Реликви в Народното събрание

Днес за първи път влязох в Народното събрание на Република България. Поводът бе изложбата "Реликви на българската държавност", чието откриване се състоя днес от 11:00 часа. Аз бях там 20 минути по-рано. Още на входа имах проблем. Мерките за сигурност са наистина строги. Оказа се, че името ми липсва в списъка за гостите. Обадих се на куратора на изложбата, но и тя не видя името ми списъка. За щастие любезният господин на входа по една случайност видя, че има и друг списък, в който моите данни фигурираха. Бяха ми поискали ЕГН-то и трите имена още сутринта на предишния ден. Оставих си палтото на гардероба (метално номерче 111) и разгледах и заснех изложбата.

Тук е мястото да кажа, че аз бях там в качеството си на секретар на Българското хералдическо и вексилоложко общество, което е съорганизатор на проявата с предоставяне на стари гербове на България от различни гербовници от европейски библиотеки, издирени от членове на дружеството. Гербовете бяха изложени точно до гардероба и доста от хората се заглеждаха по тях. В различни моменти се засякох със Станишев, Курумбашев, Пантев, Димитров и други депутати, които не бях виждал лице в лице. Успях да зърна и самото заседание при излизане на депутат от страничната врата. Изложбата бе главно в източното крило на сградата в коридора. От другата страна кипеше работа. Журналисти следяха какво става в залата на плазмен телевизор и пишеха статии в своите лаптопи. Явно попаднах там в доста оживен ден.

Самото откриване закъсня с 15 минути и продължи също толкова. Закъсня и Божидар Димитров.Изказвания имаха само председателят на парламента г-жа Цецка Цачева и новият и.д. директор на НИМ г-жа Кьосева. Нито един от тях не спомена БХВО, а името на нашата организация липсваше и в прессъобщението на Народното събрание.То присъстваше на последно място в плакатите и в текста на български и английски. Явно още доста трябва да работим, за да ни познават като организация в публичното пространство.

След официалната част се запознах лично с г-жа Цачева, която сподели, че хералдиката е доста сложна наука за нея, а също така и с заместник министъра на културата Тодор Чобанов, който се оказа мой набор. Запознах се и с представители на различни институции, партньори в изложбата и разменихме няколко думи за нуждата от хералдическа власт в България. Всичко продължи точно час, а медиите не му обърнаха толкова голямо внимание, защото в самата зала в този ден са се случвали доста неща.

Всеки, който иска да види изложбата, може да го направи на 16 април 2010, когато ще има Ден на отворените врати по случай Деня на Конституцията. Хареса ми интериора на сградата, а също така и атмосферата в кулоарите и най-вече изложбата. Аз уважавам институциите, а Народното събрание е една от тях, които са се превърнали в символи на българската държавност, което е и името на друга изложба,посветена на 100 годишнината от Независимостта на България, в която нашето дружество също бе сред организаторите, а аз присъствах на откриването и в София след като вече беше във Велико Търново.Ето и повече информация за настоящата изложба и самите експонати от пресслужбата на парламента:

"Пръстени-печати на български владетели, монети от Втората българска държава и лични вещи на княз Александър Първи, Стефан Стамболов, Захари Стоянов, на царете Фердинанд и Борис Трети представя уникалната експозиция „Реликви на българската държавност”, която гостува на Народното събрание.

Изложбата проследява върховите моменти в българската история - от създаването на Велика България през 7 век до края на Втората световна война, каза председателят на парламента Цецка Цачева при откриването на експозицията на 24 февруари 2010 г. в Народното събрание. Тя отбеляза, че са представени над 180 експоната - предмети, документи, снимки от българските музеи, които имат стойността на културни ценности.

Председателят на парламента посочи, че днешната експозиция е уникална с това, че на едно място и за пръв път са събрани толкова много и различни по характер исторически ценности, които са знаците на държавността на България, политически легитимирали нашата държава пред света през вековете. Цецка Цачева съобщи, че с тези безценни експонати гражданите ще могат да се запознаят в рамките на отворени врати на парламента по повод Деня на Конституцията – 16 април.

Стомна от съкровището, намерено при Наги Сент Миклош, и предмети от съкровището, открито при Малая Перешчепина, които се смята, че са свързани с хан Кубрат, са включени в експозицията. Копие на дарствена грамота на цар Иван Александър, копия на Калоянов пръстен печат и на монета на цар Иван-Асен Втори, също могат да бъдат видяни.

Експозицията представя и български гербове от европейски гербовници, препис на „История славянобългарска”, направена от даскал Тодор Пирдопски, оръжия от Априлското въстание, Браилското знаме – прототип на българския национален флаг. Тронът и личната сабя на цар Фердинанд, пелерина и жезъл на цар Борис Трети, държавният печат и гербът на Княжество България, Манифестът за обявяване на Независимостта на България, също са изложени в парламента.

Изложбата, организирана от Народното събрание, Министерството на културата, Националния исторически музей и Националния археологически институт с музей при БАН и БХВО, включва и предмети, предоставени от регионални музеи. Тя ще гостува в парламента до края на юни."

Ето и още малко за самата сграда:

"Сградата, в която заседава Четиридесет и първото Народно събрание, има историческо значение и е обявена за паметник на културата. Тя е построена през 1884 - 1886 г. по проект на арх. Константин Йованович - виенски и швейцарски възпитаник, автор и на проекта на Сръбската скупщина (1891 - 1892 г.). Сградата е изградена в неоренесансов стил, като вътрешно е преустройвана многократно, но основният й изглед е запазен. От 1991 година Народното събрание разполага с още една сграда - това е сградата на площад "Княз Александър I" 1."