понеделник, 22 февруари 2010 г.

Присъда: Непушач

Много често хората искат да разберат колко толерантен е българина. Най-често неговата толерантност се измерва от отношението му към чужденци, различни етноси, различни полове, различни интереси, но не зная, дали някой се е сетил да направи анкета за поносимостта на българина към непушачите. За мен тя клони към нула. Тук е момента да споделя, че не пуша, не съм пушил и не смятам да пуша цигари. За мен това е отрова. Много рядко може да срещнеш пушач, който би се съобразил с непушач и да го попита "Имате ли нещо против да запаля?". Да, имам много против. Ако тровиш себе се, поне недей да тровиш и мен. Активните и пасивните пушачи се разболяват от рак. Някои умират от рак. Аз не искам да свърша така.

Точно на днешната дата се навършват две години откакто мой добър приятел не пуши. Запомнил е и точния час: 18:25. Странното в случая е, че той не пушеше в ученическите и студентските години, а ги захапа сериозно чак, когато започна работа. Помня как мои съченици се криеха в храстите да пушат и го смятаха за модерно и престижно. Аз не смятах така. В университета между лекциите също доста колеги пушеха. Аз не бях от тях. В казармата един ефрейтор от Котел се опита да ме накара да пропуша, но не успя. Когато имаше почивка, той казваше почивка за цигара. И тъй като аз не пушех, нямах право на почивка, а бях наказван с лицеви опори или с допълнителна работа. Искаше да ме пречупи и да ме накара да пропуша. Стана му фикс идея. Е и той не успя. Все още съм непушач. Може това да се дължи на факта, че моите родители не пушат, а само единият ми дядо пушеше, но имаше астма и в последните му години му бяха забранили цигарите. Той ми казваше: "Александре, от цигарите по-голяма отрова няма!" Помня неговите думи. Зная, че като е срещнала баща ми, майка ми е запалила цигара в компания. Тогава той е казал: "Избирай, или мен, или цигарите." Тя е избрала него и не е сгрешила. Споделям тези неща, за да мога да изясня и на себе си, защо моята присъда е непушач.

Радвах се, когато в заведенията и ресторантите направиха сектори за пушачи и непушачи, въпреки че то бе доста условно. Ще дам и пример. Ако масата е за непушач и има такава табела, но няма други места в кафето, табелата се маха, слага се пепелник и става за пушач. Други места са направили първия си етаж за пушачи, а втория за непушачи. Познайте какво става: целият дим се качва горе при непушачите. Трябва да призная, че има ресторанти и барове, които са инвестирали доста в добри системи за аспирация и климатизация и там цигареният дим почти не се усеща. Трудно е един пушач да се съобрази с непушач. За него винаги непушачът трябва да отстъпи, да си стои вкъщи - къде е тръгнал по заведения? Най мразя да ям и да вдишвам цигарен дим. По отвратилно нещо не мога да си представя. Да помислим и в друг аспект: децата. Защо да няма места, където спокойно може да заведеш детето си без да се притесняваш, че ще се задуши от цигарен дим. Да не говоря, че след половин час в питейно заведение, дрехите ми смърдят на цигарен дим и трябва да се проветряват цяла нощ или да се изперат.

Друг довод е, че ще попречи на туризма, но защо това не се случи в Италия и други по-посещавани от нашата страни, а хората се научиха да излизат извън заведението и там да запалят цигара. Познавам доста пушачи и смятам, че всеки сам има право на избор, дали да пуши или не, но не мога да се съглася с дискриминацията към непушачите в заведенията. Най-глупав е обаче мотива, че то така или иначе никой не спазвал закона и затова да не го приемат. Предлагам тогава да отменят и закона за движението по пътищата както пише един приятел. Така ли иначе малко го спазват...