в Бизнес парка не успях да открия хубав ресторант (не броя Тропс къща или Пица хът). Преди имаше един ресторант "Делвите" в квартала, който беше страхотен, но сега той е китайски ресторант и ме загуби като клиент. Има и един на гърба на ХИТ, който три пъти сменя собствениците си, но сега отново ми хареса, но е само един. Тази вечер реших да пробвам нещо друго. Клондайк Bar and Food, както е пълното име на ресторанта ме очарова с обстановка, обслужване и чистота. Храната също ми хареса, а вътре имаше един аквариум с рибки, по които се захласна дъщеря ми. Толетната е чиста с фотоклетки за осветлението и водата и си личи, че тук се полагат грижи да бъде чисто. Самият ресторант има две части: тераса навън и салон вътре. Ние предпочетохме да стоим отвън, а по-късно се оказа, че има чакащи за маса навън. Вътре имаше само 3-4 заети маси с клиенти. Сервитьорките Яна и Краси се справяха отлично с поръчките, бяха любезни и откликваха навреме. Навън на терасата е и майсторката на пиците, които се приготвят пред погледа на клиента. Менюто е разнообразно и има какво да си избереш за хапване. В крайна сметка и цените се прилични и май тази вечер аз открих своя Клондайк в Младост 4. Дано всичко се запази така и с времето и да не виждам хора с чантички БИЛА в ресторанта. Разбира се с това не изчерпвам темата и признивам, че в Младост 1,1А и 2 има доста ресторанти и пицарии, но в Младост 4 с този тип заведения е трудно, както и с място в детските градини :(